Характеристика на гънково-блоковия комплекс. Момчилградска синклинала. Структурата е описана за първи път и под това име от Яковлев и др. (1954ф). Като „синклинорий” или „грабен-синклинала” се разглежда съответно от Е. Бончев (1960) и Шабатов и др. (1965ф).
В първоначалните представи тя е дефинирана най-общо като заключена в пространството между източната периферия на Централнородопската структура (т. нар. Мадан-Давидковско подуване) и Източнородопския блок-свод. Тук за първи път е очертан нов ЮИ борд, което предполага нова конфигурация и съответни характеристики. Сложното съчленяване и преориентация на структурите от Североизточнородопския гънково-блоков комплекс се осъществява по зона, разполагаща се по меридиана на Крумовград. По-конкретно коляновидното прегъване се осъществява западно от продължението на блоковото издигане по фундамента СИ от Лудетинския грабен като част от т. нар. Черквенско подуване (Шабатов и др., 1965ф).
Синклиналата представлява малоамплитудна плавна отворена F5 гънка от брахиструктурен тип с обща дължина 45 km и максимална ширина 24 km. Шарнирът ú има ЗЮЗ–ИСИ направление (55–60º). Основното прегъване и югозападните центриклинални участъци се разполагат западно и югозападно от изследваната площ.
В регионален план ядрените части на структурата се изпълват от скалите на Джебелска свита, пачките от основата на Звезделския вулкански комплекс, варовиковата задруга и пирокластите на Стоманския вулкан (к. л. Джебел – М 1:50 000).
На територията на к. л. Крумовград са застъпени средните и част от ЮИ отдели от югоизточното крило, както и най-източните части от ядрото на структурата, изградена от скалите на Звезделския вулкан.
В строежа на средните части от крилото вземат участие последователно единиците, изграждащи западните отдели на Крумовградския участък (Шаварска, Кандилска, Подрумченска свита; конгломератно-пясъчниковата и мергелно-варовиковата задруга) и Синделския участък – туфитно-туфозната задруга (Рабовски вулкански подкомлекс), пясъчниково-брекчоконгломератната и варовиково-пирокластичната задруга (Чифлишки вулкански подкомплекс). Преориентирани и западащи в западна и СЗ посока са и седиментите на Лисичарската и Пъдарската свита от района между селата Луличка и Мехурка.
Към югоизточните отдели на крилото се отнасят скалите от варовиковата пачка на пирокластично-варовиковата задруга от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група, развити между селата Рударка и Снегово.
В по-голямата си част елементите на слоестостта затъват с наклони 5–20º на запад, югозапад и по-рядко на северозапад.
На север евентуалното (условно) продължение на ядрените части от структурата би могло да се търси в Нановишкото грабен-синклинално калдерно понижение, запълнено основно от скалите на Равенския вулкански комплекс (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000).
Наличието на тектонски граници по някои отрязъци от контура на крилата не е основание за възприемане на „грабен-синклиналното” определение. Множеството разноориентирани, по-локално проявени и сравнително къси прегъвания от по-нисък ред не са от естество да предадат „синклинориен” характер на структурата.
