Огнян стамболиев

1. 
   Обща характеристика, субекти, правна същност
   

1. 
   Отказът от иска е изявление на ищеца, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като е неоснователен. За разлика от оттегляне на иска, където за ищеца се запазва възможността да предяви нов иск за същото право, при ОИ ищецът окончателно се отказва от търсената с иска защита, защото признава че искът му е неоснователен, т.е че твърдяното от него право не съществува или че отричаното от него право съществува. Общото между оттеглянето на иска и ОИ се състои в десезирането на съда. ОИ стои по-близо до признанието на иска. Защото и ОИ включва признание относно спорното право само че обратно по съдържание на признанието на иска. Докато признанието на иска е заявление, че искът е основателен, ОИ е заявление че искът е неоснователен.
   
2. 
   ОИ е процесуално действие, а не материалноправен отказ от съществуващо материално право, претендирано с иска.( материалноправният отказ от спорното право може да даде повод за ОИ : поради опрощаване на задължението ищецът се отказва от иска си срещу ответника. Но двете действия се различават и по фактически състав и по правни последици и повремето, когато се предприемат)
   
3. 
   Субекти на ОИ са същите като при оттеглянето на иска. Адресат е единствено съдът. Изправени сме отново пред волеизявление с разпоредителен характер. Предмет на разпореждане е правото на искова защита.
   
4. 
   Тук обаче не изисква съгласието на ответника. Последиците на ОИ дават на ответника всичко, което той би получил чрез отхвърляне на иска като неоснователен, така че ОИ лишава ответника от оправдан интерес да настоява делото да продължи въпреки ОИ. За разлика от оттеглянето на иска ОИ пресича възможността на ищеца да предяви отново същия иск срещу ответника.
   
5. 
   Специфична СПН!!! Тя се прикрепва към ОИ, а не към съдебно решение, с което се отхвърля искът, от който ищецът се е отказал. С нея се отрича претендираното от ищеца право или се потвърждава правото, което ищецът е отричал с предявения иск. Тя пречи да се предяви отново същия иск. Възоснова на ОИ делото се прекратява. СПН, прикрепена към ОИ, важи само между страните по делото и техните правоприемници. Тя не се разпростира спрямо лицата, спрямо които се разпростира СПН
   
6. 
   Ако ОИ е опорочен (напр. предприет от представител без представителна власт, от недееспособен или е симулиран), съдът не трябва да го взема предвид. Ако въпреки това прекрати делото, определението му подлежи на обжалване.
   

1. 
   запазване валидността и последиците на извършените до спирането процесуални действия (те не се заличават)
   
2. 
   съществува само временна забрана за извършване на действия
   
3. 
   ако в този период на спряно дело бъдат предприети процесуални действия те са невалидни и не пораждат правни последици.
   
4. 
   при отпадане на пречките производството следва да бъде възобновено. Продължаването винаги означава действия по-нататък.
   

Спирането винаги е дължимо при точно определени условия, защото процесът е формален и строго регламентиран.

1. 
   чл.229 (1), т.2 и т.3
   

• 
  т.2 смърт на страна по делото/ прекратяване на ЮЛ. В този случай съдът няма нужда да преценява други обстоятелства. Този ЮФ е достатъчен. В този случай имаме т.нар. „спиране по разпореждане на закона”;
  
• 
  т.3 когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните. Кога настъпва тази необходимост? Имаме 2 възможности в това отношение: а) когато имаме влязло в сила съдебно решение за поставяне под запрещение; б) от момента, в който лицето получава разстройство на съзнанието. По- скоро приемаме втората хипотеза.
  

2. 
   чл.229 (1), т.4, т.5 и т.6
   

В тези хипотези процесът трябва да бъде спрян, защото неговото решаване е обусловено от преюдициални въпроси, които трябва да бъдат решени.

