Милонит по мусковит-гранатов шист до гнайсошист. Скалата е тънкошистозна и финоивичеста. В по-голямата си част е изградена от микрозърнест кварц, изграждащ фини рибони. Те са отделени от съвсем фини и прекъснати ивици, набогатени на дребнолюспести „слюдени риби” от мусковит. Рядко някои от слюдените мусковитови риби са обхванати от синдеформационно образуван хлорит, който изгражда и отделни люспички.
В скалата се срещат относително рядко дребни, в повечето случаи закръглени, порфирокласти от гранат с относително ясно развити “крила” около тях и завъртане на порфирокласта. Те заедно със слюдените риби са ясни индикатори за определяне на посоката на срязване при деформацията в милонитната зона.
Метаморфните промени, свързани с милонитизиране на скалата, са относително нискотемпературни и са наложени върху по-високометаморфна скала.
Ултрамилонит по мрамор. В голямата си част скалата е изградена от карбонатен минерал. Той е почти криптозърнест, смлян. Въпреки че общият вид е масивен, под микроскопа се установява едва доловима шистозност, маркирана от микроскопични ивици от удължени зърна от карбоната. Освен това, макар и много рядко, сред тази почти криптокристалинна карбонатна маса се открояват по-едри класти от деформирани ламелирани карбонатни зарна.
Мраморът е бил замърсен със силикатни минерали, които като по-твърди и не така пластични са се запазили като дребни порфирокласти. Те са представени от епидотови, кварцови и по-рядко плагиоклазови зърна. По-едрите класти ог кварц са полизърнести, като отделните зърна в класти са със зазъбващи се очертания и вълновидно потъмнение, т.е. те са силно деформационни и частично прекристализирали.
Много рядко се установят съвсем дребни огънати, разпокъсани и частично хлоритизирани люспици от биотит.
Милонит по аплит. Скалата изцяло е изградена от салични минерали – калиев фелдшпат, плагиоклаз и кварц, представени в съизмерими количества. Спорадично се срещат отделни люспици от биотит, развити паралелно на шистозността.
Първичната скала е била ситнозърнеста, поради което и порфирокластите са относително дребни и са с белези на по-ясно изразена крехка деформация – по-често с ъглести очертания, не “разтечени”, с мозаечно неравномерно, по-рядко вълновидно потъмнение.
Порфирокластите са включени в дребно- до микрозърнеста аностомозираща маса. Установява се, без да е ясно подчертано, “изтеглянето” на аностомозиращата маса в ивици, паралелни на шистозността.
Деформацията и съпровождащото я зараждане на нови минерални зърна не са довели до съсредоточаването на кварц в мономинерални рибони, нито до формиране на ясни критерии за превръщането на аплита в типичен милонит.
