АСТРАЛНИ ТЕЛА ИЛИ ДОПЕЛГЕНГЕРИ

Елена Петрови а Блаватска: Нашата окултна философия ни учи, че има три вада „двойници", като използвам думата в нейния най-широк смисъл. Първо човек има своя „двойник" или сянка (думата е подхо­дящо намерена), около която се изгражда физическо­то тяло на ембриона — бъдещия човек. Въображение­то на майката или някой нещастен случай, който за­сяга детето, ще засегне също и астралното тяло. И астралният и физическият аспект съществуват преди съзнанието да влезе в действие и преди пробуждане­то на атмата. Това става когато детето навърши седем години и с това дойде отговорността на пълноценното съзнателно и сетивно същество. Този „двойник" се ражда с човека, умира с него, никога не може да се отдели от тялото по време на живота и макар да го надживява, се разпада pari passu³². Именно това при определени атмосферни условия се вижда над гробо­вете като светеща фигура на човека, който е починал. От физическа гледна точка, приживе това е човешкия жизнен двойник, а след смъртта — единствено газове­те, които се отделят от разлагащото се тяло. Но що се отнася до произхода и същността на явлението мо­же да се каже и друго. Този двойник решихме да на­ричаме линга-сарира, но за по-голямо удобство аз бих предложила да се спрем на наименованието „протеанско" или „пластично" тяло.

Е. П. Б. Протеанско тяло е удачен термин, тъй ка­то то може да приема всякакви форми; например „магьосниците-пастири", за които мълвата може би не без основание твърди, че са върколаци, и „кабинет­ните медиуми", чиито собствени „пластични" тела иг­раят ролята на материализирани баби и крале. Как да си обясним по друг начин неизменния навик на „скъпите покойници" да се явяват само на малко по­вече от една ръка разстояние от медиума, независимо от това дали той е изпаднал в транс или не. Обърне­те внимание, аз изобщо не отричам чуждите влияния при този род явления. Само твърдя, че чуждите влия­ния са редки и че материализираната форма е винаги на астрала на медиума или на протеанското му тяло.

Е. П. Б.: То не се създава. Както вече казах, то нараства заедно с човека и съществува в зачатъчно състояние до и преди раждането на детето.

Е. П. Б.: Вторият вид е „мисловното" тяло или по-. скоро фантазното тяло, което сред окултистите е из­вестно под наименованието маяви-рупа или „илюзор­ното тяло. По време на живота този образ е проводник едновременно на мисълта и на животинските страсти и желания, а източниците, които използва, с"а както най-низшето земно съзнание (манас), така и кама елемента на желанието. По своите възможности той е двойствен и след смъртта образува нещо, което на изток се нарича бхут или кама-рупа, но сред теософи­те това явление е известно по наименованието „приви­дение".

Е. П. Б: Третият вид е истинския Аз, който на из­ток се нарича „причинно тяло", а в школите отвъд Хималаите се среща винаги под наименованието „кармично тяло", което е едно и също. Защото кармата, или действието, е причината, която води до непрестанните прераждания и въплъщения. Той не е монадата, нито пък манас в същинския смисъл на думата, но по опре­делен начин е неразривно свързан и съставен от мона­дата и манас в девахан.

Е. П. Б: Най-вероятно е да ви попитат и в допълне­ние към казаното ние ще отговорим, че „мисловните сили", аспектът на маяви (или илюзорното тяло) след смъртта се сливат напълно с причинното тяло, или съзнателия мислещ Аз. Животинските елементи или сила­та на желанието на „фантазното тяло" след смъртта абсорбира онова, което е събрала през живота посред­ством непреодолимото желание да живееш; т. е. приви­дението (кама-рупа) се формира от цялата астрална жизненост, а също и от отпечатъците от нейните мате­риални действия и мисли. Нашите теософи знаят доб­ре, че след смъртта по-висшият манас се обединява с монадата и преминава в девахан, докато остатъкът от по-низшият манас или животинското съзнание приема формата на привидение. То живее, но в него едва ли има някаква съзнателност — с изключение на случаите, когато бъде въвлечено в потока на медиум.

Е. П. Б: Мисля, че засега толкова метафизика ни стига. Нека се спрем на „двойника" в неговата земна фаза. Какво бихте искали да научите?

