Оценка за с ъ в м е с т и м о с т на Изменение на Общ устройствен план на Община Царево с

Територията на община Царево попада в два зоогеографски района (Груев, Кузманов, 1994). Източната или крайбрежната част попада в южната половина на Черноморския зоогеографски район, а западната й част – в Странджанския подрайон на Южнобългарския зоогеографски район. И двата района се характеризират с редица особености свързани с географското й положение, като близостта им до морето определя и основните им климатични характеристики – сравнително мека зима и слънчево, топло и сухо лято. Фаунистичното разнообразие на посочените 2 зоогеографски района е голямо, своеобразно и специфично.

Територията на Община Царево включва освен държавни и общински и частни земеделски имоти, които не са били обработваеми през последните десетилетия. През този период земята около населените места е била използвана основно като пасища и мери, а отдалечените ниви не са се експлоатирали. Липсата на паша, следствие от обезлюдяването на района, и изоставянето на сенокосните ливади, се е отразило и върху съвременния фаунистичен облик. Тези местообитания са претърпели сукцесионни промени, свързани с поетапно рудерализиране последвано от захрастяване. Голяма част от земеделските земи са съсредоточени около населените места и по черноморското крайбрежие. Близостта на тези терени с морския бряг и географското разположение е предпоставка за наличието на редица редки и специфични животински видове. Тези територии по време на миграция са местата, където най-често почиват ятата със щъркели и други птици – мигранти. Черноморското крайбрежие е рефугиум за съхраняването на топлолюбивата понтийска и предноазиатска фауна, която е най- силно запазена в района на Южното черноморие. Такива южни фаунистични елементи се наблюдават във всички фаунистични групи, но най – силно тази биота е представена при безгръбначните животни. Пеример за фауна с южно разпростарнение са от рибите кримската мряна, резовския карагьоз, лупавеца, малкия речен кефал, от земноводните сирийската чесновница, от влечугите каспийската блатна костенурка, жълтокоремника, черновратата стрелушка, вдлъбнаточелия смок, а от бозайниците гюнтеровата полевка, сляпата къртица и етруската земеровка.

В плана за управление на ПП “Странджа” и двете ЗМ “Устието на р. Велека” и “Силистар”, авторите посочват като относително добре проучени 6 групи безгръбначни – паяци (Aranei), правокрили (Orthoptera), мрежокрили (Neuroptera), дневни пеперуди (Rhopalocera), мухи (Diptera – Tachinidae) и мекотели (Mollusca). От тези групи са установени 556 вида, като степента на проученост на групите варира от 40 до 90 %. От тези групи можем да съдим за богатството на района като цяло. При тези групи процента на срещаните видове, отнесен към видовете установени за България варира от 25 до 45%. За установените видове ендемизма е средно 5%, като е най висок при твърдокрилите и многоножките.

Въпреки ниската степен на проученост на безгръбначната фауна в района като цяло (по малко от 50% средно за проучваните групи), може да се твърди, че тя включва редица редки и ограничено разпространени видове, които се нуждаят от защита. Повечето такива таксони са свързани с географското разположение, специфичния микроклимат, старите гори, крайречните и крайморските хабитати. Защитата на тези животни е свързана най- вече с опазването на техните местообитания. Изключение правят само тези видове, които са обект на колекциониране и обект на стопанска експлоатация.

На територията на парка са разработени само някой групи безгръбнбачни, поради което е трудно да се направи цялостен анализ на безгръбначната компонента. От установените видове като консеврвационно значими са определени 51 вида. От мекотелите като такива са класифицирани 36 вида охлюви и два вида миди. От другите групи безгръбначни 70 вида са български ендемити, 28 са балкански , а 133 вида са редки.Общо като консервационно значими са класифицирани 252 вида безгръбначни. В IUCN са включени 10 вида безгръбначни. При анализирането на установената безгръбначна фауна не са включени най – големите разреди насекоми, които биха променили съществено резултатите и цялостни анализ.

