Оценка за с ъ в м е с т и м о с т на Изменение на Общ устройствен план на Община Царево с

Средиземноморски подковонос- Rhinolophus blasii

Голям подковонос- Rhinolophus ferrumequinum

Maлък подковонос- Rhinolophus hipposideros

Остроух нощник Myotis blythii

Дългокрил прилеп- Miniopterus schreibersi

Бръмбър рогач- Lucanus cervus

Callimorpha quadripunctaria

За специална ЗЗ '' Босна'', като значими са категоризирани 7 вида животни, от които 5 вида прилепи и два вида безгръбначни. Трите вида подковоноси са видове обитатели на пещери и човешки постройки, докато остроухия нощник и дългокрилия прилеп са обитатели единствено на естествените пещери. Всички видове са ловуващи в открити пространства , понякога и в населени места. Еленовия рогач е вид развиващ се в широколистни горските хабитати и опазването му е свързано основно с опазването на местообитанията.

• 
  Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

• 
  Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.
  

• 
  Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
  

• 
  тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища - 92 % от общата площ;
  
• 
  храстови съобщества – 6 % от общата площ;
  
• 
  смесени гори – 1 % от общата площ;
  
• 
  друга орна земя – 1 % от общата площ;
  

1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични 0.49 C

видове Limonium

2130 * Неподвижни крайбрежни дюни с тревна 3.77 B

растителност (сиви дюни)

6420 Средиземноморски влажни съобщества на

високи треви от съюз Molinio-Holoschoenion
Заб. Знакът * отбелязва приоритетно за опазване тип местообитание.
В таблицата за отделните хабитати е дадана оценка по показателите: Представителност / дава индикация за това, доколко даденият хабитат е “типичен” Използувана е следната система за класифициране: А-отлична представителност; В-добра представителност; С- значима представителност; D- незначително наличие;
Относителна площ / площта на обекта, покрита от дадения хабитат, отнесена към общата площ от националната територия, покрита от този хабитат/. Използуваните интервали по класове са следните е следната система за класифициране: територия, покрита от този хабитат/. Използуваните интервали по класове са следните: А) 100 >= p >15%; B) 15 >= p > 2%; C) 2 >= p >0
Приравнена степен / оценена е степента на опазване на структурата и функциите на даден хабитат и възможността за възстановяване/. Използувана е следната система за класифициране: А-отлично опазване; В-добро опазване; С-средно или слабо опазване
Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен хабитат / интегрирана оценяване на предишните критерии, като се взема предвид различната им тежест за разглеждания хабитат. Използувана е следната система за класифициране: А-отлична стойност; В-добра стойност; С- значима стойност.

В стадартния формуляр на СЗЗ “ Караагач “ не са включени растителни видове, които да са обект на специална защита.

Общите въздействия върху специалната защитена зона са свързани с паша, косене, лов и риболов, изхвърляне на битови отпадъци, текуща урбанизация, въздействия свързани с отдиха и туризма и др.

От община Царево в СЗЗ “Караагач ” попада част от землището на с. Лозенец, като предложените за урбанизиране територии в землището на с. Лозенец не засягат пряко ЗЗ Караагач, а само малка част от земеделски изоставени земи са граничещи с СЗЗ “ Караагач “.

Видра - Lutra lutra

Голям гребенест тритон - Triturus karelinii

Обикновена блатна костенурка - Emys orbicularis

Южна блатна костенурка - Mauremys caspica

Шипобедрена костенурка - Testudo graeca

Шипоопашата костенурка - Testudo hermanni

Брияна - Chalcalburnus chalcoides

Голям сечко - Cerambyx cerdo

Бръмбър рогач - Lucanus cervus

*Osmoderma eremita

Lycaena dispar

Coenagrion ornatum Coenagrion mercuriale

Anisus vorticulus
Специална ЗЗ '' Караагач'', във формулярите на зоната са посочени 7 вида безгръбначни от които един вид охлюв и 6 вида насекоми. От гръбначните животни разпределението по класове е следното: риби – 1 вид, земноводни – 1 вид, влечуги – 4 вида и бозайници – 1 вид. Три от видовете насекоми са твърдокрили и развитието им е свързано със климаксни горски хабитати, два от видовете (водни кончета ) са пряко зависими от водните хабитати на реката, а останалите два вида са пеперуди и срещането им е възможно в различни типове местообитания. Видрата, двата вида водни костенурки, южния гребенест тритон и брияната са свързани пряко с водните местообитания. Единствено двата вида сухоземни костенурки са обитатели изцяло на сухоземните хабитати. Данни за числеността и съвременното състояние на тези видове няма.
Въздействие – Не се предлага урабанизиране на територии в границите на СЗЗ “ Караагач “ Предложението в изменението на ОУП за увеличаване на зоната от урбанизиране на територията на с, Лозенец засяга само малка част от земеделски изоставени земи, граничещи с СЗЗ “ Караагач “

4.1.3.Специално защитена зона BG 0001007 “ Странджа “
Площта на СЗЗ е 1,182,250.30 дка и е разположена в 5 общини – Царево, Малко Търново, Приморско, Созопол и Средец.

Връзка с други Обекти от Натура 2000 :

Код Име на обекта Тип на обекта

BG0002040 Странджа H

BG0000208 Босна K

BG0000219 Дервентски възвишения 2 K

• Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

• 
  широколистни листопадни гори – 78 % от общата площ;
  
• 
  смесени гори – 5 %; храстови съобщества – 10 % от общата площ;
  
• 
  сухи тревни съобщества, степи – 2 % от общата площ;
  
• 
  друга орна земя – 2 % от общата площ;
  
• 
  морски райони, заливи – 2 % от общата площ;
  
• 
  други земи – 1 % от общата площ;
  

от Приложение I на Директива 92/43/EEC

КОД Пр. ИМЕ % Покр. Предст. Отн. площ Прир. ст. Цялост. оц.

6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в 0.01 B C B B

равнините и в планинския до алпийския пояс

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от 0.1 A C A A

съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-

Veronicion dillenii

7220 * Извори с твърда вода с туфести формации 0.01 B C B B

(Cratoneurion)

8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални 0.1 A C A A

склонове

склонове

8310 Неблагоустроени пещери 0.01 A C A A

8330 Подводни или частично подводни морски пещери 0.01 A C A A

91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, 0.03 A C A A

Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus

angustifolia покрай големи реки (Ulmenion

minoris)

91S0 Западнопонтийски букови гори 11.22 A B A A

92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba 0.1 B C A B

6220 * Псевдостепи с житни и едногодишни растения 5.02 A B A A

от клас Thero-Brachypodietea

91AA Източни гори от космат дъб 0.1 B C A B

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 50.91 A A A A

1170 Съобщества с кафяви, червени и зелени 0.12 A C A A

водорасли по скалисти морски дъна

6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови 5.02 A B A A

съобщества върху варовик(Festuco-Brometalia)

(*важни местообитания на орхидеи)

91E0 * Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus 0.1 A C A A

excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion

albae)

1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и 1 A C A A

1160 Обширни плитки заливи 0.25 A C A A

1210 Едногодишна растителност върху морски 1 A C A A

крайбрежни наноси

1240 Стръмни морски скали, обрасли с ендемични 1 A C A A

видове Limonium

2110 Зараждащи се подвижни дюни 1 A C A A

2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по 0.02 A C B B

крайбрежната ивица (бели дюни)

2130 * Неподвижни крайбрежни дюни с тревна 0.1 B C A A

растителност (сиви дюни)

3150 Естествени еутрофни езера с растителност от 0.01 B C B B

типа Magnopotamion или Hydrocharition

3260 Равнинни или планински реки с растителност от 0.01 B C A B

Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

4030 Европейски сухи ерикоидни съобщества 0.1 A C A A

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни 0.1 B C A B

съобщества от Alysso-Sedion albi

1130 Естуари 0.1 A C A A

91G0 * Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus 0.27 C

betulus

1410 Средиземноморски солени ливади

Заб. Знакът * отбелязва приоритетно за опазване тип местообитание.

В стадартния формуляр на СЗЗ “Странджа“ не са включени растителни видове, които да са обект на специална защита.

В разработения, но все още не приет План за управление на ПП Странджа са картирани находища на следните приоритетни растителни видовe:

1. Veronica turriliana Stoj.and Stef. ( търилово великденче, рядък вид, балкански ендемит ) – разпространен по варовити скали във флористичен район Сж.

2. Ophrys argolica H. Fleischm.( гръцка пчелица ) – разпространен на варовити тревисти места и храсталаци във флористичен район Сж.

3. Lepidotrichum (Aurinia) uechtritzianum ( Bornm.) Velen. ( лепидотрихум, рядък вид ) – разпространен на пясъци и варовити скали във флористичен район Чм

4. Anthemis jordanovii Stoj. And Acht.( йорданово подрумиче, рядък вид български ендемит ) – разпространен по варовити скали във флор. район Сж ( Малко Тървово ).

5. Verbascum lagurus Fisch. And C.A.Meyer ( лагуров лопен, застрашен вид ) – разпространен по каменлини, тревисти места, горски поляни в Сакар и Странджа.

6. Silene caliacrae Jord. And Pan.( калиакренско плюскавиче, рядък вид, български ендемит ) – разпростарнен по варовити скали в Черноморското крийбрежие.

7. Saponaria strndjensis Jord. ( страндженско сапунче, рядък вид, български ендемит ) – разпространен по каменливи места и скални пукнатини във флор. райони Рд /и/ и Сж.

8. Oenanthe millefoilia Janka ( хилядолистен воден морач, рядък вид, български ендемит ) – разпространен по сухи трев. места и храсатлици във флор. райони Чм, СиБ, Др, Прб, Сп, Згп, Рд/и/, Трн, Тхр

9. Verbascum bugulifolium Lam. ( винчелистен лопен, застрашен вид ) – разпр. по сухи,трев.места, пасища и храсталаци във флор. райони Чм/ю/ и Сж.

10. Vaccinium arctostaphylos L.( кавказка боровинка, застрашен вид ) –разпр. във влажни сенчести гори.

11. Oenanthe tenuifolia Boiss. And Orph.( странджански воден морач, рядък вид, балкански ендемит ) – разпространен по тревисти месте и храсалаци във флор. райони Тхр, Сж, Сп /и/.

12. Sideritis syriaca ( сирийски миризлив бурен, кримски чай, застрашен вид ) – разпространен по варовити скали в Сж и СиБ.

13. Pyrus bulgarica Khutath. And Sachok ( българска круша, рядък вид, български ендемит ) – разпространен в храсталаци, край дъбови гори във флор. райони Чм, Сп/и/, Люл, Тхр, Сж.

14. Teucrium lamifolium D,Urv. ( мъртвокоприволистно /странджанско/ подъбиче, рядък вид ) – разпр. в храст. и дъбови гори в Сж.

15. Taxus baccata L.( тис, застрашен вид ) – разпр. във флор. райони Сп, Вт, Блс, Слв, Пн, Рл, Рд,Сж.

16. Astrodaucus litoralis (Bieb.) Drude ( черноморски астродаукус, застрашен вид ) – разпространен по крайморски пясъци във флор. р-н Чм.

17. Pancratium maritimum L.( пясъчна лилия, застрашен вид ) – разпространен по пясъци в във флор. р-н Чм /Ю/.

18. Centaurium maritimum (L.) Fritsch. ( морски червен кантарион, застрашен вид ) – разпространен в храстл и поляни във флор. р-н Чм / ожно от Ахтопол.

19. Lens ervoides (Brign.) Grande ( южна леща, застрашен вид ) – разпр. по каменливи, варавити места във флор. р-н Сж.

20. Ilex colchica Pojark. ( колхидски джел ) – разпространен във влажни, сенчести букови гори във флор. р-н Сж.

21. Serapias vomeracea ( Burm.) Briq. ( палешковиден серапиас, рядък вид ) – разпространен в храсталаци във флор. р-ни Чм/ю/, Слв, Рд /и/.

22. Quercus hartwissiana Steven ( странджански дъб, рядък вид ) – разпространен край реки във флор. р-н Сж.

23. Tilia rubra DC.( червина липа, рядък вид ) – разпространен в широлистни гори във флор. р-ни Чм, Люл, Сг, Сж, Осг.

Находищата на една част от посочените видове са съсредоточени предимно в ЗМ “Велека” ( 3,6,8,9,16,17,18,22) и в ЗМ “ Силистар “( 3,6,9,16,17,18,21 ).

Предложената СЗЗ “Странджа “ има връзка с Корине биотопи обект – F00007200 “Странджа”, с който в значителна степен се припокрива; F00007202 “ Силкосия “ и F00007203 “ Велека – Силистар “, с които частично се припокрива. Без групата земно покритие “морските райони, заливи “ СЗЗ “ Странджа “ се препокрива с ПП “ Странджа “.