Е. П. Б: То е лишено от съзнание доколкото умира­щият в повечето случаи не съзнава, че го поражда, нито пък знае за неговата поява. Онова, което става в този случай, е следното. Ако в момента на смъртта си уми­ращият мисли много съсредоточено за онзи, когото сил­но иска да види или обича повече от всички, той може да се яви на този човек. Мисълта се обективира; двой­никът или човекът сянка не е нищо друго освен вярно копие на живия човек, нещо като огледално отражение; двойникът повтаря онова, което човекът прави дори и в мислите си. Ето защо в подобни случаи призраците често са облечени в дрехите, които са били носени точ­но в този момент, а образът възпроизвежда дори и из­ражението на умиращия. Двойникът на къпещ се човек ще изглежда като потопен във вода; ето как ако някой удавник се яви пред приятеля си от двойника сякаш ще се стича вода. Причината за появата на видението може освен това да бъде точно обратната, т. е. умира­щият може да мисли, а може и въобще да не мисли за конкретния човек, пред когото се явява образа му, а точно вторият от двамата да бъде усещащият елемент на връзката. Възможно е също така неговата симпатия или омраза към човека, чийто дух е извикан по този на­чин, да бъдат твърде силни във физически или психи­чески смисъл; в този случай видението се поражда и зависи от интензивността на мисълта. Онова, което ста­ва тогава е следното. Нека умиращият човек бъде А, а онзи който вижда двойника — Б. Образът на А е тол­кова дълбоко отпечатан върху психическата памет на Б, че между двамата се установява истинско магнетич­но привличане или отблъскване, независимо дали човек знае това и дали го чувства или не. Когато А умира, шестото чувство или психическо-духовния интелект на вътрешния човек при Б разбира за настъпилата при А промяна и незабавно преценява физическите усещания на А, като проектира пред очите си неговия образ, ка­къвто е той в момента на голямото изменение. Също­то става и когато умиращият копнее да види някого; съзнателно или несъзнателно мисълта му телеграфира на неговия приятел по жиците на симпатията и се обективира. „Обществото за проучване на привиденията" би дало на това явление надутото, но и не по-малко неяс­но определение — телепатично въздействие.

Е. П. Б: Това е невъзможно. Двойникът не може да действа, ако основният тон на това действие не бъде ударен в мозъка на човека, комуто двойникът принад­лежи, било той мъртъв, жив, в добро или лошо здраве. Ако преди да премине към други мисловни картини, той спре на дадена мисъл за една секунда достатъчно дъл­га за да й даде форма, тази секунда ще бъде толкова достатъчна за обективизацията на неговата личност върху астралните вълни, колкото е необходимо за ли­цето ви да се отпечата върху чувствителната плака на фотографския апарат. Нищо не пречи на това вашият образ да бъде грабнат от обграждащите го сили — по начина, по който изсъхналият лист бива уловен и поне­сен от вятъра — и да бъде превърнат в изопачен и карикатурен вариант на мисълта ви.

Е. П. Б: В този случай създаденият образ е взет и приложен в употреба чрез лишена от съдържание фор­ма. Същото става и в помещенията за спиритични се­анси, когато „образите" на мъртвите — които може би несъзнателно се носят в съзнанието или дори в аурата на присъстващите — бъдат уловени чрез елементалите (или първичните сенки), обективирани пред аудитория­та и дори накарани да действат по заповед на онзи, който има най-силна воля от всички в помещението. Ос­вен това във вашия случай трябва да съществува свър­зваща връзка — телеграфна жица — между двамата души, нещо като душевен мост, по който мисълта неза­бавно да премине. Разбира се, винаги трябва.да има ня­каква основателна причина, поради която дадена мисъл да поеме в тази посока; тя трябва по някакъв начин да бъде свързана с другия човек. В противен случай по­добни привидения биха се. превърнали в нещо обикнове­но и ежедневно.

Е. П. Б: С огромна трудност, твърда решимост и много саможертви той със сигурност може да бъде при­добит. Но в същото време за онези, които са родени с талант, е сравнително лесно. Защо става така, че едни съзират поезия в зелето и в свинята с нейните малки, докато други в най-висшите неща виждат само тяхна­та най-низша и материална страна, защо те се смеят на „музиката на сферите" и защо се подиграват с най-възвишените схващания и философии? Това различие зависи просто от вродената способност на ума да мис­ли на no-висше или no-низше ниво, или с други думи да мисли с астралния (в онзи смисъл на думата, даден и от Св. Мартин) или физическия ум. Големите интелек­туални способности често не са доказателство, а пре­пятствие по пътя към духовните и правилни схващания; вижте например по-голямата част от значителните фи­гури в науката. Ние трябва no-скоро да ги съжаляваме, отколкото да ги обвиняваме.

