Огнян стамболиев

• 
  Пълна – с нея разполагат всички пълнолетни и незапретени лица. До влизане в сила не решение за поставяне под пълно запрещение на пълнолетно ФЛ, прилагането на чл.28, ал.4 е недопустимо, макар и лицето да носи психическо заболяване.
  
• 
  Не разполагат с ПД малолетните, пълно запретените и ЮЛ (N.B. Тъй като става въпрос за лични действия ЮЛ нямат ПД, защото не могат да извършват такива). В процеса те участват чрез своите законни представители – родители, настойници и органи;
  
• 
  Ограничена – чл.28,ал.2 ГПК – с нея разполагат непълнолетните и ограничено запретените относно всички дела вън от тези, по които имат специална (виж по-долу). За да бъдат тези действия валидни те следва да бъдат одобрени от родителите/попечителите. Идеята е да се даде гаранция, че няма да бъдат упражнени лекомислено порцесуалните права, но това затормозява процеса. Според Стамболиев трябва да се изисква одобрение не за всички, а само за решителните процесуални действия. (оттегляне на иск; отказ от иск; подаване на искова молба). Нерешително пък е искане да се допуснат свидетели например.
  
• 
  Специална – чл.28,ал.3. Откъм възможности тя е равна на пълната. С нея се ползват непълнолетните (но не и ограничено запретените – за тях ал.3 не говори). Тук не се изисква одобрение. Специална е, защото е рамкирана и е възможно само по няколко групи дела:
  
  • 
    По трудови спорове – чл.28,ал.2, хипотеза 1;
    
  • 
    Спорове, произтичащи от други сделки за задоволяване на лични нужди – ал.3, хипотеза 2;
    
  • 
    В други случаи, предвидени от закона – такъв е напр. Чл.319 ГПК, който позволява на непълнолетните (тук вече и ограничено запретените) сами да водят порцеса по брачни искове!
    

III. ЗНАЧЕНИЕ НА ПП И ПД

1. 
   и ПП и ПД са абсолютни процесуални предпоставки и за тях съдът следи служебно. Въпросът за липсата на ПП или ПД може да бъде повдигнат по всяко време на делото. Само ако са налице съдът може да гледа делото и да постанови решение.
   
2. 
   те са не само условия за допустимост на процеса, но и условия за валидност на извършените от и с/у страната проц. Действия – Ако тя е неправо- или недееспособна тези действия са недействителни и съдът не може да ги вземе предвид и да основе на тях решението си, ако те не бъдат потвърдени. Счита се, че не са били извършени – чл.100,ал.3. Ако въпреки всичко съдът постанови решение – то не е нищожно, но е порочно и подлежи на отмяна по реда на обжалването, а ако е влязло в сила – по реда за отмяна на влезли в сила решения – чл.303 ГПК;
   

3. 
   В „процеса относно процеса”, т.е. спора относно наличието на процесуалните предпоставки за да е допустим процесът, едни от които са и ПП и ПД, страната участва лично. Това също показва разликата на това встъпително п-во с решаване на спора по същество, т.е. съществува ли спорното материално право.
   
4. 
   Когато трябва да се извършат неотложни действия (например предяване на иск, заплашен от погасителна давност) с/у недееспособно лице и последното няма назначен настойнки/попечител, заинтересуваната страна може да поиска от съда да му назначи особен представител. Представителната власт на последния обхваща само неотложното действие. (чл.29,ал.2)
   

1. 
   За да породи правомощие и задължение на съда да реши спора по същество, искът трябва да бъде предявен от и срещу надлежна страна по спора, т.е. такава, която има право на правосъдие (виж в.14), което право се изразява най-вече в право на иск за разрешаване на правния спор, който е предмет на исковия порцес. Легитимирана страна и надлежна страна е едно и също, т.е. процесуална легитимация има този, който има право на иск за разрешаване на спора, предмет на исковия процес.
   
2. 
   Въз основа на горния извод обаче се поставя въпросът кой има право на иск по конкретен правен спор
   
   • 
     Съгласно чл. 124, ал.1 осъдителен иск може да предяви лицето, чието право е нарушено и трябва да бъде възстановено. От друга страна чл.26, ал.2 ГПК забранява да се предявява иск за защита на чужди права, освен в предвидените случаи. По аргумент за противното този, който защитава свое право, има право на иск. От двете посочени разпоредби може да се направи изводът, че право на иск има този, който е носител на матеиралното право, накърнено от правния спор.
     
