По БИ не се постановява неприсъствено решение и решение при признаване на иска!

1. 
   Според чл. 99 ал.2 СК, когато изтъкнатите от страните основания за развод включват виновно поведение на единия или на двамата съпрузи, съдът е длъжен служебно да се произнесе относно вината. Когато изтъкнатите основания не включват вина, съдът няма право да издирва служебно виновно поведение, на което никоя от страните не се е позовала.
   
2. 
   До служебно произнасяне за вината не се стига, ако съпрузите заявят, че не искат такова произнасяне, и същевременно представят на съда същото споразумение, което е условие за допускане на развод по взаимно съгласие.
   
3. 
   Когато прекратява или унищожава брак, от който има деца, ненавършили пълнолетие, съдът и без искане на заинтересованата страна по свой почи е длъжен а) да вземе мерките по чл. 106 ал.1 СК относно децата ( упражняване на родителските права, възпитание и издръжка); и б) да уреди ползването на семейното жилище
   
1. 
   СПН по БИ важи спрямо всички, защото и брачното отношение е противопоставимо на всички. Бъде ли отхвърлен иск за развод, СПН осуетява нов иск за развод, ако той е еоснован на същите факти, но не и когато той е основан на други новооткрити или нововъзникнали факти)
   
   1. 
      Стабилност на влезлите в сила решения, с които бракът е прекратен или унищожен или с които е установено несъществуването на брак.
      

2. 
   Решението за развод влиза в сила, дори и да е обжалвано само в частта му относно вината.
   

10. 
    Разноски по делото- чл.329
    

11. 
    Развод по взаимно съгласие- чл.330
    

1. 
   ОХРАНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО, а не ИСКОВ ПРОЦЕС
   

2. 
   Родово подсъдно на районните съдилища, а местната подсъдност се определя според чл.531, а не по местоживеенето на ответника, защото тук няма ответник
   
3. 
   Производството е едностранно, по него и двамата съпрузи са молители заедно. Те участват в производството лично.
   
4. 
   чл. 531- Производството започва с писмена молба на двамата съпрузи. При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание. Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина делото се прекратява.
   
5. 
   След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение по чл. 101 от СК не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение. Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства. Решението с което се допуска разводът по взаимно съгласие не подлежи на обжалване.
   

• 
  Проверката на споразумението между съпрузите, предвидено по чл. 101 обхваща а) неговата пълнота; и б) неговото съответствие с интересите на децата и закона. Споразумението трябва да урежда всички отношения, посочени в чл. 101 СК ( упражняване на родителски права, издръжка на децата, семейно жилище, отношения между съпрузите с оглед на чл. 28 и 29 СК; издръжката между съпрузите и фамилното име). Ако споразумението не отговаря на някое от тези изисквания, съдът предлага на съпрузите да го допълнят или изменят в определен от него срок. Ако в дадения им срок те не сторят това молбата им за развод се отхвърля.
  

6. 
   чл. 538 ал.1 – обжалване на отказа . Жалбата трябва да бъде подадена и от двамата съпрузи и да бъде поддържана от тях до произнасяне на втората инстанция
   

7. 
   Решението, с което бракът се прекратява, е конститутивен акт, който самостоятелно поражда своя ефект. Спрямо решението за развод взаимното съгласие е само едно условие, а не елемент от фактическия състав, обуславящ заедно с решението прекратяването на брака. Разводът се прикрепва само към решението, така че е независимо от дефекти, опорочаващи съгласието.
   
8. 
   Решението, скоето се одобрява споразумението по чл.101 СК, наподобява определението, с което се утвърждава съдебна спогодба. Като него то придава правна важимост на договорния акт на споразумението и е заедно с него източник на правните последици към които то е насочено. Тези последици са семейноправни, гражданскоправни и процесуални. Процесуалните последици се състоят в изпълнителната сила, с която одобреното споразумение се ползва относно вземанията за издръжка и другите изискуеми притезания, които то поражда.
   

2. 
   С ПД се ползва всеки участник в имуществената общност. То се осъществява не като се обособи и отдели делът на съделителя, поискал делбата, а като се сложи край на ИО спрямо всички нейни участници. Ето защо СД осъществява не само ПД на ищеца, но и ПД на ответниците
   
3. 
   ПД произтича от конкретна ИО и затова се характеризира и обуславя от нея. То съществува между участниците в ИО относно включените в нея права и съобразно с квотите, с които съделителите участват. Самата ИО в зависимост от нейния вид (наследство, съсобственост, прекратена съпружеска общност) е обусловена от конкретни семейноправни, наследствени, облигационни или вещни отношения, които чрез нея обуславят и ПД.
   
4. 
   СД може да се развие било опростено като производство за ликвидиране на 1 безспорна ИО, било усложнено като производство за ликвидиране на една спорна ИО. В този случай наред с иска за СД се съединяват за общо разглеждане и решаване редица други искове: а) инцидентни установителни искове или конститутивни искове относно правоотношения, преюдициални спрямо ПД; б) осъдителни искове относно взаимните притезания на съделителите, произтичащи от ИО и в) конститутивен иск за изкупуване на неделимо жилище
   

СД е допустима и за ликвидиране на общо право на строеж или надстрояване.

СД може да бъде използвана не само за да се разделят едновременно всички общи имоти, но и за да се прекрати общността само относно някои от включените в нея имоти.
III. Страни в СД

1. Страни в СД трябва да бъдат всички участници в ИО, без значение дали участват в СД като ищци или като ответници. Другарството е задължително. СД е недопустима ако в нея не участва като страна някой от участниците в общността (арг. от чл. 75 ал.2 ЗН). Бъде ли въпреки това извършена СД, тя ще бъде недействителна спрямо всички участници в общността. Затова съдът трябва по свой почин да следи дали всички участници в ИО са конституирани като страни.

3. Отговорност на съделителите за съдебни разноски- извършената СД осъществява ПД на всеки от съделителите. Ето защо всеки съделител трябва да понесе такава част от разноските, направени от всички съделители за СД, която съответства на размера на неговия дял в ИО

• 
  Удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници;
  
• 
  Удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти;
  
• 
  Преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници.
  

В производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения!

• 
  Влязлото в сила Р, което допуска СД, макар и да подготвя следващата нейна фаза, не е някакъв междинен несамостоятелен акт. То изпълнява самостоятелна правозащитна функция. Тя се състои в СПН, с което се установява ПД, заедно с обуславящите го правоотношения, когато и тяхното установяване е било надлежно поискано. СПН, с която се ползва Р, допускащо СД, придава на производството завършено с него, самостоятелен характер спрямо производството за извършване на СД, като подчертава двуфазния характер на СД.
  
• 
  Понеже ПД се установява със СПН, преклудират се всички възражения срещу него, които го изключват или променят неговото съдържание, независимо от това на какви правоотношения се основават. Евентуалното несъответствие следва да се отстрани чрез отмяната на влезли в сила решения. ( Не се преклудира обаче възможността по исков ред да се установи неистинността на документ, на който е основана делбата.
  
• 
  Р, скоето СД не се допуска, отрича със СПН ПД, птерендирано от ищеца. То е пречка за нов иск за СД между същите лица, относно същите имоти, на същото основание. Само ако ищецът се позовава на ИО, възникнала след Р за недопускане на СД, новият иск за СД ще бъде допустим
  

Няма пречка тези притезания да бъдат предявени и вън от СД. (напр: притезания за събрани от единия съделител доходи от общия имот; за извършване на подобрения в общия имот от един от съделителите; по повод плащане на наследствен дълг от един от съделителите). Тези искания за сметки трябва да се направят в първото заседание след допускане на делбата (чл. 346)

• 
  Тези различни способи за ликвидиране на ИО се прилагат в зависимост от естеството на имотите, които се делят. Незаконосъобразно е да се извърши делбата чрез изнасяне на допуснатите до делба имоти на публична продан, когато техният брой е по-голям или равен от броя на съделителите.
  