Е. П. Б: Това не се отнася само за тях, а и за всич­ки онези, които са по принцип чувствителни. Онзи, кой­то е надарен с тази способност дори за най-незначител­ните неща да мисли на no-висше ниво, по силата на този си дар притежава, така да се каже, пластичната си­ла да твори в самото си въображение. За каквото и да си мисли такъв човек, мисълта му ще бъде дотолкова по-интензивна от тази, на обикновения човек, че благо­дарение на самата си интензивност ще се сдобива със силата да твори. Науката е установила факта, че ми­сълта е енергия. Функционирайки тази енергия засяга атомите на астралната атмосфера около нас. Вече ви казах, че лъчите на мисълта имат същата способност да създават форми в астралната атмосфера, каквато имат и слънчевите лъчи по отношение на лещите. Вся­ка мисъл, която поражда подобна мозъчна енергия, съз­дава форма.

Е. П. Б: Тя е напълно безсъзнателна, в случай че не е творение на адепт, който предварително си е по­ставил за цел да й даде съзнание или no-скоро да й да­ри достатъчно от собствената си воля и интелект, така че да изглежда съзнателна. Ето защо трябва да бъдем ..по-внимателни в мислите си.

В това отношение трябва да се има предвид и голя­мата разлика между адепта и обикновения човек. Адептът е в състояние по своя воля да използва собствена­та си маяви-рупа, но с редки изключения обикновеният човек не е. Наименованието е маяви-рупа, тъй като тя представлява вид илюзия, която се използва за даден случай и която за да постигне целта си носи достатъч­но от съзнанието на адепта. Обикновеният човек просто създава мисловен образ, чиито свойства и възможно­сти в този момент са му напълно неизвестни.

В: В такъв случай може да се каже, че формата на адепта, появяваща се на разстояние от тялото му, ка­то например Рам Лал в „Господин Айзъкс", е просто образ.

Е. П. Б: Точно така. Това е ходеща мисъл.

В: При какви обстоятелства адептът може да се появи почти едновременно на няколко места?

Е. П. Б: Той е в състояние да направи това. Точно такъв е случая с Аполоний от Тиана, който по едно и също време бил видян на няколко места, докато тялото му било в Рим. Но трябва да се разбере, че дори и астралният адепт не присъства изцяло във всеки един от фантомите.

В: В такъв случай е крайно необходимо хората да, внимават в мислите си, независимо от тяхното въобра­жение и умствени възможности.

Е. П. Б: Несъмнено. Това е необходимо защото вся­ка мисъл има форма, приемаща очертанията (външност­та) на човека, който е зает с акта на мисленето. Как по друг начин ясновидецът може да види във вашата аура миналото и настоящето ви? Онова, което той виж­да е една подвижна панорама на самия вас, представе­на от последователните проявления на мислите ви. По-. питахте ме дали можем да бъдем наказани за мислите си. Не за всички, тъй като някои са мъртвородени, но за останалите, които ние наричаме „тихи" но потен­циални мисли, отговорът е да. Да вземем един краен случай, когато някой човек е толкова злонамерен, че да желае смъртта на друг. Ако зложелателят не е дугпа, висш адепт в областта на черната магия, при който случай кармата се забавя, подобно желание винаги ри­кошира обратно към човека, у когото се е появило.

Е. П. Б: Само ако има лошо око, което означава просто да притежава огромна пластична сила на въоб­ражението, която работи неволно и по този начин на­мира лоши приложения. А каква е силата на лошото око? Това е чисто и просто огромна пластична сила на мисълта, дотолкова голяма, че да произведе поток, на­ситен с възможности за всякакъв вид нещастия и зло­полуки, който прониква или се свързва с всеки човек, попаднал в обсега му. Един джетаторе (човек с лошо око) дори не е необходимо да бъде надарен с въобра­жение или пък да.има лоши намерения или желания. Той може да бъде просто човек, който изпитва удовол­ствие от това да вижда или чете за сензационни съби­тия като убийства, екзекуции, злополуки и т. н. Въз­можно е дори да не мисли за някои от тези неща в мо­мента, когато неговото око среща бъдещата му жер­тва. Но потоците са произведени и вече съществуват в неговия зрителен лъч, готови да задействат в момента, в който попаднат на подходяща почва, както случайно падналото семе е готово да поникне при първа въз­можност.