Освен липсата на достатъчно качествени данни за фауната на странджа, съществена празнота е и липсата на количествените данни за тяхното разпределение. Единствените такива са събрани през периода 1998 – 2000 г. по Българо-Швейцарската програма по горите. Тогава екип от 7 специалиста в областта на зоологията, проучваха епигео- и страто –бионтната безгръбначна фауна, ихтиофауната, херпетофауната, орнитофауната и дребнобозайната наземна фауна. За съжаление резултатите от тези проучвания не бяха публикувани и информация за резултатите може да бъде намерена само в докладите, направени към отчета на програмата. При тези проучвания от безгръбначните животни бяха събрани количествени материали за следните групи безгръбначни: малочетинести червеи, многоножки, мокрици от ракообразните, сенокосци, паяци и псевдосакорпиони от паякообразните, правокрили, кожокрили, мравки, твърдокрили (бегачи, късокрилци, мършари, листороги и др.), някой групи двукрили и ципокрили. При анализа на данните установихми приоритетните за Странджа местообитания, които са категоризирани по няколко параметъра и показателя на средата. Освен консервационно значимите таксони, бяха регистрирани и редица инвазивни видове, експанзиращи следствие на човешката дейност и настъпилите в резултат от нея промени на средата. Много често тази инвазивна фауна грешно се определя като рядка и консервационнозначима. По същия начин се определят като приоритетни и вторични местообитания, които са силно деградирали. Типичен пример за това са ерозиралите терени възникнали след многократни сечи, изкуствените плантации от черен и бял бор, изоставените пасища, ливади и ниви. Тези местообитания имат специфични фаунистични комплекси, които освен широкоспектърните форми изобилстват и редки видове, които са в начална фаза на инвазия и експанзия.

От видовете безгръбначни с висок природозащитен статус могат да бъдат изброени следните видове: Еленов рогарч, Алпийската розалия, Червената горска мраявка, включени в Приложение 2 ан ЗБР. От видовете с международен природозащитен статус могат да бъдат изброени повече видове. Такива са някой видове водни кончета, буковия свечко, големия черен сечко, бръмбарите гъсеничари и др. Тези видо0ве са често срещани в Старнджа, поради което и консервационната им стойност е относотелно ниска. С висока консервационна значимост за района са всички ендемити, реликти, троглобионти и видове с ограничено разпростарнение или такива, на които парка е крайна граница на разпространение. Поради локалното си разпространение и слабото им познаване (тези видове ги няма в старните от ЕС), тези видове нямат природозащитен статус, но тяхната комсервацонна значимост е много голяма за опазването на биоразнообразието като цяло.

Данните за ихтиофаунатас на ПП Странджа са събрани от няколко основни източника: стари данни от литературни източници, електроулов, проведен през 1995 г. по поръчка на МОСВ и МЗГ, данни от уловите по БШПГ -1 и данни от ПУ на ПП Странджа.

В плана за управление на парка и двете защитени местности (Устието на река Велека и Силистар), са констатирани 65 вида морски риби, от които 21 вида навлизат и в устията на реките. Като най – богати на видове се оценяват Велека и Резовска, на второ място са Силистар (14 вида) и Бутамята (7 вида). Извън границите на парка другата река, която заслужава специално внимание е Караагач. Нейната защита се нуждае от неотложни и незабавни мерки, предвид бързото и хаотично строителство в зоната около нейното устие, както и от прекомерния безконтролен улов.

Специфични видове риби за района са: лупавеца, малкия речен кефал, приморската (кримска) мряна, резовския карагьоз и брияната, средиземноморската финта и блеча. Доминантните видове за района, установени чрез електроулов, са речния кефал и кримската мряна, а субдоминанти морунажа и брияната. Първите два вида съставляват около 70 % от биомасата и около 50 % от численоста на уловените видове. Тези данни са от проучвания извършени през 1995 г. от Опитната рибовъдна станция на гр. Самоков. Като видове с природозащитен статус могат да бъдат класифицирани следните видове: карагьоз, резовски карагьоз, блеч, средиземноморская финта, горчивка. Като консервационно значими, поради ограниченото си разпространение и все по рядкото си срещане, могат да бъдат класифицирани: лупавеца (син. лъжник, трънлива риба), малкия речен кефал, речната пъстърва, обикновения щипок, резовския карагьоз, средиземноморската финта и блеча (за този вид се предполага, че е дребната екологична форма на карагьоза, с която много, си приличат и нямат съществени различия). Последните три вида са много редки и се констатират много рядко в уловите с единични екземпляри или само по полово незрели екзепляри. Като основна препоръка за възстановяването на редките полупроходни видове, се отбелязва строгия контрол върху бракониерстването през размножителния период. През този период в приустиевата зона, около Бродилово, Кости и Качул се слагат многобройни мрежи от местното население и “неделните” туристи, които пречат на нормалното навлизане на проходните видове. Особено повлияни от бракониерстването са лупавеца и резовския карагьоз, които са станали през последните 20-30 години много редки. За напълно изчезнали в района на р. Велека и водосбора й, а вероятно и за другите съседни реки могат да се считат дивия шаран и сребристата каракуда. Като изключително рядък може да бъде окачествен вида европейска змиорка, от който по време на мониторинговия електроулов през 1995 г. е бил уловен един екзепляр. По данни на специалисти предходните два вида не са били констатирани повече от 20-30 години.

