Оценка за с ъ в м е с т и м о с т на Изменение на Общ устройствен план на Община Царево с
Върху видовете – предмет на опазване в СЗЗ
Изтегляне 2.68 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.1.2.Специални защитени зони за опазване на дивите птици Част от проектираното строителство попада в територията на СЗЗ “Странджа” с код
- 5.2.1.Специални защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна 5.2.1.1. Растителност и природни типове местообитания
- 5.2.1.2. Фауна и животинско население 5.2.1.2.1. Вероятни промени в структурата на СЗЗ при реализация и експлоатация на ИП
- 5.2.1.2.2.Вероятни промени във функциите на СЗЗ при реализация и експлоатация на ИП
- 5.2.1.2.3. Вероятни промени в природозащитните цели на СЗЗ при реализация и експлоатация на ИП.
- 5.2.1.2.3.1. Загуба на местообитания
- 5.2.1.2.3.2.Фрагментация
- 5.2.1.2.3.3. Обезпокояване на видовете
- 5.2.1.2.3.4. Нарушаване на видовия състав
- 5.2.1.2.3 .5. Химически промени
- 5.2.2.Специални защитени зони за опазване на дивите птици Фауна – Птици
- Птици
5.1.1.2 2. Върху видовете – предмет на опазване в СЗЗ Въздействие по систематични групи животни: - върху видовете, предмет на опазване в СЗЗ “Странджа” не се очакват съществени въздействия. Посочените във формуляра видове са свързани предимно с горските хабитати, каквито в ОУП не се пртедвижда бда бъдат засегнати. Изключение от тези видове прави един вид водно конче, опазваневто на което е свързано с водните територии в приустиевите зони на реките. - от земноводните при унищожаване на крайморски местообитания е възможно да бъде повлияна балканската чесновница. През деня тази жаба е заровена в пясъка и в песъчливи почви. Унищожаването на крайбрежни хабитати би повлияло негативно върху този вид. За южния гребенест тритон негативно би повлияло фрагментирането, следствие от застрояване на територии в съседство с водоемите, намиращи се в съедство с урбанизирани терени. - За влечугите въдействието от застрояването ще има различен по сила ефект. При костенурките не се очакват съществени изменения в условията на живот. Двата вида водни костенурки са пряко свъзани с водната среда и единствено по време на размножителния период се отдалечават от водата. За размножаване използват добре дренирани терени, намиращи се в близост до водата. За сухоземните костенурки тези местообитания не са от жизнена необходимост. Двата вида костенурки са добре представени и във вътршността на парка, където има множество естествени местообитани, подходящи за живот. Полуествствените местообитания, каквоито се явяват пасищата и ливадите са временни местообитания, коиот ще бъдат силно променени поради напредваща сукцесия. За черновратата стрелушка унищожаването на крайбрежните местообитания е крайно негативно. За този вид това са единствените места където се среща вида в България. Пъстрия смок е много рядък вид, който обитава няколко вида местообитания. На територията на общината тази змия обитава приустиевите зони на реките. Окрайнините на старите гори и не рядко полуестественитеб местообитания в съседство с наелените места. От гущерите вида, който може да бъде засегнат поради промени в местообитанията е жълтокоремника. Този вид обитава открити пространства, които в територията а общината са предимно полуестествени. Видът се среща често и в урбанизирани и земеделски територии. При бозайниците се очаква да бъдат повлияни най -силно видовете свързани с откритите пространства. Усвяояването на пасища, ливади и изоставени земеделски земи, би ограничило пшодходящите територии за тези видове. Сред потърпевшите видове могат да се окажат пъстрия пор, гюнтеровата полевка, прилепите, използващи като ловни територии пасищата и живеещи в убежища в населените места. Видрата е вид тясно свързан с водната среда и крайбрейията, поради което не се очакват промени съществени изменения. Лалугерът е степен вид, обитаващ ксеротермни райони. Видът е рядък за парка и в райоан на ИП не сса наблюдавани колонии.
