Туфитно-туфозна задруга. За първи път под това наименование с включените в нея пачки се отделя от Йорданов и др. (в: Саров и др. 2005ф) към състава на Зимовинския вулкански комплекс.
Задругата обединява първите прояви на кисела пирокластика и съпътсъващите я туфити в района. Изпълва части от югозападния клон на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог по северната периферия на картния лист (ССИ от яз. Кърджали).
В пределите на изследваната площ единицата е представена от три суперпозиционно разположени пачки (отдолу-нагоре): карбонатно-туфитно- туфозна; пачка на киселите витрокристалокластични туфи и пачка на едровитрокластичните кисели туфи.
Фиг. 3. Данни за изотопната възраст на скали от вулкански комплекси и подкомплекси, включени в пределите на картния лист (данните са по: Мушински, 1980; Lilov et al., 1987;В. Георгиев и др., 1997ф; Harkovska et al., 1998a, 1998b; Marchev, Singer, 1999; V. Georgiev et al., 2003; Moskovski et al., 2004; Milovanov et al., 2005; Georgiev, Marchev, 2005).
Карбонатно-туфитно-туфозна пачка (1ZmOl1). Единицата заема малки площи в района северно от селата Енчец и Средника.
Скалите на пачката се разполагат нормално, рязко или с бърз преход върху седиментите на Пъдарската свита и се покриват от пирокластитите от по-горните нива на задругата.
Пачката е изградена от еднообразни масивни, дебелослойни, много специфично изветрящи в жълтоохрени тонове нечисти, в т.ч. туфозни варовици до варовити туфити и туфи. Размерът на зърната е псамитов до алевритов. Често присъстват фрагменти от организмови останки (фораминифери, бивалвии, гастроподи). Калцитът е микрозърнест, развит под формата на изометрични ксеноморфни зърна. Пирокластичният компонент е представен от променени в глинести минерали и хлорит витрокласти със заличена морфология и кристалокласти от биотит и плагиоклази. Кластичните минерали са представени от кварцови зърна и мусковитови люспи. Наблюдава се значителна пигментация от железни хидрооксиди.
Дебелината на пачката не надвишава 30 m.
Пачка на киселите витрокристалокластични туфи (2ZmOl1). Единицата заема неголяма площ в района северно от селата Енчец и Средника.
Туфите се разполагат нормално и с бърз преход върху скалите от карбонатно-туфитно-туфозната пачка и се покриват от пирокластитите от пачката на едровитрокластичните кисели туфи.
Пачката е представена от пепелни до грубопепелни, предимно резедави до белезникави пирокластити с пеплопаден характер. В повечето случаи туфите са масивни, което не е много характерно за пеплопадните пирокластити. Това вероятно се дължи на факта, че са отложени във водна среда. Често са зеолитизирани. Резедавият им цвят се дължи на промяна на вулканското стъкло в селадонит. Текстурата е масивна, а структурата – витрокристалокластична, пепелна. Пирокластичният компонент е представен от напълно променен в микроскопски недиагностицируем агрегат, вероятно от кварц и К-фелдшпат; безцветни витрокласти и кристалокласти от биотит със субпаралелна ориентировка на люспите и много редки плагиоклазови зърна. Литокластитите са от единични скални късове от кварцити и редки ювенилни от риолити. Наблюдават се и незначителни примеси от теригенен компонент, представени от мусковит и изометричен напукан кварц.
Максималната дебелина на пачката е 40 m, като на изток туфите бързо изклинват.
Пачка на едровитрокластичните кисели туфи (3ZmOl1). Единицата заляга нормално, с рязка литоложка граница върху скалите от предходните две пачки. Покривката в пределите на картния лист не е запазена.
В Източнородопското комплексно понижение туфите от пирокластичните потоци, изграждащи пачката, имат широко разпространение. В изследваната територия те заемат неголяма площ в района северно от селата Енчец и Средника и северно от с. Скалище.
