Необходимост от изграждане на нова пътна мрежа и от промяна на местоположението на изградени съоръжения по трасето на път І-5

Настоящо положение на здравното състояние на населението

Новото трасе ще преминава през землището на община Кърджали, община Джебел, община Кирково и община Момчилград. В близост до новия път са част от къщите само на две населени места – с.Градинка и махала Масларово на с.Върбен; пътят преминава на 20 m от най-близките къщи.

Основните източници на замърсяване на околната среда на гр.Кърджали са: “Оловно-цинковия комбинат” (ОЦК) - АД, “Бентонит” АД и “Горубсо - Кърджали. Вредните емисии от посочените предприятия са основно от: серен диоксид, с прах, аерозоли на оловото и кадмия, азотен диоксид. Анализът от данните на мониторинга на атмосферния въздух на двата стационарни пункта – Кърджали ”КОС” и Кърджали – АИС ”Студен кладенец”, през последните три години показва, че превишаването на праговите стойности на средно часовите норми е много рядко (по отношение на серния диоксид само 2-3% от пробите показват завишени стойности; по отношение на общия и финия прах, праговите стойности са завишени от 0 до 9% от пробите). През последните две години средногодишните концентрации на оловните аерозоли са в нормални граници.

Основните източници на замърсяване на въздуха в гр.Кърджали са на повече от 5 km от трасето на инвестиционния проект и тези спорадични наднормени нива на атмосферните замърсители не биха могли да повлияят на здравния статус на населението от общините през които преминава трасето. Настоящото здравно състояние в сравнение със средните данни за страната се разглежда по отношение на населението в цялата област и на засегнатите общини.

Демографската картина на населението в общините в сравнение със средните данни за страната е представена на таблица 31.
Таблица 31

Х - брой на 1000 души население

Място	Родени	Починали	Прираст)
1. За цялата страна	9,8	14,8	-5,0
- градовете в страната	10,4	12,3	-1,9
- селата в страната	8,5	20,7	-12,2
2. Област Кърджали	10,8	11,5	-0,7
- градовете в област Кърджали	9,8	8,1	1,7
- селата в област Кърджали	11,8	14,7	-2,9
3. Община Джебел	10,8	11,6	-0,8
4. Община Момчилград	12,2	9,5	2,7

Забележка: Данни на НСИ за 2007 г.
На фона на отрицателни демографски прираст за страната от -5,0 души на 1000 души население, данните в таблица 30 демонстрират един относително по-нисък отрицателен прираст на населението в община Кърджали от -0,7, като за градовете той вече е положителен и достига прираст от 1,7 на 1000 души население. Прирастът на селското население остава отрицателен, но темпът на намаляването на селското население в областта в сравнение със селското население на страната, е четири пъти по-нисък. Представените на таблица 31 данни показват, че по-добрите демографски показатели на населението от община Кърджали са главно за сметка на по-ниската честотата на смъртност сред населението.

По-ниската смъртност сред населението на община Кърджали може да се обясни с данните представени на таблица 32, където е показана по-ниска честота на основните причини за смърт – болести на органите на кръвообращението и злокачествени заболявания, в сравнение със средните данни за страната. Подобни данни се установяват и в тригодишен ретроспективен период (таблица 33), което показва, че това е една трайна тенденция и може да се направи извода, че причините за смърт от болести на органите на кръвообращението и от злокачествени заболявания сред населението на община Кърджали са с по-малка честота.

Динамика на основните причини за смърт сред обследваното

Честотата на регистрираните случаи на активна туберкулоза, както и на новооткритите заболявания също така е показател за здравно-социалния статус на населението. Таблица 34 показва по-високи стойности на регистрираните и на новооткритите случаи на туберкулоза сред населението на община Кърджали през 2007 г. През последните три години обаче, данните не са последователни, поради което не може да се твърди, че честотата на заболяванията от активна туберкулоза в района на областта е по-висока.

Заключение

Демографските процеси в общини Кърджали, Джебел и Момчилград са по-благоприятни в сравнение със средните данни за страната. Настоящото здравно състояние на населението от област Кърджали, оценено по водещите социално-значими заболявания, е по-добро в сравнение със средните данни за страната.

Ефект на строителните дейности върху здравното състояние
на населението и работниците

При строителните дейности на първия участък на пътя, за ремонта и рехабилитацията ще се използват асфалторезачни машини (дискове и фрези), асфалтополагащи машини, валяци. Шумът извън кабините на водачите на тази техника се движи от 87 до 108 dВ/A.

