обстоятелстватаса юридически или доказателствени факти. Те са нови, когато не са билри включени в док. Материал по делото. Те са съществували към момента, когато е било възможно да бъдат отнесени по делото, но страната не е знаела за тях – те са открити след като са могли да бъдат отнесени по делото. Решаващо е, че фактът е съществувал, когато делото се е намирало в такава фаза, че той е могъл да бъде изтъкнат и взет предвид. Те обаче не са новосъздадени, защото такива факти не се преклудират от СПН на решението и въз основа на тях заинтересуваната страна може да предяви нов иск.
Писмени доказателства –когато се отанясат до „ново обстоятелство” по смисъла на по-горната точка те ще са винаги нови. Нови писмени док-ва са обаче и новоткиритите и дори новосъздадените документи относно факти, които са били твърдени по време на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи
Новите обстоятелства/писмени док-ва трябва да са от съществено значение за делото, т.е. да биха довели до промяна в решението ако бъдат взети предвид.
Последното изискване е страната да не е знаела за тези обстоятелства/док-ва, или дори да е знаела да не е могла да се снабди с тях. Втората хипотеза ще е налице за нуждите на института на отмяната само ако страната е положила нормално дължимата грижа да се сдобие с тези доказателства (такава не е налице ако например страната не е нпарвали апроверки във всички официални регистри, в своето счетоводство или архив и т.н.)
Чл.303,ал.1,т.2 – неистинност на показания на свидетел, на заключение на вещо лице или престъпно деяние на страната, представ. Й или чл. От с-ва на съда
Източник на неправилността на решението тук във всички случаи е престъпление и то трябва да бъде установено по надлежния ред като такова, т.е. с влязла в сила присъда или с решение по чл.124,ал.5 ГПК
На второ място за да е налице това основание решението трябва да е основано на лъжливите показания или заключение на в.лице или да е повлияно от другите престъпления
Чл.303,ал.1,т.3 – решението е основано на постановление на съд или на акт на друго д-вно учреждение, което впоследствие е отменено –отмяната на тези акотве и то с обратна сила събюря основата на решението и следователно и то трябва да бъде отменено;
Чл.303,ал.1,т.4 – когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени 2 влезли в сила решения, които си противоречат
Решенията трябва да изхождат от еднакво компетентни правораздавателни органи;
Противоречието съществува между решенията, в смисъл в техния диспозитив, а не в мотивите;
Пълно обективно и субективно тъждество между делата – ако делата са между различни страни или относно различен предмет, няма противоречие и отмяна ще е недопустима.
Чл.303,ал.1,т.5 – страната не е могла дса вземе лично или чрез надлежент представител участие в делото. Тук се брани състезателното начало. 3 основания са посочени в т.5
Страната не е участвала поради нарушаване на правилата, обезпечаващи участието на страните – напр. На ответника не е бил връчен препис от исковата молба и той не ебил призован по делото; призоваването е нередовно, т.е. нищожно; страната не е била призован за заседанието, в което делото е било решено и др.
Страната не е била надлежно представлявана – страната е била недееспособна, а в делото не е взел участие нейният законен представител; страната е била представлявана от представител без ПВ; представлявана е от лице с противоречиви на нейните интереси и др.;
Не е могла да се яви поради обективна невъзможност –причината за неявяването й трабява да е внезапна и непреодолима или преодоляването й да е свързано с неоправдани рискове – например природни бедствия; внзепано заболяване и др.
Чл.303,ал.1,т.6 - Страната е била представлявана от особен представител по смисъла на чл.29, когато не са били налице предпоставките или не е била, когато са били налице предпоставките
ПРОЗИВОДСТВО
Компетентен е винаги и само ВКС – чл.307. Независимо дали се иска отмяна на решение на РС, ОС, АС или състав на ВКС компетентен е 3-членен с-в на ВКС. В поселдния случай това е друг с-в на ВКС – чл.307,ал.2;
Сезирането става смолба от заинтересуваната страна. Молбата се подава чрез 1-воинстанционния съд и трябва да отговаря на изискванията, които важат за въззивната жалба – чл.260 и 261 ГПК. Ако не отговаря съдът дава 1-седмичен срок за корекция и ако и тогава не е оправена молбата се връща – чл.306,ал.2 във връзка с чл.286;
Правото да се иска отмяна е ограничено с 3-месечен преклузивен срок, който тече от различен момент в завсимост от основанието.
