Специални защитени зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна

Тъй като общия устройствен план очертава общите рамки, в които ще се развива общината през следващите десетилетия. и в него не се представени инвестиционни предложения и намерения, конкретните детайлизирани мерки за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на Измененията на Общия устройствен план на Община Царево трябва да се набележат диференцирано за различните устройствени зони. Във връзка с това се препоръчва

1. При разработване на ПУП-ове, за отделни инвестиционни предложения в предвидените за урбанизиране територии от специалните защитени зони да се разработват паралелно екологични оценки, ОВОС и оценка на съвместимост в съответствие с Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони ( Постановление № 201 на МС от 31.08.2007 ). Това ще осигури разработването на по-прецизни преценки за вероятната степен на въздействие върху защитената зона както и предлагането на алтернативи и компенсаторни мерки, които да поддържат или подобрят целостта на Натура 2000.

2. При реализирането на Измененията на ОУП на Община Царево стриктно да се спазват предвидените нормативи в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие/ обн.ДВ 48 юни 2007.

3. При формирането на растителните съобщества в резервираните за озеленяване части от имотите да се използуват растителни видове свързани с характерни за района типове местообитания, като във връзка с глобалните промени на климата е целесъобразно по-широкото използуване на субсредиземноморски флорни елементи.
6.1.2. Фауна и животинско население

В районите на предвидените СЗЗ по Натура 2000 СЗЗ “Босна“ и СЗЗ “Караагач” да не се извършват смяна на предназначението на земята. Това важи особено за територията в близост до устията на р. Караагач, р. Велека, р. Варвара, залива Силистар, р. Бутамята и р. Резово, разположени в СЗЗ “Странджа”. В тези територии е абсурдно да се говори за устройване, независимо от плътността и височината на постройките. Дори евентуалното безпокойство от шума би било пагубно за фауната. В тези местообитания се срещат редки и консервационно значими видове, някои от които са ендемити ссъ силно ограничен ареал. При необходимост от нови площи за целите на туризма да се усвояват единствено изоставени земеделски земи (орници), намиращи се западно от асфалтовия крайморски път. Усвояването на земеделски земи в близост до крайбрежната зона води до фрагментация на местообитанията и до тяхното физическо унищожаване. Тези земи е редно да се намират в непосредствена близост до населените места. Това е не само природосъобразно, но и икономически по изгодно. Промяната в предназначението на земеделски земи, в отдалечените от морето селища, да се извършва само в непосредствена близост до самото селище. В тези селища дори в гарниците на населеното място може да се разположи вилно селище с капацитет няколкократно по голям от възможностите за рекреация. Да не се допуска под никакъв предлог промяна в предназначението на земи от горския фонд. Това би променило драстично ландшафта и съответно условията за живот на средата. Горските съобщества на ПП “Странджа “ са уникални за цяла Европа и са едни от последните оазиси и рефугиуми за съхраняване на понтийското биоразнообразие. Унищожаването на горите в крайбрежната зона е недопустимо, защото това би нарушило целостта на парка и връзката на гората с морския бряг. Единствено, като изключение от правилото могат да бъдат изкуствените иглолистни култури, които по преценка могат да бъдат използвани частично за промяна в предназначението.

Необходимо е в план на общината да залегне като стратегия начина на озеленяване, който да изключва възможността за внасяне на нетрадиционни и интродуцирани видове. Те само биха влошили условията на средата и качеството на ландшафта. Озеленяването може успешно да се извършва с видове заимствани от естествената природа. В района се срещат редица красиви понтийски видове, които са обект на селекция и култивиране. Такива са различните форми на странджанската зеленика, бясното дърво, тиса и мн. др.

Предложението за овъзмездяването на горски фонд в северната част на парка, срещу унищожаването на горски площи в крайбрежната зона са неуместни, предвид различното качество и естество на хабиатите. Уникалните крайбрежни гори съхраняват едни видове, а горите от вътрешността на Странджа съвсем други.

