Обяснителна записка към геоложката карта на република българия



страница21/36
Дата27.01.2024
Размер2.92 Mb.
#120129
ТипЗадача
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   36
k-35-089-a-ivaylovgrad-geolozhka-karta-na-republika-blgariya
Свързани:
Susam - k-35-075-b-susam-geolozhka-karta-na-republika-blgariya BG, k-35-075-g-nikolovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-a-ardino-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-g-slavyanovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-076-v-knizhovnik-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-087-gdzhebel-k-35-099-b-kirkovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-a-iskra-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-g-chernichevo-k-35-100-b-kehros-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-b-madzharovo-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-075-v-komuniga-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-088-v-krumovgrad-k-35-100-a-egrek-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, Zapiska-Svoge EN, k-35-087-b-krdzhali-geolozhka-karta-na-republika-blgariya, k-35-089-v-mandrica-k-35-101-a-mikroderion-geolozhka-karta-na-republika-blg

5.2.1.2. Гънкови структури


Синметаморфните напрежения, свързани с придвижванията на алохтонните пластини в юг–югозападна посока, водят до формирането на гънкови структури с различни размери и посоки на шарнирите. Гънките с километрови размери се очертават от регионалната фолиация. Сравнително добре издържана синформна структура се оформя в скалите на парашистния разрез в района на Камилски дол, известна в литературата като Камилдолска синклинала. Тя представлява плитка структура с посока на шарнира СЗ–ЮИ. В ядрото се разкриват амфиболити. Бедрата са изградени от мрамори. Наклонът им е между 30–40°.

5.2.1.3. Подутини


Съществуването на куполовидни структури в Родопите е забелязано доста одавна. За района на Източните Родопи, Р. Иванов (1961) описва Белоречко подуване, което разглежда като докамбрийска структура. Според Д. Яранов (1960); И. Боянов, Д. Кожухаров (1968, 1971) подуванията в Източните Родопи представляват стари докамбрийско-палеозойски структури, запазили тенденцията си на издигане и през алпийско време. По-късно Ж. Иванов (1998) характеризира същата структура, като Белоречка подутина, формирана в резултат на късноалпийската корова екстензия, която започва да се развива в началото на горната креда. Като цяло подутината представлява антиформна структура с посока ССИ (20–40°). Картен лист Ивайловград обхваща източната част от ядрото на тази структура, изградена от скалите на Белоречката литотектонска единица, представени от метагранити и алтернация на шисти и гнайсошисти с амфиболити и мрамори. Ядрото на структурата се ограничава от изток от Меденбукско-Орешиновския разлом на отделяне (Ж. Иванов, 1998). Основната зона на този разлом се разкрива между селата Орешино и Меден бук. В рамките на картния лист се разкрива част от алохтония блок, изградена от мраморите на Пелевунския алохтон. Равнината на разлома на отделяне потъва полегато (20–30°) на изток.

5.2.2. Структури с локално значение

5.2.2.1. Късни разломни нарушения


Към тази група отнасяме разломите, които разместват метаморфния фундамент и покриващите го палеогенски седименти и вулканити. В рамките на картния лист се очертава добре издържан сноп от разседни нарушения в района на Камилски дол. Той разсяда и денивелира южното бедро на Камилдолската синформна структура. Посоката на разломите е СЗ–ЮИ (130–140°).


Сподели с приятели:
1   ...   17   18   19   20   21   22   23   24   ...   36




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница