Линейни структури и посока на транспорт. Установени са два типа линейни структури, представени от минерална и стриационна линейност.
Минералната линейност се очертава от линейното подреждане на слюдени минерали, амфибол и кварц-фелдшпатови агрегати и др. Тя лежи в плоскостите на фолиация и се формира в резултат на насочено напрежение в процеса на метаморфизма. Извършените измервания показват устойчива ориентировка с посока С–СИ (350–18°).
Стриационната линейност се установява по удъжените порфирокласти в порфирните метагранити и по бразди на триене в зоните на срязване. Тя е паралелна на минералната линейност, което говори за унаследяване на напреженията в пластичните и крехко–пластичните етапи от развитието на скалите.
Наблюденията върху мезоскопските критерии за посоката на синметаморфния транспорт представени от „С” срязвания, сигми и др., показват юг–югозападна посока на транспорта за всички скали в разреза на единицата.
Гънкови синметаморфни структури. Наблюдавани са синметаморфни гънки със сантиметрови и метрови размери. Измерванията на шарнирите на гънките в рамките на единицата показват, че те са преобладаващо паралелни на минералната линейност (350–18°).
3.2.1.3. Характер на метаморфизма, време на проява на метаморфните изменения и възраст на протолитите
Изследванията върху литоложките разновидности в рамките на Белоречката литотектонска единица показват, че тя представлява сложна синметаморфна навлачна постройка, в която участват скали с различна дометаморфна история – метагранити, метаофиолити, метапелити и др. Това налага разглеждането на характера на метаморфизма, времето на неговото проявление и възрастта на протолитите да стане по разновидности от скали.
Метагранити. Условията на метаморфизъм на разглежданите метагранити са определени от Macheva, Kolcheva (1992). Посочените автори определят температура 430–470° и налягане 5–8 kbar. Тези данни се потвърждават и от характера на придружаващата метаморфизма деформация – около крехко-пластичния преход, както и от присъствието на асоциацията епидот-бяла слюда-хлорит и кисел плагиоклаз, която показва, че температурата не надвишава горната част на зеленошистен фациес и началото на амфиболитов фациес.
В метагранитите от района на Железино, част от които са и описваните тук, Peytcheva et al. (1995), установяват възрасти на протолитите между 305 и 310 Ma и ги характеризират като късно палеозойски гранити, метаморфозирани през алпийско време. Подобна възраст (301±4Ma) за метгранитите определят и Carrigan et al. (2003).
