Само главните страни са субект на изпълнителна сила!!!

4. 
   Установително действие на мотивите- чл. 223 ал.2
   
   1. 
      Това, което съдът е установил в мотивите на решението си е задължително за 3-тото лице в отнощенията му със страната, която подпомага или която го е привлякла! Напр. при евентуален регресен иск на поръчителя срещу длъжника, главният дълг е бил установен и не може длъжникът да изтъква възражения.
      

2. 
   Възражение за лошо воден процес- ако умишлено не е направено дадено възражение, тогава е оборима доказателствената сила. Но трябва да се докаже по регресния иск това недобросъвестно поведение. Не се ли напраи това значи че второ доказване няма да се прави.
   

1. 
   Различен срок
   

В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. (до края на заседанието; да реагира с оглед защитната теза на ответника). За ответника този срок е с отговора на исковата молба (1 мес.- преклузивен срок). Напр. ако се води отрицателен установителен иск, с който се цели отричане на солидарен дълг, ищецът може да привлече третото лице.

2. 
   Искането за привличане е винаги писмено. То трябва да бъде изпратено на привлеченото лице
   

1. 
   Привличането не се допуска ако 3-то лице няма постоянен адрес в РБ или живее в чужбина.
   
2. 
   Всички останали текстове важат и за привлеченото лице (неговият правен статус не се отличава от този на встъпилия). 3-те групи на правен интерес са важими и при привличане.
   
3. 
   чл. 219 ал.3- страната, която има обратен иск срещу третото лице може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Регресното притезание да бъде реализирано в аванс. Такъв поръчител ще иска условен диспозитив.
   

4. 
   Волята на привлеченото лице не е меродавна в случая за конституирането.В противен случай институтът на привличането би се обезмислил. От 3-тото лице обаче ависи дали да участва активно в процеса. То може да се дезинтересира.
   
5. 
   То става страна има ли искане в този смисъл от главна страна и има ли определение на съда. Определението, скоето се отхвърля искането за привличане на 3-то лице подлежи на обжалване с частна жалба. Тук вече интересът е на главната страна, на която ще бъде осуетена доказателствената сила на мотивите или предявяването на регресен иск!!!
   

• 
  Спор между кредитори; висящ процес между 2 главни страни. Едно друго лице също би имало претенции върху предмета на спора
  
• 
  Ответникът във висящия процес не отрича правото на ищеца, не отрича това че дължи, но не е сигурно кой е правоимащият, защото му е известна претенцията и на друг правен субект. Ако бъде осъден по това висящо производство и изпълни може да се окаже че не е правилно.
  
• 
  То може да заяви пред съда следното:
  

• 
  че желае да вложи престацията с оглед нейния вид или да я предаде съобразно указанията на съда
  
• 
  наред с това ответникът заявява че желае да бъде освободен от участие в процеса, защото признава дълга
  
• 
  вместо себе си като ответник желае да привлече втория претендент за правото.
  
• 
  Ако съдът уважи тази позиция на ответника, той с определение го освобождава и привлича другия претендент за правото.
  
• 
  Ако това лице откаже участие в процеса, той следва да е прекрати, защото процесът остава с една страна. Вложената сума или вещ се предава на ищеца.
  
• 
  В случая СПН не се формира, но е възможно в един следващ момент този, който е бил претендент по същата престация да води иск срещу ищеца (на когото е платено)
  
• 
  Втората възможност на 3-тото лице е да се включи, да реагира на привличането, което ответникът прави. Съдът го конституира. Трансформация на процеса- в него вече участват две конкурентни претенции (едната изключва другата)!!! Първоначално искът е бил предявен като осъдителен. В същото време ответникът е платил и се е освободил от дълга. 3-тото лице няма как да бъде ответник по осъдителен иск. Между двамата претенденти се води спор кой е носител на правото (първоначалният осъдителен иск се трансформира в 2 насрещни положителни установителни иска!!!)
  
