Звезделски вулкан. Тази треторазрядна вулкано-тектонска единица представлява мащабна палеовулканска структура, от която в площта на к. л. Крумовград попада малък фрагмент от централната (прикалдерна) част и източните периферни участъци. „Андезитобазалтова ефузия от хоризонт на ІІІ среднокисел вулканизъм” (Р. Иванов, 1960), част от „Стръмниридска вулкано-куполна структура” (Вапцаров, 1983), „Звезделска магмена структура” (напр. В. Георгиев и др., 1998ф), „Звезделска калдера” (Вапцаров, 1987) като част от „Звезделския вулкански район” (В. Георгиев и др., 1998ф), „Звезделски вулкански масив” (Harkovska et al., 1994) или „Звезделска вулкано-тектонска структура” (калдера – Йорданов, 1999б) – това са част от определенията на единицата. Съществуват схващания относно нейния магматогенен кръгов характер или вулканска постройка от централен тип с белези, характеризиращи я като типичен стратовулкан (Янев, 1981; Вапцаров, 1983; Nedialkov, Pe-Piper, 1998; Yanev et al., 1998). Според Raicheva, Marchev (2006) наличието на множество дайки, някои от които се считат за подхранващи канали на лавови потоци (Московски и др., 1990; Harkovska et al., 1998а), определя по-скоро щитовидния тип на структурата.
Звезделският палеовулкан е причислявана към т. нар. Джебел-Звезделска зона (Кожухаров и др., 1995), Звездел-Крумовградска зона или Звездел-Крумовградската вулкано-тектонска структура (Boyanov, Goranov, 1997ф; 2001).
Строежът на вулкана е относително прост. В периферните проксимални участъци в основата му са отложени две напълно сходни по състав туфитно-туфозни пачки с епикластити. Същите представляват издържани маркантни нива, разделени от долна ефузия от базични до среднокисели вулканити – лавов покров с приблизително постоянна дебелина. Следва главната – горна ефузия, която продуцира основно нееднократно, импулсно наслагващи се лавови покрови, изключително рядко съпътствани от слаби експлозии с локално развити пирокластични пачки (Йорданов и др., 2008d).
В проксималните периферни части на структурата най-вече от север и юг са набелязани голям брой съхранени стълбове на подхранващи канали, сечащи както само долния, така и горния ефузивен покров. В дисталната периферия на вулкана пръстенообразно са развити множество субвулкански секущи и силообразни тела.
В централните участъци (к. л. Джебел – М 1:50 000) се разполага „центриращата” вулканския апарат хипоабисална интрузия, изградена от дребнозърнести кварцмонцогабра, монцогабродиорити, монцодиорити до граносиенити (Nedialkov, Pe-Piper, 1998).
Новоустановеният строеж на непосредствената подложка спрямо централните участъци на вулкана, както и тектонските взаимоотношения между двете зони подкрепят тезата на Вапцаров (1983, 1987) за калдерния характер на структурата. Самият характер на калдерата не е уточнен в детайли. Вапцаров (1983) допуска, че калдерното пропадане предшества оформянето на вътрешнокалдерна, по-късна „вулкано-конусна постройка – Звезделския стратовулкан (s.s.)”. За подобно развитие свидетелства най-вероятно хипоабисалното ниво на внедряване на Звезделската интрузия. За „Звездел-Пчелоядското сводово издигане със силно субмеридионално удължение и като структура, свързна с магматичното огнище в ядрените части на Звездел-Галенитското рудно поле” съобщават Гергелчев и др. (1977). Тези данни не изключват едно по-късно резургентно издигане с последвало повторно частично пропадане, което се индикира от взаимоотношенията с вулканитите от Момчилградския и Соколинския етап от развитието на Нановишкия вулкан в т. нар. Хубавелския участък (к. л. Джебел – М 1:50 000). Самата конфигурация на централната (прикалдерна) част на вулкана е до голяма степен идеализирана. По наши данни най-източният дъговиден сегмент от калдерния разлом е регистриран при с. Ралица (западната периферия на к. л. Крумовград).
Към литодемичния пакет на вулкана в рамките на изследвания район се включват скалите на части от новодефинираните Чуковско-Сулишка (северна) дъга; Звезделския субвулкански пръстен, както и югоизточния фланг на Багрянско-Пазарския дайков сноп.
Чуковско-Сулишката дъга (по името на селата Чуково – к. л. Джебел в М 1:50 000 и Сулица) представлява изпъкнал на север, дълъг около 18 km полупръстен, разположен по северната вътрешна периферия на вулкана. Изграден е от поредица групирани сателитни подхранващи канали, некове и куполи с изометрична форма. На територията на к. л. Крумовград попада неговият източен фланг, маркиран по множество, сравнително гъсто и равномерно разположени канали в района между селата Веселина, Сулица, Карамфил и Ауста.
Звезделският субвулкански пръстен маркира дисталните зони на главната вулканска постройка. Той има неправилна в план елипсоидна, силно удължена в изток–западна посока форма, приблизителна дължина 37 km и ширина около 17 km. Разполага се между с. Шипок (к. л. Златоград в М 1:50 000) до западно от с. Джанка (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000) и с. Павлина. Изграден е предимно от разообразни по размери неправилни секущи тела, но много чест елемент са класическите силове (напр. в района на с. Луличка). Определяща роля за разпространението му в южна и северна посока имат съответно кристалинните бордове (в района на с. Делвино – к. л. Джебел в М 1:50 000) и Момчилград-Джанковската магмоконтролираща крипторуптура (северно от изследваната площ). Освен силовете при с. Луличка, на к. л. Крумовград множество, в т. ч. значителни по размери субвулкански тела с неправилна форма са внедрени основно западно, югозападно и източно от с. Горна Кула. Размерите на някои от телата достигат до 2 х 1 km.
Дайковите скали са групирани в три основни снопа, от които в изследваната площ попада само част от Багрянско-Пазарския дайков сноп (Йорданов и др., 2008cd). Снопът е разположен между селата Багрянка (к. л. Кърджали – М 1:50 000) и Пазарци. Структурата е със ЗСЗ–ИЮИ (~150°) направление, дължина 12 km и максимална ширина 2,5 km, миндаловидно изцеждаща към фланговете. В северозападния ъгъл на к. л Крумовград е обхванат югоизточния фланг на снопа, разположен между селата Веселина и Пазарци. Подробно описание за типа, механизма на залагане (кулисообразно ешелонизирано преотваряне) на дайките от СЗ му фланг в околностите на с. Багрянка са представени в Стоянов, Харковска (1993).