Видовият състав ная земноводните и влечугите са относително добре проучени за района на Общината и респ. ЗТ-рии и СЗЗ-ни, но все още има празнини и необходимост от доуточняване. Червенокоремната бумка, която е включена в списъците на формуляра за Натура 2000, е вид които се нуждае от научно потвърждение. Дългогодишните проучвания на Странджа и най- южното Черноморие не са констатирали присъствие на вида, с изключение на една единична находка в района на местността Бутамята и едно устно сведение за района на Кости. Другият вид - Жълтокоремната бумка е констатирана на няколко места в парка - около м. Качул (Граматиково), с. Кости и с. Кондолово. Същият вид е включен и в списъците на неприетия ПУ на “Старнджа” (тази част на фауната е проучвана от В. Бешков). От земноводните приоритетните видове с природозащитен статус, от Приложение 2 на ЗБР, за района на общината са: сирийската чесновница., бумките (и двата вида), жабата дървесница и дългокраката горсак жаба. В Приложение три на ЗБР са включени обикновения тритон, голямата и зелена крастави жаби. С консервационна значимост за района могат да бъдат класифицирани сирийската чесновница, балканския тритон (порадио късното диференциране, вида няма природозащитен статус дори в България). Чесновницата е вид обитател на откритите пространства с добре дренирани и песъчливи почви. Този вид присъства в района на общината, особено в краибрежната черноморска зона. По литературни данни е констатирано и размножаване в разливите на р. Велека и при р. Караагач. Данните за биологията на този вид са недостатъчни, поради скрития и нощен начин на живот.

Херпетофауната в района на Община Царево е една от най-богатите в България и Европа и може да бъде сравнена единствено с райони като Източна Родопа и долината на Струма, южно от Кресна. Установения видов състав е 23, което съставлява 74% от нашата херпетофауна. Като вероятни за района се считат и още два вида змии. Причините за този феномен са няколко. На първо място това е географското положение и климата, в комбинация със относително разнородната и запазена природа. Друг важен факт, за съжаление вече в миналото, е и основния поминък на населението, което се е занимавало с животновъдство. Отглеждани са били основно овце, кози и полудиви свине. Друг живътновъден отрасъл е бил коневъдството. Тези животни са били използвани за извличане на трупи от гората. Говедовъдството е било по слабо застъпено в района и животните са се изхранвали основно пасищно. Животните са пасели целогодишно с изключение на зимния период. Подържането на открити пространстава с паша за пасищата и косене на ливадите, са основна причина за подържането на полуестествени открити терени, които са подходящи местообитания на редица редки видове, както и на такива които са основни жертви на хищните влечуги. Липсата на животни, следствие от обезлюдяването на района, както и недалновидната политика на горските структури, по отношение на отглеждането на кози и полудиви свине са основна прочина за протичащите в момента процеси на сукцесия, които в началния етап преминават през фаза на екологична деградация. Тя се дължи основно на смяната на съобществата, следствие от променения режим на стопанисване, в резултат на което първоначално се наблюдават тенденции на смяна на характерните за откритите пространства местообитания с такива с широк екологичен спектър т.е. масови екологично пластични видове. Смяната на зооценозите обикновено следва тенденциите в растителните съобщества. При такива деградациии се наблюдава първоначално рудерализация и заплевяване. Основните сигнални лампи на тези процеси са появата на коприва, бъзак, троскот, балур, татул и др. В по напреднал етап се наблюдава захрастяване, което постепенно поглъща вторичното открито местообитание. Тези процеси са вече масово явление в територията на парка и единствено, донякъде се компенсират при откриването на територии следствие от извеждането на сечи. Естествено екологичните условия в такива местообитания са много по различни и сравнително за кратък период, поради буйния растеж на издънковата растителност.

