РЕШЕНИЕ, ОСНОВАНО НА ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА – чл.237 ГПК

Признаването на иск може да се направи за 1-ви път и пред въззивната инстанция, тъй като тя е инстанция по същество.

При този нов вид решение се виждат ясно принципите на диспозитивното начало и формалната истина.
3. НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ – чл.238-240 ГПК. Постановяването на такова може да поиска както ищецът, така и ответникът, но само на първа инстанция, защото основанието за постановяване на такова решение е едно първоначално поведение на 1 от страните на дезинтересиране от процеса.

2.1. За да иска такова решение ищецът трябва ответникът:

• 
  да не е представил в срок отговор на исковата молба; и
  
• 
  да не се е явил на 1-вото заседание по делото; и
  
• 
  да не е посочил на съда желанието си делото да се гледа в негово отсъствие.
  

Тези условия трябва да са налице кумулативно.

• 
  да не се е явил в 1-вото по делото заседание; и
  
• 
  да не е възразил писмено по отговора на исковата молба; и
  
• 
  да не е посочил, че желае делото да се гледа в негово отсъствие.
  

Отново се изисква кумулативната наличност на тези условия.

• 
  съдът да е дал указания на страните какво се иска от тях и че неизвършването на тези действия би могло да доведе до неприсъствено решение. Указанията се изпращат с копието от исковата молба до ответника, респективно отговора на исковата молба до ищеца. Това е нов момент в служебното начало;
  
• 
  съдът следва да прецени вероятната основателност или неоснователност на иска. Ако няма данни за подобно предположение непр. Решение не може да се постанови.
  

2.4. Ако са налице и предпоставките по 2.1. и по 2.2. следва, че и двете страни не се интересуват от спора и на съда не му остава друго освен да прекрати делото со определение. !!! Тъй като това определение няма СПН, няма пречка същият спор да се повдигне отново пред съда.

2.2. задължавайки има правосъздаваща (императивна) – с решението съдът дава защита на правото, засегнато от правния спор – заповядва да се преустанови правният

спор и да се възприеме занапред посоченото в диспозитива поведение.

2.1. и 2.2. образуват единния акт на решението. Установяването на действителното правно положение дава съдържанието на съдебната заповед, а тя придава задължителна сила на съдебното установяване.

А./ установителни – тяхното съдържание се изчерпва с констатацията, че спорното право съществува/не съществува. Те се ползват със СПН, но не и с изпълн. Сила или конститутивно действие. С такива решения завършват делата по установителни искове или по осъдителни/конститутивни, когато искът е отхвърлен като неоснователен.

Б./ осъдителни – освен потвържадаване на спорното право, те допускат и принудителното му осъщсетвяване, т.е. имат освен СПН и изпълнителна сила. С тях се уважават осъдителните искове.

В./ конститутивни – освен потвърждаване на спорното потестативно право те постановяват и търсената въз основа на това право промяна в гражданските правоотоншения. С тези решения се уважават конститутивни искове и те освен СПН имат и т.нар. конститутивно действие.

2. 
   необжалваемост – чл.296 ГПК. Тя означава на практика невъзможност за отмяна на решението от въззивния или касационния съд. Става въпрос за момента, в който същинският ефект на решението се поражда. Кога решенията стават необжалваеми зависи от вида решение и настъпва по различен начин и в различно време. Има такива, които изобщо не подлежат на обжалване – чл.296, т.1 (това са всички касационни решения, въззивни с интерес над 1000 лева; 1-воинстанционните се обжалват, но ако се пропусне срокът и те стават необжалваеми). Т.2 на чл.296 – в случай на прекратяване на п-вото или оттегляне и отказ от жалба. Т.2 трябва да се допълни с оглед новият институт на насрещната въззивна и касационна жалба.
   
3. 
   неотменимост - невъзможност вече необжалваемото и влязло в сила решение да бъде отменено по реда на предвидените извънинстанционни способи. Редовните, валидни, допустими и правилни решения станат ли необжалваеми стават и неотменими. Порочните обаче, макар и необжалваеми, могат да бъдат отменени по реда на чл.303 и 304 ГПК. Пропуснат ли се сроковете за искане на отмяната по чл.305 обаче, възможността да се иска такава се преклудира и решението, макар и порочно, не може да бъде отменено. Нищожността на решението обаче винаги може да бъде прогласена по исков път.
   

N.B. – При неприсъственото решение по новия ГПК има допълнително основание за стабилност. При него поради факт, че то се базира само на вероятни изводи на съда законът допуска по-лек ред за неговото атакуване – виж. Чл.240 ГПК.

