ХИПНОТИЗМЪТ И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ДРУГИТЕ МАГИЧЕСКИ МЕТОДИ

Отговор: „Хипнотизъм" е новото научно наименова­ние на старото невежествено „суеверие", наричано в миналото омагьосване или омайване. Това е една старо­давна лъжа, превърната в модерна истина. Явлението съществува, но все още не е намерило научно обясне­ние. Някои считат, че хипнотизмът е изкуствено пре­дизвикано възбуждане в периферната нервна система и че това възбуждане въздейства и се предава върху мозъчните клетки, водейки чрез изтощение до състояние, което не е нищо друго освен форма на сън (хипно­за или хипнос); други пък считат, че става дума просто за самопредизвикан унес, причината за който е главно въображението и т н. и т. н. Той се различава от животинския магнетизъм по това, че хипнотичното състояние се постига чрез метода на Брейд, който е чи­сто механичен, т. е. очите се насочват към някакъв ярък предмет от метал или кристал. Хипнотизмът става „жи­вотински магнетизъм" (или месмеризъм) когато ефек­тът се получава чрез хипнотични движения пред пог­леда на пациента. При първия метод не действат ни­какви електропсихически или дори електрофизически потоци, a само механичните молекулярни вибрации на метала или кристала, който човекът гледа. Именно окото — най-окултният от всички органи, разположени по повърхността на тялото ни, — служейки като про­водник (посредник) между парчето метал или кристал и мозъка, настройва молекулярните трептения на мозъч­ните нервни центрове в унисон (т. е. равенство в броя на съответните им трептения) с вибрациите на яркия предмет, намиращ се пред очите на пациента. Този уни­сон е причината, която води до хипнотичното състоя­ние. Но във втория случай вярното наименование със сигурност ще бъде „животински магнетизъм" или този толкова осмиван термин „месмеризъм". Защото при хип­нозата, предизвикана чрез предварителни движения, именно човешката воля. на самия хипнотизатор (била тя съзнателна или някаква друга) въздейства върху нервната система и пациента. А свръххипнотичното съ­стояние (т. е. „сугестия" и пр.) се постига отново чрез трептения, само че този път атомни, a не молекулярни. Те се пораждат от действието на тази енергия, която, се нарича воля и която протича в ефира на пространст­вото (следователно на съвсем друга плоскост). Онези неща, които наричаме „волеви трептения" и тяхната аура са абсолютно различни от трептенията, които се получават просто чрез механично молекулярно движе­ние. Двете явления стават в отделни нива на космично-земните планове. Тук естествено е необходимо ясно раз­биране за онова, което се има предвид под воля в окулт­ните науки.

Отговор: Онова, което се предава, няма наименова­ние в европейските езици и ако го опишем просто като воля, то ще загуби цялото си значение. Остарелите и строго запретени думи като „омагьосване", „омайване", „магия", „заклинание" и особено глаголът „омагьосвам" предават много по-добре същността на онова, което ста­ва по време на процеса на подобна трансмисия, откол­кото съвременните и нищо незначещи термини като „психологизирам" и „биологизирам". Окултизмът на­рича силата, която се предава „аурен флуид" за да я отграничи от „аурната светлина"; флуидът представляващ съотношение от атоми на едно no-висше ниво се спуска към едно no-низше под формата на неосезаеми и не­видими пластични вещества, породени и насочени от скритата воля; от друга страна „аурната светлина" или онова, което Райхенбах нарича од (светлина, обграж­даща всеки одушевен и неодушевен предмет в приро­дата) .не е нищо друго освен астралното отражение, което се излъчва от обектите. Нейният характерен цвят или комбинации и разновидности от цветове определят състоянието на гуните или с други думи качествата и характеристиките на всеки конкретен обект или су­бект — аурата на човека е по-силна от всички оста­нали.

