Огнян стамболиев
Изтегляне 2.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 39. Постановяване на определения. Определяне на срок при бавност
- 40 ВЪПРОС - ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА
- Обжалването на Оп по правило контролира Оп, които не се контролират чрез обжалване на решенията
- Те се отнасят до определенията на въззивния съд
- Въпрос 41: Постановяване на съдебно решение. Особености на решението при признаване на иска. Неприсъствено решение. 1. ПОСТАНОВЯВАНЕ НА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ (
- ЗА РЕШЕНИЯТА – гл.18 ГПК )
- Извод: Въззивната и касационната инстанция формулира правор. Воля и е налице съдебно решение, когато мнозинството, т.е. 2-ма от съдебния състав са изразили еднакво мнение и са подписали документа.
- . Така уточнявайки предмета на делото, съдът уточнява и предмета на решението
- Диспозитивът
5Д. Обезпечаване на ДС1.Понятие -Обезпечаването на ДС е предварителното тяхно сабиране, предхождащо самия процес или етапа на събиране. Необходимо е да съществува опасност, че ДС ще се загуби или събирането му ще се затрудни (чл. 207). -На събиране по този ред подлежат всички видове ДС.
-Компетентен по висящи дела е съдът, където се гледа делото, а по бъдещи – РС, в чиито район се на мира ДС (чл. 208(1). -Преди събирането на ДС, съфът проверява дали са налице основания за това. -На другата страна се връчва препис от молбата. Ако името и адресаът и са неизвестни, съдът назначава представител на неизвестна страна, защото производството по чл. 48 е твърде бавно за целта. -Другата страна може мотивирано да се противопостви а събирането, както и да поиска съдът да събере ДС, тясно свързани с тези на молителя (пример – относно тяхната достоверност). -Производството е част от исковия процес, има спорен, а не охранителен характер, и относно събирането се прилагат общите правила (чл. 208(6). 38. Заседание за събиране на доказателствата, приключване на съдебното дирене и устни състезания 1.Съдебно дирене 1.1 Понятие и начало След като съдът се е произнесъл с определение по въпроса за допустимостта на ДС, се преминава към тяхното събиране. Този етап се нарича съдебно дирене. 1.2 Ред Целта е да се извлече информация от ДС, поради което се правят разпити, четат се документи – действията по събиране на ДС като цяло. -Започва се със разпитите на свидетелите. -Вещите лица дават своите заключения след показанията на свидетелите, за да могат да вземат предвид техните показания -Огледът на веществените доказателства, които могат да бъдат представени в съдебната зала, се извършва в заседанието. Огледът на останалите ВД се извършва задължително в рамкуте на съдебното дирене.
-До приключване на съдебното дирене страните могат да посочват новооткрити и нововъзникнали обстоятелства и да сочат доказателства по тях (чл. 147). В процедурата преди да приключи съдебното дирене съдът ще пита лицата ще сочат ли такива. -До приключването на съдебното дирене трето лице със самостоятелни права върху предмета може да вспъпи в делото с иск против двете страни (чл. 225) -До приключването на съдебното дирене ищецът може да измени размера на предявения иск, както и да премине от установителен към осъдителен иск и обратно (чл. 214). -Възражение за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първата инстанция (119(2). -Заменянето на страна по чл. 228 – също в този срок (според упражнението ми ?????) -Съдът изготвя определение, че делото ще се разглежда по същество. От този момент съдебното дирене е приключило. Преди да даде ход на делото съдът приканва страните за втори път да сключат спогодба (149(1). Моментът е удобен, защото всяка страна може да прецени на фона на събраните доказателства основателността на своето становище.