По отношение на очакваното значително увеличение на броя на туристите в района и евентуалното въздействие върху видовете, обект на опазване – става въпрос за сериозна миграция на хора. За щастие тя има силно изразен сезонен характер. Най – силно е човешкото присъствие през активния туристически сезон – месеците юли и август. През останалата част от годината то е и ще бъде минимално. Следователно то може да окаже влияние на местните популации и на видовете, които мигрират за размножаване на тази територия. Самият размножителен период започва през пролетта – април – май. Времето за мътене при птиците зависи от големината им, но не надвишава един месец. По време на активния туристически сезон малките вече са излюпени. Особено важен е сезонния характер на туризма за прелета на птиците по западночерноморския миграционен път Via pontica. Основното придвижване на птици по него се осъществява през пролетта и есента, а част от птиците зимуват на тази територия. Става ясно, че максимумът на човешкото присъствие не съвпада с времето на прелета и в този смисъл не може да му се отрази негативно.
Оценката на степента на въздействие на изменението на ОУП на Община Царево върху защитената зона е формирана по показателите: пряко унищожаване на части от местообитанията; въздействие върху граничните зони на местообитанията; фрагментация ( разпокъсване на местообитания ); химически въздействия при торене на селскостопански култури и зелени площи; замърсяване с вредни вещества при строителството и при аварии и инциденти по време на експлоатацията на изградените съоръжения; други форми на антропогенно въздействие при използуване на териториите за рекреация и туризъм; промени във флористичното разнообразие и сукцесионни изменения на растителността. Както беше посочено в т. 5.1 потенциално въздействие е възможно да се окаже върху част от природните местообитания, които са обект на опазване в СЗЗ Странджа. Тъй като в документацията, с която се предлага обявяването на СЗЗ липсва картиране на местообитанията, които са определени като обекти за опазване, няма реална база, на която да се определи процента на засегнатите от тях територии. При липсата на картиране на природните местообитания посочените проценти на съответните местообитания в Стандарния формуляр на СЗЗ имат условен характер и не могат да се възприемат като база за оценка на степента на въздействие по отношение на площта. Като база за оценка не могат да се използуват и Картите на растителността и на местообитанията към разработения, но все още не приет План за управление на ПП Странджа, тъй като те са разработени по други методики и картируемите типове местообитания не съвпадат с типовете местообитания включени в Приложение 1 към чл. 6, ал. 1 т. 1 ( Изм.1 ДВ бр. 88 от 2005г.) към Закона за биологично разнообразие (Обн. ДВ, бр. 77 от 09.08.2002 ). При тази ситуация няма реална база както за определяне на площта на засегнатите типове местообитания, така и на площта на граничните зони и степента на фрагментация им. Във връзка с това оценката на степента на въздействие върху типовете природни местообитания е определена въз основа на комплексна експертна оценка и на даденото в Стандартния формуляр разпределение на площта по класове земно покритие. Въз основа на възприетите показатели и критерии е направена следната преценка: 1 Не се очаква негативно въздействие и няма да бъде нарушен благоприятния природозащитен статус по време на строителството и ползуването на предложените за урбанизирани територии върху следните местообитания обект на защита в защитената зона: 6210, 6430, 8230, 7220, 8210, 8220, 6510, 8310, 8330, 91F0, 91S0, 92A0, 91AA, 91E0, 4030, 6110, 91G0, 1410, 1340 2. Очаква се частични и незначителни въздействия върху благоприятния природозащитен статус на местообитанията по време на строителството и ползуването на предложените за урбанизиране територии, върху следните природни местообитания: 6220, 1170, 1110, 1130, 1160, 1210, 1240, 2110, 2120, 2130 и 91M0. Въздействията могат да бъдат свързани с частична загуба на части от местообитания или екотонни зони на някои от тях. 3. При реализирането на предложението за изменение на ОУП на Община Царево не се очаква да бъдат засегнати находища на растителни видове с природозащитен статус. В стандартния формуляр на СЗЗ Странджа не са предвидени растителни видове, които да са обект на специална защита. Върху находища на растителни видове с природозащитен статус, които са картираните при разработването на Плана за управление на ПП Странджа не се очаква негативно въздействие. 