Огнян стамболиев
Най-ранният възможен момент
Изтегляне 2.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- СПН на решението обхваща само това основание и петитум, които са очертани в предмета на делото.
- Въпрос 47: Изпълнителна сила и конститутивно действие 1. ИЗПЪЛНИТЕЛНА СИЛА (ИС)
- 2. КОНСТИТУТИВНО ДЕЙСТВИЕ (КД)
- 48 ВЪПРОС ВИДОВЕ ПОРОЧНИ РЕШЕНИЯ- НИЩОЖНИ, НЕДОПУСТИМИ и НЕПРАВИЛНИ
- Нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение.
- НЕПРАВИЛНИ РЕШЕНИЯ Неправилно е това валидно и допустимо решение, което противоречи на действителното правно положение.
- Гореописаните 4 основания за отмяна могат да бъдат релевирани по пътя на въззивната отмяна- за всички и на касационната отмяна- само за първите 3!!!
Най-ранният възможен момент е моментът, в който правото се е породило, т.е. в решението, признавайки съществуването му съдът го признава откакто е възникнало; Последният момент пък е приключването на съдебното дирене на инстанцията по същество, след което съдът дължи окончателно необжалваемо решение, т.е. последният момент преди започване на устните състезания. Дотогава може да се допълват материалите по делото с фактически и доказателствен материал. 2.3. дали със СПН се ползват и мотивите на решението (констатациите и изводите на съда) или само диспозитивът на решението. Констатациите за релевантните факти сами по себе си не са установени безспорно и при нов, друг иск, по който биха били релевантни, могат отново да подлежат на изясняване. За това свидетелстват някои норми и институти – чл.124,ал.3 ГПК – иск за факти – оттук излиза, че, тъй като решението влиза в сила на същото основание и за същото искане СПН отразява матереалното правоотношение в неговата съвкупност от факти и съдържание; чл.212 ГПК – инцидентен установителен иск – тук се регламентира, че 1 правоотношение, което, бидейки обуславящо за спорния предмет по друго дело, не може да се ползва със СПН, ако за него самото страните не са предявили самостоятелен иск (например – иск за обезщетение на вреди, причинени от вещ на ответника. Ако правото на собственост върху вещта не е било установено с отделен иск, въпреки че съдът е констатирал собственост в мотивите към решението по делото за обезщетение, тази констатация няма СПН, защото няма решение в този смисъл. Така ако в последващ процес 3-то лице оспори правото на собственост на ответника, той няма да може да се позове на констатцията по делото за обезщетение, че е собственик, защото тя няма СПН) – N.B. Само диспозититвът, който отговаря на предмета на делото се ползва със СПН. Мотивите нямат СПН, а само доказателствена сила. 2.4. Обхваща ли СПН във връзка с предявения петитум всички основания или само предявените – чл.298 – само предявените. Така ищецът не е длъжен да изчерпи във висящия процес всички факти, с което може да обоснове претенцията си (освен в брачния процес), а може да предяви следващи самостоятелни искове на други основания. (например отхвърлят иск за придобиване на вещ на основание правна сделка и ищецът подава иск за собственост на същата вещ на основание изтекла придобивна давност). Така СПН, с която е бил отхвърлен първия иск в примера не пречи да се предяви нов иск на основание придобивна давност. Живко Сталев смята, че когато с 1 решение се уважава отрицателен установителен иск и се отрича правото на собственост, следва да се приеме, че правото е отречено на всички основания, защото ищецът изобщо отрича неговото съществуване, а така и всички основания, на което би могло да съществува – Анелия Мингова не е съгласна. ИЗВОД: СПН на решението обхваща само това основание и петитум, които са очертани в предмета на делото. 2.5. Преклудиращо действие на СПН – както установихме в 2.4. не се преклудират непредявените основания. Преклудират ли се обаче непредявените възражения относно фактите на предявените основания? Ако не се направят до приключването на съдебното дирене – да и въз основа на тях не може да се подаде иск, защото това ще бъде пререшаване на спора, което СПН не позволява. - Единствената възможност да се иска пререшаване е предвидена при неприсъственото решение – чл.240,ал.2 и 3 ГПК. Това обаче е възможно само за новооткрити или нововъзникнали факти или писмени доказателства след приключването на съдебното дирене и то само ако не са могли обективно да бъдат представени в срок. Има и кратък преклузивен срок по 240, ал.3. - Ами при другите решения – ако възраженията не са подададени поради обективна невъзможност на ответника, не е ли несправедливо те да се преклудират. Несправедливо е и затова ответникът може да иска отмяна на влязло в сила решение. ИЗВОД: така ако съдебното дирене е приключило всички факти се преклудират и въз основа на тях не може да се предяви нов иск, но нововъзникналите или новоузнати, които не са могли по обективна причина да се релевират в срок, могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Само при неприсъствено решение подобен факт може да се предяви чрез иск и то в кратък преклузивен срок.