УС се състоят в последното устно излагане на фактически и правни доводи от страните. Фактическите доводи включват преценка на ДС и изводи от тях. Правните доводи са подвеждане на фактическите констатации под норми. Третата част е заключение - изводи за правата. 2.2 Ред -Към тях се пристъпва при непостигане на спогодба -Дава се думата на ищеца, след това ответникът има право на реплика, ищецът на дуплика и т. н. до изясняване на фактите. - В практиката на съдилищата се среща и представяне на писмени защити. Писмената защита се е наложила по практически съображения за бързина и законодателят се съобразява с реалностите и предвиди тази възможност в чл.149 ал.3 ГПК. Когато се представят писмените защити, се представят и преписи (копия) за другата страна. Другата страна също преставя писмена защита и така се израянява положението между тях, защото иначе другата страна не би могла да възрази, както може при устни прения. -Пренията са израз на правото на защита, опит да бъде убеден съда в правото на страната и източник на съвети за него. - Когато прецени, че делото е изяснено, с определние по чл.149 ал.2 ГПК съдът обявява устните състезания за приключили и посочва деня, вкойто ще излезе с решение. В новия ГПК законът посочва деня на решението.Ако в този срок не е в съсътояние да обяви решението си=>постановява ново определение в което да посочи дата на която ще е готово решението.Датата не е преклузивна. 39. Постановяване на определения. Определяне на срок при бавност 1.Постановяване на определения
Главният въпрос, който съдът е сезиран, обикновено е материалноправени ряско – процесуалноправен (прим. – обжалване на д-ята на съдебен изпълнител). Той е по съществото на делото и следва да се разграничава от процесуалните въпроси. При отговорите на процесуалните въпроси съдът не взема отношение по съществото на делото. По тези въпроси съдът се произнася с определения. (чл. 252).
-Последиците им не надхвърлят рамките на пр-то -не подлежат на отделно обжалване или се обжалват с частна жалба -не могат да се атакуват с извънредните средства за отмяна -поначало могат да бъдат отменяни или изменяни от съда, който ги е постановил -не са подчинени на общ режим (има отделни видове)
1.3.1Определения, които прекратяват недопустимо пр-во Определенията от тази група отричат допустимостта на процеса и осуетяват завършването му с решение, като го прекратяват. Тези определения омат действие, лизко до това на решението, затова имат и сходства в режима – издалият ги съд не може да ги отмени (чл. 253). Характер на определение има и решението, с което искът се отхвърля като недопустим (с. пр.). 1.3.2 Определения по движението на делото. Тези определяния са средства за администриране на движението на делото и не преграждат пътя му до решение. Според предмета на произнасяне те са две групи: -определения по допустимостта, които не са преграждащи: за даване ход на делото; препращане на компетентен орган при неподведомственот и неподсъдност; спиране; отказ от възобновяване. Тези определения преграждат, макар и временно развитието на пр-то и затова се обжалват с частна жалба (изкл. – тези, които констатират, че искът е допустим). -определения, които селят да организират бързото, икономично и законосъобразно развитие: отстраняване на съдии; участие на тр. л.; съединяване на искове; допускане и събиране на ДС. Те не подлежат на обжалване – правилността им се проверява заедно с решението по делото. -И двете групи могат да бъдат оттегляни от съда, който ги е издал, в следствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск (чл. 253). Така се избягва недопустимо, неправилно, абвно и неикономично решение.
-определения, с които съдът се произнася по противоречащи искания на страните и определения, с които се отхвърля искане, се мотивират. Доколкото е необходимо, в тях се посочват исканията на страните и обстоятелствата във връзка с тях. -Определение, постановено в закрито заседание, трябва да съдържа: дата, място, съд, имена на състава, страни, номер на дело, какво се постановява, в тежест на кого се възлагат разноските, обжалваемо ли е, пред кой съд, срок, подписи. 2. Определяне на срок при бавност 2.1 Цел Постигане на бързина на дължимите от съда процесуални действия., чрез определяне на подходящ срок (чл 255) и да обезпечи служебното движение на делото. 2. Основания и ред 2.1 Основания Неизвършване от съда на определени процесуални д-я своевременно. 2.2 Ред -Молбата може да се подаде във всяко положение на делото -Молбата се подава чрез съда, срещу чиято бавност е насочена. Така този съд се дава възможност да извърши забавеното действие. -Той незабавно, заедно със своето становище, я изпраща на горестоящия съд. Или Извършва незабавно всички д-я, посочени в молбата, съобщава това на страната и молбата се смята за оттеглена. -Ако, в този случай, в едноседмичен срок страната заяви, че я поддържа, жалбата се изпраща на горестоящия съд. -Горестящият съд разглежда молбата в едноседмичен срок и или определя срок за изпълнение на д-то при основателна молба, или отхвърля молната с необжалваемо определение. 2.3 Приложение -Исковия процес -Някои особени производства -Неприложимост за ВКС – няма горна инстанция -според проф. Живко Сталев, по аргумент на по-силното основание, институтът е приложим и при някои неискови пр-ва (обезпечителни, изпъ,нителни и охранителни дела), защото там бавността на съда би могла да причини по-големи вреди. По-горен съд при изпълнителните дела би трябвало да бъде съдът, пред който се обжалват действията и отказаите на съдебния изпълнител (чл. 435, 436).