1. 
   Когато те могат да се разпределят в отделни дялове, обекти на бъдеща изключителна собственост, съдът пристъпва към съставяне на проект за разделителен протокол, като спазва наследствената общност чл.69-72 ЗН. При съставяне на разделителния протокол съдът се основава на заключение на вещо лице (чл. 347) относно целесъобразното разпределение на имотите и тяхната оценка. Разликите между размера на квотата и стойността на имотите, включени в дела, се изравнява в пари. Изравняването създава парични вземания между съответните съделители. Те могат да бъдат прихванати с насрещни вземания, присъедунени при разрешаването на споровете относно сметките между съделителите. В това се проявява смисълът на съединяването на тия спорове със СД.
   
2. 
   Съставения проект за разделителен протокол съдът предявява на съделителите в съдебно заседание, за да направят своите възражения срещу него (чл.350). Възраженията може да се отнасят било до начина, по който имотите са разпределени в дяловете, било до тяхната оценка. След като изслуша възраженията на съделителите, съдът съставя окончателен разделителен протокол и го обявява. От този момент насетне той не може да се изменя или отменя.
   
3. 
   Разпределението на имотите по дялове не приключва СД. Нужно е всеки от образуваните дялове да се свърже с определен съделител и едва тогава ще възникне на мястото на ИО състояние на имуществена разделност. Определянето на притежателите на дяловете може да стане още в разделителния протокол. Така съдът ще постъпи когато квотите на съделителите не са равни, поради което носителят на всеки дял е предопределен от размера на квотата. Така може да постъпи съдът и когато разпределението на дялове между съделителите чрез теглене на жребии е много неудобно.
   
4. 
   чл. 352- теглене на жребий. Жребият предпоставя че разделителният протокол е влязъл в сила, т.е, че е вече необжалваем. Тегленето на жребия става в съдебно заседание
   
5. 
   След тегленето на жребия или от деня, когато е влязъл в сила разделителният протокол, когато той определя носителите на дяловете, настъпват вещноправните последици на СД. Възниква в полза на отделните съделители изклщчително ПС върху имотите, включени в трехните дялове. Именно в това се състои конститутивният ефект на СД. Той се прибавя към СПН, с която е установено правото на делба, и се основава на нея.
   

Публичната продан се извършва съобразно с правилата за публична продан на недвижим имот при принудително изпълнение. Страните в делбата могат да участват в наддаването.

5. 
   Правната уредба е в чл.365-378. Особено е приложното поле. Понятието „търговски спор” не е дефинирано в ГПК. Законът само изброява категория искове, които трябва да бъдат разгледани по този ред и са следователно търговски спорове.
   
6. 
   Особена е и подсъдността – това производство и исковете по него са подсъдни на ОС като първа инстанция. От началото на юни се очаква изменение в родовата подсъдност – приема се за критерий цената на иска за всички граждански, в това число и търговски дела и искове с цена до 25 хиляди лева ще са подсъдни на районен съд като 1-ва инстанция. Според последната промяна обаче 1 и съща категория спорове в зависимост от цената на иска ще се гледат по общия ред пред РС или по особения ред пред ОС.
   
7. 
   В особеното п-во тук е включена идеята за господство на писменото пред устното начало. Най-ярък израз е т.нар. трайна размяна на книжа, доколкото в общия ред има единична размяна. Съгласно чл.366 – при иск за парично вземане страната е длъжна да представи и справка, от която да е видно как е изчислен размерът.
   
8. 
   РЕД – след преценка на допустимостта и редовността на исковата молба, където няма особености, съдът я изпраща на ответника за отговор. Срокът за отговор е съкратен – 2 седмици. Чл. 367, ал.4 изброява какво може да предприеме ответникът – да подаде насрещен иск, да привлече 3-ти лица, но не и инцидентен установителен иск – тази възможност е оставена за допълнителния отговор – чл.373,ал.2. Ако не отговори в срок – прекулидрат се тези възможности. С изтичането на срока за отговора не се насрочва делото и няма още предварително разглеждане на закрито съдебно заседание, а препис от отговора се изпраща на ищеца, който в 2-седмичен срок може да подаде допълнителна искова молба – чл.372 ГПК. В нея се съсредоточават тези възможности, които в общия исков процес ищецът има в първото по делото съдебно заседание. Такава допълнителна молба обаче е възможна само и еднствено ако ответникът е подал отговор. Чл.373 дава на ищеца право на допълнителен отговор, в който да вземе становище по дъполнителната искова молба. Тук вече е възможен ИУИск – арг. От ал.2.
   