По възможност строителните дейности да бъдат изнесени извън активния размножителен период. При строителни дейности, строителноте площадки да бъдат щателно оглеждаяни и пти необходимост, намерениет животни да бъдат събирани и пускани на свобода. За ограничаване на шума, строителните площадки да бъдат оградени с предпазни платна. Да се избягва застрояването на пасища и ливади, които въпреки протичащите деградационни процеси имат възможност за подържане на относително високо биоразнообразие. Да не се допуска внасянето на интродуцирани екзотични растения, които спомагат заселването на синантропни и нетипични видове. Това правило особено силно важи за голф игрището, което обикновенио се озеленява с интродуцентна растителност. Особено внимателно трябва да бъдат разгледани възможностите за опазване на черноморското крайбрежие. При експлоатация на плажовете, без застрояване, е възможно да се постигне до компромисни решение, което да щади природата и в същия момент да е от полза за икономиоческото развитие на общността. Строителните дейности могат да бъдат концентрирани в непосредствена близост до населените места, без да е необходимо от заемането на нови отдалечени площи.

При строителството да не бъдат засягани повече от определените(необходимите) за целта площи, което следва да бъде контролирано от от съответните служби в кметствата и общината, от представители на ПП “Странджа” и от службата за опазване на биоразнообразието, а при необходимост и желание от тяхна страна – и от представители на РИОСВ-Бургас, а при желание от тях и от представители на НПО.

За запазване в максимално възможната степен на целостта на засегнатите 4 типа местообитания би могло да бъдат потърсени, а след това и анализирани и преценени по отношение на целесъобразността им, мерки от различен характер – компенсаторни, минимизиращи въздействието, възстановителни и пр., в т. ч. своевревменна рекултивация на нарушените терени и участъци, намаляване интензивността на застрояването(във времето), редуциране големината на предложените за застрояване терени и територии, оставяне на незастроени участъци(коридори) между застроените части, обхващащи големи дължини успоредни на морския бряг – основно по посока към морето и др., както е посочено и по-горе в т. 5.2.2. – при изработването на ПУП.

Необходимо е да се спазват охранителни мерки за териториите в съседство на които се предполага или знае за съществването на индивиди от приоритетен или защитен вид. Да се пуснат рекламни материали, моиот да разясняват режима на стопанисване на ЗЗ, нейнитеб цели и задачи, както и видовете предмет наопазване.

При ограничаване на строителството в крайбрежните зони и максимално запазване на пасищата и ливадите в непосредствена близост до населените места се гарантира опазването на най-значимикте видове животни, предмет на опазване в ЗЗ. Недопускането на внасяне на екзоти при озеленяване, гарантира поддържането на специфично и стабилно биоразнообразие дори при урбанизиране на териториите. Степента на въздействие остава относително силна за един вид земноводно, два вид змии и двата вида сухоземни костениурки, които при застърояване ще бъдат лишен от крайбрежни хабиатти. От бозайниоците застрояването ще повлияе негативно върху пъстрия пор.

При птиците, при прилагането на смекчаващите мерки, не следва да бъдат очаквани негативни влияния
7. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона, включително нулева алтернатива;
7.1. Растителност и природни типове местообитания
Нулева алтернатива

Комплексният анализ на съвременното състояние на растителността и на местообитания на територията на община Царево, дава възможност да се прогнозират насоките на тяхното изменение в резултат на естествено протичащите сукцесии в екосистемите и при различни форми на антропогенно въздействие при “нулева алтернатива “, без прилагането на измененията на ОУП.

В естествените горски екосистеми сукцесионните изменения на растителността се прогнозира да протичат при паралелно изменение и на другите компоненти на местообитанията, в направление към устойчиво състояние (климакс). Отклоненията от този естествен процес могат да бъдат свързани с различни форми на антропогенни въздействия, природни аномалии и влиянието на очакваните глобални промени в климата. В производните и вторични (изкуствени ) горски екосистеми са възможни различни насоки на протичащите вторични сукцесии. При оптимистичния вариант, прогнозата за сукцесионни изменения на растителните съобщества, на местообитенията и на горските екосистеми са в направление на устойчиво развитие и стабилизация Отклоненията от този процес, както и при естествените горски екосистеми могат да бъдат свързани с различни форми на антропогенни въздействия и други непериодични екологични фактори. При песимистичния вариант, се прогнозират вторични сукцесии на растителните съобщества, свързани с деградация на растителността, с деградация на отделни компоненти на местообитанията и обща дестабилизация на горските екосистеми. Тези регресивни процеси в горските екосистеми могат да се ускорят и от различни форми на пряко или косвено антропогенно въздействие, природни аномалии и влиянието на очакваните глобални промени в климата.

