Двуслюдени шисти с гранат (B/mbsh). Двуслюдените шисти са преобладаващата параметаморфна разновидност от меланжа, който включва метаофиолитовите фрагменти. Обикновено заемат най-ниските нива на разреза, около контакта с метагранитите, там където липсват телата от еклогити. Срещат се обаче и в по-високите нива. Те са пъстри до сиви на цвят скали. Имат ясно изразена фолиация, маркирана от субпаралелно ориентираните и често събрани в ивици слюдени мирерали, като на места се наблюдават микрогънки и те изглеждат като гофрирани. Характеризират се с лепидогранобластична – до порфиробластична по граната структура (Саров и др., 1994ф; Ангелова, Колчева, 2001). Матриксът е изграден главно от субпаралелно изтеглени мусковит, хлорит и кварц. Срещат се още плагиоклаз, биотит, хлоритоид, ставролит, турмалин и много рядко кианит. Като акцесорни минерали участват апатит, циркон, рутил, магнетит и пирит.
Гранатът е представен от изометрични порфиробласти с размери до 1–2 сm. Обикновено по-едрите зърна са със зонален строеж и набогатени с включения в централните части. В отделни случаи включенията са сигмоидално до спираловидно ориентирани, като маркират вътрешна шистозност (Si), която сключва определен ъгъл с външната шистозност. Това показва ротиране на гранатовите зърна и офрмянето им като тип „снежна топка”. Около тях са образувани сенки на натиск, запълнени най-често от кварц. Гранатовите порфиробласти са с добре изразена химическа зоналност, определяща проградния ход на метаморфизма (Ангелова, Колчева, 2001).
Границата на описания метаофиолитов разрез с отгорележащите метагранити се маркира от синметаморфно срязване, означено като Гнездарска зона на срязване.
Редуване на биотитови шисти и гнайсошисти с амфиболити и мрамори. Над пластината от метагранитите, заляга пъстър разрез от биотитови шисти и гнайсошисти, с включени в тях лещовидни пачки от амфиболити и мрамори, незакономерно разпространени в разреза. Характерни за това пъстро редуване са милонитния вид на скалите и наличието на пластично нашистени и милонитизирани пегматити, развити паралено на фолиацията. Долният контакт на разреза с метагранитите има характер на широка зона на синметаморфно срязване, означена като Железинска. Той се проследява между Кобилино, Орешино и Костилково. Горната граница на това редуване в рамките на картния лист се маркира от крехките и крехко-пластични срязвания по Пелевунската зона (Меденбукско-Орешиновски разлом на отделяне), която представлява долна граница на Мандришката единица.