   • 
     Всеки правен спор обаче освен спорното право накърнява и правната сфера на другата страна – затова исковият процес трябва да даде защита и на ответника. Ето защо и ответникът има право на иск, което се различава от това на ищеца по материалното право, което се брани с него (ПРИМЕР – когато ищецът предяви конститутивен иск, с него той брани претендиреното потестативно право, а ответникът – тия свои права, които ще бъдат засегнати ако настъпи исканата правна промяна)
     

3. 
   Значение на ПЛ – ПЛ е абсолютна процесуална предпоставка и за нея съдът следи служебно. Ако тя липсва разглеждането на делото е безсмислено – решението не ще има СПН спрямо ненадлежната страна и няма да сложи край на правния спор. Страната участва в „процеса относно процеса”, в който се решава има ли или няма ПЛ. Ако се окаже, че има и другите абсолютни пр. Предпоставки са налице – делото ще може да се гледа по същество. Ако се окаже, че няма, вратите на същинския процес се затварят пред това лице – по отношение на това мат. Право то е формална страна и няма право на иск.
   
4. 
   Трябва да се има предвид, че казаното важи за типичните главни страни – виж в.14. ГПК предвижда и една по-специфична ПЛ – на процесуалните субституенти, които имат право на иск, макар че не са носители на спорното материално право. Това е едно законово изключение от принципа. Тъй като спора е относно самото материално право обаче, законът изисква да бъде привлечено и лицето – носител на правото – чл.26,ал.4 ГПК.
   
5. 
   ПЛ не трябва да се смесва с матералноправната легитимация!!! Въпреки че те са тясно взаимно свързани (законът не допуска исковият процес да се провежда без субектите на спорното материално правоотношение – чл.26,ал.4), между тях има и редица съществени различия:
   

• 
  ПЛ е принадлежност на правото на иск, а МЛ е принадлежност на правото и задължението в матер. Правоотношение;
  
• 
  ПЛ и на ищеца и на ответника се състои в притежанието на правото на иск, т.е. тя е еднакво активна и за двамата, докато при МЛ активно легитимиран е този, който носи правото, а пасивно – този със задължението. Пасивна ПЛ няма.
  
• 
  Липсата на ПЛ ще доведе до недопустимост на иска (тъй като е абсолютна проц. предпоставка), а липсата на МЛ ще доведе до отхвърляне на иска като неоснователен, защото ищецът не е носител на претендираното право.
  

I. Същност на Процесуалното представителство (ППред.)

1. Сравнение с представителството в ГП - същите нужди, които налагат представителството в гражданските правоотношения (недееспособност; неумение лично да се извърши действието), го правят необходимо и в процеса и по-специално – в исковото п-во. ППред. Обаче може да е само пряко (водене на процеса от скрит пълномощник или водене на чужд процес без пълномощие не са допустими) и представители могат да са само лицата по чл.32 ГПК. Подобно на ГП и тук представителство във връзка с извършване на строго лични действия е недопустимо. (такива са напр. Действията по чл.176; чл.337 и др.);

2. Понятие – ППред. Е налице, когато 1 лице извършва извършва вместо страната и от нейно име (активно ППред. – подаване на искова молба) или приема извършени спрямо страната процесуални действия (пасивно ППред. – получаване на призовка). Съдът трябва да бъде уведомен, че лицето извършващо действията участва в процеса от чуждо име.

3. Не са представители процесуалните субституенти, които бранят чужди права, но от свое име, нито подпомагащите и контролиращите страни, защото и те не участват от чуждо име.

4. Като действа от чуждо име, представителят отклонява от себе си последиците от процеса и остава спрямо тях трето лице, а когато има и представителна власт (ПВ) – тези последици обвързват представлявания. Представителите следва да докажат наличието на ПВ пред съда с документ (акт за раждане – родителят; устав на дружество – предст. Му орган и т.н.) Значението на ПВ се проявява в наколко насоки:

• 
  ПВ не обуславя факта на ППр., т.е. то възниква и без нея, но не може да породи последици за представлявания ако представителят няма ПВ, т.е. ПВ обуславя последиците от представителството. Така ако не е имал представителят ПВ, постановеното решение може да се обжалва, а ако е влязло в сила – да се отмени по реда на чл.303;
  
