Огнян стамболиев
А. Посочване на доказателствени средства
Изтегляне 2.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2Б. Представяне на ДС
- 3В. Допускане на ДС
- 4Г. Събиране на ДС
1А. Посочване на доказателствени средства1. Понятие - Посочване на доказателствени средства (ДС) е твърдение, че е налице определено ДС, което следва да бъде събрано. 2. Ред на посочване - ДС се посочват от страните - посочва се неговият вид и обстоятелствата, за които то се отнася (чл. 156) - посочва се къде се намира то -ДС се посочват в исковата молба, съответно – в отговора на исковата молба. Тези срокове са преклузивни – след изтичането им не се допуска сочене и представяне на други ДС, освен в изброените по-долу случаи ( ? и чл. 133). - В първото съдебно заседание ищецът може да посочи и представи ДС във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът – да посочи и представи нови ДС, които не емогъл да посочи и представи в ОИМ (чл. 143). - При направени от ищеца в ОСЗ оспорвания, ответникът има право да иска срок за становище и посочване на нови ДС (чл. 144) - Чл. 147 дава възможност да бъдат посочени и други ДС до края на съдебното дирене – за новооткрити (неизвестни по обективни причини) и нововъзникнали доказателства. (Чл. 146(2,3) – означават ли това УКАЗВАНЕ и СЪОТВЕТНИТЕ ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ нова възможност за посочване и допускане на допълнителни ДС?)
Представянето на ДС се състои във физическо предоставяне на ДС в държанене на съда. То е възможно относно документите и веществените доказателствени средства. Посочването и представянето не се идентични – например чл. 127(2) изисква представяне на писмените доказателства заедно с исковата молба, а на останалите – посочване. Чл. 205 определя правилата относно представянето на писмените ДС да се прилагат и относно веществените ДС – означава ли това, че те се представят с ИМ? 2. Особени действия по представянето За да представи документа или вещественото доказателство, страната трябва да го държи. Ако това не е така – прилагат се особени правила, предвидени за документите, които обаче следва по аналогия да се прилагат и за веществените ДС (чл. 205). - В случаите, когато ДС са държани от противната страна, от съда може мотивирано да бъде поискано да задължи тази страна да представи тези ДС, под страх от приемане на фактите за доказани (чл. 190). - В случаите, когато ДС са държани от трети лица, страната може с писмена молба да поиска от съда да задължи третото лице да представи ДС. Съдът изпраща копие от писмената молба на третото лице и му определя срок. При неоснователно непредставяне на исканото ДС, тр. л. отговаря по чл. 87 (глоба), както и за причинените вреди. (чл. 192). - В случаите, когато представянето на официални документи или определени веществени ДС (чертежи, регулационни планове и др.) зависи от държавни учреждения, съдът ги изисква или издава на страната съдебно удостоверение, за да се снабди тя с тях (чл. 186) - Ако съдът без особена трудност сам може да си набави печатни материали, страната само посочва къде те са публикувани 3В. Допускане на ДС
Съдът има задължение да събере всяко посочено и представено от страните ДС, ако то е допустимо, относимо и необходимо. Действието допускане се състои в преценка по тези критерии на доказателственото искане. (Допустимост и относимост - в раздела за доказателствените средства. Допустимост – чл. 164(1), относнимост – чл. 159(1). Необходимост – тя е налице, когато по делото не са събрани ДС за съответния факт или чрез събраните ДС той не е установен- чл. 159(2) – допускат се не всички посочени свидетели, ако само част от тях може да установи спорният факт.
- Съдът допуска ДС с определение, което не е обжалваемо (не е преграждащо хода на делото – може да се обжалва самото решение по делото). - Произнасянето е в закритото заседание (чл. 140(1). -В ОСЗ – възможно е произнасяне, когато са предявени насрещни искания в ОИМ (чл. 140(2). - Ако ответникът е поискал срок по чл. 144(1), то съдът се произнася по исканите от него нови ДС в закрито СЗ след изтичанене на срока (чл. 144(2). - В доклада по делото съдът се произнася по допускането на ДС, посочени и представени в ОСЗ по чл. 143(2) – чл. 146(4).
Събирането на ДС се състои в извличане, възприемане и удостоверяване на съдържащите се в тях факти по делото. 2. Ред за събиране 2.1 Общи правила - ДС се събират от съда с участието на страните. Лишаването на страната от възможността да участва в събирането на ДС е тежко процесуално нарушение по смисъла на чл. 281, т.3 и се отменя като неправилно по чл. 293(2) (поне по съдебната практика по стария ГПК). - Събирането на ДС се извършва в ОСЗ след допускането им, ако това не стане по независещи от страните причини – съдът може да нсрочи друго заседание за събиране на ДС (чл. 148). - Съдът е длъжен да събере всички допуснати ДС - Устните ДС се отбелязват в протокола, а писмените се прилагат към делото - В определението за допускане съдът определя срок за събиране, който за двете страни тече от момента на това определение (чл. 157). - Ако определено ДС е съмнително или представлява особена трудност, за събирането му съдът може да определи особен срок, след който делото се гледа без него. При по-нататъшното разглежданене на делото доказателството може да бъде събрано, ако това не забавя производството (чл. 158) - Когато за събирането на опрделено ДС са необходими разноски, съдът определя срок за плащането им и ДС се събират след плащането (чл. 160) - Изискването за непосредственот налага съставът, събрал ДС, да реши делото, като това правило не може да се дерогира със съгласие на страните (с. пр.) - Ако се налага събирнане на ДС извън района на съда, той може да делегира събирането на местния районен съд. Делегираният съд извършва всички действия и решава свички въпроси, като се произнася с определения (чл.24). 2.2 Правила относно отделните ДС 2.2.1 Свидетелски показания - СП се събират чрез разпит на свидетел - Чл. 169 - Свидетелите се призовават на посочения от страната адрес; при невъзможност – срок за страната да посочи друг адрес; при непосочване – не се призовава; свидетел може да бъде доведен от страната без призоваване - Чл. 171 - Разпитът се провежда в присъствието на явилите се странит и отсъствието на недалите показания свидетели. - Снема се самоличността - Напомня се отговорността при лъжесвидетелстване - Допуска се повторен разпит по искане на свиетеля, по молба на страната и по инициатива на съда; Чл. 173 – Ако страна се откаже от поискания свидетел, той може да бъде призован по искане на другата страна или по преценка на съда. - Въпроси се задават от съда и страните. Въпросите не трябва да бъдат подсказващи или влияещи, те могат да бъдат насочени към разкриване на фактите и установяване на достоверността на показанията. - При различие между показанията на свидетелите съдът може да постанови извършване на очна ставка. Такава може да се постанови и между свидетел и страните (174). - При лица с нарушен слух или говор или лица, неговорещи български език, се прилага чл. 4
- При явяването им пред съда се следва процедура, сходна с тази при свидетелите - Ако заключението е представено в писмена форма, ВЛ може да заяви само, че го поддържа. - То е длъжно даотговаря на поставените въпроси, подобно на свидетел 2.2.3 Веществени доказателства ВД могат да се събират с оглед и освидетелстване, от делегиран съд и с помощта на вещо лице. След като бъдат събрани, ДС се подлагат на обсъждане чрез устните състезания между страните и на прецен ка от съда при постановяване на решението. Изтегляне 2.82 Mb. Сподели с приятели:
|