ВКС се произнася относно допустимостта на молбата в закрито заседание като проверява: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по чл.303; изхожда ли от легитимирано лице; подадена ли е молбата в срок;
По същество, т.е. за основателността на молбата ВКС се произнася в открито заседание. В зависимост от изхода ВКС или отхвърля искането или го уважава. Искането не спира изпълнението, но ВКС може и да го спре като обезпечителна мярка по искане на страната. !!! Когато отмени атак. Решение ВКС никога не решава по същество, а връща делото за разглеждане от друг с-в на съответния съд. Отмяната възстановява висящността на делото в рамките на отменената част и по отношение на лицата, относно к. Решението е отменено. В отменителното решение ВКС посочва откъде да започне разглеждането на делото – чл.307,ал.3 in fine.
Въпрос 55: Отмяна на влязло в сила решение по молба на 3-то лице – чл.304 ГПК
Чл.304 ГПК урежда още 1 вид отмяна на влязло в сила решение. Отново отмяната се постановява от ВКС по реда на самостоятелно, извънинстанционно, контролно отменително п-во. Тук защита се дава на 3-ти лица, които не са взели участие в делото, защото не са били конституирани като главна, подпомагаща или контролираща страна. Влязлото в сила решение обаче е неправилно според тези 3-ти лица, защото неоправдано накърнява тяхната правна сфера.
Тази възможност за отмяна брани 3-тите лица срещу СПН на решението, в п-вото по постановяването на което те са имали право да участват – имали са право на иск, защото спорното правоотношение е било неделимо. Иначе казано – те са имали качеството на необходими другари и затова и право на иск, но не са били конституирани в процеса и не са упражнили това си право, а правните последици на решението и по-точно СПН-то ги засягат. Когато те считат, че СПН-то на това решение е неправилно по отношение на тях, те могат да искат отмяната му по чл.304;
От т.2 може да се направи изводът, че право да искат отмяна имат не всички 3-ти л., а само тези, които имат право на иск по делото като участници в неделимо спорно правоотношение, така че биха били необходими другари ако биха били конституирани като страна в п-вото. По аргумент за по-силното основание право да искат отмяна следва да имат и лицата, които биха били задължителни другари – например съпруг за рзваляне на договор зо придобиване на недвижим имот по време на брака;
Последиците от отмяната са – 1) възобновява се разглеждането на делото, но вече с участието на 3-тото л. И решението се отменя не само спрямо 3-тите л., но спрямо страните по първоначалното дело 2) стимулират се ищците по дела относно неделими права да насочват иска си с/у всички легитимрани лица, за да прекъснат възможността за бъдеща отмяна по чл.304.
Прозиводството се осъществява по реда на чл.305-309 със следните особености:
Молбата засяга и 2-те страни – затова те са заедно насрещна страна при условията на задължително другарство;
3-месечният срок за подаване на молбата тече от узнаването от 3-тото л. За влизането в сила на решението, поради това, че то не е участвало и не е било уведомено затова;
Основанието е едниствено неучастието в делото, а не и тези по чл-303;
!!!!! 3-те лица, спрямо които СПН действа, но нямат право да искат отмяна по чл.304, защото не са могли да участват по делото като главна страна, т.е. не са имали право на иск, трябва да понесат риска от неблагоприятната за тях СПН. Ако обаче решението е било резултат от измама, организирана с/у тях от страните по делото, съгласно практиката на ВС те могат да се защитят чрез прилагане по аналогия на защитата по чл.135 ЗЗД. Искът се предявява от 3-тото л. Срещу 2-те страни. 3-тото л. Има тежест да докаже измамата, т.е. че процесът е бил симулативен с цел да се увреди 3-тото л. Ако искът бъде уважен, решението ще бъде относително недействително по отношение на това 3-то л. То обаче ще остане да действа между страните.
Въпрос 56: Другарство (Д) Правната уредба на института е в Раздел 1, глава 16 на ГПК, но има и др. Текстове, относими към него (чл.210; чл.213 и др. ГПК)
1. СЪЩНОСТ
1.1.Д е налице, когато в исковия порцес на страната на ищеца или ответника участват повече от 1 лицер т.е. то е субективно съединяване на исковете на няколко ищци или срещу няколко ответници (напр. Няколко съделители при иск за съдебна дела предявяват искове срещу останалите) за общо разглеждане и решаването им в 1 и също производство, когато те имат за предмет тъждествени по предмет или основание правоотнашения. Всеки от другарите седи спрямо съда в отделно процесуално правоотношиение и в този смисъл Д представлява множество от процесуални правоотн., които се развиват в 1 и също производство. Д е правно-технически термин и легално въведен с ГПК, поради което е коректно да се използва той вместо предлагания от много автори термин „процеусално съучастие”.
