Характеристики на защитената зона

Очаква се слабо въздействие във вътршността на общината и по силно в крайбрежната зона. Като най силно то ще бъде в хабиатите, непосредствено разположени до морския бряг и плажните ивици. Предметра и целите на ЗЗ могат да бъдат запазени при съобразяване с изискванията, свързани с опазването на приоритетните видове и техните местообитания. Промяната в предназначението на пасищата и ливадите, трябва да се ореосмисли, въпреки процесите на деградация протичащи към настоящия момент.

Развитието на туризъм, особено битов, би допринесъл за развитието на животновъдството и земеделието, което е единствения начин за подържане на полуестествени местообитания, които са приоритетни. Изграждането на инфраструктура би довело до очистване на реките, следствие от изграждането на пречистрвателни съоръжения.

Към настоящият момент най приоритетните местообитания, намиращи се на територията на общината са крайбрежните хабитати, които се обитават от редица редки видове, някой от които са много голяма консервационна значимост. В тези местообитания се среща най-рядката българска змия – черновратата стрелушка, група от понтийски ендемични видове безгръбначни, коиот са термофилни. В районан на общината се срещат и четирите вида костенурки, разпростарнени в България.

Към тази категория могат да бъдат отнесени, краибрежните термофилни видове, разпространени покрай черноморското крайбрежие в тясна ивица, обитателите на пасищата и ливадите, които са полуестествени, но като възникнали в далечното минало, имат своеобразен фаунистичен комплекс, включващ редица редки и консервационно значими видове.

Като най - силно е антропогенното натоварване. Предвидения капацитет за 25 000 туриста, би увеличил натоварването трикратно. Това би довело до няколко негативни последици:

- силно засегнато ще е черноморското крайбрежие, където съществуват уникални видове и местообитания. Предполага се въздействие върху 25 % от този вид хабитати.

- Плажуването е основно въздействие в тези 25 %.

При реализиране най-силно ще са повлияни крайбрежните хабитати, където строителството тряба да бъде преосмислено. При сегашното състояние на ОУП, се предвижда около 25 % урбанизиране на крайбрежните участъци, намиращи се извън ЗТ.

Поради липса на количествени данни за конкретните видове, обитаващи крайбрежните хабитати се предполага съкращаване на 25 % от популациите им. За видовете обитаващи пасищата и ливадите, степента на въздействие ще е относително ниска, поради силната им промяна ,следствие от деградация.

Да се постигне компромис по отношение на териториите, предвидени за урбанизиране в районите на крайбрежната ивица. Тяхното натоварване можер да бъде занижено 50-60%. Пасищата и ливадите да бъдат приоритетно запазени, независимо от урабанизирането на територии около тях. Голф игрището да бъде реализирано само при изрично устройване с естествени растителни видове и при максимално ниски показатели на застрояване. Практиката в България показва, че голф игрищата са лесен начин за смяна на предназначение на огромни площи, които по късно се застрояват с плътност характерна за курортните селища. Площа на голф игрището да бъде усвоена поетапно на 4 пъти, за да може инвеститора да бъде контролиран и при неспазване на нормативните изисквания, спрян и санкциониран.

Да се промени плътността на застрояване в крайморските райони. Да бъдат изключени от ОУП, земеделските територии, които са пасища и ливади. Голф игрището да бъде застроявано поетапно на 4 етапа. Да бъде преоценен капацитета на туристите. Според сегашните данни за капацитета, общината трябва да предвиди място за 25-30000 туриста, което ще натовари района трикратно.

Изграждането на туристическа зона е от първостепен обществен интерес за оцеляването на местното наеление и за превличане на хора от малкия и средния бизнес. Подобно развитие имат почти всички наелени места по черноморското крайбрежие, разположени на север от с. Лозенец.

Предлага се включване на горски фонд от землището на с. Изгрев и гр. Царево в границите на ПП Странджа.

