Кърджалийско-Самотновски праг. Под това наименование структурата се характеризира при настоящото изследване на Източните Родопи. Като „Кърджалийски праг”, ограничаващ треторазрядните структури на Североизточнородопското от тези, характеризиращи Момчилградското понижение, се дефинира за първи път от Йорданов (1999б).
Прагът се отъждествява с предполагаема крипторуптура, ограничаваща от изток и север „блоково оформеното Рибиновско подуване” (Атанасов и др., 1980ф), откъдето се трасира на северозапад и запад до района западно от Кърджали. Допускаме, че южният му фланг се разполага в околностите на селата Самотно и Рибино. Той служи за западен ограничителен контур на приабонския басейн, изпълващ Ранилисткото понижение и отчасти контролира от ЮЗ югоизточното продължение на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.
На територията на изследвания район предполагаемото трасе на структурата е със субмеридионална посока, дължина около 11 km и се прокарва от района на указаните села през землищата на селата Конче, Пазарци, Звездел и Ауста.
На територията на картни листове Крумовград и Егрек в М 1:50 000 са представени основно три разломни системи: североизток–югозападната; северозапад–югоизточната и субекваториалната.
Към първата се отнасят големият Авренски разлом, Подрумченският разлом, както и някои издържани структури с разседен характер и направление 40–50º, разположени между селата Тополка и Бодрово.
Втората система с посока 140–160º предестинира залагането и дооформя на по-късен етап Лудетенския грабен (Лопатарски и Ладовски разлом), както и блоковите структури в кристалинната рамка около селата Белина, Сърнак и Бодрово. Още по на север се наблюдава закономерна тенденция към постепенно повиване на нарушенията от същата система до субмеридионални.
Към субекваториалната система се отнасят Голямокаменянският разлом, както и някои структури, разположени по източната периферия на Звезделския вулкан.
Авренски разлом. Структурата е описана от Р. Иванов (1961а) и Боянов и др. (1963). По-късно е характеризирана като Авренска разломна зона от Боянов, Кожухаров (1971). Ж. Иванов (1998) описва същата зона под името Авренско-Белополски разлом на отделяне. Възможно е в определен етап от развитието си той да е имал подобен характер, но в късните си прояви същият сече и палеогенските седименти. Зоната на разлома се маркира от ултракатаклазити и тектонска глина. В изследваната територия структурата се следи с посока 10º и дължина 5,5 km от ЮЗ от с. Благун до държавната граница с Гърция. В СИ посока разломната плоскост потъва на запад с различни наклони (60–80°) в участъка Черничево – Калайджиево – Багрилци и по-полегато между селата Багрилци и Добърско (к. л. Черничево в М 1:50000). Наблюденията по разломните плоскости показват лявоотсед–разседни движения. Освен крехките срязвания, има данни и за пластични срязвания по отседна зона със същата посока. Такива участъци се наблюдават СИ от с. Благун на източния картен лист. Съществуването на пластични зони на срязване с отседен характер показва продължително развитие във времето с унаследяване на срязвания в различните етапи от развитието на зоната.
Подрумченски разлом. Названието на структурата се предлага тук по името на с.Подрумче. Следи се от района на същото село до южно от с. Любинци с продължение на СИ на к. л. Черничево в М 1:50 000. Има характер на пропаднал на северозапад слабо повиващ разсед със СИ–ЮЗ посока, отделящ конгломератно-пясъчниковата задруга от скалите на Крумовишката литотектонска единица. На източния картен лист във висящия блок учустват и седименти на Подрумченската свита. Амплитудата му в тази част вероятно превишава 350–400 m. Разломът или структури от подобен тип са описвани като сателитни на Авренския разлом с по-старо заложение (Боянов, Кожухаров, 1968; в: Кожухаров, 1987b), т. е. той се възприема като част от Авренската разломна зона. Съчленяването му с основната зона става северно от с. Багрилци (к. л. Черничево в М 1:50 000), а на ЮЗ (И от с. Дъскари) опира в Голямокаменянския разлом.
Голямокаменянски разлом. Структурата се следи в продължение на 4–5 km между северно от с. Гулия до около 2,5 km източно от с. Дъскари, по северния ръб от метаморфната мантия на Кесебирската подутина. Ориентирана е субекваториално, разклоняваща се и слабо повиваща в западния си фланг на ЗСЗ до около 700 m южно от с. Дъждовница. Има характер на разсед с пропаднал северен блок, изграден последователно от седименти на Шаварската, Подрумченската свита, а южно от едноименното село – и от скали на конгломератно-пясъчниковата задруга на теригенния комплекс. Предполагаемата амплитуда на пропадане надхвърля 150–200 m. По него са осъществени интензивни хидротермални промени. На шосето при с. Дъскари разломът се изразява в широка 25–30 m зона на катаклаза, стриване, наличие на тектонска глина и огледала, съпроводено с интензивна лимонитизация, ожелезняване и медно орудяване на повърхността. В лежащия блок (или рамката на Крумовградския участък) се разкриват масивни ожелезнени серпентенити от състава на Крумовградската литотектонска единица.
Лопатарски разлом. Разломът очертава ЮЗ борд на Лудетенския грабен. Следи се в продължение на над 8 km като често променяща посоката си повиваща линия с генерална СЗ–ЮИ посока, разположена между района на селата Просо и Скалак до около 1 km ЮИ от с. Въгленци. При с. Кокошар по него са осъществени интензивни, в т. ч. площни хидротермални промени. По по-голямата част от протежението си структурата представлява субвертикален или слабо наклонен на СИ (дола ЮИ от с. Къклица) разсед с пропаднал СИ блок. При моста непосредствено ЮЗ от с. Синап обаче е съхранен първичния му деколемантен характер (или крехка екстензионна зона на отделяне с ранно заложение). Зоната е с широчина 25–30 m, съпътствана от тектонско брекчиране, окварцяване, ожелезняване и избеляване. Върху ултрабазично тяло от непосредствената рамка се разполага груб пъстър блокаж и разкъсани пластини от мрамори и гнайси в основата на Шаварската свита, разделени от относително полегато затъваща на СИ (SR 60/35º) разломна повърхнина.