1.2. Значение - Д е уреден от всяка правна система институт. Той е важен защото: 1./ чрез него се избягват противоречиви съдебни решения по отношение на тъждествени правоотоношения; и 2./ чрез него се постига процесуална икономия.
2. УСЛОВИЯ ЗА ДОПУСТИМОСТ – уредени са в чл.215 ГПК. За да е допустим общ процес за 2 лица като съищци/съответници, е необходимо да има общност в предмета на делата им, т.е. да има нещо общо в основанието или в петитума спрямо насрещната страна. Така „общи права или задължения по смисъла на т.1” и т.2 са посветени на 2-та елемнта от предмета на делото – основанието и петитума. „Общи права и задължения” другарите имат, когато имат общ обект (нпаример съсобственост, активна и пасивна солидарност и др.), а „едно и също основание” – когато правата и задълженията на другарите произтичат от 1 и същ ЮФ. !!!Когато имаме ФС е достатъчно само 1 от ЮФ, елемнти на ФС да е общ, за да имаме „едно и също основание” по смисъла на т.2
За да е допустимо другарство освен горните условия, е необходимо исковете да подлежат на разглеждане по 1 и същ ред (така ако 1-ият е на въззивна инстанция, а другия на първа не може да има Д).
!!! По принцип Д е възможност за страните, но ГПК предвижда и случаи на задължително Д. Когато обаче то е факултативно (виж за това деление на задължително и факултативно т.3 по-долу) и страните са решили да упражнят възможността си и са налице алтернативните условия по чл.215, съдът не може да откаже съединяване на исковете – арг. От противното от чл.210,ал.2 ГПК. Ако все пак откаже определението, с което се отказва е атакуемо с частна жалба.
3. ВИДОВЕ
3.1. когато имаме множество ищци говорим за активно Д, а когато имаме множество ответници – пасивно Д;
3.2. начално – обща искова молба от няколко ищци, респективно с/у няколко ответници. Последващо Д е налице, когато в хода на висящ процес чрез присъединяването си към делото могат да се включат и други лица (например ищецът разширява иска и с/у нов ответник). Това е следствие от т.нар. „изменение на иска чрез изменение на страната”, което е друг институт на ГПр.
3.3. Според инициатора за съединяване на исковете можем да говорим за Д (субективно съединяване) по инициатива на страните или за Д (субективно съединяване) по инициатива на съда. Във втория случай Д може да е само последващо (виж 3.2.), а освен това е необходимо делата да се намират в една и съща фаза на развитието си. (не може едното да е на първа инстанция, а другото – на въззивна).
3.4. Според наложителността от общо разглеждане на делата биват факултативно (когато съединяването на исковете зависи от усмотрението на ищеца) и задължително (съединяването е условие за допустимостта на иска) – това деление е характерно само при НД (виж по-долу)
3.5. Според степента на общност в предмета на делата различаваме необходимо и обикновено другарство.
Необходимо другарство НД – 1.//налице е, когато има пълно покриване в предмета на делата на отделните другари, т.е. той е еднакъв – общо е и основанието и петитума. Делата се отличават само по наличието на повече от 1 субект. За да бъдат тъждествени по предмет, делата трябва да се отнасят до едно и също материално правоотношение, в което всички другари са участници или имат спрямо него едно и също правно положение. Еднаквостта на спорното правоотношение налага еднаквост на процесуалния резултат – решението – в този смисъл е чл. 216,ал.2 ГПК. ПРИМЕРИ ЗА НД: 1) делба – искът от 1 съделител С/у останалите 2-ма ще доведе до НД, защото и двамата имат еднакво правно положение по отношение на ищеца и неговото потестативно право на делба. Ако не участват всички съделители – чл.74 ЗН дебата е нищожна 2) иск на трети лица с/у съпрузи по отношение на вещи от СИО – това са форми на задължително НД. Факултативно е налице, когато например имаме иск от прокурора за разваляне на брак поради бигамия и той може да бъде съединен с този на 1-вия съпруг, при което ищците ще станат необходими другари. Характерно при задължителното НД е, че общото предявяване на иска от или срещу всички другари е условие за допустимост на процеса. Друг случай на НД е по чл.134 ЗЗД – сурогаторния иск. Това НД възниква по разпореждане на закона – чл.134 поставя 2 лица в идентично положение, въпреки че не са съносители на права и поради това отново имаме еднаквост на предмета – Кр. Също търси защита на правото на Дл., за да може от полученото въз основа на това право и той в последствие да се удовлетвори. ИЗВОД: НД – на страната на ищеца/ответника участват повече от 1 лице и предметът на техните дела спрямо насрещната страна е тъждествен било поради самата материално-правна връзка, било по разпореждане на закона.