В храстовите и тревни екосистеми, които са формирани при деградация на горските екосистеми след изкореняване на гори, сечи и др., в зависимост от фазата на вторичната сукцесия, в която се намират в настоящия момент, също могат да се прогнозират различни насоки на развитие. При оптимистичния вариант на прогнозата, развитието е в направление на стабилизация, която е свързана с мезофитизация на растителните съобщества, повишаване на продуктивността и опазване на биологичното разнообразие. При песимистичния вариант, се прогнозират вторични сукцесии на растителните съобщества свързани с деградация на растителността (ксерофитизация или хигрофитизация ), с деградация на отделни компоненти на местообитанията и обща дестабилизация на храстово-тревните екосистеми, която най-често е свързана и с намаляване на биологичната продуктивност и биоразнообразието. Тези регресивни процеси в храстовите и тревните екосистеми могат да се ускорят от различни форми на пряко или косвено антропогенно въздействие или други непериодични екологични фактори на въздействие.

В изоставените земеделски земи обикновено протичат вторични сукцесии, при които чрез паралелно изменение на растителните съобщества и компоненти на местообитанията се формират тревни екосистеми от плевелно-рудерален тип. При оптимистичния вариант на прогнозата, тяхното развитие е в направление на частична стабилизация, която е свързана с екстензивни сукцесионни изменения и превръщенето им в ливаден или пасищен тип екосистеми. При песимистичния вариант на прогнозата деградацианите процеси са по-продължителни и са свързани със смени на различни сериални съобщества от плевелно-рудерален и коренищно бобов тип. Тези регресивни процеси във вторично тревни екосистеми могат да се ускорят и от различни форми на пряко или косвено антропогенно въздействие.

Състоянието на отглежданите едногодишни и многогодишни агрофитоценози и на техните местообитания се определят от провежданите агротехнически мероприятия, от ежегодно променящия се хидротермичен режим, от различни форми на пряко или косвено антропогенно въздействие и природни аномалии през отделните години.

При такава алернатива има няколко варианта на развитие. Ако продължи съвременното състояние, голяма част от откритите хабитати, коиот са открити ще претърпят деградация, последвана от сукцесия, водеща към естественото състояние на района. Т.е. визстановяване на гората. Такива процеси се наблюдават в редица пунктове на парка, където пашата и косенето са били отдавна преустановени. С изчезването на полуестествените открити територрии ще си отиде и целия фаунисточен комплекс, характерен за тези хабитати. Опазването на пасищата и ливадите в района на общинате е изключително трудно при липсата на достатъчно домашни животни и неексплоатирането на сенокосните ливади. При този занижен режим на ползване или пълно неексплоатиране, се наблюдават тенденции на деградация, свързана с рудерализация и заплевяване, последвана от захрастяване и обрастване, което постепенно ще се превърне в естествената за района гора. При евентуалното развитие на туризъм, пасищата и ливадите биха запазили и дори подобрили качеството си поради минаването им към нормален режим на ползване. Туристите са ценители на местните и специфични хранителни произведения и това би довело до развитие на дребното фермерство, около туристическите зони. Този поминък е бил много характерен за района в миналото. Спирането на обезлюдяването в района е единствено възможен чрез развитие на туризъм, които да осигури препитание на местното населениое и да привлече млади хора. Развитието на овцевъдството, говедовъдството и коневъдството са от съществено значение за оцеляването на фаунистичните комплекси, обитаващи откритите хабитати от полуестествен произход. Друг съществен проблем към настоящия момент е изоставената обработваема земя. Към настоящия момент тя е в начлна сукцесия, която се характеризиура с ниски показатели на биоразнообразие. Растителността е от плевелно рудерален тип, а фаунистичния комплекс включва основно екологично пластични, широкоспектърни видове. За разлика от обработваемата нива, трофичния капацитет на изоставената земя емного нисък. Освен плътностите характеристики се променя и видовия състав. Тези промени, могат да се окажат съществени за хищните видове, които са пряко свързани с количеството на жертвите. Такива зависимости има при редица хищници, някои от които са редки за границите на парка.. Липсата на домашни животни, лишава редица видове от развитоето на копрофаги, които са им основни жертви. Например прилепите и особено ловуващите в откритите територии. При изобилието на домашни животни в миналото е имало и достатъчно мърша, която е била важен източник на храна за много хищни видове.

Естествените крайбрежни хабитати при незстрояване ще съхранят реликтната и термофилна фауна, която е силно фрагментирана поради “бурното” и хаотично строителство. Особено ценни са крайбрежнирт терени заети от скалисти терени и обрасли с ксерофилна растителност. При реализиране на ОУП се предполага постепенно намаляване на 25% от тези местообитания. Други много ценни хабитати са приустиевите зони на реките, където биоразнообразието е изключително богато и уникално по своята специфика. Рекреационните мероприятия в тези територии биха довели до безпокоство на голяма част от гръбнаната фауна. През размножителния период двете ЗТ “Устието на р. Велека” и “Силистар”, трябва да бъдат строго охранявани и да им бъде осигурено спокойствие.