• 
  И 2-мата са ищци и ответници едновременно по положителните си установителни си искове.
  
• 
  Стигне ли се до такова конституиране съдът вече трябва да реши тези 2 претенции
  

В този случай ответникът, който държи престацията смята че има право да я държи и не иска да я предаде на съда.

Такова 3-то лице, което заявява конкурентна претенция може да отправи до съда писмено волеизявление, че желае да се включи в делото.

• 
  С това волеизявление той желае да бъде конституиран като подпомагаща страна на ответника, за да отблъсне претенцията. Съдът ще го конституира като помагач на ответника.
  
• 
  Волеизявлението за главно встъпване се придружава с предявяването на 2 иска- срещу първоначалния ищец и срещу първоначалния ответник.
  
• 
  Целта е не само да се отблъсне претенцията на 1-вия претендент, а той в крайна сметка да получи престацията.
  
• 
  Този първоначален ответник продължава да стои в процеса и ще е ответник и по иска на главно встъпилич.
  
• 
  Исковете на главно встъпилия са:
  

1. 
   към първоначалния ищец е положителен установителен
   
2. 
   към ответника е осъдителен
   

1. 
   първоначалния, койо продължава да бъде осъдителен (тук главно встъпилото лице е подпомагаща страна)
   
2. 
   още 2 иска, по които ищец е главно встъпилото лице ( осъдителен и положителен установителен)
   

Съдът разглежда исковете паралелно и съвместно. Трябва да приключи процеса с 3 решения, които трябва да са непротиворечиви помежду си.

1. 
   Съдът да уважи първоначалния иск- тогава претенциите на главновстъпилия са неоснователни
   
2. 
   претенциите на главновстъпилия са основателни, но ответникът има материалноправно основание да държи престацията
   
3. 
   Ако 1-вият иск бъде отхвърлен, а правоимащ е главно встъпилият, неговите 2 иска ще бъдат уважени.
   
4. 
   Може и 3-те иска да бъдат отхвърлени. Съдът служебно не дължи нищо друго в тази ситуация.
   

1. 
   Приемство в процеса
   

Когато 1 страна бъде заменена с друго лице то се включва в процеса със свое собствено право на иск, не приема правото на предишната страна.

Имаме замяна на главна страна. Тази, която идва заема нейното процесуално положение. Процсът сменя една от главните си страни с друго лице.

2. 
   Видове приемство в процеса
   

1. 
   Чл.227- законово приемство- при настъпване на унивесално материално правоприемство във висящ процес (както при ФЛ, така и при ЮЛ)
   

• 
  когато почине ищец или имаме прекратяване на ЮЛ съдът трябва да издири наследниците и да ги призове по делото. (при ЮЛ в резултат на реорганизация, в акта за реорганизация се сочи правоприемника)
  В този случай делото спира с определение на съда. Ако обаче почине ответникът и трябва да дойдата като страни наследниците му, ангажиментът за тяхното издирване е на ищеца, а не на съда!Ако ищецът не направи това в 6м. срок от съобщението за спиране на делото, делото се прекратява.
  
• 
  Това не означава обаче, че следващ иск не може да бъде предявен, вече срещу наследниците.
  
• 
  Прекратяването на делото означава че СПН няма!
  
• 
  Кога настъпва приемство в процеса? Със смъртта (по право) или чрез констиуирането им с определение на съда. Ако такова определение няма или то е погрешно, липсва конституирана страна, т.е. процесът продължава без страна.
  
• 
  Не може да настъпи законово приемство, когато предмет на делото са непрехвърлими и неотчуждими права.
  

2. 
   Доброволно приемство ( не бива да се казва договорно)
   

Тогава, когато ищецът иска да замени ответника с друг и се отказва от иска си срещу него са необходими само 2 волеизявления- на ищеца и новия ответник.