2.// Поставя се въпросът тази идентичност води ли до едно и също процесуално поведение, което страните трябва да следват, т.е. трябва ли да извършват процесуалните действия заедно. Отговорът е в чл.216 и 217 ГПК – Независимо от другите, всеки другар действа самостоятелно, т.е. той е самостоятелна страна по процесуалното правоотношение. Действието на един от другарите не може да се отрази в правното положение на другите. Спрямо всеки от тях съдът трябва да преценява допустим ли е искът и ако НД е задължително, а искът недопустим спрямо 1 – това води до недопустимост по отношение на всички и прекратяване на делото, а ако е незадължително – до прекратяване на делото само спрямо този, по отношение на който искът е недопустим.
КАКВО ЩЕ СТАНЕ АКО ДЕЙСТВИЯТА ИМ СИ ПРОТИВОРЕЧАТ
– тъй като при НД имаме еднаквост на предмета, ако процесуалните действия са свързани със съдържанието на съд.решение, т.е. се отнасят до фактическата или доказателствената страна, съдът преценява по вътрешно убеждение всяко от действията, независимо дали са еднопосочни или противоречиви. В този смисъл следва да се тълкува чл.216,ал.1, изр.2 – във връзка с чл217 ГПК.
- !!! Ако обаче става въпрос за процесуални действия на разпореждане с предмета на делото (отказ от иск, съдебна спогодба и т.н.), за да може да се стигне до ефекта на тези действия, т.е. те да се осъществят законосъобразно е необходимо да произтичат от всички необходими другари – чл.216,ал.2,изр.2.
- Ако пък някой от другарите бездейства и не предприема допустимите и необходими действия, решението ще бъде постановено въз основа на действията на този, който действа, освен в случаите на разпореждане, когато се иска всеки да действа.
- на края ако се стигне до решение на 1-воинстанционния съд, което не ги удовлетворява, всеки НД може да го обжалва. Ако някой не го обжалва, той служебно се конституира като страна, защото и при въззивната инстанция е необходимо да се достигне до еднакво решение. Казаното важи и за касационното обжалване.
Обикновено другарство (ОД) – 1.// то е налице, когато делата не са идентични, т.е. когато липсва идентичност в предмета на делото (!!! Дори 1 ЮФ да е различен, другарството е обикновено). Така от 1 общ ЮФ(задължително трябва да има поне 1, за да има другарство изобщо) до всички без 1 – все имаме ОД.
2.// При ОД всеки другар води сам своя процес в рамките на общото производство. Законните и съдебните срокове текат поотделно за всеки другар, а пропускането засяга само този, който го е пропуснал. Тук (за разлика от при НД) всяко процесуално действие, вкл. Тези на разпореждане с предмета на спора (отказ от иск – може да изхожда от 1 другар с последици само за него, но не и за останалите; съдебна делба). Общите факти (фактите, които имат еднакво правно или доказателствено значение спрямо всички другари – напр. Порок на волята, засегнал всички другари) тук, дори и ако е един факт, обуславят еднаквост на съдебното решение по отношение на тези факти или факт. Ако ОДругари са имали противоречиви действия по отношение на общи факти – прилага се чл.217 и съдът следва да вземе становище по отношение на тях по вътрешно убеждение.
ИЗВОД ЗА ОД – При ОД имаме някаква степен на общност, което води и до различни по съдържание решения. Възможно е, но не е и задължително еднакво решение. Поведението на всеки от другарите е самостоятелно, но когато се отнася до общи факти, установяването от съда следва да е едно и също. Всеки от НД има право да обжалва решението, но тук за разлика от при НД, ако ОД не е подал жалба, той не се конституира служебно като страна. Той може обаче по своя воля да се присъедини към жалбата най-късно до първото заседание пред въззивната инстанция. Ако не го направи – не става страна по процеса пред възз. Инстанция.
Обвързва ли го тогава решението? След като не е подал жалба, за него първоинстанционното решение е влязло в сила и го обвързва. Ако обаче решението на въззивната инстанция се е отразило върху факт, който в мотивите на въззивното решение е определен като общ, не може да го обвърже, въпреки, че фактът е общ, защото обвързва само диспозитивът, а не и мотивите. !!!!!