• 
  т.4- имаме висящо гражданско или административно дело, решението по което ще има значение за правилното решение на спора;
  
• 
  т.5 – тук преюдициалният въпрос е свързан с престъпни обстоятелства. Тук спирането трябва да настъпи когато има данни за извършено престъпление- следва да се изпрати сигнал до прокурора;
  
• 
  т.6- КС , който е сезиран и е допуснал с определение за разглеждане дело за конституционосъобразност на приложим по делото закон.
  

3. 
   чл.229 (1) т.1- спиране по волята на страните- обща воля, 2 паралелни волеизявления
   
4. 
   в изрично предвидени в закона случаи
   

Определението е дължимо, когато отпадне пречката за движение. По правило и страните и съдът следят кога тази пречка ще отпадне. Но преимуществено това е съдът, на когото е и актът все пак. При смърт на ответника ищецът е длъжен в 6м срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им.

При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.
Когато спирането е било по воля на страните, всяка от тях може да пожелае възобновяване и съдът го дължи (тук не е необходима обща воля)
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЛОТО
Окончателно и трайно се преустановява движението на процеса!!!

Процесът не може да бъде възобновен, той приключва нетипично (не с решение).

При прекратяването по-нататъшните процесуални действия са недопустими. Всички извършени до този момент процесуални действия загубват силата си. Единственият акт, който остава е определението за прекратяване.

1. 
   Прекратяването е необходимо винаги когато процесът е недопустим (не е било налице или не е било надлежно упражнено правото на иск)- първоначално недопустим или след като производството е започнало (напр. не е внесена държавна такса). Последващо отпадане имаме и при десезиране на съда (отказ от иска, оттегляне на иска или съдебна спогодба).
   
2. 
   минават 6 месеца от спряното по общо съгласие на страните дело и никоя от тях не е поискала да се възобнови. При това положение съдът дължи прекратяване.
   

1. 
   Определение за спиране- прегражда процеса, но временно. То може да бъде изменяно служебно от съда, т.е той може да възобнови делото. ОС може да бъде обжалвано от заинтересованата страна (специално производство за обжалване на определения по реда на гл. XXI)
   
2. 
   Определение за възобновяване- то е по движение на делото. ОВ не подлежи на обжалване с частна жалба, но винаги може да бъде отменено от съда които го е постановил. Определението, с което съдът отказва да възобнови делото освен че може да бъде отменено от съда подлежи на обжалване от страните.
   
3. 
   Определение за прекратяване- то е типично преграждащо определение. Съдът не може сам да го отменя. Страните могат да го обжалват с частна жалба.
   

Когато нямаме СПН следващо сезиране е винаги допустимо. Съдът преценява наличието на общите предпоставки за всеки конкретен случай.

1. 
   Същност, правна характеристика и особености на СС
   

1. 
   СС е потвърден от съда договор между страните по висящо дело, с който те чрез взаимни отстъпки уреждат със СПН изцяло или отчасти правния спор, като десезират съда и слагат край на делото в рамките на постигнатата СС. (чл.145 ал.3- законът насърчава СС , като я задължава съда да прикани страните към спогодба).СС е смесен институт както с оглед на фактическия си състав, така и с оглед на своите правни последици, тъй като се регулира едновременно от гражданското и процесуалното право.
   

(ищец, който е претендирал 10000лв, заявява че неговото вземане е в размер на 7000 лв.Ответникът,който е заявил че дължи само 5000 лв., се задължава със СС да плати 7000 лв. Спрямо действителното правно положение СС може да се яви като 1 правопроменящ факт.)

Материалноправните последици произтичат от нейната цел- двете страни взаимно се задължават да считат че правното положение е такова каквото го прогласява СС, като се въздържат занапред от всякакво оспорване (декларативно действие); договарящите страни се задължават да спазват занапред такова поведение, което отговаря на установеното със СС правно положение- длъжникът се задължава да плати посочената в СС сума, а ищецът да не търси повече от нея (регулиращо действие). Доколкото договорно установеното със СС правно положение се отклонява от действителното правно положение, СС го преобразява съобразно със своето съдържание

0. 
   Въпреки че СС обхваща в себе си елементи, присъщи на извънсъдебната спогодба към тези ФС и правни последици се прибавят съществени нови елементи, в които се състои разликата между нея и извънсъдебната спогодба!!!
   

