Костов (1954) изказва мнението, че определени дайки и тела от кисели вулканити от Източнородопския регион очертават сравнително тесни зони, отговарящи на регионално развити тензионни пукнатини.
Галенитска тензионна зона. Зоната е дефинирана от Р. Иванов (1960). Маркира се от множество изолирани едно от друго наземни изометрични или линейни тела и вулкански постройки от състава на киселия тензионен комплекс (Йорданов в: Саров и др., 2002ф), образуващи сноп със изток–югоизточно направление (110–120º). Снопът е с дължина повече от 50 km при ширина от 3–4 до над 20 km. Отделните линейни тела в повечето случаи имат сходно ИЮИ удължение.
Разделянето на единната структура на „географски очертани и структурно предестинирани подзони” е предложена от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф). Мотив за това са обособените от същия автор две градивни единици с ранг на подкомплекси – Устренски и Пчелоядски. Съответните генериращи ги подзони се съчленяват в района на селата Рогозче и Старово (к. л. Джебел – М 1:50 000). На к. л. Крумовград е застъпена само част от изток–югоизточната – Пчелоядска подзона на обединяващата ги структура. Подзоната включва продуктите на големия Пчелоядски вулкан от линейно-гнездови тип.
Пчелоядска подзона. Формулира се за първи път при настоящите изследвания на Източните Родопи. Следи се от района на с. Тополка до с. Рогозче (к. л. Джебел – М 1:50 000) с обща дължина около 25 km при максимална ширина от 13 km. Заедно с екструзива, разположен северно от с. Врана поляна, широчината ù на к. л. Крумовград достига около 9 km. Главното трасе на подзоната в района се следи между източно от село Тополка до околностите на с. Пчелояд, откъдето преминава на съседния картен лист. Основното направление (100–120º) повива във фланга до субекваториално. Сравнително отдалечен дайков сноп с изолирано разположение и нетрадиционна (150º) ориентация, дължина 2 km и широчина 0,5 km се наблюдава в района на с. Крепост. Единични дайки от същия район имат косо до напречно СИ–ЮЗ направление.
Пчелоядската подзона се маркира по преимуществено киселите продукти на Пчелоядския вулкан.
Пчелоядски вулкан. Вулканът е относително просто устроена структура от линейно-гнездови тип. При него не е установено наличие на встъпителна експлозивна фаза. Структурата е изградена основно от издържани в пространството дайки, дайкоподобни субвулкански тела и вулкански куполи. Те запълват тензионни безамплитудни разломни снопове и пукнатини. Някои от дайките се следят в продължение на 4–5 km. Най-големите екструзивни тела с неправилна форма са разположени в района между селата Рибино, Седефче и Пчелояд. Всред тях не се изключва наличието на срастнали куполи, чиито общи размери на места достигат 2 х 1 km.
Тензионните снопове проникват във вероятно плитко разположена в кората камера с поетапно генериране и фракциониране на основно кисели и по-малко среднокисели топилки. В хода на вулканизма се наблюдава известно антидромно разпределение. Развитието му е проследено при описанието на съответния вулкански подкомплекс в раздел 4.