Е. П. Б: Да. Точно, както непопадналата в целта топка се връща към онзи, който я е хвърлил. Това се случва дори и- с някои дугпаи, които не са достатъчно силни или не спазват правилата (дори и те имат пра­вила, към които трябва да се придържат), но това не се отнася за истинските и опитни магьосници на чер­ната магия, тъй като те имат силата да извършват оно­ва, което искат.

Е. П. Б: Първата и най-важна стъпка в окултизма е да се научите да приспособявате мислите и идеите си към вашата пластична сила.

Е. П. Б: Защото иначе вие създавате неща, с които може би си навличате лоша карма. Никой не трябва да навлиза в окултизма или дори да се докосва до не­го преди да е съвършено наясно със собствените си сили; той също трябва да знае как да ги прави съиз­мерими с действията си. А това може да постигне един­ствено чрез задълбочено изучаване на философията на окултизма, което трябва да предхожда практическото обучение. В противен случай съдбата му е предопреде­лена - ТОЙ ЩЕ СЕ СГРОМОЛЯСА В БЕЗДНАТА НА ЧЕРНАТА МАГИЯ.

A3: Разбира се, това, което е много трудно и, как­то казвате, „води до объркване", е правилното разби­ране и разграничаване на истинските аспекти, които ние наричаме „начала" на истинското Его. Още повече, че съществува видима разлика в броя на тези начала при различните източни школи, независимо от факта, че всички те имат за основа едно и също учение.

A3: Така е, но въпреки че не бих посмяла да споря по този въпрос с учен ведантин, личното ми мнение е, че те имат очевидна причина да го правят. Те наричат Човек само онази сложна духовна съвкупност, която се състои от различни аспекти на съзнанието. Презират физическото тяло и за тях то е просто илюзия. А и Веданта не е единствената философия, която разглежда нещата по този начин. Лао Дзъ в своя „Дао-дъ-дзин" споменава само пет начала, защото, също като ведан­тините, не включва две от тях, а именно духа (Атман) и физическото тяло. Нещо повече, последното той на­рича „труп". Да вземем и школата Тарака раджа йога.

Учението й признава само три начала. Но всъщност нейното Шулопадхи, или физическото тяло в джаграта — състояние на будно съзнание, нейното Шукшмо-падхи, или същото това тяло в състояние на сън, и нейното Каранопадхи, или „причинно тяло", онова, кое­то преминава от едно въплъщение в друго, са все двой­ствени в аспектите си и така стават шест. Прибавете към тях и Атман, всеобщото божествено начало или без­смъртния елемент у човека, и този който ще получите не се различава от Всемирния дух, и ще получите същи­те седем както при езотеричното деление.

ТОЙ: В такъв случай това деление почти напълно съвпада с виждането на християните мистици — те различават душа, тяло и дух.

A3: Съвсем същото е. Лесно бихме могли да пред­ставим тялото като носителя на „живия двойник", не­го като носителя на Живота или прана, кама-рупа или (животинската) душа като носителя на висшето и низшето съзнание, и да получим от това шест начала, като увенчаем всичко с един безсмъртен дух. В окултизма всяка промяна в определянето на състоянието на наше­то съзнание дава на човек нов аспект, и ако той над­делее и се превърне в част от живото и действено Его, то следва да му се даде (и му се дава) специално име, за да може да се прави разлика между човека в това определено състояние и същия човек, намиращ се в друго състояние.

