Оценка на предполагаеми значителни въздействия (вид, количество, значимост, очакван ефект) върху населението и компонентите на околната среда от път і-5

Изтегляне 1.36 Mb.

страница	5/12
Дата	24.06.2017
Размер	1.36 Mb.
	#24054

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 12

5.7. Растителен и животински свят

5.7.1 Растителен свят

При строителството на пътя ще бъдат унищожени вторично възникнали и девастирани съобщества на благуна (20,4 dka), келявия габър (20,7 dka) и драката (61,5 dka), както и 68,8 dka черборови и 23,6 dka белборови култури.

В участъците със земеделски земи ще бъдат унищожени 144,2 dka пасища, както и рудерална растителност покрай обработваемите площи и изоставените ниви (14,3 dka).

Няма да бъдат засегнати типове природни местообитания, включени в Приложение № 1 на ЗБР. При обезлесяването на площи по трасето на пътя не се очакват загуби на местообитания, включени в Приложение 1 на Директива 92/43 на ЕЕС.

Ще бъдат разгледани популациите на два вида с природозащитен статус: странджанско сапунче (Saponaria stranjensis) и сераделовидно клеоме (Cleome ornithopodioides), които са в близост до трасето. Популациите на първия вид са с незначително покритие и вероятността да бъдат унищожени отделни екземпляри при строителството е нищожна. Вторият вид е едногодишен и се среща като елемент на пионерната растителност по новообразуваните чакъли и пясъчни коси край р.Върбица, където няма да се извършват строителни дейности.

При експлоатацията на пътя се очаква замърсяване на въздуха с вредни емисии газове. Този проблем съществува и в процеса на строителството при продължителната работа на бензиновите и дизеловите строителни и транспортни машини на отделните строителни участъци.

Изчислените емисии и разстоянията на тяхното разсейване не сочат опасност от въздействие върху растителността в прилежащите към трасето земи.

По отношение на растителния свят, при реализацията на инвестиционното предложение път І-5 “Кърджали-Подкова” не се очаква значително отрицателно въздействие както по време на строителство, така и при експлоатацията на пътя съгласно резултатите от модела. Трасето преминава предимно през изкуствени фитоценози (горски култури, ниви и пасища и издънкови гори).

Въздействието на път І-5 “Кърджали-Подкова” върху растителния свят по време на строителство и експлоатация е:

пряко;
постоянно;
дълготрайно;
без кумулативен ефект.

5.7.2 Животински свят

Ихтиофауна

Очаквани въздействия върху ихтиофауната

Характерът и териториалният обхват на проекта, както и предвидените технически решения, не дават основание да се очакват преки въздействия от неговата реализация върху видове риби в потенциално засегнатия участък от поречието на р.Върбица. Потенциалните косвени негативни въздействия са свързани с временно влошаване на качеството на средата поради замърсяване на водата или увреждане на дънни/крайбрежни местообитания по време на строителството в зоните на премостванията. Освен това, при премостванията се създават предпоставки за натрупване на носени от реката материали (части от дървета, отпадъци и др.) и затлачване с наноси, като в крайна сметка може да бъде затруднено свободното преминаване на риби

Нарастването на трафика и общото човешко присъствие по трасето на пътя е предпоставка за увеличаване на замърсяването на околността, включително и речните корита с отпадъци.

Очакваните въздействия са ограничени по обхват в участъците, където трасето на пътя пресича р.Върбица и нейните притоци, и по време – главно през периода на строителството могат да се прогнозират временни въздействия с ниска интензивност. По време на експлоатацията се очакват въздействия с ниска интензивност.

За да се сведе до минимум влиянието върху ихтиофауната, е необходимо:
По време на строителство

Да се намалят до минимум строителните дейности в речните корита и по прилежащите брегове: премостванията да се проектират и изпълнят с минимално строителство в речните корита; да не се изграждат никакви допълнителни пътни или хидротехнически съоръжения (подпори, диги, укрепителни съоръжения на дъното и по речните брегове, бързотоци и др.) извън крайно необходимите. С това се постига предпазване на дънните и крайбрежните местообитания на риби и водни безгръбначни от увреждане.
Да се предвидят мерки за предотвратяване на замърсяване на речните корита с твърди строителни, битови и промишлени отпадъци за опазване на качеството на средата за водните и земноводните обитатели.