4. При реализирането на Изменения на Общ устройствен план на Община Царево частично и цялостно ще бъдат засегнати предимни широко разпространени растителни съобщества и типове местообитания на предложените за урбанизиране територии. Въздействието на предлаганите изменения на ОУП върху целостта на защитена зона BG 0001007 “Странджа”, съответно на ПП “ Странджа “ по отношение на растителността и на типовете местообитания се оценява като незначително. Тази оценка се базира на следните аргументи: 1.Около 75% от територията на Община Царево съгласно Българското природозащитно законодателство е включена в мрежата от защитени територии и специални защитени зони по Натура 2000. 2. На предвидените за урбанизиране територии частично и цялостно ще бъдат унищожени предимно вторични и производни растителни съобщества на изоставени земеделски земи, мери и пасища. По отношение на местообитанията ще бъдат засегнати предимно производни и преобразувани местообитания формирани при протичащи вторични сукцесии на тревни екосистеми. Във връзка с това не се прогнозира загуба на приоритетни местообитания. 3. Тъй като преобладаваща част от предвидените за урбанизаране територии са разположени около населените места може да се прогнозира незначителна фрагментация на защитената зона. Освен това е предложено увеличаване на площта на ПП ”Странджа” с включването на нови територии предимно от горския фонд с обща площ 27 744.3 дка, от които 600.9 дка са в землището на гр. Царево, а останалите 27 143.4 дка са в землището на с. Изгрев. 4. При урбанизирането на преобразувани местообитания с производна и вторична растителност може да се прогнозира, че при реализирането на Измененията на ОУП няма да бъдат засегнати редки и застрашени от изчезване растителни видове. 5. Въз основа на комплексна оценка на анализираните различни форми на въздействие при Изменението на Общия устройствен план на Община Царево върху целостта на защитената зона по отношение на нейната структура, функции и природозащитни цели се прогнозират следните степени на въздействие:
- нарушаване на видовия състав – очаква се, в значителна степен на предвидените за строеж площадки и в незначителна степен на предвидените за озеленяване площи; - химически промени – не се очакват при нормална експлоатация на изградените съоръжения ; - хидрогеоложки и геоложки промени – не се очакват; 6. При възприетите показатели на застрояване в крайбрежните територии, в съответствие със Закона за Черноморското крайбрежие, въздействието върху защитените територии може да бъде сведено до допустими граници за нормално функциониране на екосистемите, като се гарантира охраната на крайбрежната зона от прекомерна урбанизация и преуплътняване.
Негативни промени в структурата на СЗЗ се очакват попради силнпото въздействие на крайбрежните местообитания. Очаква се въздействието да засегне 25 % от този тип местообитание. Това местообитание е най-привлекателно за човека, поради тесните зависимости с развитието на туризма и рекреацията.. Пасищата и ливадите са другия тип местообитания, които ще бъдат засегнати. Тези местообитания са значително повлияни, поради липсата на пашуващи животни и неподържането на сенокосния режим на ливадите. 5.2.1.2.2.Вероятни промени във функциите на СЗЗ при реализация и експлоатация на ИП Вероятните промени във функцииите, които могат да настъпят, са следствие от фрагментацията на черноморското крайбрежие и намаляването на капацитета на крайбрежните хабитати. Пасищата и ливадите са незначително по площ местообитания и са силно деградирали поради неизползване. 5.2.1.2.3. Вероятни промени в природозащитните цели на СЗЗ при реализация и експлоатация на ИП. Промени в природозащитните цели се очакват единствено за термофилните видове, разпространени по черноморското крайбрежие. Промените на предназначението и смяната на ползване на тези местообитания ще повлияе отрицателно, подобно на деградацията, която влияе по същия начин. 5.2.1.2.3.1. Загуба на местообитания При реализиране на ОУП се очаква загуба на крайбрежни местообитания, някои от които са приоритетни за опазването на термофилната фауна. Загубата на пасища и ливади, в непосредствна близост до населените места е нежелана, поради факта че единствено там те са експлоатират по предназначение. Причината за това е силно намалелия брой на домашните животни, поради демографския срив. 5.2.1.2.3.2.