A3: Напротив, аз мисля, че е много лесно, ако вед­нъж сте схванали основната идея, а именно, че човек действа на това или на друго ниво на съзнанието си в строго съответствие с умственото си и духовно състоя­ние. Но поради материализма на нашето време, колко­то повече обясняваме, толкова по-неспособни изглеждат хората да разберат какво казваме. Ако искате, разде­лете земното същество, наречено човек, на три основни аспекта, но не на по-малко, освен ако не го разглежда­те наравно с животните. Вземете неговото реално тяло; после онова негово начало, определящо чувствата — а то стои съвсем малко по-високо от инстинктивното у звяра — или неговата жива елементарна душа; и на­края това, което го поставя далеч отвъд и над живот­ните — неговата мислеща душа или „дух". Нека сега разделим тези три същности, представящи човека, спо­ред окултисткото учение. Какво се получава?

A3: Съвсем не го намирам за странен. Ако мислят, че самосъзнанието умира заедно с тялото, то в своя слу­чай те несъзнателно изричат пророчество. Защото ако са напълно убедени в това, което казват, за тях съзна­телният живот след смъртта е невъзможен.

A3: Основните закони на духовния свят, които са неизменни, не допускат изключения. Но има правила за тези, които виждат и за тези, които предпочитат да останат слепи.

A3: Нито то ще го застави, нито той ще прогледне. Упорито отричайки по време на земния си живот от­въдния, той ще е неспособен да го усети. Духовните му сетива са закърнели, те не могат да се развият след смъртта и той ще си остане сляп. Когато настоявате, че той трябва да прогледне, вие явно имате предвид едно, а аз — друго. Вие говорите за духа от Духа, за огъня от Огъня — или, накратко, за Атмана — и го обърква­те с човешката душа — с Манас ... Не ме разбирате, нека се опитам да поясня. Същността на въпроса ви е тази: вие искате да знаете дали е възможна пълна за­губа на самосъзнанието и себеусещането след смърт­та, когато става дума за убеден материалист. Нали така? Аз казвам: възможно' е. Защото, твърдо вярвай­ки в нашето езотерично учение, което третира периода след смъртта или интервала между две умирания и две раждания просто като преходно състояние, аз казвам: независимо дали този интервал между две действия на илюзорната драма на живота продължи една или ми­лион години, това post mortem състояние може, без ни най-малко да наруши основния закон, да се окаже съв­сем същото като състоянието на човек, изпаднал в не-свяст.

A3: Нито пък сега твърдя, че допускат. Но духов­ният закон за континюитета е приложим само към не* ща, които са наистина реални. За прочелите и разбра­ли „Мандукя упанишада" и „Веданта-сара" всичко то­ва е съвсем ясно. Нещо повече — достатъчно е да схва­нете какво ние разбираме под Буди и двойствеността на Манас, за да добиете ясна представа защо може самосъзнанието на материалиста да не оцелее след смъртта — защото Маняс в своя нисш аспект е гнез­дото на земното съзнание и следователно може да ни даде само онова възприемане на вселената, което се гради на доказателства, сочени му от същото това съз­нание, а не на духовното ни зрение. Нашата езотерична школа твърди, че между Буди и Манас, или между Ишвара и Праджна³³, разликата в действителност е не •по-голяма от тази между гората и нейните дървета, езерото и неговите води, също както учи Мандукя. Ед­но или сто мъртви или изкоренени дървета не могат да попречат на гората да бъде гора. Разрушаването или смъртта post mortem на една личност, отклонила се от безкрайния низ на останалите, няма да причини и най-малка промяна в духовното Его, я то ще си оста­не същото. С тази разлика, че ще се превъплъти вед­нага, вместо да изживее Девахан.

A3: Не можете, защото ще смесите абстрактния об­раз на цялото със случайните промени в неговата фор­ма; и защото бъркате Манас-тайджаси — озарената от Буди човешка душа със същата, сведена до живо­тинското. Не забравяйте, че ако за Буди може да се каже, че е безусловно безсмъртен, за Манас не може да се твърди същото, а още по-малко за тайджаси, който е атрибут. Съзнанието post mortem, или Манас-тайджаси, не може да съществува отделно от Буди — божествената душа, защото първото (Манас), в своя низш аспект, е определително качество на земната лич­ност, а второто (тайджаси) е идентично с него, и то представлява същия Манас, само че отразяващ свет­лината на Буди. На свой ред Буди би останал само един лишен от индивидуалност дух без онзи елемент, който взема от човешката душа и който, в тази илю­зорна вселена, го определя и превръща в нещо вече отделно от всеобщата душа по време на целия цикъл на превъплъщение. По-точно казано, Буди-Манас не може нито да умре, нито да изгуби своето сложно са­мосъзнание във вечността, нито пък спомена от пре­дишните си въплъщения, когато двете — духовната и човешката душа — са били здраво свързани. Но поло­жението не е същото, когато става дума за материалист, чиято човешка душа не само не приема нищо от божествената, но и отказва да признае съществуване­то й. Не можете да приложите тази аксиома към атри­бутите и квалификациите на човешката душа, защото ще е все едно да кажете, че щом вашата божествена душа е безсмъртна, то и руменината по бузите ви съ­що трябва да е безсмъртна. Но всъщност тази румени­на, също както тайджаси, или духовното сияние, е само преходно явление.