Гл. XVIII, разд. III- способи за отстраняване на тези пороци. Съдът, който отстранява порока е съдът постановил решението. Тук нямаме промяна на решението (т.е волята не е опорочена).

(напр. погрешно посочване в Р на съда, на имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума; погрешните пресмятания на суми).

Непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. Съдът е бил сезиран, но не се е произнесъл по част от това, с което е сезиран. Страната може в срок от 1 месец (преклузивен) да поиска допълване. Едномесечният срок тече от връчването на решението или от влизането му в сила.

При непълното Р липсва формирана воля на съда относно

А) част от спорното право;

Б) Един от съединените искове;

В)допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет, каквито са исканията за плодове или лихви, както и искането за присъждане на съдебни разноски.

Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора.

1. 
   Теории:
   

• 
  Монистични – те отричат, че вън от процеса и преди него съществуват материални субективни права. Те въздигат решението в техен източник и така СПН излиза, че има правосъздаваща сила. Тези теории противоречат на принципа на законност в Гпр., съгласно който СПН е сила произтичаща от закона и подчинена нему, а не такава, която може да го преодолява;
  
• 
  Материалноправна – СПН преобразява действителното правно положение съобразно съдържанието на решението. Противоречи на принципа на търсене на истината, налагащ декларативен характер на решението – т.е. да установи какво е действителното положение;
  
• 
  Процесуални теории – а./ СПН се състои в задължението на следващия съд, ако бъде сезиран със същия спор, да постанови същото, което е постановил предходният. Това не е самата СПН, а нейното зачитане (виж т.2 от този въпрос); б./ СПН се изразява в забраната за следващия съд да разглежда и решава същия спор по същество. Това обаче е само 1 от елементите на СПН – непререшаемост, но не изчерпва СПН. Общият недостатък на процесуалните теории е, че те не отчитат защитната ф-ция на СПН спрямо материалното право, засегнато от правния спор.
  

2. 
   Същност на СПН – Тя се изяснява чрез 3-те последици на СПН
   

• 
  Страните са длъжни да не оспорват веднъж постановеното от съда по спора, т.е. имат задължение спрямо държавата да преустановят спора. Никоя от тях не може да оспорва правилността на съдебно установеното, освен по реда на отмяната – чл.303 ГПК. Задължението за неоспорване придава на съдебно установеното съществуване/несъщ. На спорното право определеност и безспорност, т.е. качеството „пресъдено нещо”. Именно тази съставка на СПН, чрез която се създава определеност и безспорност се нарича „установително действие” на решението – в този смисъл е и чл.223 ГПК;
  
• 
  Страните са длъжни ни само да не повдигат отново същия спор, но и да следват предписаното от решението поведение в извънпроцесуалните им отношения – „регулиращо действие” на СПН. Така съдът овластява страната, в чието право е потвърдено да действа съобразно с постановеното от съда (например да упражнява правото на собственост), като същевременно задължава насрещната страна да се съобразява с това (да не накърнява правото на собственост);
  
• 
  Непререшаемост на разрешения спор – понеже страните са длъжни да не оспорват „пресъденото нещо”, те изгубват правото си на иск относно правото, предмет на СПН – чл.299,ал.1 ГПК. И тъй като съдът следи служебно за това дали спорът е вече решен със СПН – чл.299,ал.2, СПН се явява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка, т.е. като непреодолима пречка за образуване на повторен процес между същите страни и за същото спорно право. !!! По новия ГПК беше въведен институтът на неприсъственото решение. То, като всяко решение, стане ли необжалваемо, поражда СПН. То има и 3-те елемента на СПН, но по отношение на непререшаемостта има известни отклонения – съгласно чл.240,ал.2 ГПК страната с/у която е постановено такова решение може да предяви иск за същото право, когато има нововъзникнали или новооткрити обстоятелства, или нови писмени док-ва от съществено значение за делото, които по обективни причини не са могли да бъдат посочени при гледане на делото. Само ако са налице всички предпоставки на чл.240,ал.2 в 3-месечен преклузивен срок тази страна може да подаде нов иск.
  