Фрагментация Такива нежелани последици са вероятни, поради спецификата на морския бряг, който е относително тесен и е ограничен от запад чрез асфалтов път. 5.2.1.2.3.3. Обезпокояване на видовете Човешкото присътвие и засиления туристически поток, би повлиял негативно върху някой видове бозайници. За земноводните и влчугите този фактор е слабо негативен 5.2.1.2.3.4. Нарушаване на видовия състав Такива промени биха настъпили следствие от навлизането на синантропни видове, както и при пълно унищожаване на местообитания на даден вид. Силно застрашени видове са черновратата стрелушка, пъстрия смок и пъстрия пор 5.2.1.2.3.5. Химически промени Не се очакват 5.2.1.2.3.6. Хидроложки промени Не се очакват 5.2.1.2.3.7. Геоложки промени Не се очакват 5.2.1.2.3.8. Други промени Не се очакват Птици'>5.2.2.Специални защитени зони за опазване на дивите птици Фауна – Птици В този – втори вариант на Оценката за съвместимост – в ОУП бяха направени известни, но съществени от екологична и природозащитна гледна точка промени, а именно отказът от проектираните строителства в ЗМ «Устие на река Велека», както и от това в т. нар. горска площ северо-източно до с. Синеморец (м. „Батумята”), поради отрицателните становища (оценки) на експертите, изработили ОС. Тези промени, от природозащитна гледна точка могат да бъдат оценени само положително. Този отказ облекчава значително ситуацията, а именно необходимостта от запазването на целостта на тази ЗМ. Положително може да бъде оценено и предложението за прибавянето към територията на ПП „Странджа” на част местността „Босна”, която е с преобладаващо горист характер. След посочените промени общата големина на предстоящата за застрояване площ вътре в и СЗЗ и ПП “Странджа” е намалена от 536,97 ha на 489,82 ha, а като процент – от 1,49 % на 1,36 % . От поместения в Стандартния формуляр материал за видовия състав на птиците(Aves), обект на опазване в тази СЗЗ, – тези в Приложение I на Директива 79/409/EEC (за птиците), като характерни за засегнатите 3 типа местообитания („Екстензивни зърнени култури”, „Друга орна земя” и «Храсталачни съобщества», т. е. в най-силна степен за обработваемите агроландшафти на територията на общината, могат да бъдат посочени 6 от видовете птици в това Приложение (Списък 1), като освен това всички те фигурират и в Приложение No 2 на ЗБР (Списък 1). Списък 1. Птици (Aves) Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus) Полска бъбрица (Anthus campestris) Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria) Черночела сврачка (Lanius minor) Червеногърба сврачка (Lanius collurio) Градинска овесарка (Emberiza hortulana) От тези видове най-типичен като гнездещ в обработваеми ландшафти, при това разполагащ гнездата си изключително наземно, т. е. най-слабо свързаният с дървениста растителност, е полската бъбрица. Останалите 5 вида са свързани с такава растителност, като сирийският пъстър кълвач е свързан предимно с едроразмерна дървесна растителност, в хралупи във вече едроразмерни стъбла на каквато и гнезди, докато останалите 4 са откритогнездещи видове и са свързани повече с дребноразмерна дървесна и с храстова растителност(най-често от останалите разполага гнезда високо по вече едроразмерни дървета черночелата сврачка). Освен обработваеми агроландшафти(разглежданите 2 типа местообитания), всички тези 6 вида птици обитават и се размножават и в необработваеми агроландшафти – в територии от пасищен и ливаден тип с малко по количество дървениста растителност, като без полската бъбрица, останалите обитават и се размножават и в храсталачни местообитания с по-гъста или по-проредена дървениста растителност сред тревни площи, в проредени участъци на гори, а също и в млади горски култури. Както се вижда, типичен обитател, практически независещ при размножаването си от дървениста растителност, в обработваемите агроландшафти е само 1 вид – полската бъбрица, като обаче, и този вид се размножава и в необработваеми агроландшафти, в т. ч. в пустеещи и аридизирани земи. Останалите видове са зависими от дървениста растителност и не гнездят сред обработваеми площи (ниви, блокове) без наличие на такава, а по дървениста растителност в периферията им, край пътища, в пасищни територии с такава растителност, в храсталачни територии, проредени участъци на гори и пр. Следователно съществуването на тези 6 вида птици, като размножаващи се, не зависи само от площта на 2-та типа местообитания („Екстензивни зърнени култури” и „Друга орна земя”), а и от цялата територия на посочените по-горе местообитания от открит тип на територията на общината – открити територии с малко количество и с негорски характер дървениста растителност, храсталачни местообитания, млади горски култури, в проредени участъци на гори. Колкото до ефекта от реализацията на предложенията за застрояване терени в ОУП, следва да бъде пояснено следното: След застрояването на определените за целта територии, както и при други такива случаи