Териториите, обект на инвестиционни предложения (за застрояване), обхващат основно земеделски земи с предназначение орна земя, пасища и мери и сенокосни ливади.

СЗЗ ''Странджа'' по Директивата за местообитанията се припокрива в голяма степен с ПП ''Странджа''. Във формулярите на територията са включени 7 вида насекоми, 6 вида риби, два вида земноводни, 5 вида влечуги и 13 вида бозайници.

Включените във формуляра насекоми са както следва: един вид водно конче, 4 вида твърдокрили и два вида пеперуди. Този вид водно конче е с ограничено разпространение и се среща основно по южното ни Черноморие. Видът се среща в крайречни разливи и в участъци на реката с много бавно течение. Приоритет в опазването на вида имат местообитанията, повечето от които в района са включени в ЗТ – рии. От пеперудите първия вид е ширтоко разпространен в България, но като вид включен в Директивата за хабитатите и Бернската конвенция, има относително висока природозащитна стойност. Вторият вид е също широко разпространен, но силно петнисто.

От четирите вида твърдикрили най рядък за нашата фауна е бръмбъра отшелник. Този вид е рядък в целия си ареал, въпреки че е с много широко разпространение. Големия черен сечко и буковия сечко са видове свързани с широколистните гори. За района на Странджа и двата вида са често срещани. Негативно влияние върху тези видове има изсичането на старите гори и унищожаването и изземването на мъртвата дървесина от гората. Алпийския сечко е друг вид, който е характерен основно за планинските райони и в по малка степен за черноморското крайбрежие. Видът се развива в дървесина оот ясен, бряст идр. Дървесни видове, растящи в близост до речния бряг.

От рибите дав вида са проходни или полупроходни, а останалита са първично сладководни. Като много рядък от посочените видове може да бъде класифицирана единствено Средиземноморската финта. Вида не е констатиран при последните няколко проучвания. Останалите видове са относително тривиални и често срещани за реките в региона. Мряната и брияната са два от четирите стопански вида за реките от този регион. Името на мряната от формулярите е сбъркано и на двата езика. В България се срещат три вида “черни” мрени. В реките вливащи се в южната половина на Черно море се среща единствено кримската (приморската) мряна, която е призната за отделен вид. Латинското название, което е използвано е стара систематична категория, която обединява няколко вида мрени, разпространени на Балканския и Апенинския полуостров. Обикновения щипок и горчивката са широко разпростарнени видове, което важи и за района на Странджа. Единствено карагьоза е относително рядък, но това е нормално, предвид миграциите, коиот извършва в реките от северната част на Черно море. За българия, вида е регистриран като проходен за река Дунав, където са и основните мръстилища на вида. От земноводните червенокоремната бумка е вида, който е малко известен за целия регион. Засега има само две сведения за вида, но без доказателствен материал. Със сигурност в района на ПП “Странджа” се среща жълтокоремната бумка, която тук също е рядка.

За региона са дадени и четирите вида костенурки, които са в относително добро състояние. Във формулярите е включен и ивичестия смок, който е абсурдно да се среща в региона. Вероятно се визира пъстрия смок, който в миналото се даваше като подвидова категория на ивичестия. Този вид е относително рядък по цялата територия на страната и на много места е изчезнал. За територията на Странджа е относително рядък. Местообитания, подходящи за вида са тръстиковите масиви в приустиевите зони на реките. Старите гори, с наличие на хралупи и цепнатини, които са му убежища.

От бозайниците са посочени 11 вида прилепи и два вида едри бозайници – видра и вълк. Докато първия вид е често срещан и числеността и плътността му е представителна не само за България, но и за Европа, то вълка е относително рядък. Информация за този вид е основно по отстреляните, по време на лов животни. Годишно в района има по няколко съобщения за този вид, като вероятно информацията се дублира. Прилепите могат да бъдат поделени на две групи, в зависимост от техните изисквания по отношение на средата на обитание. Едната група включва видове силно свързани с горските хабитати. Тези видове използват за убежища хракупи и цепнатини в старите дървета. Другата група включва видове, които са естествено живеещи в пещери. Някой от тези видове са силно привързани към естесвените пещери и карстови форми, докато други са синурбанисти и могат да се приспособяват и към живот в населени места. Такива видове са Подковоноситетрицветния и мустакатия нщник, кафявото и средиземноморско прилепче, ръждивия вечерник и др.

ЗМ “ Устието на р. Велека “,

ЗМ “ Силистар “,

ЗМ “ Естествено находище на пирен “

ЗМ “ Кълката “.
ЗМ “ Марина река “ с площ 43.7 ha е разположена в землището на с. Кости. Основна цел на защитената местност е запазване на типичната за Странджа горска растителност, съставена от източен бук, източен горун и благун с подлес от вечнозелена растителност. В тази защитена местност има големи находища от лавровишна (Laurocerasus officinalis). Заедно с основните едификатори в растителните съобщество участвуват брекиня (Sorbus torminalis ), мушмула (Mespilus germanica), тис (Taxus baccata), странджанска зеленика (Rhododendron ponticum), кавказка боровинка ( Vaccinium arctostaphylos L.), колхидски джел (Ilex colchica), понтийско бясно дърво (Daphne pontica), бодлив залист (Ruscus aculeatus), пираканка (Pyracantha coccinea), широколистен чашкодрян ( Euonymus latifolius), бръшлян (Hedera helix) и др.
ЗМ “ Устието на р. Велека “ с площ 1511.2 ha е разположена в землището на гр. Ахтопол и с. Синеморец. Тя е обявена през 1992 г. с цел запазване характерните за района лонгозни гори. Допълнително като цели на опазване са определени:

1. Запазване на характерен ландшафт в крайбрежната зона, скални образувания, фиорди;

2. Опазване на специфична ксеротермна растителност и богат животински свят. Защитената местност заема част от бреговете и устието на реката при нейното вливане в Черно море. По- компактна лонгозна гора има край местността “Царско кладенче”. Като едификатори в растителните съобщества участвуват полски ясен (Fraxinus oxycarpa Bieb. ex Willd.), полски бряст (Ulmus minor Mill.), цер (Quercus cerris L.), обикновен габър (Carpinus betulus L.) и др. От лианите преобладават скрипката (Smilax excelsa), повет (Clematis vitalba L.), бръшлян (Hedera helix L.) и др. На преовлажнени местообитания значително е участието на блатното кокиче (Leucojum aestivum).
ЗМ “ Силистар “ с площ 773.3 ha е разположена в землищата на с. Резово, с. Синеморец и с. Бродилово. Тя е обявена през 1992 г. с цел запазване на лонгозните гори около едноименната река. Защитената местност се характеризира с красив крайбрежен ландшафт и типична за района растителност.
Разпространението и природозащитния статус на установените редки и застрашени растителни видове при разработването на план за управление на ЗМ “Устието на Велека” и ЗМ “ Силистар” ( МОСВ, 1998 ) са представени в табл. №12
Разпространение и природозащитен статус на редките видове

в ЗМ “ Устието на Велека” и ЗМ “ Силистар”