Учебник на ЖИВКО СТАЛЕВ 40 ВЪПРОС - ОБЖАЛВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЯТА I. Обжалването на определенията (Оп) е средство за правна защита срещу незаконни определения. 1. Уредбата е в чл.274-279 ГПК. Правилото е, че актовете с процесуален характер, а не по същество имат специфичен режим за оспорване при порочност – това се отнася не само до определенията, но и до разпорежданията на съда – чл.279 1. То е санкция срещу незаконното процедиране на съда. Такава санкция е и обжалването на решенията, когато се основава на нарушаване на процесуалните норми, уреждащи изискванията за валидност, допустимост и правилност на решенията. Обжалването на Оп по правило контролира Оп, които не се контролират чрез обжалване на решенията: А) било защото осуетява пътя към решението (преграждащи Оп- напр. такива скоито делото се спира; с които се отказва възобновяване на спряно дело или с които то се прекратява) Б)било защото нямат отношение към правилността на решението (напр. Оп с което се оставя без последствие отвод за подведомственост или с което не се допуска участието на подпомагаща страна) Съгласно чл.274 само една част от Оп, които съдът постановява в хода на исковия процес, подлежат на обжалване. Това са Оп, които преграждат по-нататъшния ход на делото, както и Оп, за които законът изрично предвижда че се обжалват с частна жалба. 2. Другите Оп на съда и по-специално тези, които подготвят постановяването на решението (определения по допускане и събиране на доказателства), се контролират по повод обжалването на решението (напр. определението, с което делото е било възобновено); не подлежат на отделно обжалване и определенията за допускане на свидетели или вещи лица. Допуснатите при тяхното постановяване нарушения на процесуалния закон представляват обикновено съществени процесуални нарушения, водещи до обжалване и отмяна на Р. Обжалването на Оп, преграждащи пътя за разглеждане на делото, е средство за зашита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. 3. Законът допуска изрично обжалване на някои Оп, които не преграждат пътя за разглеждане на делото. Такива са Оп, с които: се оставя без последствие отвод за неподведомственост (чл.15, ал.2); допуска се възобновяване на срок (чл.66, ал.2); Увеличава се цената на иска (чл.70, ал.2); отказва се обезпечаване на доказателства (чл. 208, ал.3); не се допуска привличане или встъпване на подпомагаща страна (чл.220). Подлежат на обжалване и такива Оп, с които съдът си присвоява власт каквато няма по закон (напр.Оп, с което той обезсилва собственото си решение). 4. По реда на обжалване на Оп, постановявани в хода на исковия процес, се обжалват и други актове на съда, за които законът препраща към реда за обжалване на Оп. (напр. определението на съда по обезпечение на иска- чл.396)
1. Право да обжалва Оп има лицето, чийто процесуални права са засегнати от него. Това е ищецът, когато делото се прекратява; лицето, което иска да встъпи, страната, която иска да привлече и т.н.
