Обяснителна записка към геоложката карта на република българия
Изтегляне 2.29 Mb.
|
Свързани:
Susam - k-35-075-b-susam-geolozhka-karta-na-republika-blgariya BG, k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
2. ГЕОЛОЖКА ИЗУЧЕНОСТАнализът на геоложката литература и картния материал от разглежданата област показват, че геоложката изученост е много добра и сравнително равномерна. Единствено в пограничната зона с Гърция изследванията имат маршрутен характер и са некондиционни. Проведените комплексни геоложки изследвания включват средномащабно геоложко картиране и търсене на полезни изкопаеми, търсещо-оценъчни работи, регионални геофизични, металогенни, картосъставителски и други научноизследователски работи. Първите сведения за „кристалинните шисти” и „палеогенските седименти” от региона се намират в трудовете на Г. Бончев (1905, 1906, 1919, 1921, 1923). По-късно Берегов (1938) поделя седиментите от Иваловградско на три хоризонта: глинест, песъчлив и варовит. По фаунистични данни първите два са отнесени към приабона, а варовитият – към олигоцена. Базисната геоложка информация за района се съдържа в съответните доклади от първите геоложки картировки, проведени в периода 1955-1960 г. Първоначално се извършва кондиционно геоложко картиране с търсене на полезни изкопаеми в М 1:100 000 (Карагюлева и др., 1956ф; Недялкова и др., 1957ф), а по-късно в М 1:25 000 (Боянов и др., 1959ф, 1961ф). С тези картировки се поставя началото на системните геоложки изследвания на големи площи, като се разработват и допълват първите стратиграфски и тектонски схеми за региона. При разчленяването на метаморфните и палеогенските смесени вулканогенно-седиментни разрези са прилагани различни варианти на комбинирани лито-хроностратиграфски подходи и са използвани предимно неофициални литостратиграфски единици. Геоложките картировки и придружаващите ги търсещи методи са отразени на кадастрални карти на изучеността по видове работи, с почти пълна библиографска справка до 1980 г. (Мазников и др., 1973ф, 1978ф; Вълева, 1982ф; С. Йовчев, 1995ф). В следващите няколко десетилетия в Родопите се извършват основните регионални и специализирани геоложки изследвания, които за дълъг период остават доминиращи за региона и са залегнали в основата на издадените по-късно геоложки карти в М 1:100 000 (Боянов и др., 1980ф; Кожухаров и др., 1991, 1992). По проблемите на метаморфните скали в обобщен вид се очертават две различни становища относно стратиграфията, строежа, възрастта и тектонската еволюция на региона. Една група от автори (Яранов, 1960; Е. Бончев, 1961, 1971; Боянов и др., 1963, 1984, 1988; Боянов, Кожухаров, 1968; Кожухаров, 1971) възраждат за дълъг период от време представите на Cvijic (1904) за характера на Родопската област като стар докамбрийски „срединен масив”. От тази тектонска позиция е разгледан строежа на Родопския масив, като са отделени три разновъзрастни комплекса (Вергилов и др., 1963): долен (архайски), среден (протерозойски) и нискокристалинен (палеозойски). Възрастта не е категорично доказана и е дискусионна. По-късно Кожухаров (1987а,b; 1991); Kozhuharov (1992) въвежда различни по ранг литостратиграфски единици. Друга група от автори разглеждат Родопския масив като сложна навлачна постройка, изградена от синметаморфни и постметаморфни навлаци (Z. Ivanov, 1985; Ж. Иванов и др., 1990ф; Burg et al., 1990), или като голям комплексен навлак (Боянов и др., 1990). Подобни схващания имат П. Гочев (1980); Р. Иванов (1980, 1984, 1988), Dabovski et al. (1991). Офиолитовите скали от Източните Родопи са разгледани от някои автори като фрагменти от океанска кора, изнесена по тектонски път и обдуцирана по корово мащабни зони на срязване (Кожухарова, 1984a,b; Kolcheva, Eskenazy, 1988). Разнообразните магматични прояви, свързани с метаморфните комплекси са изследвани от Кожухарова, Кожухаров (1978); Кожухарова (1984а,b, 1985); Кожухарова и др. (1988); Macheva, Kolcheva (1992); Peycheva, Guadt (1995). В края на 80-те години на миналия век в Централни и Източни Родопи са проведени регионални геоложки, структурни и петроложки изследвания (Z. Ivanov, 2000; Ж. Иванов и др. 1990ф; Macheva, Kolcheva, 1992), които съществено промениха представите за геоложкия строеж и тектонското развитие на региона. Нискокристалинните скали и проявите на диафтореза в югоизточната част на Източните Родопи са описани противоречиво и нееднозначно. Първоначално те са приемани за диабаз-филитоиден комплекс с раннопалеозойска възраст (Боянов и др., 1961ф, 1963; Р. Иванов, 1961), като