Оценка за с ъ в м е с т и м о с т на Изменение на Общ устройствен план на Община Царево с
Изтегляне 2.68 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Fringilla coelebs
Таблица № 4.2-2 Редовно срещащи се мигриращи птици в в защитената зона „Странджа” с код ВG 0002040, които не са включени в Приложение I към Директива 79/409
Таблица № 4.2-3 Други значими растителни и животински видове в защитената зона „Странджа” с код ВG 0002040.
Орнитофауната на Странджа е проучена от Милчев (1991,1994), Милчев, Ковачев (1995), Простов (1964), Milchev (1994а, Ь, 1998), Milchev & Kovachev (2000). Преобладаващата част от информацията в тези трудове е обобщена в Плана за управление на Странджа (2004). Природозащитна характеристика и оценка на Странджанското крайбрежие е направена от Profirov & Michev (2003). Съгласно Стандартния формуляр за защитената зона „Странджа" с код ВG0002040 на територията на Природния парк Странджа са установени 260 вида птици, от които 75 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 112 са от европейско природозащитно значение (8РЕС) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория 8РЕС1 са включени 12 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория 8РЕС2 — 29 вида, в 8РЕСЗ - 71 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 96 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. Те са вписани също в приложение I на Директива 79/409 на ЕС. Странджа е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за 15 застрашени видове птици – черен щъркел (Ciconia nigra), египетски лешояд (Neophron percnopterus), орел змияр (Circaetus gallicus), малък креслив орел (Aquila pomarina), скален орел (Aquilachrusaetos), малък орел (Hieraaetus pennatus), сив кълвач (Picus сапиs), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), белогърб кълвач (Dendrocopos leucotos), горска чучулига (Lulluta arborea), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), градинска овесарка (Emberiza hortulana), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), земеродното рибарче (Acedo atthis), голямата пъструшка (Porzana porzana) и средиземноморски буревестник (Puffinus yelkouan)..." Странджа е проучена в орнитологично отношение от Milchev (1994), който публикува точни УТМ карти с 5 кm грид за гнездовото разпространение на птиците в планината. В квадратите, където попадат земеделските земи предвидени за урбанизация са установени 10 вида птици, включени в Приложение I към Директива 79/409, 2 вида редовно срещащи се мигриращи птици в ЗЗ "Странджа", които не са включени в Приложение I към Директива 79/409 и 7 други значими видове птици, посочени в таблица 4.2.1-1: Таблица 4.2.1-1
Много малка част от птиците в цитираната по-горе характеристика се срещат на територията на земеделските земи, където се предлага да се урбанизират територии.. Там гнездят 9 вида, чиято численост е пренебрежимо малка част от общата им численост както в защитената зона устието на р. Велека и др. Предложени терени, така и в България. От тях 3 вида фигурират в приложение 1 на Директивата за птиците. Съгласно Стандартния формуляр за защитената зона „Странджа" ВG0002040 „...по време на миграция в района могат да се наблюдават 5 световно застрашени вида - малкият корморан (Phalacrocorax pygmeus), къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus), белооката потапница (Aythya nyroca), ливадният дърдавец (Crex crex) и водното шаварче (Acrocephalus ра1udicola). Долното течение на река Велека е "място с тесен фронт на миграция" за реещите се птици. Почти целите популации на щъркелите и грабливите птици, прелитащи по черноморския прелетен път Via pontica, преминават над Странджа планина, като грабливите птици често нощуват в горите..." Миграцията на реещите се птици по Черноморското крайбрежие, включително и Странджанското, е проучена от Мичев (1984), Michev & Profirov (1985), Мичев и др. (1987), Milchev & Kovachev (2000). Въз основа на данните от тези публикации може да се твърди, че районите, предложени за урбанизация (вклчително и тези в ЗМ устието на р. Велека, около гр. Ахтопол ) няма съществено значение при миграцията на реещите се птици по време на техния полет. Радарните наблюдения, както и данните на Milchev & Kovachev (2000) показват, че основните потоци от реещи се птици преминават навътре в сушата (Малко Търново — Голяма Махиада). Съществува вероятност част от мигриращите ята от бели щъркели да използват земеделските земи (предложени за урбанизация) за нощуване, но конкретни данни в това отношение липсват. На територията на предложените за урбанизация райони няма водоеми със стоящи води. В площта на защитената зона „Странджа" с код ВG0001007 е включена акватория от 2296,35 ha. Изтегляне 2.68 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||