Отговор: Ако под тази дума се има предвид невол­ното предаване на част от нечия жизненост или витал-на същност от един човек на друг (като последният е надарен или no-скоро озлочестен с подобна вампиризираща способност) чрез някакъв вид окултна осмоза, тогава явлението може да бъде обяснено само след внимателно проучване на същността и характера на полувеществения „аурен флуид", за който току-що го­ворихме. Като всяка друга окултна форма в природа­та този процес на ендо- и екзо-осмоза може да бъде на­правен благотворен или злотворен (това може да ста­не или несъзнателно или като волеви акт). Когато един хипнотизатор, намиращ се в добро здравословно състоя­ние, хипнотизира пациента с твърдото намерение да го облекчи и излекува, неговото изтощение е пропорцио­нално на полученото от болния облекчение: в този слу­чай е протекъл процес на ендосмоза — лечителят се разделя с част от жизнената си аура за да помогне на болния. От друга страна вампиризмът е сляп и меха­ничен процес, обикновено протичащ без знанието и на абсорбиращия, и на неговия партньор. В зависимост от" случая говорим или за съзнателна или за несъзнателна черна магия. При адептите и магьосниците процесът е съзнателен и се.ръководи от волята. И в двата случая предаването се извършва чрез магнетична и притега­телна способност, действаща в материална или физио­логична среда, но тя все пак се поражда и възпроиз­вежда в „четириизмерната" плоскост — света на ато­мите.

Отговор: При онези, които току-що разгледахме, но за да изчерпим въпроса напълно и за да дадем някол­ко примера ни е необходимо повече място, отколкото можем да отделим за тези отговори. Достатъчно е да кажем, че когато мотивът, подтикнал хипнотизатора към действие, е користен или вреден за някое живо съ­щество или същества, ние определяме всички подобни действия като черна магия. Здравословният витален флуид, който се предава от лечителя, хипнотизиращ па­циента, може да лекува и наистина лекува, но преко­мерната доза от него е убийствена.

(Това твърдение намира обяснение в нашия отговор на въпрос № 7, където показваме как трептенията раз­биват водната чаша на парчета.)

Въпрос: Има ли някаква разлика между хипнозата, която се постига чрез механични средства, като напри­мер въртящи се огледала, и хипнозата, която се осъ­ществява чрез директния поглед на хипнотизатора (та­ка нареченото омагьосване)?

Отговор: Ние смятаме, че тази разлика вече беше посочена в отговора на въпрос № 1. Погледът е по-си­лен и поради това по-опасен от обикновените механич­ни действия на хипнотизатора, който в девет случаи от десет не знае как и следователно не може да приложи волята си. Учениците, занимаващи се с езотерична нау­ка, трябва да имат ясна представа за законите на окултните съответствия и да знаят, че в случая с ме­ханичните средства действието се извършва на първо­то най-низше ниво на материята, докато в другия слу­чай, изискващ добре концентрирана воля, ако опера­торът е непосветен новак актът е на четвърто ниво, а ако е окултист — на пето.

Отговор: Науката е предложила няколко различни хипотези по този въпрос, но до този момент «е е прие­ла нито една от тях като окончателна. Това е така за­щото всички тези разсъждения се въртят в омагьосания кръг от материални и физически явления с техните сле­пи сили и механични теории. Хората на 'науката не поз­нават „аурния флуид" като явление и следователно го отхвърлят. Но нима те не вярваха в продължение на години в ефикасността на металотерапията? Влиянието на използваните за целта метали се дължи на въздей­ствието на електрическите им лъчения или заряди вър­ху нервната система. Просто бе открито, че съществу­ва сходство между функционирането на нервната си­стема и електричеството. Теорията се провали, защото влезе в конфликт с някои най-прецизни наблюдения и експерименти. Преди всичко тя противоречеше на един фундаментален факт, установен от металотерапията, особеното при който беше следното (а) в никакъв случай не може да се твърди, че всеки метал въздейства на всяко нервно заболяване, пациентът се оказва чувст­вителен към определен метал, а всички останали нямат върху него никакъв ефект; и (б) пациентите, върху които определени метали оказват някакво влияние са. малко на брой и се приемат като изключения. Това по­казва, че „електрическите флуиди" и тяхното лечебно действие съществуват само във въображението на тео­ретиците. Ако те наистина съществуваха, тогава всички, метали щяха в по-голяма или по-малка степен да влияят на всички пациенти и всеки метал, взет поот­делно, щеше да въздейства върху всяко нервно забо­ляване, стига в дадените случаи условията за пораж­дане на подобни флуиди да са напълно еднакви. След като доктор Шарко бе защитил доктор Бурк, някогаш­ният дискредитиран откривател на металотерапията, Шиф и останалите компрометираха всички онези, които вярваха в „електрическите флуиди" и изглежда, че се­га те са отречени в полза на теорията за „молекуляр­ното движение", която господства понастоящем във физиологията — поне засега, разбира се. Но възниква един въпрос: Истинската същност, поведение и състояние на „движението" в по-голяма степен ли са познати от същ­ността, поведението и състоянието на „флуидите"? Чо­век може да се усъмни в това. Във всеки случай окултизмът е достатъчно дързък за да поддържа станови­щето, че електрическите или магнетични флуиди (всъщ­ност те са идентични) по своята същност и произход се дължат на същото това молекулярно движение, сега трансформирано в атомна енергия¹⁴, на което се дължат всички останали движения в природата. В действител­ност, когато стрелката на галванометъра или електрометъра не е в състояние да долови някакви трептения, говорещи за наличието на електрически или магнетич­ни флуиди, това ни най-малко не доказва, че такива няма, а просто, че те са преминали едно no-висше ниво на действие и че електрометърът вече не може да за­сече енергия, функционираща на ниво, с което той ня­ма никаква връзка.