III. Производство по обжалване на определенията
Въпрос 41: Постановяване на съдебно решение. Особености на решението при признаване на иска. Неприсъствено решение. 1. ПОСТАНОВЯВАНЕ НА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ (ЗА РЕШЕНИЯТА – гл.18 ГПК) В ГПр. Няма изискване както в НПр. Решението да е постановено от едни и същи съдии или съдебни състави, участвали на всички заседания по делото. Съгласно чл 235, ал.1 ГПК решението се постановява от този съдия/съдебен с-в, който е приключил разглеждането на делото, т.е. който е приключил с определение съдебното дирене и провел устните състезания. Ако е постановено от друг съдия/съдебен състав, който е участвал в предишни заседания, но не и в това, решението е порочно и подлежи на атакуване. Съдът пристъпва към постановяване на решението, след като обяви устните състезания за приключване. Постановяването става след тайно съвещание. (арг. От чл.21, ал.1 ГПК) Съдът извършва няколко действия: 1.1. умозрителна дейност, свързана с правната квалификация, издирване на приложимото право, изясняване на фактическата страна на спора и изводите, които следват от това. Това има предвид ал.2 на чл.235 ГПК, като казва, че съдът основава решението върху приетите от него обстоятелства по делото и върху закона. Под „съдът” се има предвид 1 съдия, когато се постановява решение на 1-ва инстанция и състав от 3-ма съдии, когато делото се гледа пред въззивна или касационна инстанция. Когато е на 1-ва инстанция съдията извършва тази дейност и преценява фактите и обстоятелството на същото заседание. Когато се произнася въззивна или касационна инстанция се провежда тайно съвещание (арг. От чл.21,ал.1 ГПК), което се извършва по друго време (т.е. не в заседанието) . Тогава (тъй като имаме 3-ма съдии) има изискване становището на всеки от тях да остане неповлияна, поради което първо излага становището си най-младшия член на съда (ако първи е например Председателят другите биха могли да бъдат повлияни). За да има решение е достатъчно мнението на монзинството да съвпада, т.е. поне 2-ма да са на 1 и също мнение. (арг. Чл.21,ал.5 ГПК) Дори Председателят да не е съгласен, ако мненията на другите членове на съда съвпадат има правораздавателна воля. Възможно е първоначално всички да са съгласни, но в последствие документът да не бъде подписан от всички членове. Ако е на 1-ва инстанция и липсва подпис на съдията – няма решение, но ако е на въззивна и касационна – пак е достатъчно 2-ма да са подписали, за да има валидно решение. Възможна е и хипотеза, когато подпис липсва поради обективни причини – напр. Член на състава е болен, в чужбина е и т.н. За да е валидно решението тогава по-старшият от другите двама удостоверява причините, поради които липсва 3-ят подпис. Извод: Въззивната и касационната инстанция формулира правор. Воля и е налице съдебно решение, когато мнозинството, т.е. 2-ма от съдебния състав са изразили еднакво мнение и са подписали документа. Ж.Сталев – при съвещанието по отношение на въпросите, които делото поставя се спазва определен ред: А./ Първият въпрос, който трябва да се изясни е какъв е предметът на делото, т.е. какво е спорното субективно право и какъв вид защита се търси спрямо него. Той предопределя дали ищецът има изобщо право на иск, предопределя и предмета на решението, защото в него съдът е длъжен да отговори на иска и да установи дали правото съществува. Нещо повече, съдът е длъжен да изчерпи спорния предмет – иначе решението ще е непълно. От друга страна съдът не може да присъди нещо различно – повече или друго, тъй като ще наруши диспозитивното начало и решението ще бъде процесуално недопустимо. Така уточнявайки предмета на делото, съдът уточнява и предмета на решението; Б./ След като е уточнил предмета съдът трябва да види може ли да се произнесе по този предмет. Така съдът трябва да провери отново (въпреки че вече го е проверил в първото заседание) дали ищецът има право на иск и надлежно ли го е упражнил. Ако отговорът на някой от тези 2 въпроса е отрицателен – съдът следва да откаже да постанови решение; В./ След като установи, че процесът е редовно образуван, съдът трябва да види редовно ли са извършени от него и от страните тези процесуални действия по разглеждане на делото (призовавания, подготовка на делото, събиране на доказателствата и др.), които обезпечават правилността на решението. Ако тези действия са