Ареал на късния базичен вулканизъм. Под това название обособяваме пространството на развитие на разсеяни или групирани олигоценски базични тела с мантиен произход, описани за първи път от Маврудчиев (1964). Подробната им разностранна характеристика се дава от Marchev et al. (1998). Авторите обвързват генезиса им със субдукцията, магматично фракциониране в горната мантия и корова контаминация.
Структурната дефиниция произтича от „отворената”, не строго ограничена площ на разпространение, както и от липсата на закономерност в разпределението на телата, отнесени към съответния комплекс.
Ареалът (структурната зона) е със субекваториално направление и обхваща пространството от западно от с. Егрек до източно от с. Орешино (к. л. Мандрица – М 1:50 000) с обща дължина 45 km. Ширината му на българска територия е около 20 km, а с новоустановеното тяло при Маджарово тя нараства до 30–35 km. Изградена е преобладаващо от дайки, ориентирани ортогонално или в СЗ–ЮИ и СИ–ЮЗ посока, внедрени по тензионни пукнатини или разломи с аналогично направление (Маврудчиев, 1964; Marchev et al., 1998). Описвани са още диатреми, некове и субвулкански тела.
В регионален план телата на комплекса на късния базичен вулканизъм се разполагат предимно в ядрените участъци и по-рядко по периферията на Кесебирската и Белоречката подутина. В изследваната територия няколко неиздържани дайкови снопа и отделни самостоятелни тела с посока съответно 20–50º и около 150–160º са съсредоточени най-общо в района ЮЗ, Ю и ЮИ от с. Егрек, както и на около 3 km източно от с. Аврен (Боянов и др., 1961ф).
Marchev et al. (1997) приемат, че Родопските алкални базалти от зоната са „тясно свързани с най-младия фелзитов риолитов вулканизъм в Източните Родопи”. По наличието на ксенолити от мантийни перидотити, кумулати и метаморфни скали от фундамента в алкалните базалти и лампрофировите дайки Marchev et al. (2006) предполагат, че в ареала на разпространението си телата маркират пластинообразни ултрабазични или базични плутони, внедрени на границата между кората и горната мантия. Според тях плутоните са разположени под метаморфните ядрени комплекси на Белоречката и Кесебирската подутина.