Ако имаме замяна на ответник ако искът е само оттеглен, то такъв ответник може да бъде винаги страна по следващо дело и затова се изисква и неговото съгласие за замяната.
Правните последици на решението ще обвържат и първоначалната страна, която е била заменена.
Прехвърляне на спорното право

• 
  при частно материално правоприемство; това е възможно тогава когато в течение на висящ процес материалното право, предмет на делото, променя своя носител; чл.226- прехвърляне на спорно право
  

Законът дава приоритет бранейки интересите на насрещната страна. Той гарантира процес срещу първоначалния носител на правото. Прехвърлителят става процесуален субституент!!!

За новия носител на правото съществува възможност да участва като подпомагаща страна, тъй като не може като главна.
! По обща воля на страните може да настъпи процесуално заместване- чл.226 ал2. Частното материално правоприемство може да доведе и до процесуално правоприемство ако има 3 волеизявления в този смисъл. Тук имаме възникване на суброгация и на процесуално правоприемство.

Тук силата на решението ще обвърже приобритателя независимо дали той се е включил като страна по делото- чл.226 ал.3!!!

Законодателното основание на ОСИ е същото, както при другарството: процесуална икономия и избягване на противоречиви решения относно взаимно свързани спорни права, зависещи от едни и същи факти.

(напр. ОСИ ще имаме когато ищецът обосновава претендираното ПС с различни основания или когато въз основа на същото основание иска да му се признае собствеността и да му се предаде владението на вещта. (в това съединяване се състои т.нар ревандикационен иск). Изобщо винаги когато ищецът се позовава на две или повече различни основания или предявява два или повече петитуми е налице ОСИ. Възможно е да има покриване на някои от елементите от предмета, но не са напълно еднакви.

1. 
   Според способа, чрез който се предизвиква ОСИ
   

Б) чрез предявяване на насрещен иск от ответника;

В) ОСИ чрез предявяване на ИУИ било от ищеца било от ответника;

Г) ОСИ чрез предявяване на обратен иск от подпомаганата срещу подпомагащата страна

2. 
   Според съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, различаваме
   

- между предметите на делата няма никаква връзка, те се различават напълно;

- между материалните правоотношения има някаква връзка, но тази връзка не е на обусловеност, на преюдициалност. Ако има обусловеност тогава ще е налице евентуално съединяване. Връзката на обусловеност може да е както положителна така и отрицателна.

Б) алтернативно- то кореспондира с евентуалното, алтернативно означава че на ищеца му е безразлично по кой иск ще получи защита. Ищецът трябва да посочи поредността на исканията. Затова при алтернативното съединяване изборът е на съда.

В) евентуално ОСИ

3. Според това от кого изхожда починът за ОСИ, различаваме

А) ОСИ по почин на ищеца (най-често практикувано ОСИ);

Б) ОСИ по почин на ответника (насрещен иск);

В) по почин било на ищеца било на ответника (ИУИ, ОИ);

Г) ОСИ по почин на съда- чл. 213 (тук единственото условие е делата да са на една и съща фаза)

4. 
   Според времето, когато се предприема ОСИ, различаваме
   

Б)последващо ОСИ, което се наблюдава при всички други способи за ОСИ (напр. Във висящ процес ищецът предявява още 1 иск срещу същия ответник)

• 
  еднаква подведомственост исковете да са подведомствени на съдилищата
  

• 
  еднаква подсъдност- съдът следи служебно за родовата подсъдност
  
• 
  делата да подлежат на разглеждане по еин и същ съдопроизводствен ред; новият ГПК съдържа 3 особени производства (не може да се съединяват например исков и охранителен съдопроизводствен ред)
  

Правилото е : който може да разглежда по-сложното, той може да разглежда и това, което е по общия ред

1. 
   ИУИ
   

Не могат да бъдат предмет на ИУИ правоотношения, настъпили след правоотношението, предмет на спора.

(напр. По иск за вреди на вещ преюдициално е ПС в/у вещта; по иск за лихви преюдициално е лихвоносното вземане; по иск за делба преюдициално е състоянието на съсобственост върху поделяемия имот).