По време на експлоатация

Мостовете над реките и прилежащите участъци от магистралата да бъдат оградени с мрежа с височина до 2 m с цел предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци в реките.
Да не се допуска изграждане на бензиностанции, паркинги, места за хранене и други инфраструктурни обекти в близост до реките без да са предвидени пречиствателни съоръжения за отпадъчни води и затворени съдове за събиране на сметта, и без да е осигурено своевременно извозване на събраните отпадъци. Това осигурява предотвратяване на замърсяване на реките с нефтопродукти, битови и хранителни отпадъци.
Да се извършва своевременно почистване на нанесени от течението материали в районите на премостванията на реките Върбица, Читак дере, Джебелска, Саръяр дере, Безименна и Голяма река за предотвратяване на затлачване на реките.
Разработване на План за действие за целевите видове и организиране на мониторинг по време на строителството и експлоатацията на пътя. Това осигурява опазване популациите на консервационно значимите видове в засегнатите речни участъци и осигуряване на възможност за своевременни и адекватни действия при евентуално възникване на застрашаващи обстоятелства.

Херпетофауна (земноводни и влечуги)

Трасето на път І-5 “Кърджали-Подкова” ще мине предимно по долината на р.Върбица. Ще бъдат засегнати преди всичко съвсем равни терени по речните тераси, почти лишени от дървета и храсти, обрасли с тревиста растителност с много беден видов състав. Тези места са със съвсем слабо развит микрорелеф. Повечето от тях са необработваеми или запустели земи. Видовият състав на земноводните и влечугите в терените около реката е съвсем беден. Тук напълно липсва по-голямата част от видовете, посочени в табл.9 (т.4.7.2 Херпетофауна). В самата река и по бреговете й на места има малки групи от големи водни жаби, а в изолирани от течението малки водоеми – жълтокоремни бумки. Несъмнено, срещат се и водни змии от двата вида. Напролет към реката вероятно се насочват и единични екземпляри от двата вида крастави жаби (кафява и зелена), за да снесат в по-тихите места и разливи. Общото количество на земноводните обаче е много малко поради характера на описаните околни терени. Силно негативно влияние оказват и периодичните много силни прииждания на реката, за които свидетелстват широките ивици чакъл по двата бряга. Наводненията отнасят яйцата и ларвите на земноводните, затрупват бреговете с наносни материали и правят почти невъзможно съществуването на водолюбиви земноводни и влечуги на големи участъци покрай реката.

От казаното се вижда, че строителството по поречието няма да окаже съществено влияние върху популациите от земноводни и влечуги там.

По-различно е положението в местата, където трасето минава по-високо по хълмистите терени, заети от гори, храсти и скални разкрития. Там, особено в доловете, е съсредоточена по-голямата част от херпетофауната – и като брой видове, и като количество екземпляри. Негативното влияние на строителството ще се изрази главно с промяната на растителността (изсичане на дървета и храсти), евентуално засипване на доловете при пресичането им от пътя и с прякото избиване на екземпляри при строителните работи – както умишлено (змиите), така и от прегазване от камиони и др. машини при строежа. Най-застрашени са сухоземните костенурки. Необходимо е тяхното улавяне и преместване на подходящи места далеч от трасето.

Основната опасност по време на експлоатацията на пътя е прегазването на земноводни и влечуги, излезли на пътното платно от околните терени. Опитът от други места показва, че всички видове, обитаващи даден район, попадат под колелата на МПС. Най-често загиват змии, по-рядко – жаби и костенурки, сравнително по-рядко – гущери. Най-много животни загиват по пътища със средна до висока натовареност на движението, какъвто ще е и предвиденият път, като най-много животни загиват през март-юни.