1.1. Субективните граници (предели) на СПН показват за кого тя важи, т.е. в отношенията между кои лица важи съдебно установеното и регулиращото действие на СПН или иначе казано – кои лица не могат повече да предявяват за същото правоотношение иск пред съда. 1.2. Основната хипотеза е посочена в чл.298, ал.1 ГПК – „между същите страни”, т.е. между срещупоставените страни (ищеца и ответника) по решения вече със СПН спор. От СПН са обвързани както главните, така и подпомагащите страни (поръчителят помага на гл. Длъжник да отблъснат претенцията на Крдеитора), проц. Субституент също е обвързан от СПН с насрещната страна. СПН обаче не действа между съищците или съответниците, защото между тях няма спор, т.е. СПН не важи между другарите, между проц. Субституент и лицето, чието право той е предявил. Между тях важи само обвързващата сила на мотивите към решението. 2. ТРЕТИ ЛИЦА – обвързани ли са други лица, извън конституираните страни от СПН. Всички лица, извън страните по делото, са трети лица. По принцип спрямо тях СПН не важи и затова те могат пак по принцип да предявят иск за правото, което е било признато със СПН между други страни. Има обаче случаи, когато СПН действа и за трети лица, които стават обвързани от СПН спрямо 1 от спорещите страни. Така, като адресат на СПН, третото лице може да се позове на СПН и тя може да му бъде противопоставена. Кога СПН обвързва трети лица: 2.1. чл.298, ал.2 ГПК – във всички случаи обвързани от СПН са наследниците на страните и техните правоприемници. Така е било и по чл.220, ал.1 от стария ГПК. Става въпрос както за универсалните, така и за частните правоприемници. За да важи СПН обаче правоприемството трябва да е настъпило след като СПН е възникнала за праводателя по дело, по което той е бил легитимиран, а за наследника – след като е приел наследството – направо или по опис. В този случай материалноправната идентичност преминава в процуесалноправна такава. СПН важи както при правоприемство на права, така и на задължения. Трябва обаче да има идентичност на основанията, поради които имаме преминаване на дълга. Винаги остава възможността правоприемникът да се позове на основание, различно от това по първия иск и ако се установи, че са различни, ще имаме нарушаване на обективните предели на СПН и поради това тя няма да обвързва правоприемника; 2.2. чл.298, ал.3 - СПН на решението по иск за гражданско състояние (за установяване или оспорване на произход, за осиновяване, за промяна на осмиващо име по ЗГР и др.) и по брачни искове важи по отношение на всички, т.е. никой не може да предяви иск, за да установи обратното на това, което вече е било установено със СПН; 2.3. при другарство – например при СИО, когато 1 лице насочи изпълнението към СИО, делото трябва да се води срещу двамата съпрузи – те са необходими другари. Ако обаче е водено само срещу единия, решението обвързва ли другия. Отговорът е да, като той обаче има право да иска отмяна по реда на чл.304 ГПК. Ако обаче не го направи СПН ще го обвърже. Извод: неконституираните лица, които биха били необходими другари и не посикат отмяна по 304, са обвързани от СПН; 2.4. приобретателят на спорно право – чл.226 ГПК. Обстоятелството, че 1 право е спорно, не лишава носителя му от правото да се разпорежда с него. Но ако го прехвърли, приобретятелят не става страна по делото. Делото продължава със стария собственик, но решението ще обвърже приобретателя, тъй като правоприемството настъпва преди да се е формирала СПН, за разлика от 2.1. И това е правилно, тъй като приобретатеялт трябва да е проверил, а дори да не, е можел да провери, че прехвърленото право е спорно; 2.5. акцесорният длъжник – когато материалното право допуска главни и акцесорни права (поръчителство, ипотека, залог). Това, че акцесорният Дл. Ще бъде обвързан от СПН на решението в процес м/у Кредитора и гравния Дл. Се извлича от чл.142 ЗЗД. Така, ако процес се води между Кредитора и главния длъжник и в този процес главният дълг бъде отречен, на това може да се позове и акцесорният длъжник. Ако обаче дългът бъде установен, СПН не го обвързва, защото освен тези на гл.Длъжник, той може да използва и личните си възражения; 2.6. кредитора – с оглед на принудителното изпълнение и принципа, че имуществото на Дл. Служи за обезщетяване на Кредитора, т.е. като обект на изпълнението Кр. Може да посочи само имущество на длъжника, освен когато има залог, ипотека, поръчителство и т.