Ултрабазити (K/ub). Серпентинизираните ултрабазити се разкриват като лещовидни тела с различна големина. Сравнително по-големи са телата между село Македонци и стената на яз. Кърджали и около разклона за Джебел. За двете ивици от посочените места се допуска възможността да са част от пластинобразно тяло, показващо се под палеогенските седименти и вулканити. Навсякъде екзоконтактите на ултрабазитите с вместващите ги скали са силно променени, натрошени и превърнати в талк-хлоритови и талк-актинолит-хлоритови шисти. Серпентинизацията е повсеместна. Единствено в по-големите тела са запазени реликти от първичните минерали – оливин и акцесорен хромшпинелоид. По състав отговарят на перидотити (Желязкова-Панайотова и др., 1977). На базата на техните особености са отнесени към метаморфните перидотити, характерни за долните части на офиолитовите комплекси.
Фолиация. Наблюдаваната фолиация в скалите на Кърджалийската литотектонска единица има милонитен характер и променливи наклони. Западно от Каменарци тя е стръмна до вертикална, което се обяснява с отседното крехко-пластично срязване по границата с Боровишката литотектонска единица. В участъка около с. Воловарци тя е доста полегата и оформя плоска синформна структура, откъсната като клипа от тектонските движения. Между Сивритепе и стената на яз. Кърджали наклоните на фолиацията са отново по-стръмни, като затъват на изток и североизток.
Линейност. Повсеместно наложената катаклаза върху скалите на единицата не дава възможност за систематичното измерване на линейностите в отделните разкрития и като цяло. По-ясни линейности са установени около отседното срязване, западно от село Каменарци. Там синметаморфната линейност е хоризонтална, с посока север-юг. В района около с. Петлино късната стриационна линейност е преобладаващо ориентирана към североизток и лежи по страната на фолиацията. Това дава основание формирането на този вид линейност да се обвърже с разседните движения по ръба на палеогенските басейни.