Скалите са преобладаващо дебело- неяснослоести до масивни, резедави, слабо до средно спечени едро-грубовитрокластични пемзови туфи (игнимбрити). Най-често са продукт на подводни пирокластични потоци. Структурата е витрокластична. Пирокластичният компонент е представен предимно от витрокласти, но се срещат и отделни кристалокласти (под 10%) от напукан заоблен кварц и плочести свежи зонални кисели плагиоклази. Литокластите са много редки – риолитови. Витрокластите (пемзите) са зелени на цвят, с неправилна до изтеглена сигмоидално и огъната морфология, с големина 1–10 cm. Текстурата е пореста, по-рядко микрофлуидална. Скалите са почти изцяло до цялостно зеолитизирани и девитрифицирани до микрозърнест агрегат от кварц и К-фелдшпат и влакнести кристалити. В периферните си части са променени в зеленикав хлорит, кафеникави смектити и безцветни, изотропни зеолити.
В пределите на картния лист видимата дебелина достига 50 m.
4.1.7.2. Подковска свита (PkOl1)
Въвеждането на единицата като официална, съпроводено с обстойна историческа справка, е направено в Обяснителната записка към Геоложката карта на к. л. Джебел – М 1: 50 000 (Йорданов и др., 2008), където е разположен холостратотипът.
В рамките на изследваната площ е описана под различни имена и с различна литостратиграфска принадлежност от редица автори (Шабатов и др., 1965ф, 1966ф; Йорданов, Калинова в: Саров и др., 1997ф; В. Георгиев и др. 1998ф; Йорданов в: Саров и др., 2002ф). На геоложката карта на България в М 1: 100 000 е означена като „конгломератно-пясъчникова пачка” от „задругата на първи кисел вулканизъм” и „пачка на конгломерати, пясъчници, среднокисели туфи и туфобрекчи” от „задруга на втори среднокисел вулканизъм”.
В структурно отношение скалите на Подковска свита заемат обширното пространство на Кърджалийската депресия. В картния лист те се разкриват на сравнително малки площи в западните му части в околностите на селата Балабаново, Каменарци, Кьосево, Велешани, Житарник, Цвятово и др.
Свитата покрива с размив, трансгресивно и дискордантно различни по възраст и състав скали – разнообразни метаморфити от допалеогенската подложка, както и отложенията на Подрумченска свита в северозападната част на площта в околностите на селата Тополчане, Кьосево и северно от с. Каменарци. Върху скалите ú с бърз литоложки преход се разполагат рифоподобни постройки от варовиковата пачка на пирокластично-варовиковата задруга, както и разнообразните кисели туфи, асоцииращи с тях. Преходът към варовиковата пачка се осъществява чрез постепенното изчистване на грубокластичната компонента и отлагане на сравнително дебела пачка грубослоести жълтеникави пясъчници, с постепенно увеличаващо се във височина карбонатно съдържание.
Скалите, изграждащи свитата, са представени от несортирани, полигенни, разнокъсови брекчи и брекчоконгломерати (от гравийни до блокови) със сив до сиво-зеленикав цвят. На места те алтернират или прехождат в полимиктови гравийни пясъчници и варовити пясъчници с масивна текстура. Късовият състав е представен основно от метаморфити – биотитови гнайси, серпентинити, амфиболити, гнайсошисти, шисти, ортогнайси, мрамори и кварц. Матриксът е глинесто-песъчлив до гравиен. На места в него участва кисела зеолитизирана пирокластика. Текстурата е масивна, неравномерно- до преобладаващо кластподдържана.
Всред брекчоконгломерата на различни нива присъстват недебели, неиздържани и бързо изклинващи пачки от бледорезедави, бели и сиви витрокристалокластични зеолитизирани или глинясали кисели туфи, възможно продукт на Зимовинския вулкан (?). Границите им са резки и паралелни на слоестостта.
Дебелината на свитата на картния лист варира от 0 до 80 m.
Скалите на свитата са основно литорален фациес на трансформирания на раннопиренейския етап (R31) олигоценски басейн. За част от тях се предполага континентален генезис.
По взаимоотношения с подстилащите и покриващите я единици възрастта на свитата е възприета като ранноолигоценска.
4.1.7.3. Пирокластично-варовикова задруга (tlOl1)
В обема на единицата се обособяват две пачки – долна, предимно варовикова, и горна, предимно туфитна.