Гореказаното трябваше да бъде обяснено за да се изясни, че естеството на силата, която се предава от един човек или предмет на друг човек или предмет, не­зависимо от това дали става дума за хипнотизъм, елек­тричество, металотерагаия или „омагьосване", в същ­ността си е едно и също нещо, като разликите са само в степените, а промените са в съответствие с подниво­то на материята, върху което се въздейства. Всеки окултист знае, че нашето земно ниво (както и всяко друго, има по седем поднива.

Въпрос: Напълно ли е погрешна научната дефини­ция за хипнотичните явления?

Отговор: До този момент няма никаква дефиниция. Ако има въобще нещо от последните открития на фи­зическите науки, което окултизмът приема (до извест­на степен) е, че всички тела имат способността да пре­дизвикват металотерапевтични и други аналогични яв­ления, които въпреки голямото си разнообразие имат една обща черга. Всички те са източници-и генератори на бързи молекулярни трептения, които чрез пряк или опосредствен контакт влязат във връзка с нервната система и по този начин променят ритъма на нервните трептения, но при едно единствено условие — ако е налице явлението, наречено унисон. Сега под думата „уни­сон" не винаги се разбира еднаквост на естеството или същността, а просто еднаквост по степен, сходство по отношение на притеглянето и силата, а също и равни възможности за интензитет на звука и движението: един звънец може да бъде в унисон с цигулка, а една флейта с някое животно или човешки орган. Освен това че­стотата на трептенията — особено при животинската органична клетка или орган — се променя в съответ­ствие със здравето и общото състояние. Оттук следва, че церебралните нервни центрове на поддаващия се на хипноза субект, макар и в началото да са били в съ­вършен унисон — в потенциално и кинетично съответ­ствие с обекта, който той гледа, могат все пак да вля­зат в конфликт с обекта по отношение на честотата на трептенията, в случай че се появи някакво органично смущение. При подобни случаи е невъзможно да се стигне до хипнотично състояние, а от друга страна не може да съществува никакъв унисон между нервните клетки на човека и клетките на кристалния или метален предмет, който той гледа. В този случай конкретният обект не може да му окаже никакво въздействие. В крайна сметка, за да се осигури успеха"на хипнотич­ния експеримент, трябва да бъдат спазени две усло­вия: (а) тъй като всяко органично или неорганично тяло в природата се отличава със свои определени мо­лекулярни трептения, възниква необходимостта да от­крием кои са онези тела, които могат да действат в унисон с една или друга човешка нервна система. Да не забравяме, че молекулярните трептения на телата могат да повлияят на нервната дейност на хората са­мо ако ритъмът на съответните им трептения съвпада, т. е. когато броят им е еднакъв (което в случай че хипнотизмът се предизвиква с механични средства, се по­стига чрез посредничеството на окото).

Следователно, въпреки че различието между хип­нозата чрез механични средства и предизвиканата от прекия поглед на оператора (плюс волята му) зависи от това на кое ниво се появява едно и също явление, все пак „омагьосването" или покоряването се пораж­дат от същата сила. Във физическия свят и неговите материални степени тя се нарича ДВИЖЕНИЕ, дока­то в сферите на духовното и метафизичното названието ВОЛЯ — многоликият магьосник, присъстващ из ця­лата природа.