Б) с официалното удостоверяване на СС нейният ФС не се изчерпва- Съдът дължи определение, с което да одобри СС или да не я одобри. Ако не е спазено някое от условията за валидност съдът няма да я одобри. ( Терминът трябва да бъде по скоро утвърждава , а не одобрява,защото съдът нищо не преценява- нито по друга законосъобразност извън валидността, нито по целесъобразност). По своята същност това определение е охранителен акт. То съдейства на страните, за да настъпят последиците на СС, но не е правораздавателен акт на съда, защото в случая той нищо не решава.

Ако в процеса участва прокурор съдът трябва да вземе и неговото мнение (чл. 234 ал.2). ако действа законен представител или пълномощник важат изискванията за ОИ.

В) последният елемент от ФС на СС е изрично или мълчаливо съдържащото с е в нея искане да се прекрати делото като безпредметно поради договорното уреждане на правния спор.

2. 
   В рамките на сложния ФС на СС (договорна сделка заедно с държавен охранителен акт) основният елемент е договорът за спогодба. Ако страда от пороци договорът за СС може да бъде атакуван по исков ред. Ако отпадне договорът по исков път това автоматично води до обезсилване на другите 2 акта на съда и до възобновяване на процеса. Ако бъде опорочен актът на съда (определението), средствата за неговото атакуване са по реда за атакуване на охранителни актове (по исков ред). Няма договор за спогодба ако няма валидно определение
   
3. 
   Потвърждаващият акт на съда е само правно условие. Тук ролята на съда чрез решението се измества от договора и определението за одобряване на СС. И процесуалните последици имат за свой основен ЮФ договора за спогодба. Съдебното определение е условие, но не е ЮФ (conditio sinequanon; condition juris)
   

2. 
   Действие и зачение на СС
   

1.СС има държавноправни последици на СПН и на изпълнителна сила, с която тя се ползва

1.1 СПН на СС произтича от нейната цел- да се разреши правния спор. Като придава на СС СПН законът цели:

а) да насърчи спорещите да приключат делото със СС: чрез нея те получават същото, което биха получили със съдебното решение, а именно разрешаване на спора със СПН

б) да укрепи договорното (облигационното) действие на спогодбата като прибави към него и държавноправната обвързаност, в която се състои СПН

в) да стабилизира СС като акт, който слага край на делото

0. 
   С изпълнителна сила се ползва не всяка СС, а само тази, която има за предмет изискуемо притезание, защото само тя е годен обект на принудително изпълнение. Така СС се подрежда между съдебните изпълнителни основания.
   
1. 
   СС слага край на делото: тя десезира съда. Когато въз основа на нея съдът прекратява делото, той обявява едно вече настъпило приключване на процеса, а не го предизвиква.
   

Страните по висящо дело могат да сключат извънсъдебна спогодба. Вместо обаче въз основа на нея да се стигне до прекратяване на делото поради оттегляне на иска (чл.232), делото може да продължи. В такъв случай спогодбата има значението на ЮФ, релевантен за спорното право. Това право важи занапред така,както е установено с извънсъдебната спогодба. Намери ли че тя е валидна, съдът трябва да реши делото съобразно с нея, като зачете нейния материалноправен ефект. Срещу нея противната страна може да се брани с възражение за нищожност или унищожаемост на сключената спогодба.

2. Особено е приложното поле – в чл.310 неизчерпателно (други спорове, за които закон предвижда – т.5) са посочени категориите граждански спорове, които могат да се гледат по този ред. Основните са спорове във връзка с прекратяване н ТРПО, нарушения на права на интелектуланата собственост и др. Под „искове за установяване” се има предвид установителни, а под „искове за преустановяване” – осъдителни. Прилагането на този ред не подлежи на преценка, в случай че е налице някой от посочените в чл.310 искове.