порочни, постановеното решение също ще бъде такова и ще бъде съответно атакуемо. Ако констатира порочност на тези действия, съдът трябва да възобнови разглеждането на делото, за да могат нарушенията да бъдат отстранени. Г./ Ако и А. И Б. И В. Са налице – процесът е безпорочен и съдът пристъпва към установяване на приложимия закон. Това е съответният „материален закон”, който регулира спорното правоотношение. (Именно това има предвид член 235,ал.2 като казва, че „съдът основава решението си ...... и върху закона” – материалния закон). Съдът трябва да провери дали се прилага местен или чуждестранен закон; кой точно е релевантният нормативен акт; валиден ли е (приет ли е от компетентен орган и дали не противоречи на по-горестоящ от него НА); влязъл ли е в сила и не е ли отменен; какво е действието му във времето, пространството и спрямо лицата и в тази връзка относим ли е към конкрутния спор; какъв е смисъла му – тълкуване. Всяка грешка при издирване и определяне на приложимия закон опорочава съдебното решение, базирано на него. Д./ След като намери приложимия закон съдът преценява основателността на иска първо на базата на фактическите твърдения на страните, така както са ги направили, но без на този етап да проверява и доказателствата относно тяхната истинност. Това е така, тъй като основателността/неоснователността на иска може да следва направо от закона при изложените факти. Съдът трябва да изгради своя извод само върху тези факти, които са от значение за спорното право, вкюлчително и тези, настъпили след подаването на иска, ако са от занчение за спорното право. (чл.235,ал.3 ГПК). !!! Сега – по новия ГПК съдът следва да провери всички обсоятелства, релевантни към момента на приключване на съдебното дирене – чл.147 ГПК (съдебното дирене включва процесуални действия, след които съдът стига до извод, че нещата са изяснение и с определение го приключва) или иначе казано до началото на устните състезяния.По стария ГПК можеше да се изтъкват нови факти и обстоятелства до края на устните състезания и ако такъв бъдеше изтъкнат се възобновяваше съдебното дирене. Сега, с оглед принципа на концентрационното начало нововъзникнали или новоузнати факти не могат да се изтъкват след началото на устните състезания както в 1-вата, така и във въззивната инстанция (защото и тя е инстанция по същество), а само до приклюване на съдебното дирене и то ако не са могли да бъдат изтъкнати своевременно, т.е. с отговора на насрещното процесуално действие, по обективни причини – 133, 147 ГПК. За страна остава възможност обаче да заяви този факт чрез подаването на иск или да се позове на него при обжалване. /КАКВО Е КОНЦЕНТРАЦИОННО НАЧАЛО – Според стария ГПК до приключването на устните състезания страните можеха да посочват всякакви док-ва. При пропускането на този срок следваше само имуществена санкция, но не и недопустимост на док-вата, които страната не е посочила по своя вина. Това водеше до често отлагане на делото. По новия ГПК късното посочване на нови факти и док-ва е недопустимо и съдът не обосновава решението си въз основа на тях. Ако го направи, решението е порочно и подлежи на отмяна. Последният момент за попълване на делото с док-ва е с отговора на насрещно процесуално действие, например – на подадения иск – ответникът може да посочи док-ва в отговора на исковата молба, но не и след това; на направените възражения с отговора на исковата молба ищецът може да противопостави нови факти и док-ва, но само в първото заседание по делото. Във второто вече е късно. Единствената възможност нови док-ва да се представят и по-късно – до приключването на съдебното дирене (началото на устните състезания), ако не са могли да бъдат изтъкнати своевременно поради обективни обстоятлества. Концентрационното начало съответсва на засиленото с новия ГПК служебно начало – съдът трябва да даде указания на страните какво ще се случи ако не посочат фактите в срок/ След тази проверка, но преди да провери истинноста на фактите, съдът проверява и дали (ако има) възражения за давност или изпуснат преклузивен срок, те са основателни. Въпреки че изглеждат близки до предпоставките за допустимостта на иска изобщо, те не са такива, тъй като се уреждат от материалния закон, меродавен за спорното право и в този смисъл предпоставят той да бъде установен по т.