При разработването на Оценката за съвместимостта по отношение на флората и растителността е направен преглед на съществуващите източници на информация за флората и растителността (научни публикации, провеждани експертизи, снимки, карти, национални и международни нормативни документи и др информационни източници свързани с рационалното ползуване и опазване на растителните ресурси и биологичното разнообразие). Анализирани са публикуваните материали за състоянието на флората и растителността в териториете, които са обект на въздействие Таксономичната принадлежност и географското разпространение на растенията се определя по Флора на България ( т. І-Х, 1962 – 1995), Определител на висшите растения в България (Кожухаров Ст. и др. 1992 ), Определител на растенията в България (Делипавлов, Д. и др. 2003) и Конспект на висшата флора на България ( Асьов и др. 2002). Синтаксономичната принадлежност на растителните съобщества се определя по Конспект на растителните съобщества в България (Апостолова И, Славова, 1997) и публикации за синтаксони в различни райони на страната след 1995 г.

При разработването на Оценката за съвместимостта по отношение на типовете местообитания е направен преглед на съществуващите източници на информация за състоянието на основните типове местообитания в проучвания район (научни публикации, земеустройствени и лесоустройствени проекти, провеждани експертизи, снимки, карти, национални и международни нормативни документи и др. информационни източници свързани с рационалното ползуване и опазване на екосистемите и екосистемното разнообразие).. При оценка състоянието на екосистемите се ползват Закона за биологичното разнообразие (2002), Национален план за опазване на биологичното разнообразие (2000), Наръчник за Натура 2000 в България (2002), Директива 92/43 на Съвета на ЕИО от 21.05.1992 за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и други международни и национални документи.

11.2.Фауна и животинско население

Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оценка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация;

Използваните методи на изследване

Използваните стандартни методи за изследване са полеви наблюдения при посещението на общината, анализиране на научна литература, биологична екстрапулация. Основните източници на информация за фауната и отделните групи животни са: данни от фаунистичния мониторинг, проведен през 1998 -2000 г. по поръчка на БШПГ (Българо-швейцарска програма за горите). По време на този период бяха проучвани всички групи гръбначни животни и някой съществени групи безгръбначни, Неприетия ПУ на ПП “Странджа”, ПУ на ЗТ “Устието на р. Велека”, “Силистар”, Отчетите по фаунистичните проучвания към БШП, научни публикации за дребните бозайници, отчети за ихтиофауната и ихтиоценозите на р. Велека и водосбора й, провеждани от ОСР при БЛРС, Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие том 1, 2.

Основните методи за прогноза са сравнително аналитичните. При оценката на въздействието се използва опита на автора и сравнителните модели, преведени от практиката. Поради липса на конкретни количествени данни за повечето видове е използвана система за оценяване ан консервационната и природозащитна значимост на видовете. Приоритет в ОС има консервационната значимост на вида, която щади не само видовете с висок природозащитен статус, но и видове, които са значими за нашата фауна и конкретно за района, но нямат нужния природозащитен статус.

Включени са към общия списък на оценката.

1. 
   Собствени теренни наблюдения:
   

- маршрутни, вкл. с преброявания на индивидите;

- стационарни, вкл. с преброявания на индивидите.

2. 
   Сведения от литературни източници, от специалисти в областта на фауната.
   
3. 
   Анкетни данни от местни горски и ловни служители, местни ловци и природолюбители.
   

Липсва съвременна информация за демографската структура към 2008 г. За състоянието на земеделските земи и броя на домашните животни. Голяма част от информацията не е публикувана и не се знае с каква степан на достоверност е. Липсват конкретни количествени данни за редките земноводни и влечуги, за прилепите, за редките едри бозайници. Липсва информация за съвременното разпространение на тези видове, клаклто и за тенденциите в тяхното развитие. Тези липси увеличавата субективния елемент на оценката, което я прави недостатъчно коректна.

лицензиран експерт по ОВОС и ЕО Удостоверение № 42 / 26.04.2006г.”Растителен свят ”

Катедра: ” Екология, опазване и възстановяване на околната среда ”

Факултет - Екология и ландшафтна архитектура / ФЕЛА/ при ЛТУ гр. София

- Диплома № 002947, серия БО за завършено висше образование, спец. Горско стопанство във ВЛТИ, сега ЛТУ

- Диплома № 11394 за образователна и научна степен “кандидат на науките” сега“доктор”

- Диплома № 17026 за научното звание “доцент”

- Диплома № 20974 за научното звание “професор”

- лицензиран експерт по ОВОС и ЕО Удостоверение № 615 /.2007 г.”Растителен свят”, .”Ландшафт”,”Природни обекти”

Катедра: ” Дендрология “ Факултет – Горско стопанство при ЛТУ гр. София

Диплома № 002985 за завършено висше образование, спец. Горско стопанство във ВЛТИ, сега ЛТУ

Диплома № 8449 за научна степен “кандидат на науките”, сега “доктор”

Диплома № 8721 за научното звание “доцент”

Диплома № 26107 за научна степен “доктор на селскостопанските науки”

Диплома № 26349 за научна звание “професор”

- лицензиран експерт по ОВОС и ЕО Удостоверение № 2 /.2006 г.”Животински свят”

Диплома № 6731 / 1986г.за завършено висше образование магистър с професионална квалификация инженер по Горско стопанство; профил Опазване на природната среда Факултет ” Горско стопанство ” ЛТУ София,

Диплома № 27278 / 2001 г.за образователна и научна степен ” Доктор ”

1. 
   Закон за опазване на околната среда , обн. ДВ, бр.91 от 25.09.2002г., посл. изм. и доп., ДВ, бр. 82 от 10.10.2006г.;
   
2. 
   Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми приета с ПМС№ 139 от 24.06.2004, обн. ДВ, бр. 57/2.07.2004г., посл.изм. и доп., ДВ, бр. 3/10.01.2006г.;
   
3. 
   Закон за водите обн., ДВ бр. 67 от 1999г., посл. изм. ДВ, бр. 66 от 15.08.2006 г.;
   
4. 
   Закон за защитените територии ( ДВ, бр. 133 от 1998 г., изм. доп. ДВ бр. 98 от '99 г.,изм. доп. ДВ бр. 28, 48 и 78 от 2000 г., изм. доп. ДВ бр. 23, изм. бр. 77 и бр. 91/2002 г., изм. ДВ бр. 28, изм. доп. ДВ бр. 94/2005 г., изм. ДВ бр. 30/2006 г.)
   
5. 
   Закон за биологичното разнообразие ( ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г.; изм. и доп., бр. 88, изм. бр/ 105/2005 г. , изм. ДВ бр. 29, бр. 30, бр. 34/2006 г.)
   
6. 
   Закон за лечебните растения обн. ДВ, бр. 29 от 07.04.2000 г., посл. изм. ДВ, бр. 65 от 11.08. 2006 г.;
   
7. 
   Закон за защита на растенията обн. ДВ, бр. 91 от 10.10.1997г., посл.изм. ДВ, бр.31 от 14.04.2006г.;
   
8. 
   Закон за устройство на територията обн. ДВ, бр.1 от 2001г., посл. изм. ДВ, бр. 82/2006г.;
   
9. 
   Закон за устройство на Черноморското крайбрежие В сила от 01.01.2008 г.Обн. ДВ. бр.48 от 15 Юни 2007г.
   
10. 
    Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони обн., ДВ, бр. 3 от 2004 г.; изм., бр. 51 от 2005 г.;
    
11. 
    Наредба № 8 от 14 юни 2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове обн., ДВ, бр. 57 от 2001 г.; изм., бр. 68 от 2004 г. и бр. 51 от 2005 г.;
    
12. 
    Наредба № 2 Противопожарни строително-технически норми обн. ДВ, бр. 58 от 1987, посл. изм., ДВ, бр. 33 от 1994г.;
    
13. 
    МОСВ и др., 2002. Ръководство за екологична оценка на планове и програми България.
    