На територията на Община Царево се срещат и четирите вида костенурки – два вида сухоземни и два вида блатни. Осановни местообитания на сухоземните костенурки са гористите територии, проредени от горски полянки и храсти, както и речните долини през сухия летен период. Много често индивиди от двата вида могат да бъдат открити и в горски сечища, по пасищата и сенокосните ливади във вътрешността на парка. На територията на парка Странджа и в частност Община Царево се срещат едни от най – многобройните популации на двата вида сухоземни костенурки. Подобна е ситуацията и с двата вида блатни костенурки, които се срещат винаги в близост до брега на водоема. Изключение прави единствено периода, когат женските се отдалечават за снасянето на яицата. Тези размножителни миграции, могат да отведат женския индивид на стотици метри от водоема. В територията на Община Царево и Парка двата вида се срещат заедно на едни и същи места. Предпочитаните от двата вида места са долните течения и приустиевите зони на реките, където температурата на водата е по висока, а дълбочината по голяма. Поради широкото си разпространение в територията на парка, за приоритетни местообитания трябва да бъдат определени всички реки и водоеми, както и бреговата ивица на 50-100 м. от тях. За района на парка не са регистрирани заплахи, с изключение на бракониерите и риболовците, на въдиците на които се закачат понякога. От четирите вида костенурки два са с по голямо консервационно значение, поради по ограниченото си разпространение и географскаото разположение на Странджа. Тези два вида са щипоопашатата костенурка, която предпочита повече лесистите терени (такива масивни гористи терени в България на друго место няма) и каспийската блатна костенурка, която се среща само в най южните части на България (южно от Сандански, по долината на Струма, в най -южните точки на Източна Родопа, Луда и Бяла река, както и в реките южно разположени от Ропотамо).

От гущероподобните на територията на общината се срещат 9 вида. С природозащитен статус са четири вида: балканския гекон, късокракия гущер, жълтокоремника и слепока. От тези видове с консервационна значимост за района, може да бъде определен жълтокоремника (крайната северна граница на разпространението му е България – северното черноморие и Русенски лом). Този вид се среща спорадично на цялата територия на парка, като основните му местообитания са ксерофитните терени, обрасли с треви и окрайнините на гори, през летния период. В територията на парка, често се среща в действащи и изоставени лозя и крайпътни синури. Често при пресичане на асфалтовите платна, змиегущерите стават жертва на автомобилния трафик.

Два от срещаните видове гущери са без природозащитен статус по нашето законодателство (те са включени в Бернската конвенция –пр.II и Директива 92/43 –пр.IV), но за България и за парка те определено имат консервационна значимост. Горския гущер е често срещан в този район и има относително висока плътност. Унищожаването на старите дъбови гори в други територии на България е основна причина вида да стане рядък в голямата част от предишните си находища, а в други такива е изчезнал напълно. Ливадния гущер е втория вид, който има консервационна значимост за района. Този вид е много рядък и спорадичен за Странджа, както и за цяла Източна България. Обитава влажните ливади около крайбрежните ивици на реките и мочурливите терени в приустиевите зони.

Змиите установени на територията на Община Царево са 10 вида. В този район се срещат освен широкоразпространени видове, каквито са двата вида водни змии, големия стрелец, смока- мишкар и пепелянката, така и много редки видове като пъстрия смок и черновратата стрелушка или видове с ограничено разпространение змия-червейница, вдлъбнаточел смок. За последните два вида Южна България се явява крайна северна граница на разпространение. За района се считат като вероятни още два вида змии – турската боа и леопардовия смок, въпреки различния тип на местообитанията, предпочитани от тях. Турскаста боа обитава аридни, ксеротермни райони осеяни с едри каманни блокове и плочи и добра дренираност. Тя се среща в ерозирали и полупостинни райони, каквито за нашите географски ширини и климатични условия се явяват предимно силно деградирали терени, следствие от човешка намеса. Такива местообитания са ерозиралите наклонени терени, появили се след многократни голи сечи. В такива местообитания се среща вида в Източна Родопа, в Свиленградско и Харманлийско, в подножието на Западна Родопа, около Пазарджишко и Пловдивско. Според Бешков, В. (непуб. данни), вида бавно разширява ариала си в Южна България, следствие на деградацияата на средата в много райони. Вида е труден за проучване поради скрития си нощен начин за живот и труднозабележимата окраска. Тази причина е основна за малкото сведения с които се разполага за вида. Вероятността за поява в източната част на Странджа е много малка, поради липсата на подходящи местообитания. За разпространението на вида в района има едно непотвърдено съобщение, което е много малко вероятно, предвид липсата на каквито и да било други данни за разпространение на вида по черноморското крайбрежие..