1. 
   Отличаване на СПН от:
   

• 
  Доказателствената сила – Като диспозитивен документ, материализиращ правосъдния акт, решението доказва именно него и мотивите към него. Като официален документ пък доказва датата и мястото на издаване не решението. СПН и доказателствената сила на мотивите на решението обаче се различават драстично. Докато СПН важи само относно спорното право, между страните по делото (с известни изключения – виж в.42) и не може да се оборва инцидентно, то док. Сила важи относно фактите, потвърдени или отречени с мотивите, протовопоставима е и на трети лица и може да се оборва инцидентно. !!! Със СПН се ползва само решението, а с доказателствена сила – само мотивите;
  
• 
  Легитимиращия ефект на решението – произтича от човешката презумпция за правилност. Той се състои в това, че 3-тите лица се доверяват, че материалноправното положение е такова, каквото е декларирано от решението. Ако решението е неправилно, третото лице може да встъпи главно в процеса и така да се защити. Ако пък е пропуснало да стори това в срок, може да се защити по исков ред и легитимиращият ефект на новото, правилно решение ще разруши този на старото, неправилно решение.
  

2. 
   ЗАЧИТАНЕ НА СПН
   

1. 
   Същност – зачитането на СПН се състои в задължението на всеки държавен орган (съд или друг орган) да възприеме скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН, като откаже всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговора на въпрос, с който държавният орган е сезиран или иначе казано – когато 1 правоотношение е част от ФС на друго и относно първото има необжалваемо решение, пораждащо СПН, при решаване на въпроси, свързани с второто, обусловено от първото, държавният орган трябва да приеме постановеното със СПН по отношение на първото. Така държавният орган няма право на друга преценка освен дали е възникнала СПН, валидно ли е възникнала и важи ли. !!! Когато СПН е в процес на формиране, т.е. процесът по първото правоотношение е все още висящ, процесът по второто се спира докато се породи СПН по първото – обуславящо, за да може да се вземе предвид при решаване на втория спор – чл.229,ал.1,т.4 ГПК;
   

2. 
   Кой и кога зачита СПН:
   

• 
  Съдът е длъжен да зачете СПН по всяко от производствата, които могат да му се възложат – искови, обезпечителни, охранителни. При охранителните обаче поради 1-странния им характер и това, че охранителният акт важи спрямо всички, съдът е длъжен да зачете СПН, само когато с нея се отрича съществуването на гражданското правоотношение, обуславящо охранителния акт.
  
• 
  Административен орган – например при сключване на брак длъжностното лице трябва да зачете СПН и да откаже да сключи брака, когато с нея е установено, че 1 от лицата се намира в брачна връзка с друго лице; когато трябва да се плати сума за отчужден имот, тя се дължи на това лице, за което при спор е установено със СПН, че е било собственик на имота и т.н.
  

1. 
   СЪЩНОСТ – N.B. под „обективни предели” на СПН се разбира предметът, за който важи СПН, т.е. това, което е установено по окончателен и безспорен начин от съда; което ще регулира отношението между страните и което не може да се пререшава. Чл.298,ал.1 ГПК, казвайки, че „решенията влизат в сила за същото искане и на същото основание” показва, че именно материалното спорно право – предмет на делото, попада в обективните граници на СПН. Това, което в предмета на делото посочваме като основание и петитум (искане) отразява обективните граници на СПН. В нормалния случай предметът на решението (който отразява обективните граници на СПН) съвпада с предмета на делото (който отразява обективните предели на предявения иск). Тогава със СПН се установява съществуването или не на твърдяното спорно материално право и белезите, които го индивидуализират (например – със СПН се установява, че А дължи на Б 10 000, произтичащи от договор за заем, сключен на 21.06.2007 в Пловдив. Това е искал да се установи и ищецът в иска).
   
2. 
   Сложността на въпроса за обективните предели на СПН поставя редица подвъпроси
   
   0. 
      Какво попада в обективните предели ако решението се отклонява от очертания предмет на делото –
      

• 
  Съдът се е произнесъл по част от това, което се иска (например съединени искове, а съдът се произнася само по единия) – Решението ще породи правни последици, в това число, ако е необжалваемо и СПН, но само по отношение на тази част от предмета на делото, по която има произнасяне. По тази част, по която не се е произнесъл решение няма, следователно няма и СПН. Страна има 2 възможности – да иска допълване на решението от същия съд в кратък 1-месечен преклузивен срок (чл.250 ГПК) или по частта, по която не се е произнесъл да предяви нов иск, но ще трябва да плати нова държавна такса.
  
• 
  Съдът се е произнесъл в повече от това, за което е сезиран. Това е т.нар. случай „+ петитум”. Тук също важи правилото, че правните последици следват от решението. Когато обаче съдът се произнася по нещо, за което не е сезиран, т.е. нарушава диспозитивното начало, решението е процесуално недопустимо и подлежи на обжалване и обезсилване.
  

2.2. какви са времевите граници на СПН, т.е. кой период от съществуването/несъществуването на спорното право се обхваща от СПН.

• 
  
  Изтегляне 2.82 Mb.
  
  Сподели с приятели: