Развитието на представите за строежа и тектонската еволюция на Родопския масив се свежда до две основни виждания. Дълги години, от тектонската синтеза на J. Cvijic (1904) до последните обобщения на Боянов и др. (1984) Родопската област се разглежда като голям докамбрийски фрагмент (Срединен масив), който през херцинско и алпийско време е подложен на разломно-блоково разчленяване. Въпреки тази обща представа за строежа на Родопския масив, Боянов, Русева (1984) отбелязват редица навлачни контакти в разреза на Източните Родопи, които обединяват в Източнородопски комплексен навлак, изграден от пластини с крехки навлачни контакти.
Съвременният строежен план на Родопската област се разглежда (Burg et al., 1990, 1994; Ricоu et al., 1998; Ж. Иванов, 1998) като резултат на син и постметаморфно алпийското структурообразуване, свързано с процесите на затваряне на басейните и колизията в северната окрайнина на Тетиса. В резлтат на синметаморфните срязвания се изгражда навлачна постройка, в която са отделени три навлачни терена – долен, междинен и горен. В последвалата след това коровомащабна екстензия се изграждат основните късноалпийски структури, представени от редица екстензионни подутини и свързаните с тях палеогенски понижения. Предложеният от Ж. Иванов (1998), Z. Ivanov (2000) екстензионен модел за късноалпийското развитието на Родопите се подкрепя от редица конкретни данни за метаморфните процеси, времето на термалния пик и кристализация на анатектичната топилка.