4. чл.312 – винаги в закрито заседание се предприемат по-нататъшните действия на съда по насрочването. Има срок – не по-късно от 3 седмици – целта е именно бързото приключване на делото.Страните получават препис от разпореждането на съда и доклада по делото и имат 1 седмица да вземат становище по него. По допълнителни искания съдът се произнася веднага, т.е. в деня на постъпването им.

!!!!! чл. 313 – намира приложение принципът на концентрационното начало.

Чл.314 – при бързото п-во не могат да се използват всички типични за обикновеното п-во форми на съединяване на искове. Насрещни искове и привличане на трети лица например са изрично изключени – ал.2. Би следвало да се направи извод, че хипотези на обективно и субективно съединяване са изключени, освен ако и двата иска попадат в полето на 310 ГПК.

Съдът, след като изслуша устните състезания посочва деня, в който ще обяви решението си – срокът обаче е мах. Двуседмичен. Сроковете за обжалване текът не от връчването на препис, а от датата на произнасянето – тя се знае, защото съдът я съобщава.

!!! Не е невъзможно с оглед нуждите на процеса все пак да има отлагане на заседанието и насрочване на следващо съдебно заседание с оглед решаване на спора и разкриване на истината.

1. 
   Исковият брачен процес е особено съдебно исково производство, по реда, на което се разглеждат брачни искове (БИ); за развод, за унищожаване на брака и за установяване дали съществува брак между страните.
   

1. 
   Исковете за развод и за унищожаване на брака целят да се прекрати занапред брачното правоотношение и затова са конститутивни. Понеже предпоставят съществуването на брака, те са недопустими ако брак не съществува. Те се различават по основание (дълбокото разстройство на брака- при развод и порочно учредяване на брака- при унищожаването му).
   
2. 
   Положителния установителен иск, че съществува, и отрицателният установителен иск, че не съществува брачно правоотношение, се считат за брачни искове само ако страните по тях са субектите на спорното брачно правоотношение (двамата претендирани съпрузи). Искът на трето лице, че между ответниците е налице или липсва брачна връзка, не е брачен!
   

3. 
   Само посочените в чл.318 искове са брачни! Не са БИ исканията да се разрешат спорове относно различни личноправни или имущественоправни последици на брака или на неговото прекратяване, даже когато те се съединяват с БИ за общо разглеждане в брачния процес ( например исковете за: издръжка на децата или на съпруга по чл. 80-81 СК; за преустановяване на ползване името на съпруга- чл.103 СК
   
4. 
   Споровете, предмет на БИ, не могат да се разрешават инцидентно по повод възражения срещу други искове (арг. от чл.96, ал.2 СК), а само по повод на предявен БИ.
   

2. 
   За родовата и местната подсъдност на БИ важат общите правила. Те са родово подсъдни на районните съдилища, а местно подсъдни на съда по местоживеене на ответника.
   
3. 
   Строго личният характер на брачното правоотношение налага по БИ да вземат лично участие съпрузите. Затова по БИ чл.319 разширява процесуалната дееспособност, като допуска и непълнолетните и ограничено запретените съпрузи лично да предявяват и да отговарят по БИ. Непълнолетният съпруг с встъпването в брак става дееспособен. От името на напълно запретения съпруг предявява или отговаря по БИ неговият законен представител.
   

Чл.34 ал.2 ГПК- за предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове е необходимо изрично пълномощно. Но ако съпругът се е явил и поддържа БИ, предявен от пълномощник с общо пълномощно, той потвърждава БИ и порокът се заздравява.