• 
  ПВ е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и за нея съдът следи служебно. Тя е и условие за валидност на извършените от и спрямо представителя действия;
  
• 
  Липсата на ПВ обаче може да бъде преодоляна, ако действията бъдат потвърдени от представлявания, за което съдът дава срок – арг. От чл.101 ГПК. Потвърждаването може да е устно, писмено или с конклудентни действия. !!! То е допустимо дори когато действията са извършени от лица, които не могат да се упълномощавата съгласно чл.32. Потвърждаването заздравява с обратна сила извършените действия – чл.101,ал.2;
  
• 
  Ако няма потвърждаване в дадения от съда срок и
  

2./ в последствие ПВ е отпаднала (например оттеглено е пълномощното, но това не е съобщено на съда – действията са си валидни за съда; или лицето е станало пълнолетно) се приема все едно тези действия никога не са били извършени.

3./ започнат е исков процес от лице без представителна власт, обаче съдът е разгледал делото и изпраща решението на страните – ищецът едва тогава разбира, че е такъв и има 2 възможности

- да обжалва решението, тъй като то е процесуално недопустмио (съдът не е бил надлежно сезиран) – решението да се обезсили и делото да се прекрати или решението да се обезсили и делото да се върне на 1-ва инстанция (с връщането де факто страната потвърждава само предявяването на иска, но не и последващите процесуални действия);

- не подава въззвина жалба – с конклудентното си бездействие лицето потвърждава всички извършени от негово име действия

Съдът трябва да отстрани представителя от участие в делото и ако има искане от другата страна трябва да бъде осъден да заплати разноските, които е предизвикал със своите действия (арг. От чл. 42 ЗЗД). Ако съдът постанови решение по спора при иск, предявен без ПВ, то няма да е нищожно – то обвързва представлявания докато не бъде отменено по пътя на обжалването (виж по-горе) или по реда на чл.303 ако е влязло в сила. !!!!!!! На липсата на ПВ обаче може да се позове само тази страна, която не е била надлежно представлявана. Насрещната е имала интерес още от момента, когато представителят се е легитимирал да оспори и още тогава е трябвало да иска проверка на ПВ и щом не го е направил не може да се позовава на липса на такава по-нататък.

1. ЗП на ФЛ

1.2. ПВ на родителите и настойниците са еднакви по обем – арг. От чл.73 и 118 СК. ЗП може без разрешение на съда да предявява от името на недееспособния всички искове и да отговаря по всички искове с/у него, но ако трябва да извърши процесуално действие, за което законът изисква изрично пълномощно (виж чл.34,ал.3), действието ще е валидно само ако е одобрено от съда, пред който делото е висящо – чл.29,ал.5 ГПК.

1.3. Освен на недееспособните, законно е и представителството на дееспособни, когато са безвестно изчезнали или отсъстващи – чл.29, ал.1, неизвестни лица, срещу които се търси обезпечение на док-ва – чл.208,ал.5 и др. Тук чл.29,ал.5 не важи, т.е. одобрение от съда на действията на представителя не се изисква.

2. ЗП на ЮЛ и държавата – това са техните органи

2.1.Държавата се представлява по граждански дела пред съда от МФ, а по дела за недвижими имоти – от МРРБ – чл.31 ГПК; Държавните учреждения, когато са персонфицирани, т.е. отделни субекти – от техния ръководител – директор, министър и т.н.

2.2. Общината – по гр. Дела се представлява от кмета – чл.44,ал.1, т.14 ЗМСМА;

2.3. Кооперациите – от техния председател (чл.26,ал.2 ЗК), а ТД – при СД – от всеки съдружник; при КД – от всеки неограничено отговорен съдружник; при ООД, ЕООД – от управителя; при АД – колективно от Съвета на директорите. ЮЛНЦ – колективно от управителния си орган.

ПВ на тези органи важи за всички дела, заведени от името или срещу представляваното лице и включва всички процесуални действия по исковия процес, като чл.29,ал.5 няма приложение тук, а само за ФЛ!!!

1. В основата на това представителство седи упълномощаването – то е едностранна сделка-волеизявление, а не договор, защото съдържа само волята на представлявания. Пълномощното трябва да е писмено с изчерпателно посоченото съдържание в чл.33. По новия ГПК вече може да се направи и устно в съдебната зала, което се отразява в протокола.

