Ултрамилонит по гранат-слюден шист. Голяма част от скалата е изградена от силно смлян материал, изграден от субкристалинна маса, която под микроскопа може да се определи като глинесто-хидрослюден агрегат. Сред него са открояват дребни люспици от биотит и серицит.
Нискотемпературен крехко-пластичен ултрамилонит. Скалата е микронеравномернозърнеста, интензивно тектонски преработена. Засегегналите я деформации са с крехко-пластичен характер и вероятно са протекли в твърде плитки условия, тъй като на места все още личат полиминерални класти от скалата. Те са леко пластично изтеглени и прекристализирали. Най-чувствителен е кварцът, кластите на който са най-силно изтеглени и разпаднали се на микрозърнест агрегат, но контурите на кластите се долавят ясно.
Често кварцът е съсредоточен в издържани огънати ивички, които се виждат и микроскоски. Във връзка с крехко-пластичната, твърде нискотемпературна деформация се формират и микролюспестите филосиликати, от които най-добре е представен червеникав биотит. Протолитът на милонита е неясен.
Ултрамилонит, продукт на крехко-пластична деформация в зеленошистен фациес.Скалата е микрозърнеста, а макроскопски почти плътна, сиво-черна на цвят. Първичните минерали са разрушени и са заместени от синкинематично кристализирали микрозърнести минерали. Това са преди всичко кварц и плагиоклаз.
В скалата няма съхранени белези на протолита, главно поради относително нискотемпературната интензивна деформация с крехко-пластичен характер, която е разрушила взаимоотношенията между първичните минерали и е превърнала самите минерали в микрозърнест агрегат. Наличието на порфирокласти от плагиоклаз с капковиден кварц сочи, че преди милонитизацията скалата е била метаморфозирана в нисък амфиболитов фациес и при изнасянето ù в по-плитки нива е била подложена на крехко-пластична интензивна деформация, която я е превърнала в милонит.
Крехко-пластични ултрамилонити в зеленошистен фациес. Скалата е микрозърнеста, почти плътна, тъмносива до черна на цвят. Макроскопски нашистяване почти не се забелязва.
Под микроскопа се установява относително добре изразена фолиация с наложена крехка деформация. Формираните пукнатини секат фолиацията и в тях са отложени главно карбонатни и епидотови минерали.
В резултат на интензивната крехко-пластична деформация скалата е превърната в микрозърнест агрегат от синкинематично формирани минерали, представени от зазъбващи се субзърна и зърна от кварц, микролюспест червеникав биотит.
Общо крехко-пластичната деформация е интензивно, но неравномерно проявена. Срещат се участъци, където съровождащото прекристализацията на минералите нашистяване не е така добре проявено и скалата е с по-масивен характер. Тук се открояват и новообразувани зрънца от плагиоклаз.
Интензивната преди всичко динамична преработка и ограничената възможност за формиране на добре изградени минерални зърна възпрепятства определянето на протолита на скалата.
Може да се предположи, че ултрамилонитът е формиран в зона на срязване при висока скорост на протичане на процесите.
Петрографските изследвания показват милонитния характер на разреза на Кърджалийската единица. Данните доказват, че срязването е в зеленошистен фациес и има крехко-пластичен характер. Повечето от установените протолити на характеризираните милонити са върху скали, претърпяли метаморфизъм в по-висок амфиболитов фациес, върху които е наложено зеленошистно срязване.