Други алтернативи и оценка на въздействието им върху ЗЗ

ОУП е необходим за планомерното и контролирано развитие на общината, за изграждането на инфраструктура и за регламентиране на правилата в стрителството. При нереализиране на ОУП има вероятност да продължи незконното строителство и безконтролното сменяне на предназначението на земята. От друга стана, липсата на алтернатива пред местното наеление би довело до пълно запустявана на района, каквото вече се наблюдава във вътршните селища на общината. При пълното обезлюдяване, населените места биха се превърнали естествено в Натура места, а зоната би разширила границите си. Тази мрачна картина би повела след себе си и редица негативи, произтичащи от пълното унищожаване на полуестествените местообитания. Територията би се превърнала постепенно в горска, а видовете свързани с откритите пространства биха загинали. Заедно с тях и характерните редки видове, живеещи в открити хабитати.

При нормирано застрояване със спазване на някой полезни за опазването на биоразнообразието местообитания, ОУП би могъл да бъде реализиран и от полза за общността. Обикновено интересите на общността влиза в противоречие с благориятния природозащитен статус на видовете и техните местообитания. Типичен пример за това са пасищата и ливадите, намиращи се в съседство с населените места около черноморското крайбрежие. За собствениците те са единствено средство за замогване и решаване на всички икономически проблеми, натрупани през последниет десетилетия. За пример – продажбата на един декар в крайбрежната част може да струва колкото печалбата от 2000 агнета.

7.3. Птици

Написаното в т. 7.2. важи и за птиците – опазването на териториите от открит тип (бивши орни земи, пасища и ливади и пр.) в района ще способства за запазването на сегашното качествено (по видов състав) състояние на характерните за такива територии видове, като част от видовото и по-общо от биоразнообразието на територията на защитените тереитории и зони и на територията на общината като цяло и близко до сегашното в количествено отношение.

Целите на актуализирания ОУП на Община Царево са в съответствие с изискванията за постигане на устойчиво развитие като се търси баланс между икономическите интересите на общината, инвестиционни намерения, стабилизиране на населените места, осигуряване на високо качество на живот и околна среда при съхраняване на уникалните природни дадености и културно наследство.

Изменението на ОУП отговаря на основните приоритети, заложени в Плана за развитие на община Царево, Стратегия за развитие на област Бургас и Национална стратегия за опазване на околната среда.

Изменението на ОУП Царево е разработено в съответствие с изискванията на ЗУТ и подзаконовата нормативна база. Заложените показатели осигуряват устойчиво развитие на общината като цяло, като са взети под внимание съществуващите природните дадености и осигурява по-високо качество на обитаване. Съобразен е до голяма степен с разработения и не приет План за управление на НП Странджа и Натура 2000.

Отговаря на изискванията на законодателството за устройство на територията и специфичните изисквания към Черноморското крайбрежие.

Запазва се специфичния облик на Общината с най- голям дял на горите над 78,33 % и защитени територии в баланса на нейната територия.

Независимо от значителното разширение на урбанизираните зони чрез територии за вилен отдих, курорти и рекреация, относителният им дял остава нисък 2% от територията на Общината.

Тъй като не се очаква съществено нарушаване на околната среда вследствие реализацията на ОУП при спазване на дадените препоръки и предложени мерки, следва заключението, че изменението на ОУП на Община Царево е съвместимо с предмета и целите на защита на СЗЗ Странджа.

Въздействието на предлаганите изменения на ОУП на Община Царево върху целостта на защитената зона BG 0001007 “Странджа”, с оглед опазване на нейната структура, функции и природозащитни цели, по отношение на растителността и на природните типовете местообитания и на местообитанията на растителни видове се оценява като незначително. Тази оценка се базира на следните аргументи:

1. Около 75% от територията на Община Царево съгласно Българското природозащитно законодателство е включена в мрежата от защитени територии и специални защитени зони по Натура 2000. С изменения ОУП не се засягат защитени територии.

