ГЛАВАТА АРБИТРАЖЕН СЪД (680-688) НЕ Е ВКЛЮЧЕНА В ПЛАНОВЕТЕ

• 
  Предявеният иск да е допустим и да е вероятно основателен (т.е. да има данни, че правото, претендирано с иска вероятно съществува или че правото, отричано с иска вероятно не съществува). Кога е налице вероятна основателност:
  

- ищецът представи гаранция в определен от съда размер съгласно 180 и 181 ЗЗД – чл.391,ал1.,т.2. Става въпрос за залог или ипотека, обезпечаващи евентуално вземане за вреди, което ответникът би имал с/у ищеца, ако ОИ се окаже неоправдано – тази гаранция е едно своеборазно обезпечение на 1 бъдещ иск за вреди;

• 
  Наличие на интерес от ОИ;
  

2.4. Увери ли се, че ищецът има право на ОИ, съдът го допуска, т.е. постановява определена обезпечителна мярка. Съдът няма право да се отклонява от посочената от ищеца. По допускането на ОИ съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване в едноседмичен срок и от молителя и от насрещната страна – чл.396. ал.2 тук обаче предвижда, че препис се връчва на насрещната страна, защото вече няма нужда от изненада. Подадената жалба не спира налагането на обезпечителната мярка.

• 
  РЕД – молбата се подава пред съда, постановил ОМ при бъдещ иск или пред, този който разглежда спора по висящ иск. Препис за насрещната страна, която може в 3-дн. Срок от получаването му да направи възражения. Съдът се произнася в закрито заседание с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба. Старата се отменя чак след като влезе в сила определението и с това се назначава новата – чл.402, ал.3
  

2. Отмяна – изразява се в преустановяване на действието на наложената ОМ. Предпоставка е липса или последващо отпадане на предпоставките за допускане на ОМ – чл.391. Различен е редът за отмяна – 1) ако ОМ е била допусната въпреки липсата на предп. По 391 – по реда на обжалването на определението, с което е била допусната; 2) ако ищецът се е отказал от нея – съдът я вдига, но без да спазва реда на чл.402; 3) ако тя впоследствие се окаже неоправдана (напр. Искът не бива уважен) – ответникът трябва да сеизра съда, а той да установи, че основанието е отпаднало – става по реда на чл.402

0. 
   ОП не започва служебно, а по молба на заинтересуваното лице. И тук важи диспозитивното начало – ОА е желан, а не наложен акт. Молбата трябва да е писмена и да сочи ОА, който се иска да бъде издаден.
   
1. 
   Родовата подсъдност е на РС, а местната се определя от местожителството на молителя, а при няколко молители – от местожителството на когото и да било от тях.
   
2. 
   Разглеждането на охранителните дела поради едностранния им характер става в закрито заседание. Но с оглед издирване на истината (например при нужда от разпит на свидетел) може да стане и в открито заседание – чл.532. Съдът търси истината служебно – събира док-ва, релевантни за ОА, дори и да не са посочени от молителя – чл.533 in fine, може да постанови молителят да се яви лично пред съда, а ако не успее да събере достатъчно док-ва да поиска декларация за истинността на фактите, твърдяни от молителя – чл.534. При установяване на фактите са допустими всички ДС, предвидени от ГПК за исковия процес – арг. От чл.540 ГПК.
   
3. 
   След като събере док-вата и си изясни фактите, съдът се произнася с решение. С него той може или да уважи молбата и да издаде акта, като в този случай решението не подлежи на обжалване – то удовлетворява молбата и молителят няма правен интерес да обжалва. Решението, с което молбата се отхвърля подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването за отказа на молителя. Решението влиза в сила при условията на чл.296 ГПК. Решението не се ползва със СПН. Това обаче не значи, че съдът може да отменя или изменя самоволно акта – принципът тук следва да е, че когато въз основа на издадения ОА са се породили права за трети лица, той не може да бъде оттеглян. Например – назначаването на представител може да се отмени поради неспособсност, отпадане на нуждата от представл. И т.н, но разрешението на непълнолетен да продаде недвижимия си имот (чл.73,ал.2 СК) не може да се отмени щом 3-то лице вече е станал собственик.
   