ще се увеличи количеството най-вече на индивидите и броя на видовете от групата на завършените (пълните) и развитите синурбанисти – за сметка на видове, които гнездят по сгради – най-вече на домашното врабче, градската лястовица и полудивия гълъб, а в по-слаба степен – и на някои други видове – обикновен скорец, селска лястовица, голям синигер, поско врабче, обикновена(домашна) кукумявка и др., а също и на видовете кадънка (щиглец), зеленика, гугутка и др., които са свързани повече със зелената система на курортната зона, създаването на каквато е планирано. Ако във вътрешността или в перифериите на застроените площи бъдат оформени компактни площи с парков характер, съставени от достатъчно гъсти и с подходящ видов състав и строеж петна или групи от дървесни и храстови видове, на определен етап от развитието (растежа) им в тях ще се настанят за гнездене двойки от видовете – южен славей, черноглаво коприварче, кос – едни от най-добрите певци сред птиците, а също и известен брой индивиди от други видове през различните периоди и сезони на годината, което само би подобрило акустичната среда в тях (застроените комплекси) или, по-общо казано, това като цяло би повишило динамиката на възприятията и на преживяванията като цяло на пребиваващите в парковите зони и в застроените територии летовници и жители. Това е постижимо при условие, че проектирането на зелената система бъде извършвано с помощта на специалист по орнитофауната в населени места, познаващ достатъчно добре и дървенистата растителност. Следователно фауната от такава на открити агроландшафти ще претърпи промяна към селитебен тип фауна. Териториите, обект на застрояване, както е посочено и по-горе, обхващат само открити територии и най-вече земеделски земи, в т. ч. типовете местообитания „Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар)” – 6 % и „Друга орна земя” – 6 %, «Сухи тревни съобщества, степи» – 3 % и «Храсталачни съобщества» – 1 %. След оцененият положително отказ от строителствo в ЗМ «Устие на река Велека» и в територията северо-източно до с. Синеморец, проектантският колектив е проектирал такова в други части от територията на общината, в т. ч. и в терени вътре в територията на СЗЗ по Директивата за птиците. Общата предстояща за застрояване площ в територията на СЗЗ и ПП «Странджа» е 489,82 ha и представлява 1,36 % от територията на СЗЗ. Ако в Табл. 13 бъдат разгледани процентите от обхванатите типове покрития – «Сухи тревни съобщества, степи», «Екстензивни зърнени култури и друга орна земя» и «Храсталачни съобщества» се вижда, че от тях в землищата на повечето населени места ще бъдат обхванати под или значително под 1 %. Над 1 % обхващане има само при «Екстензивни зърнени култури и друга орна земя» в землището на с. Варвара – 7,99 % и в това на с. Синеморец и Резово – по 1,98 %. От типовете «Сухи тревни съобщества, степи», и «Храсталачни съобщества» засегнатите терени са под 1 %, като най-голямата стойност е 0,926 % при покритието «Сухи тревни съобщества, степи» в землището на с. Варвара. Средните стойности на процентите за тези 3 типа покрития в реда «Сухи тревни съобщества, степи», «Екстензивни зърнени култури и друга орна земя» и «Храсталачни съобщества» е съответно 0,359 %, 1,81 % и 0,077 %, т. е. над 1 % засягане има само при «Екстензивни зърнени култури и друга орна земя». Средният процент(средно претеглен) на засягане общо на тези 3 покрития е 1,43 %. Въпреки, че надвишава препоръчителния 1 %, общата засегната площ отнема твърде малка и дори пренебрежима част от тези 3 типа местообитания, както като гнездови местообитания, така и като хранителна база за ползващите ги през съответните периоди видове. Тук трябва да бъде пояснено, че, предложените за застрояване терени (основно агроландшафти) включват 4 типа застрояване: 1) Вилни зони; 2) Голф игрище; 3) Ваканционни селища; 4) Курортна територия, в които засегнатите от строителство територии са съответно до около 40%, 30%, 50%, 50%, като незастроените площи в тях са съответно минимум 60%, 70%, 50%, 50%. Като се вземат предвид(прибавят) към откритите територии и хектарите, отговарящи на посочените проценти, тъй като те в общи линии ще имат в по-голямата си част открит характер, удобен за обитаване от характерните за открити територии видове на територията на общината, вкл. и за гнездене, в т. ч. някои от тях и за 6-те вида птици от Приложение I на Дир.79/409/EEC(за птиците), процентът на застроените територии спрямо териториите от открит тип ще намалее, но най-вероятно ще остане над препоръчителния 1 %. Освен това открити територии са налице и сред горите в района, поради което обстоятелство