Бозайници

Транспортните коридори, каквито са пътищата, дори когато не засягат местности с девствена природа са фактор, предизвикващ фрагментация на естествени местообитания, както и влошаване на качеството на прилежащите зони и възпрепятстват придвижванията на сухоземните животни по терена, което може да доведе до все по-голяма изолация на популациите им и повишават смъртността им чрез пътни инциденти. Подобно въздействие може да увеличи опасността от локално изчезване на определени видове, особено на такива, които вече са уязвими или застрашени. Освен това физическите характеристики на пътя може да са непреодолима преграда за някои видове, а други може да отбягват самия път и всички свързани с него безпокойства – замърсяване, шум, хидрологични въздействия и др.

Средно големите и едрите бозайници, включително и видрата са особено застрашени от това, тъй като обитават обширни територии и при ежедневните си преходи може да пресичат различни пътища.

Бариерният ефект на пътищата може да зависи от размерите на животното, от площта на неговата територия и способността му да се придвижва между отделните участъци на местообитанието.

Целият район, където се предвижда да се построи първокласният път І-5 “Кърджали-Подкова” потенциално въздействие вследствие на фрагментацията може да бъде оказано върху следните видове бозайници: Източноевропейски (белогръд) таралеж (Erinaceus concolor), Къртица (Talpa europaea), Малка водна земеровка (Neomys anomalus), Лалугер (Spermophilus citellus), Катерица (Sciurus vulgaris), горски сънливец (Dryomys nitedula), Лешников сънливец (Muscardinus avellanarius), Обикновен сънливец (Glis glis), Белозъбо сляпо куче (Nannospalax leucodon), Оризищна мишка (Micromys minutus), Горска мишка (Apodemus sylvaticus), Жълтогърла горска мишка (Apodemus flavicollis), Полска мишка (Apodemus agrarius), Домашна мишка (Mus domesticus), Воден плъх (Arvicola terrestris), Сив плъх (Rattus norvegicus), Черен плъх (Rattus rattus), Лисица (Vulpes vulpes), Язовец (Meles meles), Белка (Martes foina), Невестулка (Mustella nivalis), Черен пор (Putorius putorius), Видра (Lutra lutra), Дива котка (Felis silvestris), Дива свиня (Sus scrofa), Вълк (Canis lupus), Чакал (Canis aureus), Сърна(Capreolus capreolus),Елен лопатар(Dama dama) и др.

Въздействие по време на строителството
Неблагоприятно въздействие върху фауната може да се очаква предимно:

- Шумово замърсяване – предизвикано от взривни, изкопни, настилко-полагащи и други дейности.

- Засилено човешко присъствие – действа отпъждащо

- Прахови замърсявания

- Химическо замърсяване на въздуха – вредни газови емисии от продължителна работа на бензинови и дизелови двигатели, транспортни машини по време на изграждането на трасето.

- Директна загуба на индивиди. Строителните дейности по принцип действат отблъскващо на сухоземните животни.

- Вибрации, предизвикани от тежка строителна техника.

- Топлинно замърсяване при полагането на пътна асфалтова настилка

Въздействие по време на експлоатацията
- Очаква се негативното въздействие да се прояви в предимно чрез директно взаимодействие на сухоземни животински видове с МПС.

- Безпокойство, предизвикано от трафика на превозни средства. Последствията от това са отбягване на прилежащи територии от животинските видове.

- Шум, който се генерира от трафика на превозни средства.

- Химическо замърсяване на въздуха – повишена концентрация на изгорели газове.

- Топлинно замърсяване на приземния въздушен слой, причинено от емисиите на горещи отработени газове от двигателите на МПС.
За ограничаване на посоченото въздействие по време на строителство да се ограничават строителните дейности само в дневния период и при необходимост в периода на размножаване.

По време на експлоатация:

- Водостоците, които са на разстояние 200-300 m, да се изградят като биокоридори за диви животни. С подходящо оформяне и огради да се насочват животните да преминават през проходите и да ги държат извън пътя.

- Да се предвиди програма за мониторинг, с помощта на която да се оцени ефективността от предприетите мерки.
По отношение на бозайниците, реализацията на ИП не се очаква да окаже значително негативно въздействие. Трасето на път І-5 „Кърджали – Подкова” не преминава през Защитени зони и Защитени природни територии. В по-голямата си част то пресича антропогенно повлияни земеделски земи и е повече в близост до населени места.