4. 
   Спиране – ОП трябва да се спре, когато е налице спор относно издаването на ОА. Кога такъв е налице ни казва чл.536 – 2 хипотези:
   

• 
  След образуването на ОП е започнат исков процес относно правоот., което е суловие за издаването на ОА или което е предмет на установяване с този акт. ПРИМЕР: 1 л. Има право на собственост, но няма документ – иска издаване на конст. НА от нотариус (това е ОП). 3-то л. Обаче завежда ревандикационен иск, твърдейки, че то е собственик. Нотариусът трябва да спре ОП и да изчака докато съдът разреши спора;
  
• 
  3-то л. Се противопоставя на издаването на ОА. Молителят има 1-месечен срок да предяви иск с/у лицето – например + установителен иск, с к. Да докаже, че е собственик. Ако не го направи в срок – ОП се прекратява.
  

0. 
   Прекратяване – тук развитието на ОП се преустановява окончателно, преди да се е стигнало до издаване на ОА. Освен в случая горе – не е предявил иск в срок по чл.536, ал.1,т.2, има още 2 хипотези, посочени в чл.539, именно – когато бъде оттеглена молбата за издаване на ОА и когато молителят не бъде намерен на посочения от него адрес. Определението, с к. Се прекратява може да се обжалва с частна жалба.
   
1. 
   Порочност на издадения ОА – прокурорът може да атакува ОА ако е постановен в противоречие със закона. Това става с иск срещу лицата, за които ОА е породил изгодни правни последици. Право на такъв иск имат и 3-тите лица, които са засегнати от порчността на акта – например издаден е Нот.А за имот, който принадлежи на друго лице. Тук лицето може да предяви и – установителен иск, но може и на основание чл.537,ал.2 ГПК да атакува самия НА. И в двата случая НА ще бъде отменен с обратна сила.
   
2. 
   Разноските по ОП винаги са за сметка на молителя – то няма и закого другиго да са, защото няма друга страна.
   

1. 
   Целта на това п-во е да се замести един несъставен или унищожен официален документ със съответното съдебно установяване на фактите, които е съдържал или е трябвало да съдържа. Такива факти съгласно чл.542 са образование, раждане, съмрт, брак и т.н.
   
2. 
   Предмет са факти, чието правно значение не е само гражданско. За тяхното удостоверяване по принцип е предвиден официален документ, чието издаване трябва да е задължително (а не по дискреция – нпар. Нот. документ) и който трябва да е свидетелстващ спрямо съответния факт.
   
3. 
   Предпоставки – това производство е допустимо само, когато 1) предиведеният от закона документ за факта не е съставен и не може да бъде съставен и 2) съставеният документ е бил унищожен или изгубен, без да може да бъде възстановен от органа, който го издава. Има и 1 3-та предпоставка, която дори да са налице първите 2 блокира този ред – 3) да няма друг ред (и по-специално исков ред) за установяване на съответния факт – оттук следва, че лицето не разполага по свой избор с 2 способа, а ако има възможност по исков път – трябва да тръгне по него.
   

II. РЕД

1. 
   ПрУФ се образува по молба на лицето, което черпи права от подлежащия на установяване факт. Молбата има съдържанието, посочено в чл.543 ГПК.
   
2. 
   Компетентен е РС по постоянния адрес на молителя – арг. От 531, ал.2. Заседанието е открито и на него се призовават освен молителя, и лицата, които са заинтересувани от факта и прокурор. Кои са тези лица – чл.544, ал.2. За установяване на факта съдът може да си служи с всички доказателства, допустими по ГПК.
   
3. 
   Съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по реда за обжалване на решения, постановени по общия исков ред. Решението не се ползва със СПН. То не пречи да се повтори отхвърлената молба – 538,ал.3. Решението на съда замества несъставения или унищожения документ и затова той има обвързваща доказателствена сила относно факта.