процентът на засегнатите открити територии допълнително ще намалее(стойността не е изчислена, тъй като в документацията площта на откритите територии в гори не е дадена). Допълнително намаление на този процент ще се получи и при вземането предвид на откритите територии на местността «Босна». Тъй като отнема твърде малка като обща големина територия – едва 489,82 ha от тази на откритите типове местообитания(общо 18466,774 ha), при което върху територията на СЗЗ остават незасегнати общо 17977,954 ha, тази обща по големина територия ще продължава да е в състояние да обезпечава в близко до сегашното състоянието на посочените по-горе 6 вида в Приложение I на Директивата за птиците, т. е за 6-те вида птици като цяло остават достатъчни по големина за обитаване територии вътре в територията на защитената зона и на територията на общината. Същото се отнася и за останалите видове птици, обитаващи тези територии през съответните им периоди. Тук, както е посочено и по-горе, следва да бъде пояснено, че придържането към засягане до 1 % от даден тип местообитание не е задължителен, а само препоръчителен. Колкото до оценката за въздействието на предстоящите за обхващане от строителство на коментираните 489,82 ha, които надхвърлят единия процент от посочените 4 типа местообитания, следва да бъде посочено и това, че дори да бъдат обхванати и 2 и дори 3 % от тези местообитания, останалите 98 или 97 % ще продължат да обезпечават съществуването на 6-те вида от стандартния формуляр и мигриращите и зимуващите видове в на практика същото им състояние. Естествено становището на експертите в никакъв случай не е в посока за обхващане на повече от 1 %, а тъкмо обратното – да се потърсят допълнителни възможности за намаляване на този процент – намаляване плътността на застрояване, намаляване интензивността на застрояване, допънителни компенсаторни мерки и пр., към което и приканваме кметските и общинското ръководство и особено ангажираните архитекти при разработването на подробните остройствени планове(ПУП), особено на на тази част от територията на общината, която попада в териториите на СЗЗ и ПП „Странджа”. Освен предложеното в ОУП застрояване, такова е налице и от предишни устройствени периоди, в т. ч. за жилищни, курортни, рекреационни и пр. цели и в това се състои т. нар. кумулативен ефект, но, поради твърде малката като процент засегната площ, такъв ефект е невъзможно да бъде осезаемо почувстван. Друг е въпросът дали при следващ (следващи) устройствени пректи ще бъде предложено и разрешено допълнително застрояване на терени от тези 2 типа местообитания, като това ще представява проблем за разглеждане от бъдещи устройствени планове, доклади по ОВОС, Наредби за съвместимост. Поради факта, че застрояването обхваща терени, съседни на населените места, върху територията на СЗЗ, както и извън нея, е невъзможно да се получи пълна фрагментация, а само частична и то само в източния дял от територията на общината, което няма да представлява никакъв проблем за птиците, като ще затрудни в някаква степен само по-дребноразмерните нелетящи видове. Поради горната причина застрояването не е в състояние да се отрази осезаемо негативно на миграциите на птиците по Западно Понтийския прелетен път. Останалата част от откритите територии ще продължат да бъдат достатъчни за отсядащите тук и ползващи ги за хранене и почивка характерни за района количества от мигриращи птици. Тук следва да бъде пояснено, че при струпването по време на сезонни миграции едновременно на големи количества от видове птици, хранещи се в открити територии, при необходимост за част от индивидите няма да представлява проблем да се насочат към открити територии в съседство на запад и северо-запад, т. е. във вътрешнастта, каквито случаи многократно са наблюдавани в по време на сезонни миграции в района на Черноморието. С новопроектираното застрояване застроената част от територията на общината се увеличава, при това само за сметка на обработваеми агроландшафти и в значително по-слаба степен на храсталачни съобщества. Имайки предвид останалата (незасегнатата от строителство) част от този тип местообитания, както и наличието и на други територии с открит характер, не следва да бъдат очаквани някакви осезаеми негативни въздействия върху 6-те вида, посочени в 2-те Директиви (за местообитанията и за птиците), както и върху останалата фауна, освен незначително (и пренебрежимо малко) намаляване най-вече на хранителната база на някои от обитаващите през различни периоди и сезони района видове. Шестте вида от стандартния формуляр, както и останалата фауна в района, в т. ч. и мигриращите и зимуващите