След изтичането на 2-седмичния срок за допълнителна искова молба и допълнителен отговор, съответният съд в закрито заседание се произнася относно допустимостта, както и по всички въпроси, свързани с фактическите и доказателствените искания. Възможно е окончателното произнасяне съдът да остави за открито заседание, както по общия ред. Насрочването на делото в открито заседание се извършва с изпращане на ищеца на допълнителния отговор. Няма особенена регламентация за разглеждане на делото в открито заседание – важат общите правила, както с оглед поведението на страните, така и във връзка с доказателствата и ДС.

• 
  по преценка на съда, ако всички доказателства са писмени и са представени и съдът прецени, че няма нужда да се изслушват страните.
  
• 
  По искане на страните. Въпреки, че не е казано би следвало да са налице и предпоставките по ал.1 – всички доказателства и съдът да прецени, че няма нужда да се изслушват страните
  

9. 
   !!! И тук действа концентрационното начало – с всяка следваща процесуална възможност, която не бъде упражнена, страната губи възможност да се ползва от съответното процесуално право, освен при уважителни причини. Именно това ни казва и чл.370, въпреки нееднаквата терминология – „особени непредвидени обстоятелства” – има се предвид всички форми на виновно отношение, вкл. И небрежност. чл.371 въвжеда изключение от правилото – възражение за прихващане тук може да се прави във всички случаи до приключване на съдебното дирене в 1-вата инстанция, при условие че не се налага доказването с нови доказателства. И пред въззивната инстанция е допустимо възражение за прихващане, независимо дали е можело да бъде направено и по-рано, но условието е неговото съществуване да е установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение – 371 in fine.
   

1. 
   Правната уредба е в чл.379-388 вкл.
   
2. 
   Приложно поле – чл.379 – законът не изхожда от вида спор, а от наличието на ЮФ, които представляват нарушение на права и водят до увреждане на правните субеки и характерът на нарушението е такъв, че не може да бъде точно определен кръгът на увредените лица, но са определяеми. Това е защита на т.нар. дифузни права – напр. По ЗЗПотребителите. Колективните искове са познати на съвременните процесуални системи.
   
3. 
   Особености
   
   0. 
      Ищец по такъв иск може да бъде някое от лицата по ал.2 и 3 – ФЛ или ЮЛ, които са претърпели вреди от нарушението или организация, създадена специално за защита на увредените лица или с/у такъв тип нарушения. Тези лица могат са предявят иск за защита от името на всички увредени, т.е. за защита на всеки потенциално увреден – това е своеобразно представителство, водещо до рефлекс в правната сфера на всички потенциално увредени лица. Могат да се предявят установителни искове – за да се установи наличието на увреждащите действия, тяхната противоправност и вината; осъдителни искове – претенция за преустановяване на нарушението; поправяне на последиците от нарушението или обезщетение за причинените вреди; Възможно е и съединяване на искове;
      
   1. 
      Ответник е субектът, извършил увреждащото действия/бездействие
      
   2. 
      Родова подсъдност – компетентен е ОС и критерият цена на иска в никакъв случай не играе роля;
      
   3. 
      Съдържанието на исковата молба – 2 особени изисквания – 1) чл.380,ал.2 изисква да са посочени обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица и начинът за разгласяване на предявяването на иска (медийно активни способи). 2) Законът изисква ищецът да представи и док-ва, че е в състояние „сериозно и добросъвестно” да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите по делото, вкл. Разноските. Ако съдът прецени, че тези 2 условия не са налице, той отказва да допусне делото за разглеждане. Определението му подлежи на обжалване с частна жалба – чл.381, ал.4;
      
4. 
   РЕД
   
   0. 
      Първо след като провери условията съдът се произнася в открито заседание по въпросите за определяне на подходящ начин за разгласяване на предявения иск и подходящ срок след това, в който увредените лица да кажат ще участват ли в процеса или ще търсят защита самостоятелно. Срокът за заявка за участие е до след изтичането на разгласителния период. В този преидо лицата могат да бъдат конституирани като съищци, може да не искат да се присъединят, но да се ползват от постигнатото от останалите или изрично да заявят нежеланието си да участват. Съдът се произнася по тези въпроси с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба поради важността на разглеждания въпрос. !!! Колективните искове не ограничават по никакъв начин възможността за всяко лице да води свой индивидуален исков процес.
      