A3: Точно това казвам и повтарям, че ако се сведе само до Манас, или човешката душа, сиянието на тай­джаси ще е вече само въпрос на време. Защото за зем­ната личност на човека и безсмъртието и самосъзна­нието в отвъдното се превръщат в обусловени атрибу­ти, тъй като изцяло зависят от условията и убежде­нията, създадени от самата човешка душа през време на живота на нейното тяло. Карма действа непрестан­но: в отвъдния живот ние жънем плодовете само на онова, което сме посяли, или по-точно създали, при земното си съществуване.

A3: Нашата философия учи, че кармическото нака­зание постига Его-то само в следващото му въплъще­ние. След смъртта то получава само награда за неза­служените страдания, понесени по време на последно­то м у съществуване³⁵. Следователно цялото наказание след смъртта, дори и за материалиста, се заключава в отсъствието на награда и в пълната липса на съзна­нието за блаженство и покой. Карма е рожбата па зем­ното Его, плодът на действията на дървото, което е обективната индивидуалност на човека, видима за всички, както и плодът на мислите и дори на духовно­то „Аз". Но Карма е също така нежната майка, която лекува раните, нанесени от нея при предишния живот, преди да започне да измъчва това Его, нанасяйки му нови. Ако може да се каже, че не съществува умствено или физическо страдание в живота на смъртния, което да не е плод и следствие на грехове в това или пре­дишното му съществуване, от друга страна, тъй като той не е запазил и най-блед спомен от него в своя действителен живот, чувства, че не заслужава такова наказание и искрено вярва, че страда не по своя вина, само това е достатъчно, за да даде право на човешка­та душа на пълна утеха, покой и блаженство в нейно­то отвъдно съществуване. Смъртта винаги идва за на­шите духовни същности като спасител и приятел. За материалиста, който въпреки материализма си не е бил лош човек, времето между двата живота ще при­лича на непробудния и спокоен сън на дете — изцяло лишен от сънища или с неясни за възприятията му образи. За вярващия то ще бъде сън, ярък като живо­та, изпълнен с истинско блаженство и видения. Що се отнася до злия и жестокия човек, бил той материалист или не, той ще се прероди веднага и ще изстрадва своя ад на земята. Влизането в Авичи е рядко и изключи­телно събитие.

A3: Някои хора все пак помнят своите предишни въплъщения. Архатите наричат това Сама-Самбуда или познаването на всички изминали въплъщения.

A3: Като изучавате и се опитвате да разберете по-правилно особеностите на трите състояния на сън. Сънят е общ и неизменен закон и за човека, и за звяра, но съществуват различни видове сън и още по-различни сънища и видения.

A3: И материалистът е прав поне в едно — защото за човек без вяра и вътрешни възприятия безсмъртие­то е невъзможно. За да може да води съзнателен жи­вот в света, който го очаква, човек най-напред трябва да вярва в този живот по време на земното си съще­ствуване. Върху тези две твърдения на Тайното уче­ние се гради цялата философия на отвъдното съзнание и безсмъртието на душата. Его-то винаги получава според това, което заслужава. След разлагането на тялото за него настава време на пълно и ясно съзна­ние, състояние на хаотични сънища или безпаметен сън, неразличим от анихилацията. Това са трите съ­стояния на съзнанието. Физиолозите откриват причина­та за сънищата и виденията в несъзнателната подго­товка За тях, когато сме будни; защо да не се приеме същото и за сънищата в отвъдното? Аз повтарям: смъртта е сън. След смъртта пред духовник поглед на душата започва едно представление, чиято програма е заучена и много често съставена несъзнателно от нас самите; това е практическата изява на правилните вярвания или на илюзиите, които сами сме създали. Методистът ще е методист, мюсюлманинът — мюсюл­манин, разбира се, само за малко — само докато трае периодът на блаженото заблуждение, което всеки си създава сам. Това са отвъдните плодове на дървото на живота. Естествено, това дали вярваме или не във факта на съзнателното безсмъртие не може да "повлияе на безусловната реалност на самия факт, щом като той съществува; но вярата «ли неверието в това безсмър­тие, както и продължаването или унищожаването на отделни същности не може да не придаде нюанси на факта при прилагането му към всяка от тези същно­сти. Сега започнахте ли да разбирате?