По същия начин, по който скоростта на вибрациите (молекулярното движение) при металите, дърветата и кристалите се променя под въздействието «а топлина студ и т. н., така и мозъчните молекули променят ско­ростта си на трептение, т. е. тя се покачва или снижа­ва. Всъщност тези са нещата, които се наблюдават при явлението хипнотизъм. В случая с хипнотизиращия пог­лед, именно окото — главният агент на волята на опе­ратора, но в същото време роб и предател, когато во­лята е в латентно състояние — е онзи орган, който син­хронизира трептенията на мозъчните му нервни центро­ве, несъзнателно за пациента, спрямо трептенията на на­блюдавания обект посредством улавяне ритъма на по­следните и предаването му до мозъка. Но в случая с преките хипнотични движения необходимият унисон между волята на оператора и волята на човека, върху когото се въздейства, се постига чрез волята на пър­вия, която се излъчва от окото му. Когато имаме два хармонично настроени обекта — като например две струни — единият от тях е винаги по-сияен от другия. По този начин той има надмощие и дори възможността да разруши по-слабия си „съответник". Този факт е толкова очевиден, че за потвърждение нае можем да се обърнем към физическите науки. Да вземем напри­мер „чувствителния пламък". Науката казва, че ако се изсвири тон, който да съответства на трептенията на топлинните молекули, пламъците незабавно ще отгово­рят на звука (или на възпроизведения тон), или с дру­ги думи, ще танцуват и пеят в ритъм със звуците. Но окултната наука добавя, че пламъкът може да бъде угасен ако звукът се усили (виж „Разбудената Изида", т. II, стр. 606 и 607). Друго доказателство — взе­мете една винена или водна чаша от много фино и чис­то стъкло; ударете я леко със сребърна лъжичка за да възпроизведете конкретна нота, след което репродуцирайте същата нота, търкайки ръба на чашата с навлажнен пръст и ако имате успех чашата моментално ще се спука и пръсне. Неутрална към всеки друг звук, чашата няма да устои на големия интензитет на основ­ния си тон, защото това специфично трептение ще пред­извика такова раздвижване на частиците й, че цялото изделие ще се разпадне на парчета.

Отговор: Понякога хипнотичното внушение лекува завинаги, а понякога не. Всичко зависи от степента на магнетичните връзки между оператора и пациента. Ако болестите са от кармичен характер, те ще бъдат само забавени и ще се върнат под някаква друга форма (без тя да е задължително болестна) или с други думи под формата на злина, служеща като наказание. Винаги е „правилно" да се опитваме да 'облекчим страданието и за тази цел да правим всичко, на което сме способни при всеки възможен случай. Това че някой страда спра­ведливо в затвора и се простудява във-влажната си килия дава ли основание на лекаря да не се опита да го излекува?

Отговор: Със сигурност не, ако между тях двамата веднъж завинаги е установена устойчива връзка. В случаите, когато имаме действително подчинявате, во­лята на пациента на тази на оператора, мисълта е по-силно средство от речта. Но от друга страна, ако „вну­шението" не се прави единствено за доброто на субек­та и ако не е напълно освободено от користен мотив, внушението чрез мисъл се явява акт на черна магия и в този случай съществува потенциалната възможност то да доведе до още по-тежки последствия от изрече­ното внушение. При всяко положение е неправилно и незаконно да лишим някого от свободната му воля ако това не се прави за негово добро или за доброто на обществото; дори и внушението чрез реч трябва да се навършва много благоразумно. Окултизмът разглеж­да всички тези безразборни опити като черна магия и магьосничество, независимо дали се правят съзнател­но или по някакъв друг начин.

Отговор: Това зависи от обстоятелството дали из­вършваната от него хипноза се превръща в бяла или черна магия, както стана ясно от горния отговор.

Отговор: В този случай става дума за акт на ми­лосърдие и доброта, които са много близки до мъд­ростта. Въпреки че отказването от лошите навици ня­ма да помогне с нищо на неговата добра карма (об­ратното би било възможно, ако той сам положи усилия да се поправи; ако тези усилия произтичат от собстве­ната му воля; ако те са свързани с голяма умствена и физическа борба), все пак едно успешно „внушение" ще го спаси от по-лоша карма и ще предотврати по-на­татъшното натрупване на прегрешения.

