Желязо. Свързано е с железоносните кварцити, разкриващи се в различни нива от метаморфният разрез на Кесебирската литотектонска единица. Орудяването идва най-често в прослойки с дебелина 10–20 cm, достигащи до 20 броя в района на селата Лещарка, Девесилица, Букова махала и др. Разкриват се един или два рудоносни хоризонта с еднообразен минерален състав: кварц, гранат, амфибол, епидот, пироксен и др. Рудните минерали са представени от магнетит, по-малко хематит и наложена по-късно пирит-пиротин-халкопиритова минерализация. Съдържанието на желязо е ниско (до 9%). Максимално съдържание от 25% е установено при с. Девесилица. Проявленията нямат промишлено значение (Канурков, Г., 1988).
Хром. С промишлено значение са магматичните находища, свързани с ултрабазитовите тела при селата Голямо Каменяне, Аврен, Девесилица и др. (Смирнов, В. и др., 1986). Различните по размери хромитови тела са свързани с постметаморфни серпентинизирани дунити и харцбургити. Главните рудни минерали са магнохромит и хромпикотит. В зависимост от типа на рудообразуването, съдържанието на Cr2O3 варира от 10% до 56%. По някои от телата е проведена частична експлоатация (с. Голямо Каменяне).
Титан. Разкрива се в малки непромишлени проявления в рутилоносни амфиболитови жили и лещи сред метаморфитите на Кесебирската – (с. Лъжичник) и Девисилската (с. Голям Девесил) литотектонска единица (Смирнов, В. и др., 1986).
6.1.2. Цветни метали
Промишлени оловно-цинкови орудявания са съсредоточени в Звездел-Пчелоядското рудно поле, източната половина на което попада в рамките на картния лист (находищата Звездел, Чакмаци, Ралица, Еселер и др.). Като цяло рудното поле принадлежи към кварц-злато-полиметалната рудна формация, с подчертано развитие на барит-злато-сребърни орудявания в източната и югоизточна периферия (Димитров, Р. и др., 1988). Находищата и проявленията се характеризират с разнообразна морфология на рудните тела: от жили, жилни зони в централните части до метасоматични залежи по периферията. Главен носител на промишлени орудявания е кварц-сулфидният стадий – галенит, сфалерит, пирит, халкопирит. Други установени стадии са: пропилити с вторични кварцити, кварц-халцедон-сулфосолен и карбонатен. Текстурата е разнообразна – жилна, брекчозна, впръслечна, петниста, ивичеста, масивна, кокардова и коломорфна. От околорудните хидротермални промени най-широко е развит серицит-карбонат-хлорит-албитовия тип, образуван за сметка на андезитите и техните пирокластити. Установено е, че полиметалните орудявания са образувани от среднотемпературни хидротермални разтвори на дълбочина до 2 km.
Експлоатационните работи в Звездел-Пчелоядското рудно поле започват през втората половина на миналия век. Голяма част от запасите по основните находища са изчерпани. През последните години добив има само от определени участъци (метазалежите). Извършват се и незначителни проучвателни работи по периферията на рудното поле.
Останалите кварц-полиметални проявления имат комплексен характер. Преобладават епигенетични жилни и метасоматични прояви, вместени в метаморфните скали на Кесебирската, Крумовишката и Девесилската литотектонска единица, а други са разположени в палеогенските вулканогенно-седиментни скали.