Г/ Е./ Ако изнесените факти с иска, отговора на исковата молба, репликите и възраженията са релевантни, но трябва да се докажат, се преценява дали са доказани. Именно като прецени, доказателствата, съдът по вътрешно убеждение преценява дали определени факти са се осъществили или не и като ги опдвежда под нормата на закона стига до извода дали има или не спорно право. (това има предвид чл.235,ал.2 като казва че „съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства”). Съдът обаче трябва да вземе предвид всички доказателства, но само събрани с участието на страните и то в тяхната съвкупност, т.е. в тяхната взаимна връзка и зависимост. В допълнение вътрешното убеждение на съда не може да бъде произволно, а трябва да е обосновано. Решението, което е необосновано е неправилно и подлежи на отмяна. В някои случаи свободната преценка на доказателствата е ограничена или дори изключена – така официалните документи се ползват с материална доказателствена сила – чл.179 ГПК; задължителна за съда е и док. Сила на акта за начет, но тази доказателствена сила може да се обори – например като се установи неистинността на документа. Свободната преценка на съда е изцяло изключена относно факти, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в исла присъда – чл.300 ГПК. Относно това дали деянието е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен присъдата се ползва със СПН и не може да се оборва. Трябва да се има предвид обаче, че задължителната сила на присъдата се отнася само до елемнтите на престъпния състав – така например ако размерът на причинените вреди, посочен в присъдата, не е елемент от състава на престъплението, той не обвързва съда и няма СПН, следователно може да се оборва. Ж./ Когато се стигне до констатация, че фактическите обсотятелства са налице, т.е. доказани са по т.Е (например установи се, че вещта е дадена в заем за послужване) съдът подвежда факта под съответната материалноправна норма (чл.249 ЗЗД по примера) и така достига до заключение за съществуването или не на спорното право. Разбира се, обикновено за да се направи окончателна констатация дали съществува спорното право или не трябва всички релеванти факти да се подведат под съответните правни норми и въз основа на всеки отделен извод да се направи генералното заключение. 1.2. Решението и мотивите към него се изготвят в писмена форма за действителност – чл.235,ал.4 ГПК. За да се конкретизира като изявление на конкретен съд по конкретно дело решението трябва да има съдържанието, посочено в чл.236 ГПК – дата и място на постановяването му; посочване на съда, имената на съдиите, секретаря, прокурора, ако такъв е участвал; номера на делото; имената на страните ФЛ и наименованията на страните ЮЛ и техните адреси; какво постановява съдът по съществото на спора; за кого са разноските по делото; подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. !!! Мотивите съдържат всички правни и фактически изводи, достигнати въз основа на дейноста по 1.1. – те са писмените съображения на съда, обосноваващи решението. В тях съдът казва защо вярва на едни, а отхвърля други доказателства. Диспозитивът на решението следва мотивите, но изготвянето и произнасянето става едновременно. N.B. Мотивите не са същенска част от решението (един от многото аргументи тук е този, че решението е правен акт и като такъв е волеизявление, което е различно от съображаниета, поради които е направено). Затова немотивираното решение не е нищожно и поражда правни последици, а е само отменимо. ИЗВОД: Диспозитивът е правният извод относно предмета на спора, а мотивите обосновават този извод. Именно затова те не подлежат на отделно обжалване и не пораждат сами за себе си правни последици. 1.3. Обявяване на решението – чл.235,ал.5 ГПК. За разлика от стария ГПК, където срокът за обявяване беше 30 дни, сега той е 1-месечен от заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Срокът е инструктивен и затова пропускането му не погасява задължението на съда да обяви решението. (обратното би означавало отказ от правосъдие). Изр. 2 на ал.5 предвижда създаването на публичен регистър на съдебните решения, който се води във всеки съд. В Правилника за дейността на съдилищата е уредена пък процедурата по поддържането му. ИЗВОД: От момента на обявяването вече има решение. Ако не е обявено имаме незавършен ФС - решението не поражда правни последици, а сроковете за атакуване не започват да текат. Изтегляне 2.82 Mb. Сподели с приятели:
|