динамометаморфни продукти (Каназирски, 1967) и като Кулиджикска (Власинска) супергрупа с венд-долнокамбрийска възраст (Кожухаров, Кожухарова, 1984). По-късно е доказана мезозойската възраст на скалите (Боянов, Липман, 1973; Липман, Боянов, 1976; Boyanov, Trifonova, 1978; Tikhomirova et al., 1988; Zagorcev et al., 1989), впоследствие разчленени на две групи – Мандришка и Мъгленишка със съответните свити (Боянов, Русева, 1984; Boyanov, Russeva, 1989; Боянов и др., 1990). Нови данни за мезозойските скали от областта се съдържат в публикациите на N. Bonev, Stampfli (2003). Според авторите, нискометаморфните мезозойски шисти от Югоизточните Родопи имат алохтонен характер и вулканско-дъгов произход. В началото на 90-те години на миналия век се извършват най-значителните обобщителни, ревизионни и картосъставителски работи. Съставена и отпечатана е полистна геоложка карта на България в М 1:100 000 (респ. Източни Родопи – к. л. Ивайловград, к. л. Крумовград – Кожухаров и др., 1991, 1992). Геоложкият строеж на областта е разгледан подробно в Обяснителната записка на к. л. Ивайловград (Кожухаров и др., 1995). С публикуването на картата се очертават редица дискусионни и неизяснени въпроси свързани със стратиграфията, възрастта, строежа и алпийското развитие на Източнородопската област. В тази връзка, както и за обновяване на картния материал, след 30 годишно прекъсване се провежда ново геоложко картиране в М 1:25 000, което включва изцяло к. л. К-35-89-А (Б. Йорданов и др., 1995ф; Саров и др. 2002ф). За изготвяне на настоящата карта, през 2005 г. се извършва ревизионно геоложко картиране в М 1:50 000 (Саров и др., 2006ф). В метаморфните терени авторите прилагат литотектонския принцип на подялба, като в обема на единиците са включени големи тела от метаморфозирани и деформирани гранити. Същите автори в значителна степен детайлизират и коригират стратиграфската подялба и разпространението на палеогенските скали. Паралелно с геоложкото картиране, през последното десетилетие в метаморфните терени от Централни и Източни Родопи се извършват регионални геоложки, петроложки, геохроноложки и други специализирани изследвания, които в различна степен допълват с нови данни компресионно-екстензионния геоложки модел на развитие на Родопите (Z. Ivanov, 1989, 2000; Ricou et al., 1998). Основните процеси (метаморфни изменения, корова екстензия и изнасяне на мигматизирани ядра, деформации и др.), строежни особености, генезис и етапи на развитие на метаморфните комплекси са разгледани последователно, съобразно геохроноложки данни, от множество автори (Peytcheva, Guadt, 1995; Пейчева и др., 1996; Пейчева, 1997; Peytcheva et al., 1998; Ж. Иванов, 1998; Maчева, 1998; Саров и др., 1999; N. Bonev, 1999, 2001, 2002a,b; 2006; Sarov, Gergjikov, 2001, 2002; Герджиков, Саров, 2002; Саров и др., 2004; Овчарова, 2005; N. Bonev et al., 2006a,b). Палеогенските седименти и вулканогенно-седиментни скали от Ивайловградско имат ограничено и второстепенно значение, като са представени от редуциран набор от неофициални литостратиграфски единици. Те са изучени и характеризирани при геоложкото картиране (Карагюлева и др., 1956ф; Недялкова и др., 1957ф; Боянов и др., 1959ф, 1961ф); Б. Йорданов и др., 1995ф; Саров и др., 2002ф, 2006ф), както и в някои регионални и специализирани работи (Горанов 1960; Р. Иванов, 1960, R. Ivanov, Kopp, 1969; Goranov, 1982; Goranov, Atanasov, 1989; Горанов в: Кожухаров и др., 1995; Боянов, Горанов, 1997ф; Харковска и др., 2005). Регионални геофизични проучвания в М 1:50 000 са извършени на цялата площ (без граничната зона): гравиметрични (Р. Иванова и др., 1982ф) и аерогеофизични (Дайски и др., 1990ф – гамаспектрометрични и магнитометрични.) Дълбочинният строеж в участъка Ивайловград-Попско е интерпретиран от Велев (1996) и Павлова (1999ф) по сеизмични данни. Нови данни за формирането и терциерното развитие на Източнородопското понижение се съдържат в публикациите на Boyanov, Goranov (2001); Герджиков, Саров (2002); Yordanov (2002); N. Bonev (2006); N. Bonev et al. (2006а). Металогенните особености и полезните изкопаеми от областта са били предмет на изследване през всичките етапи от проведените геологопроучвателни работи (Карагюлева и др., 1956ф; Недялкова и др., 1957ф; Боянов и др., 1961ф; Срънчалиев и др., 1978ф; Суков и др., 1980ф). Резултатите от търсещо-оценъчните работи са анализирани и обобщени от Б. Йорданов и др. (1995ф); Саров и др. (2006ф) и е съставена металогенно-прогнозна карта в М 1:50 000. Изтегляне 2.29 Mb. Сподели с приятели:
|