видове, ще запазят на практика сегашното си състояние в качествено и близко до сегашното си състояние в количествено отношение, т. е. не следва да се очаква достатъчно добре изразен кумулативен ефект върху птиците като цяло. От горния анализ се вижда, че обхващането чрез застрояването на малката по общата си площ (489,82 ha) от типовете местообитания „Екстензивни зърнени култури” и Друга орна земя”, «Сухи тревни съобщества, степи» и «Храсталачни съобщества» на територията на общината, няма да засегне фатално съществуването на 6-те вида птици(в Приложение I на Директвата за птиците). Въпреки това, за запазване в максимално възможната степен на целостта на тези 2 типа местообитания, би могло да бъдат потърсени, а след това и анализирани и преценени по отношение на целесъобразността им, мерки от различен характер – компенсаторни, минимизиращи въздействието, възстановителни и пр., в т. ч. провеждане непосредствено след завършването на строителството на рекултивация на нарушените терени и участъци, намаляване интензивността на застрояването(във времето), редуциране големината на предложените за застрояване терени и територии, оставяне на незастроени участъци(коридори) между застроените части основно по посока към морето и др., както е посочено и по-горе при изработването на ПУП. Промяната на предназначението на разглежданите територии, както е посочено и по-горе, поради незначителната големина на територията им, спрямо тази на общината, не е в състояние да предизвика осезаеми негативни влияния на мигриращите през района видове по време на сезонните миграции, както и на обитаващите тук птици от останалите групи по присъствие – постоянни, гнездещи прелетници, зимуващи, летуващи. Тъкмо обратното – различни мигриращи видове, а също и постоянните и останалите групи по отношение на присъствието им, както е посочено и в Доклада за Екологичната оценка(ДЕО),– твърде бързо се ориентират към ползите, които застроените със сгради територии на населени места, курортни комплекси, вилни зони и пр. им предлагат – храни от естествен и изкуствен произход, укрития, по-голяма сигурност от хищници и пр. От посочените по-горе обстоятелства се вижда, че, най-вече поради малките големини на предстоящите за обхващане терени, както и на общата им площ – едва 489,82 ha – промяната на предназначението на определените за целта територии не е в състояние да окаже осезаеми негативни влияния върху орнитофауната на територията на Община “Царево” и тази част на страната. От направения анализ за степента на засягане на СЗЗ и ПП “Странджа” и за очакваните въздействия върху видовете в Приложение I на Директива 79/409(за птиците) се вижда, че, поради малката по големина предстоящата за засягане площ и възможностите за прилагане на някои облекчаващи въздействията мерки, видовете от това Приложение, както и останалите видове, в качествено и количествено отношение ще продължат да съществуват в близко до сегашното си състояние. Именно поради това обстоятелство в заключение следва да се посочи, че не могат да бъдат посочени основания, на базата на които да се очакват сериозни негативни влияния и въздействия върху орнитофауната на териториите на СЗЗ и на ПП “Странджа”, а от там и съществуването на осезателна несъвместимост на застрояването като цяло с предмета на обявяването 2-те СЗЗ (по Директивите за местообитанията и за птиците). Както е посочено и в началото, отказът от проектираното в ЗМ «Устие на река Велека» строителство облекчава екологичната и природозащитна ситуация в района на общината. В тази връзка следва да бъде направен следният коментар (в т. ч. и анализ) за предназначението на тази защитена територия: Устието на река Велека е едно от малкото места в България със запазена естествена растителност от лонгозен тип. Тази гора е съхранила и типичната за нея фауна. Устието на реката е защитена територия със статут на Защитена местност(ЗМ) (проучванията и останалите работи по обявяването й е финансирано от Княжество Монако), и попада в границите на ПП “Странджа” и двете СЗЗ “Странджа”(за местообитанията и за птиците) по Натура 2000. Освен с голямото си видово разнообразие територията на ЗМ е орнитологично важно място за почивка и хранене на голямо количество индивиди от значителен брой мигриращи видове птици по Западнопонтийския миграционен път(Via pontica). Подобни функции изпълнява и ЗМ “Силистар”. Обхващането(застрояването) на терени при това в близост до морския бряг на юг до гр. Ахтопол щеше да доведе до постепенно засилване на фрагментацията в този район – щеше да бъде затруднен, а при окончателното застрояване и прекъснат достъпът на различни