В участъка на реконструкция на пътя, при изрязването и почистването на асфалтните дупки ще има краткотрайни неорганизирани прахови емисии от едро дисперсни прахове. Те бързо се отлагат, около пътя няма населени места и тези неорганизирани прахови емисии няма да имат неблагоприятен здравен ефект върху населението.

В този участък на реконструкцията на пътя няма жилищни сгради, поради което строителните дейности не могат да имат негативен здравен ефект върху населението.

По време на строежа на втория участък на пътя няма да се изграждат строителни площадки. Местата за паркирането на строителните машини и други технически средства ще се движат заедно с изграждането на пътя. Строителните материали и асфалта ще се транспортират от гр.Кърджали. Транспортният трафик по време на строителството ще бъде увеличен незначително (различно, от няколко курса на ден до 10 и повече, например при полагане на асфалт по-протежението на по-голям участък). При изграждането на новото трасе в участъка на с.Градинка и махала Масларово на с.Върбен, неблагоприятен ефект върху населението ще има от:

1. Шум.   Неорганизирани източници на шум са строителните изкопни и проходни машини - багери, булдозери, валяци, асфалтополагащи машини, тежкотоварните превозни средства. Шумът на 1 m извън кабините достига максимални нива до 100-105 dB/A. Шумът е непостоянен и на очакваното еквивалентно ниво на 20 m е от около 90 dB/A. На този шум по време на строителството ще бъдат експонирани крайните къщи на с.Градинка и махала Масларово от с.Върбен. Наднормените шумови нива се разпростират в зона до 90 m от пътя. В тази зона няма други села и махали. Дневната норма за шум от 55 dB/A. (при сегашното състояние се приема нормата за “жилищни зони и територии”) е превишена с 35 dB/A. Ефектът обаче ще е ограничен за времето на изграждането на тези отсечки. При тези условия не се очаква неблагоприятен здравен ефект върху слуха. Ще има обаче ефект на “временно дразнещо действие”. Дразнещият ефект на шума върху нервната система се изразява в повишена възбудимост на централната нервната система, развитие на неврозоподобни състояния и разстройство в съня.

2. Прах.   В незначителна степен ще се повишат и неорганизираните прахови емисии от нарасналия във връзка със строителството транспортен трафик.

3. Токсични вещества.   Горивните газове от строителната техника и от МПС към въздушната среда около пътя ще е незначителна. Това са многокомпонентни емисии съдържащи въглероден оксид, азотни оксиди, серен диоксид, въглеводороди (ароматни и полициклични), оловни аерозоли и аерозоли на други тежки метали.

При полагането на асфалта се отделят въглеводороди. Асфалтните изпарения могат да достигат до най-близките къщи на с.Градинка и махалите на с.Върбен. Въздействието обаче ще бъде много краткотрайно и няма да окаже неблагоприятен ефект.

По време на строителството на инвестиционното предложение, строителните дейности в участъка на с.Градинка и махала Масларово на с.Върбен ще има неблагоприятен ефект върху населението.Той ще се изразява главно в дразнещо действие на шума върху нервната система, ще е временен и върху ограничен брой жители. При реализиране на предлаганите технически мерки (изграждане на временна защитна стена), този неблагоприятен ефект ще се избегне.

По време на строителството работниците ще бъдат изложени на неблагоприятното въздействие на следните фактори на средата и трудовия процес.

Приготвянето на асфалта е топъл процес, при който след загряване битумът се смесва с натрошени камъни и пясък. Тази смес ще се доставя от най-близката асфалтна база (гр.Кърджали). При полагането на асфалта се отделят въглеводороди, в това числа и полициклични с едно и повече ядра и катрани, които се приемат като канцерогенни вещества. По литературни данни в дихателната зона на работниците полагащи асфалт, полицикличните ароматни въглеводороди се откриват в концентрации от 0,1 до 2,7 mg/m³ въздух (канцерогените от първа група не се нормират, а за 2-ра група, какъвто е 3-4 бензпирена, нормата е 0,002 mg/m³). Освен канцерогенният ефект, асфалтните изпарения имат още дразнещо действие върху лигавиците на горните дихателни пътища и очите. Въглеводородите оказват неблагоприятен ефект върху хемопоезата и централната нервна система.

При работа с горещ и топъл асфалт съществува опасност и от изгаряния. Поради фактът, че асфалтната маса е тежка и лепкава, изгарянията са дълбоки и тежки.

Работниците на пътя ще са експонирани и на многокомпонентните горивните газове от ДВГ. Едни от тези компоненти имат, като азотните и серните оксиди имат дразнещо действие и непосредствен ефект, други като миксът от въглеводороди имат отдалечен канцерогенен ефект. Оловните аерозоли и тези на другите метали имат както непосредствен токсичен, така и отдалечен ефект

Химическите замърсители на въздуха, поради условията на работата на открито, ще са в минимални концентрации, поради което при вземането на конвенционалните предпазни мерки не се очаква да оказват неблагоприятен здравен ефект.