4. 
   1. Процесуалната легитимация по брачни дела е твърде ограничена. Само съпруг може да бъде ищец за развод (чл.99 СК), за унищожаване на брака или за установяване дали брак съществува между страните по иска. Когато съпруг предявява БИ , ответник по иска може да бъде само другият съпруг. Искът на прокурора за унищожаване на брака по чл.97 ал.1, т.4 СК в случаите на чл.13 ал.1, т.2 и 3 и ал.2 СК се предявява срещу двамата съпрузи. Изобщо брачният процес е недопустим ако в него не участват като страни и двамата съпрузи.
   

2. 
   Щом като брачен процес без участието на двамата съпрузи е недопустим, очевидно е, че смъртта на единия от съпрузите, настъпила пред предявяване на БИ, изключва по-късното му предявяване.
   

2. 
   По брачни дела са недопустими както добоволното, така и законното процесуално правоприемство, понеже са несъвместими със строго личния характер на брачното правоотношение (чл.102 СК)
   

2. 
   чл.327- продължаване на делото при смърт на ищеца
   

• 
  Когато съпругът-ищец умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двусемичен срок на призованите към наследяване низходящи или възходящи да заявят дали желаят да продължат делото. Това правило се прилага и при иск за унищожаване на брака ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен.
  

• 
  Ако в дадения срок никой не заяви че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг или ако той при иск за унищожаване на брака е бил добросъвестен.
  
• 
  При продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия.
  
• 
  Срокът е преклузивен и важи за всеки от наследниците поотделно.Страна ще стане само този от наследниците, който е поискал делото да продължи, макар че решението ще има сила спрямо всички поради естеството на спорното право.
  
• 
  Ако по продълженото дело бъде установено, че ответникът не е виновен за разстройството на брака или пък че не е бил неедобросъвестен при сключване на опорочения брак, съдът трябва да отхвърли иска. Преживелият съпруг не е дал с поведението си повод да бъде лишен от наследството на починалия.
  

5. 
   За да може в същия брачен процес да се изчерпят всички основания, на които може да бъде атакува бракът, чл.322 облекчава обективното съединяване на БИ
   

2. 
   чл.322 ал.2- Всички брачни искове могат да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
   

• 
  Могат да се съединяват иск за унищожаване на брака с иск за прекратяване на същия брак ( евентуално съединяване) или пък БИ от един и същи вид (например няколко иска за развод, черпени от различни основания).
  

2. 
   Насрещен БИ може да се предяви до приключване на устните състезания по делото (арг. от чл. 322 ал.3). Изменение на предявения БИ чрез прибавяне на нов БИ може да се предприеме даже да се изменят едновременно основанието и петитумът на иска.
   
3. 
   Принцип за изчерпателност на брачния процес, от който следва еднократността на брачния процес. Тя се състои в погасяването на тия искове за развод или за унищожаване на брака, които са могли да бъдат предявени от ищеца или от ответника по висящия брачен процес.
   

• 
  чл.322 ал.4- Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл.12 и поради заплашване по чл.96, ал.1 от СК, след като искът за развод бъде отхвърлен.
  

6. 
   С приемането на новия ГПК отпадна помирителното заседание по бракоразводни дела.
   

• 
  чл.321 урежда разглеждането на делото. В ал. 2 се казва че след разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба съдът е длъжен отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Важно е също че в първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично! При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява. Ако страните постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира.
  
• 
  Всяка от страните може да поиска възобновяване на производството по делото в 6-месечен срок. Ако такова искане не бъде направено, делото се прекратява. Когато се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие.
  
• 
  Ако страните не постигнат съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, разглеждането на делото продължава.
  

7. 
   Привременни мерки- чл.323- Съдът може да постанови привременни мерки, докато е висящ брачният процес, ако се касае за развод или обявяване на недействителност на брака. По установителен БИ привременни мерки са недопустими.
   

• 
  ПМ относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.
  
• 
  По тази молба за ПМ съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок
  
• 
  Определението по 323 ал.1 за определяне на ПМ не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд.
  

8. 
   чл. 324- Решение по брачни искове