Птици

При строителните работи (в обхвата на разглежданите участъци) ще бъде засегната земната повърхност и растителността върху нея в обхванатата през съответния период площ, както и подземно и наземно живеещата фауна. Върху засегнатата площ ще бъде унищожена растителната покривка и част от обитаващата я фауна – основно индивиди от дребноразмерните и бавноподвижните подземно, подземно-наземно и наземно живеещи видове. Този проблем – за индивидите от посочените бавно подвижни видове, част от които са хранителни обекти за различни видове птици – не може да бъде избягнат. При птиците ще бъде засегната една тясна ивица от терена със значителна дължина, но с незначителна ширина, при обхващането на която ще бъдат засегнати и отнети части от хранителни и репродуктивни (гнездови) местообитания на някои видове птици. Тъй като в районите, през които преминава трасето на отсечката, ще бъде засегната незначителна по процент площ, строежът на пътното съоръжение няма да е в състояние да причини съществено намаляване на хранителната и гнездовата база за птиците в засегнатите територии. Ако при строителните дейности, евентуално бъде засегнато гнездово местообитание на двойка/двойки, за индивидите няма да представлява проблем да заемат гнездово място в съседство или в по-малка или по-голяма отдалеченост от площта на обекта. Подходящи такива местообитания са налице, при това достатъчно в района на обекта, в т.ч. и в близост до него.

За птиците строителните работи (в най-силна степен при започването им) безспорно ще предизвикат обезпокояване. Тъй като строителството през даден период от време ще се осъществява само в дадена част от дължината на участъка, то е в значителна степен локално (макар и на значителна по дължина част от трасето), обезпокояване на обитаващите в района индивиди ще е също с посочения локален характер. Индивидите на различни животински видове, в т.ч. и при птиците, бързо привикват с наличието в обитаваните от тях територии на постоянни дразнители, какъвто ще представлява и бъдещият обект.

Земна повърхност – извън обхвата на пътната отсечка – във фаза строителство ще бъде засегната и в обхвата на площта на депата, при които временно ще бъде обхваната също площ, но тя няма да е в състояние да се отрази негативно на обитаващото района на обекта птиче население.

Предвижда се хумусният почвен слой впоследствие да бъде използван при рекултивационните работи (техническа и биологична рекултивация) след приключването на строителството. След приключването на строителните работи, рекултивирането на засегнатите площи ще се отрази в определена степен положително на обитаващата района фауна – ще започне процес на възстановяване на биологичната продуктивност на засегнатите площи. Желателно е рекултивацията да бъде извършена поетапно – след привършването на работата върху даден пътен участък (с достатъчна за целта дължина), върху засегнатите от него части на терена (извън частите на пътното съоръжение).

Поради естеството на обекта не може да се твърди за каквито и да е достатъчно ясно осезаеми отрицателни влияния върху сезонните и други миграции на птиците. За индивидите на мигриращите през района и обитаващите го видове, като площ, ще бъде засегната незначителна и дори пренебрежимо малка част от хранителната им база.

В настоящия случай за кумулативен ефект може да се твърди дотолкова, доколкото в района са налице и други подобни пътни съоръжения. От проучванията върху орнитофауната в района на обекта – тази част на Източните Родопи – става ясно, че реализацията и експлоатацията на съществуващите пътни съоръжения не са причинили промени във видовия състав на местната орнитофауна. Поради твърде незначителната големина на площта като цяло, спрямо тази на района, през който пътната отсечка преминава, а също и поради незначителната й ширина, съответно рехабилитацията и строителството на двете й части не са в състояние да предизвикат и забележими негативни промени в количествен аспект върху птичето население. В това отношение следва да бъде уточнено, че поради незначителната си ширина такива обекти – със силно продълговата форма (пътища, канали, тръбопроводи и др.) обхващат само части, а не изцяло репродуктивни и хранителни участъци (територии) на индивиди, двойки, колонии. Следователно няма основания да се очаква проявата на добре изразен отрицателен (негативен) кумулативен ефект, тъй като такъв не се е проявил и при досега построените и експлоатирани пътища.