Другият вероятен вид е леопардовия смок. Този вид е изключително рядък за България. От трите района за които е съобщаван, единия намиращ се около Асеновград не е потвърждаван от 1912 г и се счита, че вече несъществува. Находището, около Южното Черноморско крайбрежие, се считаше също за затихващо, поради силната туристическа преса и безконтролното застрояване в района на гр. Созопол и близките му околности. През последните години, вида беше установен в различни, не съвсем близки на гр. Созопол райони, което показва, че все още има крайморски райони, в които се среща. Такива райони са установени около Св. Влас и в близост до р. Ропотамо. Тези сравнително нови находки, правят вида вероятен за района на Община Царево. Местообитанията на този вид са припечни терени, обрасли с храсти и добре развит микрорелеф. Поради нощната си активност вида е труден за установяване. Предполагаемите местообитания на вида в района на общината, са скалистите обрасли терени, в непосредствена близост с морския бряг.

От всички видове змии, два вида имат особено голяма консервационна значимост за района на общината. Тези видове са черновратата стрелушка и пъстрия смок. Първия вид е известен само от няколко пункта, разположени на юг от гр. Созопол. Вида се придържа в непосредствена близост до морския бряг и не навлиза във вътршността на повече от 2-3 км. Подходящите за вида местообитания в района на общината, са сходни с тези на леопардовия смок и обхващат припечните скалисти брегове, обрасли с ксеротермна растителност и храсталаци. Определената подвидова категория се счита за ендемична и засега е установена само у нас. Този вид се нуждае от строга консервация на местообитания, сходни с тези в които е установен. Вторият вид е бил широко разпространен в България в миналото, но постепенно е станал за много райони рядък, а в други е изчезнал напълно. Според Бешков, В. (1993) тази голяма и сравнително бавна змия е станала рядка след окрупняването на земеделските парцели и унищожаването на синурите и крайпътните слогове. В тези места вида е намирал достатъчно убежища, жертви и места за размножаване. Като друг сериозин проблем с опазването на вида се изтъква химизацията в селското стопанство. Според картата с разпространението на вида, почти всички находища са равнинни и често се намират в близост до река или водоем. Видът нееднократно е установяван в тръстикови масиви по южното черноморие, но не са малко и находките във вътршността на района, включително и в запустяващи населени места. Като мезофилен вид, в миналото се е срещал в стари широколистни гори, където се е криел в хракупи. Видът е силно катерлив и често включва в менюто си яйца и малките на хралупогнездящи птици. За района на Община Царево има нееднократни данни за установяване на вида, но повечето са от хора без необходимата зоологична култура, поради което данните не могат да се считат за достоверни. Приоритет в опазването на вида в района на общината, трябва да имат местообитанията, в които е установяван през последните 10 години. Този подход се налага поради силно променилите се условия на живот и съответно промените в предпочитанията на вида.

С относително висока плътност за района са двата най-често срещани смока големия стрелец и смока – мишкар. При проучваниата, проведени в периода 1998 -2000 г., при теренни наблюдения двата вида са установявани многократно, дори и в населени места.

Друг вид, който според Бешков (1993) си разшириява разпространението в България е вдлъбнаточелия смок. Експанзията на вида се дължи вероятно на ксерофитизацията на южните райони, в които с изсичането на горите и последващата деградацият се откриват нови пространства. Такива наблюдения има за Източна Родопа. В Странджа вида обитава открити пространства, просеки и припечни сечища.