14. 
    Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони- В сила от 11.09.2007 г. Приета с ПМС № 201 от 31.08.2007. Обн. ДВ. бр.73 от 11 Септември 2007г.
    
15. 
    Национална стратегия за устойчива развитие на България проект-2007
    
16. 
    Европейска стратегия за устойчиво развитие – актуализация 2007
    
17. 
    Оперативни програми – Околна среда, Регионално развитие, Развитие на селски райони,.
    
18. 
    Регионално ландшафтно райониране на страната. География на България. Монография БАН. С. 1996 г.;
    
19. 
    Типологично ландшафтно райониране на страната. География на България. Монография БАН. С. 1996 г.;
    
20. 
    Регистър на защитените територии, ИАОС;
    
21. 
    Флора на България. , 1963 –1995. т. І – Х, Изд. БАН;
    
22. 
    Червена книга на НР България., Т. І, 1984. Изд. БАН.
    
23. 
    Бондев, И. 1991. Растителността на България. Ун. изд. Св. “ Кл. Охридски”.
    
24. 
    Бондев, 1997. Геоботаническо райониране. В: География на България. Акад. изд. “ Проф М. Дринов”.
    
25. 
    География на България. 1989. Физико-географско и социално-икономическо райониране. БАН.
    
26. 
    Кавръкова В. И др. 2005. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма и федерация “ Зелени Балкани “.
    
27. 
    Павлов, Д. 1998. Фитоценологични основи на горската типология в България. Дис. ЛТУ.
    
28. 
    Павлов, Д. 2006. Фитоценология. Изд. къща на ЛТУ.
    
29. 
    Павлова, Е., Д. Безлова, 2003. Защитени природни територии. Изд. къща на ЛТУ.
    
30. 
    Павлова, Е. и др. 1986-2006. Мониторинг на влиянието на замърсяването на въздуха върху горските екосистеми. Научни отчети. МОСВ.
    
31. 
    Защитени територии, РИОСВ- Бургас.
    
32. 
    Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, ратифицирана и влязла в сила за България през 1991 г.
    
33. 
    Регистър на защитените територии, ИАОС.
    
34. 
    Стандартни формуляри за специални защитени зони ( СЗЗ ) за проекто-територии от значение за общността ( ПТЗО ) и специални консервационни зони ( СКЗ ) по Натура 2000.
    
35. 
    Национална стратегия за регионално развитие 2007-2013г.
    
36. 
    Областна стратегия за развитие на Бургаска област в периода 2005-2015г.
    
37. 
    Национален план за действие по околна среда и здраве за периода 2008-2013г
    
38. 
    Национална стратегия за околна среда 2005-2014 и проект на План за действие 2005-2009г.;
    
39. 
    Национален план за опазване на биологичната разнообразие за периода 2005-2010, МОСВ, 2005г.;
    
40. 
    Проект на Национална стратегия за екотуризъм за периода 2003-2013г.;
    
41. 
    Atlas of Bulgarian Endemic Plants, изд. Гея-Либрис, 2006;
    
42. 
    Tzonev, R., M.Dimitrov, V. Roussakova 2005. Dune vegetation of the Bulgarian black sea coast. Hacquetia, 4/1, Ljubljana
    
43. 
    www.rec.bg
    
44. 
    www.natura2000bg.org
    
45. 
    chm.moew.government.bg
    

1. Проф. Д-р Екатерина Димитрова Павлова – т.т. .3.1.; 4.1;4.1.1.1;4.1.2.1;4.1.3.1;5; 5.1; 5.1.1.1;5.2;5.2.1.1;6,6.1.1;1;7,7.1;8,9,9.1.1;10;11;11.1.1;12,