2. На предвидените за урбанизиране територии частично и цялостно ще бъдат унищожени предимно вторични и производни растителни съобщества на изоставени земеделски земи, мери и пасища. По отношение на местообитанията ще бъдат засегнати предимно производни и преобразувани местообитания формирани при протичащи вторични сукцесии на тревни екосистеми. Във връзка с това не се прогнозира загуба на приоритетни местообитания.

3. Не се очаква негативно въздействие и няма да бъде нарушен благоприятния природозащитен статус по време на строителството и ползуването на предложените за урбанизирани територии върху преобладаваща част от местообитания обект на защита в защитената зона: 6210, 6430, 8230, 7220, 8210, 8220, 6510, 8310, 8330, 91F0, 91S0, 92A0, 91AA, 91E0, 1110, 4030, 6110, 91G0, 1410, 1340

4. Очаква се частични и незначителни въздействия върху благоприятния природозащитен статус на местообитанията по време на строителството и ползуването на предложените за урбанизиране територии, върху следните природни местообитания: 6220, 1170, 1110, 1130, 1160, 1210, 1240, 2110, 2120, 2130 и 91M0. Въздействията могат да бъдат свързани с частична загуба на части от местообитания или екотонни зони на някои от тях.

5. При реализирането на предложението за изменение на ОУП на Общино Царево не се очаква да бъдат засегнати находища на растителни видове с природозащитен статус. В стандартния формуляр на СЗЗ Странджа не са предвидени растителни видове, които да са обект на специална защита. Върху находища на растителни видове с природозащитен статус, които са картираните при разработването на Плана за управление на ПП Странджа не се очаква негативно въздействие.

6. При обсъждането на Подробните устройствени планове, за отделни инвестиционни предложения в предвидените за урбанизиране територии, приетите Екологични оценки или ОВОС и Оценка на съвместимост в съответствие с Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони ( Постановление № 201 на МС от 31.08.2007 ), ще осигурят разработването на по-прецизни преценки за вероятната степен на въздействие върху защитената зона както и предлагането на алтернативи и компенсаторни мерки, които да поддържат или подобрят целостта на Натура 2000. Освен това при възприетите показатели на застрояване в крайбрежните територии, в съответствие със Закона за Черноморското крайбрежие, въздействието върху защитените територии може да бъде сведено до допустими граници за нормално функциониране на екосистемите, като се гарантира охраната на крайбрежната зона от прекомерна урбанизация и преуплътняване.
9.1.2. Фауна и животинско население

9.1.2.1 Характеристика на вида и степента на отрицателно въздействие на ИП върху ЗЗ (териториален обхват, обем, мащаб, други характерни спецификации и ключови разстояния в ЗЗ)

При евентуално реализиране на изменението на ОУП Царево са възможни следните нежелани и негативни последици.

Фрагментация на местообитанията в крайбрежната черноморска зона. Тези изменения могат да възникнат при промяна в педназначението и плътно застрояване на еднокилометровата по широчина крайбрежна ивица. Като такива райони могат да бъдат посочени ивицата в участъка между устието на р. Караагач и с. Лозенец, с. Лозенрц - гр. Царево и в по - малка степен участъците между гр. Царево – с. Варвара – гр. Ахтопол.

Унищожаване на земи от държавния горски фонд за нуждите на туризма. Такива изменения могат да настъпят при промяна на предназначението на земи от горския фонд в участъците гр. Царево – с. Варвара. Горите в тези участъци са една от уникалните за парка екосистеми, поради специфичния микроклимат и географското си разположение. Точно в тези екосистеми биоразнообразието е с преобладаващи топлолюбиви форми, много от които са редки за нашата фауна.

Унищожаване на крайбрежната ивица в участъка от парковата територия, следствие от неправомерно застрояване. Това важи най-вече за част от района на с. Варвара и р. Бутамята. В тези участъци и в тяхно съседство не бива да се извършва смяна на предназначението на земеделските земи, а земите от горския фонд не трябва да подлежат на замяна.

Замърсяване на устията на реките с битово-фекални води от заустването на канализации без необходимата степен на пречистване в пречиствателни съоръжения.

Бракониерстване в устията на реките с цел търговия на риба. Особено вредно е бракониерстването през размножителния период, когато в реките навлизат проходните и полупроходните видове риби.

Промяната в предназначението на големи територии земеделска земя в близост до морското крайбрежие, ще преустанови ползването им от мигриращите птици (това важи особено за щъркелите).

Дренирането на мочурливите терени, намиращи се в съседство с речните корита, би довело до отводняване и осушаване на заблатените територии и съответно до изплитняване на реките.

Освен стария ОУП на общината няма други планове.