Таблица № 4.1.3-1

Вид	Хабитат	Защитена местност	Червена книга на България	Защитен вид	Cites анекс N
Celsia bugulifolia (Verbascum bugulifolium Lam.)	дъбови гори	В, С	застрашен вид
Cicer montberii Jaub and Spach	“	В	рядък	+
Cyclamen coum Mill.	“	В,С	рядък	+
Fritillaria pontica Wahlenb.	“	В,С	рядък	+
Heptaptera triquetra (Vent.) Tutin	“	В,С	рядък	+
Limodorum abortivum (L.) Swartz	“	В,С	рядък	+	ІІ
Mespilus germanica L.	“”	В,С	рядък	+
Oenanthe millfolia Janka	“	В	рядък
Polygala supina Schr.	“	В	рядък
Primula vulgaris Huds.ssp. sibthorpii *	“ ; лонгозни гори; букови гори	В,С	рядък	+
Quercus hartwssiana Steven	дъбови гори	В	рядък	+
Salvia forskahlei L.	“	В,С	рядък
Stachys thracica Dav.	“	В,С	рядък	+
Symphytum tauricum Willd.	“	В	рядък	+
Trachystemon orientalis (L.) G.Donf.	“	В,С	рядък
Vicia incisa Bieb.	“	В	рядък
Argusia sibirica (L.) Dandy	псамофитна растителност	С	рядък
Calystegia soldanella (L.) R.Br.	“	В,С	рядък	+
Centaurea arenaria Bieb ex Willd.	“	В, С	рядък
Crepis nikaeensis Balbis	“	С	рядък
Eryngium maritimum L.	“	В,С	рядък	+
Euphornia paralias L.	“	В,С	рядък
Euphorbia peplis L.	“	В,С	рядък
Hypecoum ponticum Velen.	“	С	рядък
Lactuca tatarica (L.) C.A.Meyer	“	В,С	рядък
Medicago littoralis Rohde ex Loisel	“; тревиста раст.по високите бретове	В,С	рядък	+
Otanthus maritimus (L.) Hoffm.and Link*	псамофитна растителност	В,С	рядък
Pancratium maritimum L. *	“	С	застрашен вид	+
Silene euxina Rupr.	“	С	рядък	+
Stachys maritima Gouan	“	В,С	рядък
Centaurium maritimum (L.) Fritsch*	тревиста раст.по високите бретове	В,С	рядък	+
Centaurium turcicum (Vel.) Ronn. ex Fritsch	“	С	рядък
Cistus salvifolius L. *	“	С	рядък	+
Echium plantagineum L.	“	В,С	рядък
Gaudinia fragilis (L.) Beauv.	“	В,С	рядък
Hymenocarpus circinatus (L.) Savi	“	В,С	рядък
Reichardia picroides (L.) Roth.	“	С	рядък
Romulea bulbocodium (L.) Seb. and Mauri	“	С	рядък	+
Scabiosa atropurpurea L.	“	В,С	рядък
Scorpiurus subvillosus L.	“	В,С	рядък	+
Serapias vomeracea (Burm.) Briq. *	“	С	рядък	+	ІІ
Spiranthes spiralis (L.) Chevall.	“	С	рядък	+	ІІ
Crithmum maritimum L.	“	В,С	рядък
Ficus carica L.	крайбрежни скали	В,С	рядък
Limonium gmelinii (Willd.) O.Kuntze	“	В,С	рядък	+
Leucojum aestivum L. *	лонгозни гори	В	застрашен
Oenanthe pimpinelloides L.	“	В	рядък
Scilla bithynica Boiss.	“	В,С	рядък +
Daphne pontica L.	букови гори	В	рядък	+
Rhododendron ponticum L. *	“	В	застрашен	+
Nuphar lutea Sibth. and Sm. *	водна растителност	В	рядък
Juncus ranarius Song. and Perr.	временни влажни места в екотопи	В,С	рядък

Заб.: В – ЗМ ”Устието на р. Велека”; С – ЗМ “Силистар“; Знакът * означава вид с висока природозащитна стойност
ЗМ “ Естествено находище на пирен “ с площ 223.9 ha в землището на с. Кости е обявена с цел запазване на естественото находище на пирен (Erica arborea L.).
ЗМ “ Кълката “ с площ 18.9 ha е разположена в землището на с. Кости с цел опазване на находище на двойка бухали.
Към категорията “Природни забележителности” се отнасят 4 обекти – ПЗ “ Попова скала”, ПЗ “ Махарата “, ПЗ “ Странджански дъб “ и ПЗ “ Наково кладенче “.
- ПЗ “ Странджански дъб “ в местност Св. Илия до с. Кости е обявена за опазване на находище на странджански дъб (Quercus hartwissiana Steven). Предстои нейното прекатегоризиране в защитена местност.

- ПЗ “ Попова скала “ с площ 30.8 ha в землището на с. Фазаново е обявена с цел запазване на забележителни геоложки обекти.

- ПЗ “ Махарата “ с площ 2 ha в землището на с. Кости е обявена с цел опазване на пещера.

- ПЗ “ Наково кладенче “ с площ 1 ха в землището на гр Ахтопол е обявена с цел запазване на находището на обикновена и каспийска костенурка.

• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу мигриращи видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Осигуряване на безопасни въздушни коридори и места за пренощуване за безпрепятствено предвижване на мигриращи грабливи птици, щъркели, пеликани и жерави, съгласно чл. 6, ал.1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на ежегодните им есенни и пролетни прелети за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;
  
• 
  Локализиране и защита на гнездовищата на средиземноморския буревестник;
  
• 
  Повишаване естествеността на горските местообитания;
  
• 
  Възстановяване на ливадни местообитания;
  
• 
  Опазване местообитанията на други видове птици, застрашени в Европа, съгласно Бернската конвенция;
  
• 
  Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;
  
• 
  Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.