н. Ако до започването на принудителното изпълнение СПН е формирана, тя обвързва Кредитора (например ако се установи, че Длъжникът не е собственик). Единственият начин Кредиторът да се освободи от тази СПН е по реда на Павловия иск – 135 ЗЗД, но не може да насочи изпълнението към 3-тото лице. Ако до започване на принудителното изпълнение обаче няма СПН (че собственик е 3-тото лице) решението не обвързва кредитора, освен ако и отй не участва като страна по делото (арг. 440, 452, 453 ГПК). ПРИМЕР: СПН, с която 1 имот е признат за собственост на длъжника ще ползва кредитора, а ако е приат за собственост на трето лице – СПН ще му бъде противопоставена, но само ако е възникнала до началото на принудителното изпълнение. Тогава Кр. Може да се брани само с Павлов иск. Ако делото обаче е заведено след започване на изпълнителното производство, СПН може да се противопостави на Кр. Само ако е конституиран като страна в делото. Въпрос 47: Изпълнителна сила и конститутивно действие 1. ИЗПЪЛНИТЕЛНА СИЛА (ИС) 1.1. Същност - тя възниква след приключването на исковия процес (или т.нар заповедно производство – чл.410 и сл. ГПК) като правна връзка между страна и органа по принудително изпълнение и представлява годността на 1 съдебно решение да обоснове принудително изпълнение. Тя, както СПН е едновременно защита и санкция, но тук защитата е само в 1 посока – спрямо носителя на притезанието, така и санкцията е само в 1 посока – спрямо носителя на задължението или отговорността; 1.2. ИС по правило е присъща само на осъдителните решения. Има обаче и изключения – например ИС има установителното решение, с което се отменя по реда на извънредните способи 1 влязло в сила осъдително решение – такова установително решение може да послужи за издаване на обратен изпълнителен лист и до доведе до принудително изпълнение; 1.3. Връзка със СПН – когато със СПН се потвърждава съществуването на спорното право, ИС се обосновава и стабилизира. Когато обаче със СПН се отрича съществуването на спорното право ИС не възниква. От друга страна ИС обезпечава регулиращото действие на СПН – виж в.40, част 1. С помощта на ИС се осъществява принудително това поведение, което страната е длъжна да възприеме въз основа на решението и неговата СПН; 1.4. Кога възниква ИС - по начало, когато решението е станало необжалваемо, т.е. едновременно със СПН. Има и отклонения обаче:
1.5. Съдебното решение не е единствен изпълнителен титул. При старата уредба в чл.237 букви в.-м. Бяха предвидени „извънсъдебни изпълнителни основания”. По действащия ГПК тези „извънсъдебни изпълнителни основания” само по себе си като документи не пораждат ИС, а въз основа на тях може да се реализира т.нар „заповедно производство”(чл.410-425 ГПК), като голяма част от тях са посочени в чл.417 ГПК. ИЗВОД: По новия ГПК Изпълнително производство може да започне само въз основа на съдебно решение или заповед за изпълнение. 2. КОНСТИТУТИВНО ДЕЙСТВИЕ (КД) 2.1. Същност – за разлика от СПН и ИС КД не е публичноправна последица на решението, а гражданскоправна. Изразява се в материалноправните последици, които настъпват от съдебното установяване на 1 потестативно право. КД може да се състои било в създаване на нови граждански правоотношения (чл.19 ЗЗД, чл.33 ЗС), било в изменение на такива (намаляване на цената по чл.195 ЗЗД), било в унищожаване или прекратяване на такива (чл.32 ЗЗД, чл.87,ал.3 ЗЗД и др.). От друга страна КД може да важи занапред (чл.19 ЗЗД) или ex tunc (чл.87,ал.3 ЗЗД, чл.32 ЗЗД); От процесуална гледна точка КД е ефект на уважен конститутивен иск (той има за предмет потестативно право, което се упражнява съдебно). Ако искът бъде отхвърлен, се поражда само СПН, но ако бъде уважен – СПН+КД. Оттук следва, че КД възниква винаги едновременно със СПН и не може да възникне предварително, нито да се отсрочва;
48 ВЪПРОС ВИДОВЕ ПОРОЧНИ РЕШЕНИЯ- НИЩОЖНИ, НЕДОПУСТИМИ и НЕПРАВИЛНИ Става въпрос за пороци на волята (при формирането й). Законът регламентира видовете пороци при формиране на волята, начин на атакуване и последиците. НИЩОЖНИ РЕШЕНИЯ Няма изрична правна уредба!Изводите идват от теоретичен анализ. Съдебното решение като акт на правораздавателна воля не отговаря на условията за валидност. Става въпрос за акт с властнически характер. Нищожно е решението, което не отговаря на изискванията за валидно решение. Решение,което няма писмена форма/ тук хипотезата граничи с липсващо решение; Решение, което е постановено на чужд език; Нищожно е решението, което не е постановено от съд или при изискване за съдебни заседатели такива не са участвали; Р от съдия, който е бил дисциплинарно уволнен; Р, което е постановено еднолично от съдията вместо от съдебен състав Р, с което страната се осъжда да престира нещо невъзможно или нещо оронващо достойнството; Когато Р няма подпис; Когато нашият съд навлиза в чужда изключителна компетентност (напр. вещни права в/у недвижими имоти в чужбина); Решение, изхождащо от лице, което изобщо не е овластено да издава държавни актове Решенията са нищожни, не са годни да породят последици.
