Варовикова пачка(tl/lOl1) На Геоложката карта на България в М 1: 100 000 (к. л. Кърджали) отложенията на единицата са изобразени като „пачка на киселите и среднокисели туфи, туфити и туфозни варовици” от състава на „задругата на втори кисел вулканизъм”. Обозначени по друг начин и с друга литостратиграфска принадлежност, те са разглеждани от редица други автори (Шабатов и др., 1965ф; Шабатов и др., 1966ф; В. Георгиев и др., 1997ф; 1998ф; Йорданов – в: Саров и др., 1999ф, 2002ф).
Скалите на пачката изпълват пространството на Кърджалийската депресия, като имат широко разпространение предимно в централните и западните части на картния лист.
Пачката е съставена от органогенни (рифови) варовици до туфозни и глинести варовици, които алтернират на места с разнообразни кисели туфи.
Варовиците се разполагат най-често директно или с постепенен преход (варовити дебелослойни пясъчници) върху скалите на Подковската свита или трансгресивно върху различни части от метаморфната подложка, както и върху брекчоконгломератите на Подрумченска свита. Върху тях следват с преход отложенията на туфитната пачка на пирокластично-варовиковата задруга или се покриват несъгласно от вулканогенно-теригенните отложения на Рабовския вулкански комплекс.
Варовиците са с органогенен изглед, преобладаващо биокластични, неясно- до отчетливо слоести, сиво-белезникави до бежови, по-плътни или меки, слабо прашести, много слабо песъчливи. Всред тях се срещат разнообразни организмови останки – корали, бивалвии, гастроподи, водорасли, бриозои, фораминифери и др., споени от микро- до дребнозърнест калцит.
Скалите са с масивна, неравномерно-пореста до лещовидна текстура и биокластична алогенна (биодетритусно-водораслова, със запълващ тип спаритна спойка) фрагментарна структура.
Киселите туфи от състава на пачката се разкриват на редица места в околностите на селата Главатарци, Дъждино, Балабаново, Дружба, Поточе, Папрат и др.
Представени са от бели масивни финопепелни до грубопепелни туфи, прехождащи на места във варовити туфити. Текстурата е масивна. Структурата им най-често е кристаловитрокластична, по-рядко витрокристалокластична. Кристалокластите са представени от вулканогенен кварц и санидин.
В кластичния теригенен компонент присъстват минерали от цокъла. Витрокластите са почти напълно зеолитизирани.
Дебелината на варовиковата пачка не надхвърля 150 m.
Ранноолигоценската възраст на единицата е доказана чрез многобройни фаунистични определения (Шабатов и др., 1966ф; Горанов и др., 1995, и др.).