   1. 
      В закрито заседание с определение съдът се произнася по всяко изрично волеизявление за участие и преценява кого до конституира и кого не. Определението се обжалва с частна жалба.
      
   2. 
      чл.384 урежда възможността за скл. На спогодба по тези дела. Това е добро решение поради сложността и тромавостта на доказването по тези дела. Съдът напътва страните и им обяснява същността на такова съглашение. Ако се постигне – трябва да се одобри от съда, което той прави винаги стига да не п-речи на закона и добрите нрави. Спогодбата има значението на влязъл в сила съдебен акт и поражда последици след одобряването й;
      
   3. 
      чл.385 – Съдът осъжда ответника да извърши или не извършва определно действие или да плати определена сума. Ал.2 допуска и вземането на привременни мерки за защита на увредения интерес. Актът е определение, което подлежи на въззивно и касационно обжалване, които не спират изпълнението му. Касац. Обжалване е винаги допустимо без да зависи от условията по чл.280,ал.1. В окончателното си решение съдът може да възпроизведе вече взетите мерки, но може и да е в съвсем друг смисъл.
      
   4. 
      Решението на съда се отнася до конституираните страни и до всчики 3-ти лица, които претендират да са увредени от нарушението, но не и до лица, които изрично са заявили, че желаят да осъществяват самостоятелно защитата си. Тези, които са били изключени по 383 – решението ги ползва, но не може да им вреди. Реш. Не може дъ бъде отменяно по молба на 3-то лице по смисъла на чл.304 ГПК, когато е влязло в сила!!!
      
   5. 
      чл.387 – внасяне на обезщетението по сметка и чл.388 – възможност за създаване на общо събрание и комитет на увредените лица. Съдът само го свиква, а оттам нататък то си действа самостоятелно.
      

Арбитражът предхожда държавното правосъдие, а след възникването на последното става негова алтернатива. В основата му е разпоредителната власт на страните относно техните частноправни имуществени отношения.

Арбитражът има смесени елементи – от една страна начинът мо на конституиране и правораздавателното правомощие имат договорна същност, а от друга правните последици са процесуални и юрисдикционни.
Следователно Арбитражът е проява на недържавно, доброволно и затова договорно, частно правораздаване, а арбитражното производство е несъдебен исков процес, основан на договора за арбитраж.
1.2. Няма ненационален арбитраж (изключение: Арбитражния съд за разрешаване на инвестиционни спорове ICSID). Дори и международния търговски арбитраж е национален с оглед държавния правопорядък, с който е свързан. За тази връзка е меродавно мястото на Арбитража (ако е България – връзка с ЗМТА). Мястото на А не трябва да се смесва с мястото, където се разглежда делото. Мястото на А е само това населено място в определена държава, което е посочено в решението.

Мястото на А се определя по следните начини: по изрично съгласие между страните, от 3то лице, на което е делегирано това право или мълчаливо (пр: възлагане на спора на постоянен А; държавата където му е седалището ще е мястото). ! Вътрешен арбитраж (и двете страни са българи) може да бъде проведен само в РБ, а приложимия закон ще е само българския!

1. 
   А е по-бърз, защото е едноинстанционен, няма обжалване.
   
2. 
   Арбитражната такса е по-ниска при искове с високи цени.
   
3. 
   Страните избират арбитрите, което е гаранция, че дело с определен предмет ще бъде решено от специалисти в тази област. Като цяло ЗМТА съдържа предимно диспозитивни норми за разлика от ГПК.
   
4. 
   Ню Йоркската конвенция обезпечава в много по-голяма степен изпълнението на арбитражните решения в чужбина.
   

1.5. Недостатъци.

1. 
   Едноинстанционното производство крие риск от постановяване на необжалваеми и задължителни неправилни решения.
   
2. 
   А не разполага с власт да наложи явяването на свидетели или вещи лица пред него.
   

1.6. Правна уредба на А.

Пр: АС при БТПП 1953, Международен АС към международната търговска палата в Париж, Германски АС в Бон и др.

