Равномернозърнести метагранити (B/mγ). Разкритията от равномернозърнести метагранити се разкриват в широка ивица между селата Черна черква, Малино, Железари, Кондово, Пелевун и Кобилино. Те са среднозърнести, левкократни, светлосиви на цвят скали. Обикновено са интензивно, но неравномерно деформирани, като в зоната на контакта с разреза от шисти, амфиболити и мрамори са превърнати в милонити. Макар и рядко се наблюдават слабо деформирани участъци, в които са отделени две асоциации от минерали – магматична и метаморфна (Macheva, Kolcheva, 1992). Магматичните минерали са калиев фелдшпат, плагиоклаз, биотит ± амфибол. Синкинематично разкристализиралата асоциация е представена от дребнозърнест кварц, калиев фелдшпат, плагиоклаз (албит), биотит, бяла слюда, хлорит, илменит, епидот и гранат. Като акцесорни са установени апатит, циркон ± аланит.
Ксенолитните пакети от амфиболити и биотитови шисти и гнайсошисти имат идентични характеристики с тези, които се описват в най горната пластина от незакономерно редуване от посочените скали.
Метаофиолити. Метаофиолитовите фрагменти са представени от серпентинизирани ултрабазити и двуслюдени шисти с гранат. Те се разкриват западно от с. Черна черква и са продължение на голямата метаофиолитова пластина от района на селата Жълти чал, Гнездаре и Казак. Като цяло тази пластината е изградена от еклогити, серпентинизирани ултрабазити и метагабра, включени в двуслюдени шисти с гранат с отделни тънки пачки от графитоносни кварцити. Преобладаващо е мнението, че те представляват океански тип кора, изнесена по коровомащабна зона на срязване (Кожухарова, 1984а, 1984b; Kolcheva, Eskenazy, 1988; Burg et al., 1990; Саров и др. 1994ф). В разреза на метаофиолитите няма определена подредба на литоложките тела, но на повечето места в основата й се установяват тела от еклогити или тънка ивица от порфиробластични по граната двуслюдени шисти. В картен лист Мандрица, разрезът е представен от Жълтичалското ултрабазично тяло и няколко малки тела от серпентинизирани ултрабазити, включени в матрикс от двуслюдени шисти с гранат. В схемата за литостратиграфската подялба на Източните Родопи, тези тела са отнесени към разреза на Жълтичалската свита (Кожухаров, 1987a; Кожухаров и др., 1991, 1995).
Ултрабазити (B/ub). Серпентинизираните ултрабазити са представени от интензино деформирани, меланократни-до черни на цвят скали, превърнати на места в серпентинитови шисти. В състава им главно участие до 90–95% имат серпентинитовите минерали – хризотил и антагорит. Наблюдават се още карбонат, руден минерал, брусит, талк, хлорит, тремолит, бастит и железни хидроокиси. От първичните минерали са запазени редки и дребни реликти от оливин и клинопироксен.
Оливинът почти изцяло е псевдоморфозиран от финовлакнест хризотил, като в някои от случаите се запазва първичната форма на зърната. Ортопироксенът се среща по-рядко от оливина и почти навсякъде е заместен от серпентин, като се образуват едри зърна от бастит. Клинопироксенът е представен в редки ксеноморфни зърна. Тремолитът изгражда едри, удължени зърна, ориентирани по шистозността.
По петрохимични особености серпентинизираните ултрабазити са високо магнезиални и голяма част от тях вероятно се отнасят към най-долните части на офиолитовите разрези – тектонитите.
Сподели с приятели: |
