Метаморфните изменения и липсата на достатъчни данни за първичната суперпозиция на протолитите, както и преобладаващото участие на интрузивни (гранитоидни) тела, затрудняват възможността за коректно разчленяване на метаморфния разрез чрез разграничаването на формализирани литостратиграфски единици. По тази причина тук са използвани метаморфни единици, базирани на литотектонски принцип.
Литотектонската единица е основна единица за подялба на метаморфните разрези. Тя включва литоложки обособени тела, стратифицирани по отношение на наложената и проникваща фолиация. В обема на единицата могат да бъдат отделяни пара- и ортометаморфни литоложки тела, ограничени от литоложки или разломни граници. Отделянето на литотектонските единици се извършва на базата на няколко основни изисквания:
регионално проявени гранични зони на срязване или трансгресивно разположение на неметаморфозирани и възрастово датирани скални последователности;
разлики в структурните характеристики, включително и посоката на синшистозния транспорт.
Нискометаморфните скали в рамките на литотектонските единици са поделени на литостратиграфски принцип. Там където е възможно са запазени официално въведените групи и свити.
3.2. Източнородопски метаморфен терен
Източнородопският метаморфен терен притежава белези, които го отличават съществено от другите терени. Основните разлики са в характера и дебелината на земната кора, която е значително по-тънка и с положително гравитационно поле (Йосифов, Пчеларов, 1977; Боянов и др., 1984; Цветков и др., 1999). Теренът обхваща метаморфни разрези, в които участват големи пластини от серпентинизирани ултрабазити, еклогити и метагабра, които дават положителните аномалии в гравитационното поле на района. От север се ограничава от Маришката отседна зона, от запад с Боровишката зона, а от изток, в района на Ивайловград, Орешино и Мандрица е трансгресивно покрит от палеогенски и неогенски седименти. В рамките на картния лист са отделени Белоречка и Мандришка литотектонска единица.