Предмет на тези спорове не е едно признато от закона потестативно право, защото никоя от страните не може да иска от другата предварително определено от закона изменение на договора. Спорът има икономически характер.

1. 
   Може да има за предмет само граждански (частноправни) спорове (публичноправни – нйет).
   
2. 
   Може да има за предмет само граждански спорове, които обаче са имуществени.
   
3. 
   Чл.9, ал.1 изрично изключва спорове относно вещни права и владение върху недвижими имоти, издръжка, както и правата, произтичащи от трудовото ПРО. Облигационните искове за предаване на недвижим имот обаче се класират за А.
   
4. 
   Допустим е както по търговски така и по нетърговски спорове.
   
5. 
   Страни по АС могат да бъдат ф.л., ю.л. и държавата.
   
6. 
   Арбитрируемостта на спора е важно условие за валидността на АС.
   
7. 
   АС трябва задължително да бъде сключено в писмена форма. Съгласието за А може да бъде в самостоятелен договор, клауза от друг договор, а също така и в разменени писма, телеграми, телекси, факсове и т.н. Съгласието за арбитраж, може да бъде дадено и мълчаливо, чрез предприети от насрещната страна действия по съшеството на делото, заведено пред определен арбитражен съд, когато това е вписано в протокола.
   

3.1. АС е пречка да се предяви пред държавен съд иск относно спора, който е предмет на АС. Въпреки това спорът продължава да е подведомствен на съответния съд и ако бъде заведен пред него той ще го разгледа, освен ако ответникът не се позове своевременно на АС. Следователно АС е отрицателна процесуално предпоставка за допустимостта на иска пред държавния съд. Тя е и относителна, защото ответникът може да се позове на АС само до края на първото съдебно заседание. Ако той направи това своевременно съдът е длъжен първо да провери съществуването и валидността на АС и ако всичко е наред да прекрати делото.

Когато арбитражът е ад хок обаче, АП започва в деня, когато ответникът получи искането на ищеца, което играе ролята на покана за назначаване на арбитър или за започване на преговори за назнчаване на едноличен арбитър.

Денят на поканата има значение за спирането на погасителната давност относно вземането, предмет на АП.
2.2. АП се развива съобразно уговорената от страните процедура. Договорната свобода се движи в пределите на повелителните норми на ЗМТА и преценката на съда, в случаите когато даден въпрос не е уреден от закона.

Страните определят и мястото за разглеждане на делото (да се различава от мястото на А). При липса на съгласие мястото се определя от съда.

Вътрешния арбитраж се води на български език. Международния – на езика, който са си избрали страните или на езика на институцията.
2.3. Исковата молба – при институционния арбитраж тя се урежда от правилника му. При ад хок важи чл. 27. Тя трябва да бъде писмена, подписана от ищеца и да съдържа страните, обстоятелствата, на които се основава искът и в какво се състои искането, а накрая към нея се прилага АС.

Препис от исковата молба се изпраща на ответника, като той има право на писмен отговор.

Исковата молба трябва да бъде подадена в срок уговорен между страните или определен от съда и ако тя не бъде подадена се прекратява АП.
2.4. Насрещен иск в АП – такъв може да бъде предявен само ако той (искът) има за предмет спор, възложен с АС между страните по първоначалния иск. Може да бъде предявен най-късно с отговора на исковата молба (има срок).

2.5. Изменение на иска – пред арбитражния съд е допустимо едновременно изменение и на основанията, и на петитиума на иска. С изменението не трябва да се предявява спор, който не се обхваща от АС.

Отсъствието на страна, с изключение на случаите когато това е извинително, не осуетява провеждането на заседанието.

Арбитражният съд не е обвързан от ГПК и следователно предвидените в чл. 164 ГПК ограничения на свидетелските показания не важат.

Обезпечаването на бъдещ иск е невъзможно.

1. 
   десезиране на съда
   

- Страните са съгласни производството да се прекрати (чл. 42, т. 2 ЗМТА).

- Страните са сключили спогодба (чл. 40 ЗМТА). Особеното е, че в случай че страните поискат арбитражният съд да възпроизведе спогодбата в своето решение, АП няма да се прекрати.
2) Искът е недопустим.