Когато първоинстанционното решение е нищожно, въззивният съд прогласява нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение (2) Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение Нищожността може да бъде обявена в неограничено време.
Съдът винаги проверява служебно валидността на атакувания акт. Исковият път и възражението ще бъдат единствената форма за тези лица, които не са били страни и не са могли да обжалват (само ако последиците ги обвързват). НЕДОПУСТИМИ РЕШЕНИЯ Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията при които делото може да се реши по същество!!! Това е съдебно Р, което е постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на защита, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предспоставка прави решението недопустимо, т.е- Порокът е в процесуалните предпоставки. Такова дело или не е следвало да бъде образувано или е следвало да се прекрати.
Макар и порочно, недопустимото Р поражда по правило всички присъщи на решението правни последици (СПН, изпълнителна сила, конститутивно действие). Това решение наподобява по правен режим унищожаемите сделки. Порокът е в това че недостатъците в правото на иск опорочават акта на съда. Тези решения са валидни (за разлика от нищожните) и ако не бъдат атакувани- те пораждат последици. Законът счита този порок за по-нисък по тежест от нищожността. Рискът тук е за страната, която не обжалва. Способи за атакуване
Резултат от обжалването- конститутивно решение (а не обявяване като при нищожността). Решението се обезсилва, премахва се като правен акт (чл.270 ал3). Обезсилването заличава съдебното решение и всичко спорено по делото. Обжалването на недопустимо решение прилича на предявяване на иск за унищожаване (заличава сделката). НЕПРАВИЛНИ РЕШЕНИЯ Неправилно е това валидно и допустимо решение, което противоречи на действителното правно положение. При тях не е верен изводът на съда относно предмета на спора, т.е не отразява действителното състояние на материалното правоотношение. За неправилността е от значение обективното несъответствие на Р с извънпроцесуалното материалноправно положение, а не с данните на делото. Те могат да бъдат непълни или недостоверни. Причината на която несъответствието се дължи, е без значение. Неправилността може да се дължи на грешка на съда или на страната. Съгласно КРБ и ГПК съдържа норми, които са гаранции че съдът следва да издирва и отразява отношенията такива каквито са извън процеса. Издирването обаче не е безгранично и безконтролно, то е и отговорност на страните. Именно затова ако страните не са попълнили делото с фактически материал и затова съдът формира воля и я обективира в решение, което противоречи на действителното правно положение, това решение ще е правилно. За да е правилно решението то трябва да съответства на законосъобразно изследван и събран фактически и доказателствен материал при правилно приложение на материалния закон!!! Неправилното решение е страдащо от пороци, които ако бъдат налице дават основание за неговата отмяна. Направеният неверен извод в решението трябва да бъде заменен с верен.
Не е важно че правният извод действително ще е различен, че може да е!!!!
Те водят до невъзможност да се установят фактите (непълни, неверни, негодни или недоказани данни). Имаме виновно нарушаване на съдопроизводствени правила.
Делото е останало непопълнено с фактически и доказателствен материал по други причини.
Гореописаните 4 основания за отмяна могат да бъдат релевирани по пътя на въззивната отмяна- за всички и на касационната отмяна- само за първите 3!!! Неправилното решение е валидно и поражда правни последици. Ако се пропуснат преклузивните срокове за обжалване ще е налице годен съдебен акт и последиците ще се породят! Изтегляне 2.82 Mb. Сподели с приятели:
|