Въвеждането на групата като официална литостратиграфска единица се прави в настоящата обяснителна записка.
Групата включва всички вулкански продукти и асоцииращите с тях седименти от състава на т.нар. „задруга на първи кисел вулканизъм” (Боянов и др., 1992) или „комплекс на първи кисел вулканизъм” (Боянов, Горанов, 1997ф). В състава на единицата са отделени и две свити – Ангелвойводска (Боянов и др., 1995) и нововъведената Подковска свита (вж раздел 4.1.7.2). Поради несъществените си различия двете следва да се възприемат като пространствени аналози, но с достатъчно отдалечени ареали на развитие, което прави отделното им индивидуализиране и номиниране по-целесъобразно.
Като основен вулкански апарат (с известна условност) се възприемат центровете при с. Зимовина, пространствено привързани към централните участъци на Звинишката елиптична структура (к. л. Книжовник – М 1: 50 000).
Под това наименование се отделя от В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф), но като причислен към състава на отделения от същите автори „Белипластски риодацитов комплекс”. Тук се разглежда за първи път като продукт на самостоятелен – Зимовински вулкан, градивна единица от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група. В пълния си обем комплексът включва две единици – туфитно-туфозна задруга и лавови продукти (риолити). Последните свързваме с корените на центровете, продуцирали твърде значителна по количество и площно разпространение пирокластика на комплекса.
Наименован е на с. Зимовина (к. л. Книжовник – М 1: 50 000).
В обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Кърджали) туфитите и пирокластитите от Зимовинския вулкански комплекс са причислени към „задругата на първи кисел вулканизъм”, а преди това – към съответстващи ú различно означавани „хоризонти” (Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Кацков и др., 1966ф; R. Ivanov, Kopp, 1969). Подробна историческа справка се прилага в Обяснителната записка към к. л. Книжовник – М 1: 50 000.
В регионален план скалите на комплекса изпълват пространството на мащабната Кърджалийска депресия. Киселите пирокластити от състава на пирокластично-варовиковата задруга, заемаща по-високо ниво в Кърджалийската вулкано-седиментна група, биха могли да се свържат с по-късна проява на експлозивна фаза от развитието на Зимовинския вулкан, а възможно и с други центрове. Втората възможност, както и подчиненото количество на вулканския материал по отношение на седиментния мотивира възприетата от нас (условна) позиция на задругата извън състава на Зимовинския вулкански комплекс.
Доминиращият пирокластичен характер на комплексa бележи пароксизма на киселата вулканска дейност около и в началото на долния олигоцен. Вулканизмът се развива предимно в субаквална обстановка. Зеолитизацията на пирокластитите е свързана с водния басейн.
Фаунистичните данни за възрастта на туфите и туфитите от Зимовинския вулкански комплекс са оскъдни. В. Георгиев и др. (1996ф) привеждат K-Ar датировки с прибонска (?) възраст за риолитовите тела в района на с. Зимовина (к. л. Книжовник М 1:50 000). Тези датировки не съответстват на конкретните геоложки взаимоотношения. Поради факта, че скалите на комплекса се подстилат от приабонски седименти и се покриват от доказано долноолигоценски скали се приема рупелска възраст.
В пределите на картния лист от обема на Зимовинския вулкански комплекс се разкриват само скали на туфитно-туфозната задруга.