2. видове упълномощаване

• 
  Генерално – с него 1 лице се упълномощава да представлява друго лице по всички граждански, административни и други проблеми, които могат да възникнат;
  
• 
  Общо – 1 лице е упълномощено да представлява друго по конкретно гражданско дело или по граждански дела изобщо като няма огранечние в процесуалните действия, които може да извършва. Такова пълномощно обаче не може да се даде за дела по искове за гражданско състояние, защото такива дела са свързани с моралната преценка на носителя на правото на иск – за тях се изисква изрично пълномощно – чл.34, ал.2. Ако обаче такъв иск бъде предявен срещу упълномощителя, последният може да бъде представляван на базата на общо пълномощно. Пълномощникът по общо пълномощно може да преупълномощава (чл.34,ал.1), стига преупълномощеният да попада в кръга на лицата по чл.32 ГПК. Съгласно ал.4 на чл.34 пълномощното има сила до приключването на делото във всички инстанции, освен ако е уговорено друго – т.е. ограничени са пр. Действия и то става изрично;
  
• 
  Изрично – посочени са изрично процесуалните действия, които пълномощникът може да извършва. По силата на чл. 34, ал.3 примерно са изброени действия, свързани с разпореждане с предмета на делото (напр. Оттегляне или отказ от иск), които могат да се извършват само ако има изрично пълномощно за това
  

4. прекратяване на упълномощаването - чрез него се погасява ПВ на пълномощника преди да е била изчерпана. Всички извършени до прекратяването на ПВ действия остават в сила, т.е. то действа занапред – чл.35, изр. 2. Кои са основанията за прекратяване на упълн.

• 
  Оттегляне на упълномощаването – чл.35 ГПК. Това е 1-странен акт, изхождащ от упълномощителя и доведен до знанието на съда;
  
• 
  Упълномощителят почине или бъде поставн под пълно запрещение – чл.41 ЗЗД;
  
• 
  Пълномощникът почине, поставен е под пълно запрещение или се откаже от ПВ, за което е уведомил съда (а и упълномощителя), а ако е адвокат – ако бъде лишен от права.
  

1. Няколко хипотези има в чл.29. а./ при противоречие межуд интересите на представлявания и неговия представител – ал.4; б./ Когато трябва да се извършат неотложни действия (например предяване на иск, заплашен от погасителна давност) с/у недееспособно лице и последното няма назначен настойнки/попечител, заинтересуваната страна може да поиска от съда да му назначи особен представител – ал.2.; в./ лице, което няма постоянен или настоящ адрес – ал.3 на чл.29

2. С новия ГПК и Закона за правна помощ се въведе още един тип особено пр. Представителство, който даде по-социална ориентация на ГПр. Това е институтът на правната помощ, уреден в гл. 10 – чл.94-99. Правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита.

• 
  От 1 страна то е изявление за знание – относно действителното правно и фактическо положение през погледа на ищеца, т.е. така както той го е възприел. Разбира се, може да го е възприел грешно и тогава изявлението ще бъде невярно, а искът неоснователен. Ако го е възприел вярно – искът ще е основателен;
  
• 
  От друга страна то е волеизявление – насочено е да породи определени, искани от ищеца правни последици – в петитума ищецът го посочва. Като волеизявление искът може да бъде допустим или недопустим.
  
• 
  Искът е едновременно изявление за знание и волеизявление. За да бъде учреден обаче валиден процес е достатъчно искът да е допустим, т.е. да има действително волезявление. Съдът проверява иска като волеизявление от момена на постъпването на исковата молба, но следи и през целия процес за това и накрая остново при постановяване на съдебното решение. Дали е основателен или не, т.е. дали отговаря на действителното положение, е от значение чак за съдържанието на съдебното решение, защото чак тогава това става ясно
  

2. 
   Значение
   

• 
  Поставя началото на исковия процес и по този начин поражда проц. Правоотношение;
  
• 
  Определя спорния предмет и надлежните страни по делото;
  
• 
  Искът сочи вида на търсената защита – само СПН, или СПН и ИС (осъдителен иск) или СПН и КД (конститутивен иск);
  
• 
  Определя предмета на решението – то е отговор на иска – Всеки иск съдържа проект за съдебно решение, което ищецът желае, но което ще получи само ако искът му е допустим и оснвателен.