Чрез ИУИ във висящ процес се въвежда нов спорен предмет. По него съдът трябва да се произнесе с решението (чл.212). Ищецът може да поиска съдът да се произнесе в решението си и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчаст изходът на делото. (за ищеца –в първото заседание по делото, а за ответника- с отговора на исковата молба).

Иначе поради преюдициалния характер на правоотношението съдът по необходимост взема становище по него в мотивите. Без това становище съдът не може да се произнесе относно спорното право. Но това становище без да е бил предявен ИУИ, не се ползва със СПН. Доказателство за това че в нашето право мотивите не се ползват със СПН.

( Но ако е бил предявен ИУИ, пропускът на съда да се произнесе по него в решението не осуетява СПН, ако съдът е взел становище по този иск в мотивите)

ИУИ може да се предяви и устно, но това важи само за ищеца в първото заседание по делото. Ако се пропусне срока за предявяване, страната може да предяви самостоятелен иск, но тъй като има обуславящ спор, страната трябва да поиска спиране на производството по първия иск.

В качеството му на установителен иск ИУИ е допустим само ако е налице интерес от търсеното установяване. Неслучайно се изисква преюдициалното правоотношение да бъде оспорено. По двата иска съдът проверява отделно тяхната допустимост и основателност, като дължи решение и по двата.

2. 
   ОБРАТЕН ИСК
   

Когато регресното притезание зависи от удоволетворяването на правото, предмет на първоначалния иск (чл. 54, чл.127 ал.2, чл.143 ЗЗД), петитумът на ОИ трябва да бъде формулиран условно: да бъде осъден ответникът по ОИ да плати, след като ищецът по ОИ изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния иск.

Обикновено ищецът прибягва до ОИ, когато се опасява, че поради недостатъчна подготовка искът може да бъде отхвърлен или когато е постигнал или се надява че ще постигне извънсъдебно уреждане на спора с ответника. ОИ може да бъде цялостно, когато обхваща целия иск, и частично когато се отнася до част от спорното право. При обективно съединяване на искове може да бъде оттеглен един от съединените искове, като относно другите ищецът поддържа искането си за защита.

Когато искът се оттегля от законен представител това трябва да бъде одобрено от съда (чл.29 ал.5), а когато имаме ОИ от пълномощник, той трябва да има изрично пълномощно(чл.34 ал.3).

Когато бъде адресат на волеизявление за ОИ съдът не дължи разглеждане и решаване на спора, той следва да се десезира. Процесът не приключва с решение на съда, той се отклонява от типичното си развитие. Не се дължи вече изясняване на фактическата и правна страна по спора. Съдът дължи приключване на процеса- определение за приключване на процеса (типично определение за прекратяване на производство). То има преграждащ характер за развитието на процеса.

1. 
   Съдът се десезира с делото. Неговото задължение и право да реши делото се погасяват, защото ОИ погасява самото процесуално отношение.Съдът констатира това погасяване и отказва да извършва занапред процесуални действия- в това се състои смисълът на неговото определение, с което прекратява делото поради ОИ.
   
2. 
   С обратна сила се заличават всички извършени по делото процесуални действия, вкл. постановеното решение, което съдът следва да обезсили като процесуално недопустимо.Ако е било допуснато предварително изпълнение на това решение, то се прекратява. Допуснатите обезпечителни мерки трябва да бъдат отменени.
   
3. 
   С обратна сила отпадат материалноправните последици на предявения иск. Давността се смята като да не е била прекъсвана. Но извършените в хода на делото материалноправни действия (напр. изявление за прихващане) запазват своята сила.
   
4. 
   След ОИ ищецът може отново да предяви същия иск срещу ответника. По него трябва да бъдат повторени процесуалните действия, които са били обезсилени поради ОИ. Изключение е въведено за доказателствата.Ищецът може да използва събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.