A3: Почти. Помнете универсалното езотерично уче­ние за двата вида съзнателно съществуване: земното и духовното. Последното трябва да считаме за истинско поради самия факт, че то съдържа вечната, неизменна и безсмъртна причина за всичко; докато въплъщаващото се Его облича нови дрехи, съвсем различни от тези, които е носело при предишното си въплъщение и в които всичко освен неговия духовен прототип е обре­чено на промяна толкова коренна, че да не остави ни­каква следа след себе си.

A3: Според учението то трябва да изчезне точно така и изцяло, изчезва всичко освен онова начало, кое­то, обединило се с монадата, се е превърнало в чисто духовна и неразрушима същност и я придружава във вечността. Но в случая на отявлен материалист, чието собствено „Аз" никога не е отразявало Буди, как може последното да отнесе в безкрая и една единствена ча­стица от тази земна индивидуалност? Вашето духовно „Аз" е безсмъртно, но от вашата сегашна същност то може да отнесе в отвъдния живот само онова, които е заслужило безсмъртие, а именно — само уханието на цвета, покосен от смъртта.

A3: Цветът, както всички предишни и бъдещи цве­тове, които са разцъфнали и умрели, и които ще раз­цъфтят отново върху клонката, върху Сутрагма, всич­ки деца на един корен или Буди, ще се превърне в прах. Вашето сегашно „Аз", както сам знаете, е не тя­лото, което сега седи пред мен, нито пък това, което аз бих нарекла Манас-Сутратма, а Сутратма-Буди.

A3: Без съмнение. Духовното Его на човека се движи във вечността подобно на махало между часовете на живот и смърт. Но ако тези часове, отбелязващи пе­риодите на земен и духовен живот, имат ограничена продължителност, и ако самият брой на такива състояния във Вечността между сън и пробуждане, и илю­зия и реалност, има своето начало и своя край, духовният „пилигрим" от друга страна е вечен. Следовател­но часовете на неговия отвъден живот — когато, ли­шен от тялото, той застане лице в лице с истината, а не с миражите на неговото преходно земно съществуване през периода на това пилигримство, което нари­чаме „цикълът на прераждания" — са единствената реалност в нашата концепция. Такива интервали, въп­реки своята ограниченост, не пречат на Егото, докато то непрекъснато се усъвършенства, да следва неот­клонно, макар и постепенно и бавно, пътя към своето - последно превъплъщение, когато това Его, вече постиг­нало целта си, се превръща в божественото ВСИЧКО. Тези периоди и. етапи подпомагат достигането на този окончателен резултат, вместо да му пречат; и без та­кива ограничени интервали божественото Его не може никога да достигне своята крайна цел. Това Его е ак­тьорът, а многобройните му и различни въплъщения — ролите, които изпълнява. Можете ли да наречете тези роли и костюмите за тях индивидуалността на самия актьор? Както този актьор Егото е принудено да иг­рае през целия Цикъл на необходимостта до самия праг на Пара-нирвана много роли, някои от които ве­роятно и неприятни за него. Но както пчелата събира меда си от всяко цвете, като оставя останалото за храна на земните червеи, така прави и нашата духов­на индивидуалност, независимо дали я наричаме Сутратма или Его. Тя събира от всяка земна личност, в която Карма я принуждава да се въплъти, само некта­ра на духовните качества и самосъзнание п, обединя­вайки ги в едно цяло, излиза от какавидата като слав­ния Дхяни Чохан. И толкова по-зле за онези земни индивидуалности, от които не може да събере нищо. Те със сигурност не могат да надживеят съзнателно своето земно съществуваме.