57 В. УЧАСТИЕ НА ТРЕТИ ЛИЦА- ВСТЪПВАНЕ И ПРИВЛИЧАНЕ
Участие в процеса на подпомагащи страни
Гл. XVI Раздел II
Институт, при който има последващо конституиране в процеса. След като се конституират те придобиват качеството на страна- 2 проявни форми- встъпване и привличане
ВСТЪПВАНЕ НА 3-ТО ЛИЦЕ
Едно чуждо на висящия процес лице отправя до съда волеизявление, че желае да помага на 1 от главните страни и настоява да бъде конституиран от съда като помагач!
Чл. 218 ГПК
На 1-во място трябва да е налице 1 процесуално условие- наличие на висящ исков процес между други главни страни и отправено до съда волеизявление ( писмено, с адресат съда, пред който е висящо делото)от лице, което до този момент е чуждо на процеса.
Срокът за встъпване е до приключване на съдебното дирене в 1-та инстанция!!!
Ако във висящич процес встъпването бъде заявено след като вече се водят съдебни заседания по делото и страните присъстват, е възможно 3-то лице да изяви желание за встъпване и това да бъде протоколирано. Тук съдебният протокол замества писменото волеизявление.
Материалноправни условия
Желанието му да помага трябва да бъде обусловено от интерес- изрично е посочено в чл. 218, че 3-тото лице трябва да има интерес от постановяване на решение в полза на страната, която подпомага. Кога има такъв интерес?
Очевидно помощта ще се изрази в действия в помощ на тази страна. Такова положение, което би било благоприятно за3-тото лице при решение в полза на подпомаганата страна (благоприятно отразяване на Р и в неговата правна сфера).
Най- общо правният интерес може да бъде представен в няколко аспекта:
Самото трето лице би било обвързано от силата на решението ( напр. при необходимо другарство, когато по една или друга причина не са се конституирали всички другари)
Чл. 457 ал.4- в 1 изпълнително производство- всички взискатели са в една позиция (не можем да ограничим другите взискатели да встъпят в делото)
Тук нямаме обвързване на 3-тото лице от правните последици, но неговата материалноправна сфера би се повияла от изхода на делото (солидарност или главно и акцесорно задължение) Например ако се води иск срещу поръчителя, главният длъжник, който може да противопостави възражения по дълга, може да се включи да помага.
Когато материалноправното положение на 3-тото лице няма да бъде засегнато пряко, но резултатът на висящото дело може да затрудни за в бъдеще зашитата на негови права (напр. при института на т.нар главно встъпване).
Актът, с който съдът трябва да се произнесе е определение- чл. 220 (акт по хода на делото). Това определение подлежи на обжалване с частна жалба. В случая делото не се прегражда, но се преграждат възможностите за защита на 3-тото лице. Няма съмнение че то има интерес от такова обжалване.
С определението се конституира 3-тото лице и добива качеството на страна- то има сходни права и задължения и сходен статут с този на главните страни (чл.221, 222,223). Правното положение на 3-тото лице се доближава до това на подпомаганата страна.
То има възможност да извършва всички съдопроизводствени действия, които има и главната страна и които се отнасят до съдържанието на съдебното решение. 3-тото лице може да попълва делото с факти, да сочи доказателствени средства, да оспорва доказателства. На въпроса може ли 3-тото лице да има поведение, което да противоречи на поведението на подпомаганата страна следва да се отговори както при другарството (чл. 221 ал.2) - съдът ще съобрази по вътрешно убеждение как следва да се процедира.
Третото лице няма статута на главна страна, а на допълнителна!
Допълнителните страни са винаги подпомагащи. Тя няма тази част от правомощията, които са типични само за главните страни. Не може да извършва разпоредителни действия с иска- оттегляне на иска, отказ от иска. Съдебна спогодба също не би трябвало да може да сключва. Не може да се прави и признание на иска. То е само поведение на ответника, а ответникът е главна страна.
чл.222- по общо съгласие на 2-те главни страни и подпомагащата, тя може да замести главната страна (подпомаганата). По правило след заместването тя би действала в качеството на процесуален субституент (процесуална суброгация)
Може ли подпомагащата страна да обжалва Р или може ли да се присъедини ако жалба е подала само подпомаганата страна?
Аргументи:
Правото на жалба е част от динамичното развитие на правото на искова защита и на практика то принадлежу на всички, които са придобили статута на страна. Затова подпомагащата страна може да предяви жалба; т.е. да движи делото до влизането на Р в сила.
чл. 223 ал1- решението има СПН и по отношение на подпомагащата страна.