нелетящи животински видове до бреговете и морското крайбрежие, като същевременно щяха да бъдат налице промени в ландшафта – от агроландшафти земите ще се превърнат в селищен ландшафт. По този начин щеше да бъде отнета част от хранителната база за различни постоянни, мигриращи и зимуващи видове, каквато цел е заложена при обявяването на тази ЗМ. Засягането на значителен процент от територията на тази вече обявена ЗМ, както и на територии в ЗМ «Силистар» могат да бъдат оценени само като неприемливи още повече, че терените са разположени непосредствено и в близост до морските брегове. Същото становище е застъпено и в становища на други специалисти в областта на фауната. Желателно е предвиденото строителство да бъде проектирано в земи извън територията на тази ЗМ (което вече е в правомощията на общинското ръководство и на кметството на гр. Ахтопол), за да не бъде засегната нейната територия. В случая проектантите, имайки предвид територията на вече обявената ЗМ и нейното предназначение, е следвало да избегнат засягането на нейната територия, като проектират застрояване в други територии, в т. ч. в други агроландшафти. Тук, ако бъдат посочени смекчаващи ситуацията мерки – най-вече компенсаторни – би се получило изваждането от вече обявената ЗМ на предвидените за застрояване територии и заменянето им с други в съседство или в близост, но, имайки предвид, че става въпрос за вече обявена и то след проучване през 90-те години на миналия век ЗМ (финансирано от Княжество Монако), това едва ли би могло да бъде оценено като допустимо от МОСВ и РИОСВ “Бургас”. На територията на Община Царево са налице държавни, общински и частни земеделски земи, които през последните десетилетия, с малки изключения, не са били обработвани. През този период земята е била използвана основно като пасища и мери, което е дало отражение и върху днешния й фаунистичен облик. Повечето земеделски земи са съсредоточени около населените места и по черноморското крайбрежие. Близостта на тези терени с морския бряг и географското разположение е предпоставка за наличието на редица редки и специфични животински видове. Тези територии по време на миграция са местата, където най-често почиват ятата от щъркели и други мигранти. През 1994-95 г. под егидата на МОСВ и със финансовата помощ на Правителството на Княжество Монако е разработен План за управление на ЗМ ”Устието на река Велека” и ЗМ “Силистар”, публикуван официално през 1998 г. Според плана територията на тези ЗМ включват пет типа хабитати: пясъчни крайбрежни зони, скалисти морски брегове и прилежаща морска зона, реки и прилежащи влажни терени, гори и терени с нискостъблена растителност и обработваеми земи. В териториите на двете ЗМ са включени земи с държавна, общинска и частна собственост. Разбираемо е, че стопанисването на частните земи в унисон с целите, опредалени при обявяването на защитената територия, са крайно неблагоприятни от гледна точка на интереса на собствениците. Поради икономическото западане на района и обезлюдяването, земеделските земи са оставени пустеещи, като съвсем естествено собствениците им търсят алтернативи за тяхното ползване. Най-често се търсят механизми, свързани с промяната на предназначението в земеползването, с цел реализирането на бърза печалба. Подобни явления, и то с бързи темпове, се наблюдават по цялото ни Черноморие. Такава промяна, с цел покриване на очаквания туристически поток, е допустима само в близост до населените места, при това най-вече в агроландшафти. Би следвало да бъде взето предвид и това, че прекаленото застрояване на крайморски територии, в т. ч. и в европейски страни, прави тези курортни обекти неатрактивни и отблъсква потенциалните туристи и курортисти, които се насочват към райони с по-естествен характер(ландшафт). Тук би следвало да се посочи, че е недопустимо да бъде извършвана промяна в предназначението на земи от горския фонд в района, независимо от тяхната собственост. Крайморските гори са уникални съобщества със своеобразна и специфична флора и фауна. Подобна уникалност имат и другите крайбрежни местообитания, каквито са плажните пясъци и дюни, скалистите брегове, естуарите и устията на реките, вливащи се в Черно море. В тази връзка следва да се посочи, че застрояване е приемливо най-много до границите на ЗМ “Устие на р. Велека”. 6. Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на Изменението на Общ устройствен план на Община Царево върху защитените зони и определяне на степента на въздействие върху предмета на опазване на защитените зони в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки; Изтегляне 2.68 Mb. Сподели с приятели:
|