Относно периода на експлоатация, основното влияние ще се осъществява от движещите се върху пътното платно превозни средства. Доколкото е показателна практиката при експлоатацията на такъв клас пътища, в т.ч. и от наблюдения и изследвания, относно птиците може да бъде посочено следното:

В най-негативен план могат да бъдат разглеждани случаите на сблъсък и най-вече тези с летален изход на индивиди с превозни средства. За съжаление това явление не може да бъде избягнато. Поради твърде малкия брой такива случаи – при наблюдения по протежение на различни пътища – нанасяните щети могат да бъдат оценени като пренебрежими за птичето население в различните наблюдавани райони.
Колкото до безпокойство на обитаващи съответните площи от двете страни на пътя, обитаващите района индивиди от различните видове птици, в т.ч. от постоянните, преминаващите, гнездещите прелетници и зимуващите, твърде бързо се ориентират спрямо особеностите на различни обекти, като спрямо пътните съоръжения ориентирането започва още при фазата на строителството. Освен това преминаващите или отсядащите за почивка или зимуване индивиди опознават особеностите на пътните съоръжения още в обитаваните преди това от тях територии. Птиците бързо привикват с наличието в обитаваните от тях територии на постоянни дразнители, какъвто ще представлява и бъдещият обект, с движещите се по него превозни средства, доказателство за което е наличието на гнездене в непосредствена близост до различни пътища, както и до магистрали – особено през есенно-зимния период след опадването на листната маса на крайпътната листопадна дървесна растителност. При пътуване не е рядкост наличието на гнезда по нея, при това и в непосредствена близост до пътното платно. Това именно обстоятелство изключва твърденията за силни негативни влияния, в т.ч. и за силен ефект на обезпокояване от движещите се превозни средства.
Твърденията за силен негативен ефект във физиологично отношение от отделяните изгорели газове от автомобилите също не могат да бъдат потвърдени. Наличието на случаи на гнездене в непосредствена близост до пътните платна на различни пътища, в т.ч. гнезда с малки в добро състояние, напускащи ги успешно за нормалните за съответните видове срокове, например в непосредствена близост до такива силно натоварени участъци, като периферните части на насажденията на столичния парк “Борисова градина” до бул.“Цариградско шосе” – може би най-натовареното пътно съоръжение на столичния град – отхвърлят такива твърдения и допускания.
Замърсявания с различни материали, основно гориво-смазочни, са най-вероятни върху самото платно на пътя, като те имат инцидентен характер. Изхвърляните от недобросъвестни пътници предмети от различен характер, също обхващат предимно периферията на платната и в непосредствена близост до самите пътни съоръжения. Тези проблеми също са неотстраними в този им вид и състояние в момента, но за значимо тяхно влияние върху орнитофауната не може да се твърди.

Реализацията на ИП не е в състояние да причини ефект на достатъчно силна промяна в качеството на средата в този район. Рекултивацията на растителността в значителна степен ще подобри ситуацията, получила се след приключването на строителните дейности, както и качеството на средата върху засегнатата площ. В такъв случай районът, сред който попада обектът, ще запази сегашния си характер. Освен дървесни видове с чисто горскостопанско или декоративно значение, при залесителните работи да бъдат внесени и плодни (горскоплодни) видове дървета и храсти, и то особено такива с плодове, оставащи по клоните и през неблагоприятния есенно-зимен период, което няма да представлява особен проблем, но което ще се отрази благоприятно на значителна част от обитаващите района или само преминаващи и зимуващи тук видове птици и бозайници, използващи такива плодове за храна. Това ще благоприятства пребиваването им в района през есенно-зимния период.

Относно биологичната рекултивация би могло да бъде посочено, че поради уникалния характер на района, в т.ч. и по отношение на растителността, в засегнати участъци с проведена техническа рекултивация, където не е налице опасност от ерозионни процеси, да не бъде внасяна по изкуствен начин дървесна и храстова растителност, а площите да бъдат оставени в този си вид и в тях да протече естествения за района процес на самовъзстановяване и последващ процес на сукцесия на възстановилата се по този начин растителност.

Въздействието на път І-5 “Кърджали-Подкова” върху животинския свят по време на строителство и експлоатация е:

пряко;
постоянно;
дълготрайно;
без кумулативен ефект.

Каталог: ovos

Изтегляне 1.36 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 12