5. Тежест на труда.   Въпреки механизацията на голяма част от строителните дейности, част от тях изискват тежък и много физически труд, вдигане и пренасяна на наднормени тежести. Друга неблагоприятна особеност в много от дейностите е, че те се извършват в неблагоприятна работна поза и при значително статично напрежение на мускулите на тялото и крайниците. Това води до микротравми, до заболявания на опорно-двигателния апарат и нервно-мускулната система.

6. Социално-битови условия.   Извършване на строителни дейности извън населените места налага до се осигурят фургони за битови нужди на работниците.

Заключение

По време на строителството неблагоприятен ефект върху здравето на работниците може да има от токсичното въздействие на асфалтните изпарения, от въздействието на шума и вибрациите генерирани от строителната техника и от упражняването на тежък физически труд. Този ефект ще е временен, но като се има предвид, че работниците, упражняващи тези дейности, са изложени на същите фактори и при работа на други обекти, следва да се спазват предлаганите профилактични мерки.
Ефект върху здравното състояние на населението по време
на експлоатацията на инвестиционното предложение

Рехабилитацията и реконструкцията на пътя и изграждането на новото трасе, ще доведат до повишаване на автомобилния трафик, респективно на шумовото натоварване и неорганизираните прахови емисии и емисиите на горивните газове от двигателите с вътрешно горене. Очакваните неблагоприятни ефекти са:

- Нивата на шума, изчислени на основата на прогнозното натоварване с МПС, при пункт гр.Кърджали за 2010 г. превишават допустимите дневни норми с 1,8 dB/A, а нощни с 3 dB/A. След гр.Кърджали, при скорост на МПС от 80 km/h, това надвишаване е вече е 6,6 dB/A за дневен шум и 7,7 dB/A за шум през нощта. По цялото протежение на реконструирания участък в 90-метровата зона няма жилищни сгради, което означава, че шумът в този участък на пътя няма да има негативен здравен ефект върху населението.

- Нивата на шума, изчислени на основата на прогнозното натоварване с МПС, при пункт Д 263, след гр.Момчилград (пътя който отива за с.Подкова и гр.Златоград), на разстояние 25 m от пътя, за 2015 г. са от порядъка на 63 dB/A.през деня и 55,4 dB/A през нощта. За 2025 г. прогнозните нива са 64,3 dB/A, респективно 57,5 dB/A. Най-близките къщи на с.Градинка и махала Масларово на с.Върбен са на 20 m от пътя. Това показва, че обитателите на тези къщи ще бъдат изложени на наднормени шумови нива, както през деня (нормата за дневен шум е 60 dB/A), така и през нощта (нормата за шум през нощта е 50 dB/A). Превишаването на шума в околната среда с 3-4,3 dB/A през деня и с 5,4-7,5 dB/A през нощта има дразнещ нервната система ефект. Продължително въздействие на тези шумови нива може да доведе до разстройство в съня и развитие на неврозоподобни състояния. Този ефект ще се разпростира на много ограничен брой жители на с.Градинка и махала Масларово и при изпълнение на предлаганите технически средства е възможно напълно за бъде избегнат.

2. Токсичен ефект от изгорелите газове от МПС

- Резултатите от моделното изследване показват, че няма опасност за здравето на населението в най-критичните точки – с.Градинка и махала Масларово от експлоатацията на път І-5.

• 
  По отношение на населението
  

- По време на строителството на участъка в с.Градинка и махала Масларово на с.Върбен, къщите които се намират в 90-метровата шумова зона от страна на пътя, да бъдат защитени с временна шумозащитна стена. По време на експлоатация да се изгради постоянна шумозащитна преграда – прозрачна.

• 
  По отношение на строителните работници
  

- С оглед ограничаване на неблагоприятното въздействие на физическите и химическите фактори, работниците да бъдат снабдени с лични предпазни средства за:

 Защита на слуха по отношение на водачите на изкопни и транспортни машини – антифони или шлемове.

 За защита от праха и изпаренията на асфалта (противопрахови маски с подходящи филтри).

 Специални работни обувки при полагане на асфалта (с високи температурно устойчиви подметки, високи над глезените, или ботуши).

 Работно облекло със светлоотразителни жилетки

- Съгласно нормативните изисквания (с оглед намаляването на физическото натоварване, преумората и развитието на скелето-мускулни заболявания), да се въведат режимите на труд и почивка по време на работа.