Суфозионно изнасяне. Представлява изнасяне на дребните фракции от почвения слой, което предизвиква образуването на различни по форма и размери негативни форми. Проявява се с голям интензитет северно от Кърджали.
Набъбване на глини. При този процес дисперсните глини увеличават обема си при въздействието на повърхностни води и разтвори. Между с. Македонци и с. Пепелище се развива в палеогенските глини, които в естествени условия се намират в преуплътнено състояние.
Карст. Геоложката опасност от проявата на карстовите процеси е свързана с високата водопроницаемост и водообилност на окарстените скали и понижената им устойчивост. Окарстяване във варовици се наблюдава южно от Кърджали, а в мрамори – източно от с. Мишевско.
Преработка на брегове на изкуствени водоеми. Бреговете на яз. Кърджали и яз. Студен кладенец, с наклони над 15о, изградени от слабоустойчиви скали или покрити от делувиални наслаги, са подложени на интензивни абразионно-ерозионни процеси. Вследствие на това възникват локални свлачища и срутища.
На територията на картния лист се намират някои известни забележителности от района на Източни Родопи: „Каменната сватба” пещерата Карангил и крепостите „Моняк” и „Вишеград”. Отделни скални фрагменти с причудлива форма могат да се наблюдават източно или североизточно от Кърджали, около селата Повет и Доброволец. Най-внушителната група от подобни скални образувания се намира в околностите на с. Зимзелен, на 3 km източно от Кърджали. Множеството каменни пирамиди, напомнящи сватбено шествие, е известно като „Каменната сватба” или Гелинкаяка. Фигурите, наподобяващи хора, птици, пирамиди, гъби и др. са изваяни в киселите туфи (главно продукт на поредица от пирокластични потоци) на Чифлишкия вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс). Те са разнообразно оцветени поради зеолитизация и отчасти ожелезняването им. Фигурите са с височина от 0,5 до повече от 10 m. Скалният феномен се разполага на площ от 5,4 ха и е обявен за защитен обект през 1974 г.
Средновековната крепост Моняк се намира на 2 km южно от с. Широко поле. Разположена е на едноименния връх, който представлява екструзивен купол от флуидални трахидацити до трахириолити на Чифлишкия вулкански подкомплекс. Запазени са части от крепостната стена с дължина 273 m и височина до 5 m и осемстенната кула, както и два надземни резервоара за вода. Това е една от най-големите по площ планинински крепости – 18000m2. Построена е през XII–XIII в.
В подножието на вр. Моняк, в околностите на с. Широко поле във варовиците от пирокластично-варовиковата задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс се намира пещерата Карангил. Тя е триетажна, с дължина 490 m и е най-дългата на територията на Източни Родопи (Б. Петров, П. Стоев, 2007).
От същото време датира и крепостта „Вишеград”, разположена непосредствено северно от едноименното село. Крепостта е изградена върху лавов поток на Рабовския вулкански подкомплекс. Запазените стени са с височина до 8 m.