Най-важната предпоставка е компетентността на арбитражния съд (АС). АС проверява компетентността си служебно, когато става въпрос за непоправима нищожност на арб. споразумение (пр:неарбитрируемост на спора) или при пълно бездействие на ответника (неподаване на отговор). При унищожаеми споразумения АС може да проверява компетентността си, само ако е оспорена от ответника най-късно в отговора на исковата молба.

Трябва да бъде мотивирано освен в два случая: а) ако страните са уговорили да няма мотиви, б) ако се касае за решение при уговорени условия (чл. 40 ЗМТА).

Трябва да сочи дата (кога е постановено) и мястото на арбитража (не мястото на разглеждане – държа да ви стане ясно).

Подписва се от арбитъра или мнозинството от арбитрите. Когато имаме особено мнение – арбитъра също е длъжен да го подпише.

Срокът за предявяване на искът за отмяна е 3 месеца от получаване на АР. Срокът е преклузивен.

Характерът на това производство е едноинстанционен.
3.4.3. Основанията за отмяна са изчерпателно посочени в чл. 47 ЗМТА:

1) Недееспособност на ищеца, при сключване на арбитражното споразумение.

2) Липса на арбитражно споразумение или неговата недействителност (съобразно закона на страните или ЗМТА)

3) Предметът на спора не подлежи на арбитраж (неарбитрируем) или арбитражното споразумение противоречи на обществения ред на РБ (тези повелителни норми, които образуват осовата на правопорядъка).

4) Неуведомяване на искаща отмяна за назначаването на арбитър или за арбитражното производство. Нарушено е правото на страната на защита.

5) Решението решава спор, непредвиден в арбитражното споразумение или е излязло извън предмета на спора. В втория случай, ако въпросите които излизат от предмета на спора могат да бъдат отделени от останалата част на решението, ще се отменят само те.

6) При образуването на арбитражния съд не е съобразено споразумението между страните или разпоредбите на ЗМТА.

Други основания няма!!! Извод – АР ще бъде отменено само ако са допуснати процесуални нарушения.

• 
  по трайност – тя е привременна, т.е. важи докато е висящ исковият процес, чийто изход се очаква.;
  
• 
  по съдържание – тя не навлиза така дълбоко в правната сфера на ответника, а цели само да подготви, да осигури, но не и да осъществи търсената с иска защита.
  
• 
  
  

• 
  С изпълнителния процес – ОИ предпоставя предстоящ или висящ исков процес – тя обезпечава осъществяването на бъдещото решение, а не неговата правилност. Ои от друга страна зависи от изхода на висящия процес. То ще бъде материално неоправдано ако е допеснато по иск, по който решението не е в полза на ищеца например. ОИ се допуска при очакване, че искът ще бъде уважен. Ако не бъде – не е оправдано да има ОИ.
  
• 
  С изпълнителния процес – ОИ служи тук, за да запази цялостта и принадлежността на обектите на бъдещото изпълнение. Същевременно ОИ може да се яви и като с-во за защита с/у незаконен изпълнителен процес – когато се обезпечава например исковата защита с/у незаконно изпълнение.
  

4. Правото за ОИ – то е насочено към съда, а не към ответника. Съдът дължи да постанови ОИ, когато са налице предпоставките затова. Правото на ОИ не е право да се започне п-вото по ОИ!!! То е право да се получи надлежната обезпечителна мярка. Бъде ли тя постановена то се трансформира в право тя да се приложи.

2.1. ОМ, осигуряващи бъдещото осъществяване на неоснователно отричаното право; и ОМ (осъдителни, + установителни и конст. искове), осуетяващи настоящото осъществяване на неоснователно претендираното право (- установителни и конст. искове);

2.2. ОМ, предписани от закона (запор, възбрана – 397,ал.1,т.1 и 2); ОМ, уговорени от страните (чл.399); ОМ по преценка на съда (397,ал.1,т.3);

2.3. ОМ в защита на парични притезания; ОМ в защита на вещни права; ОМ в защита на потестативни и на всякакви други права.

!!! Запорът и възбраната правят ищеца присъдеинен кредитор, т.е. осигуряват му привременно участие в разпределението докато се снабди с ИЛ въз основа на осъдителното решение.