A3: Ни най-малко. Но то не може да се. докосне до несъществуващото. За всичко онова, което същест­вува като CAT, вечно стремящия се CAT, безсмъртие­то и вечността са Абсолютни. Материята е полюсът, противоположен на Духа, и въпреки това двете са едно. Същността на всичко това, т. е. на Дух, Сила и Материя, или на трите в едно, е толкова безкрайна, колкото и безначална; но формата, приета от триединството при въплъщенията, външността, е със сигурност само илюзията на нашите лични схващания. Затова и наричаме ние реалност единствено отвъдния живот, а земния и земната му личност захвърляме в призрачни­те сфери на илюзията.

A3: Защото използваме израз, предназначен да улесни схващането на въпроса, а от гледна точка на земните възгледи той е съвсем правилен.

A3: Никой никога не е твърдял подобно нещо. Ако един материалист е добър човек, макар и невярващ неговата духовна индивидуалност не може да умре за­винаги. Казах друго — че съзнанието за един живот може да изчезне изцяло или частично в случая на крайния материалист — в дългата поредица от живо­ти не остава и следа от тази индивидуалност, която не е вярвала.

A3: Съвсем не. Можете да заспите като мъртвец, във влака по време на дълго пътуване, да пропуснете една или няколко гари без никакъв спомен или съзна­ние за това, да се събудите на друга гара и да про­дължите пътуването, като си спомняте за други спир­ки, до края на пътя, когато целта е постигната. Бяха ви изброени три вида сън: безпаметният, хаотичният и онзи, истинския, при който за спящия човек сънища­та се превръщат в пълна реалност. Ако вярвате в по­следното, защо не можете да повярвате и в предишно­то? В каквото човек е вярвал и очаквал след смъртта, това и ще получи. Този, който не е очаквал живот след нея, ще получи в промеждутъка между две прераждания абсолютна празнота, стигаща до анихилация. То­ва е просто осъществяването на програмата, за която говорихме и която е създадена от самия материалист. Но, както казвате, има разни видове материалисти. Себичният, „порочен егоист, непролял нито една сълза за друг, освен за себе си, и така прибавил към безве­рието си пълно безразличие към целия свят, ще тряб­ва завинаги да остави пред прага на смъртта своята индивидуалност. Тъй <като тази индивидуалност няма сетива за състраданието към света около нея и следодателно нищо, с което, да се закачи за нишката на Сут-ратма, последния дъх прекъсва всяка връзка между двете. Щом няма Девахан за такъв материалист, Сут ратма ще се превъплъти почти веднага. Но онези ма­териалисти, не сгрешили в нищо, освен в неверието си ще пропуснат само една гара. Нещо повече, ще дойде времето, когато бившият материалист ще види себе си във Вечността и вероятно ще съжали, че е изгубил и един единствен ден — една гара — от вечния живот.

A3: Кажете го така, ако ви харесва. Само помнете, че.ражданията се различават, и че понякога се раждат и „мъртвородени" същества — тези раждания са неудачи. Нещо повече — с вашите непоклатими запад­ни убеждения за 'материалния свят думите „житие" и „Битие" са съвсем неприложими към чисто субектив­ните условия на отвъдните съществувания. Точно зара­ди такива идеи — освен при малцина философи, които не се'четат от мнозинството и които сами са прекалено объркани, за да представят една ясна картина — в крайна сметка всички ваши схващания за живота след смъртта са станали толкова ограничени. От една страна те са довели до невежеството на материализма, а от дру­га — до още по материалните възгледи за отвъдния: живот, които спиритистите са формулирали в своята „Земя на вечното лято". Там човешките души ядат, пият и се женят. Те живеят в един Рай, почти толкова чувствен и земен, колкото този на Мохамед, само че още по-малко философски. Не са по-добри и възгледите на неуките християни — те дори са още по-мате­риални, ако това въобще е възможно. От една страна са ангелите с подкастрени криле, медните тромпети златните арфи, улиците на райските градове, покрити със скъпоценни камъни, а от друга — пламъците на Ада. И всичко изглежда като сцена от коледна панто­мима. Именно поради тези ограничени възгледи ви з толкова трудно да разберете. А точно защото животът на освободената от тялото душа, макар и притежава­ща блясъка и яснотата на реалността както в някои сънища, е лишена от каквато и да е лъскава обектив­на форма на земен живот, източните философи са го сравнили със съновидение.