Отговор: Въображението е могъщо средство, което ни помага във всеки един момент от нашия живот. Въ­ображението въздейства върху вярата, а тези две не­ща са като чертожници, подготвящи скиците, които во­лята ще гравира (повече или по-малко дълбоко) вър­ху канарите от препятствия и противостоялия, с които е осеян пътят на нашия живот. Парацелз казва: „Вя­рата трябва да утвърждава въображението, защото тя създава волята... Непреклонната воля е началото на всички магически операции.. Магическите изкуства са несигурни именно защото хората не си представят и не вярват напълно в резултатите, а всъщност те могат да бъдат напълно уверени в тях." Това е цялата тайна. Половината ако не и две трети от нашите болести и страдания се дължат на нашето въображение и стра­хове. Премахнете страховете, насочете въображението в друга посока, а останалото ще свърши природата. В самите методи няма нищо грешно или вредно. Те се превръщат в злотворни, само когато вярата на хипно­тизатора в собствените му сили стане твърде голяма и надменна, а също и когато реши, че може да излеку­ва чрез волята от такива болести (в случай че те са лечими), които се нуждаят от незабавната медицинска помощ на професионални хирурзи и лекари.

„Занони", Бълуър-Литън

„Афоризми на здравия разум"

Преди хиляди години фригийските дактили (посве­тените жреци), за които се говори, че били „магьосни­ци и екзорцисти на болестите", лекували чрез магне­тични методи. Твърдяло се, че били придобили тези ле­чебни силя от могъщия дъх на Кибела, богинята с мно­го гърди, която била дъщеря на Цел и Тера. Всъщност родословието й и свързаните с него митове ни показ­ват Кибела като олицетворение и символ на жизнена­та същност, чийто извор според древните се намирал между земята и звездното небе и бил считан за истинския fons vitae¹⁵ на всяка твар. Планинският въздух, по­неже се намира в по-голяма близост до този извор, ук­репва здравето и удължава човешкия живот; затова митът ни разказва как животът на Кибела като дете бил съхранен в планината. Това станало преди Магда и Бона Деа, плодородната майка, да се трансформират в Церес-Деметра, покровителката на Елевзинските мис­терии.

Животинският магнетизъм (сега наричан внушение и хипнотизъм) бил главната действаща сила в маги­ческите тайнства, а също и в Асклепиите — целебните храмове на Асклепий, където допуснатите за лечение болни били лекувани през „инкубационния период" чрез. магнетични методи по време на сън.

Тази съзидателна и даваща живот сила — отрича­на и осмивана под името теургична магия, обвинявана през последния век за това, че почива главно върху суе­верие и измама (когато се разглежда като месмеризъм) — сега се нарича „хипнотизъм", „шаркотизъм", „сугестия", „психология" и какво ли не. Но който и термин да бъде избран, той винаги ще бъде неточен ако се използва без подходяща дефиниция. Когато хипнотизмът се разглежда в контекста на сродните с него науки — всички те влизат в сферата на всеобщата на­ука — ще се установи, че той разполага с възможнос­ти, за които и най-тачените и учени професори в об­ластта на ортодоксалните физически науки дори не са сънували. Когато тези така наречени „авторитети" се изправят лице в лице с тайнствата на допотопния „месмеризъм", те се оказват в положението на невинни пеленачета. Както многократно беше казано, магията, би­ла тя бяла или черна, божествена или дяволска, расте и цъфти от един и същи корен. „Дъхът на Кибела" (акаша татва в Индия) е главната действаща сила, коя­то лежи в основата на така наречените „чудеса" и „свръхестествени" явления през всички векове и във всички страни. Тъй като е универсален коренът (или същността), многобройни са и проявленията му. Дори и най-великите адепти едва ли са в състояние да ка­жат къде свършват възможностите му.

Ключът към самите начала на теургичните сили бе­ше загубен след като последният гностик загина в ре­зултат на жестоките преследвания на Църквата. По­степенно тайнствата на иерофантите, теофанията¹⁶ и теургията¹⁷ били изтрити от паметта на хората, превръ­щайки се единствено в смътна традиция, за да бъдат накрая напълно забравени. Но през периода на Ренесанса в Германия един учен теософ, философ per ignem (на огъня), както те самите се наричали, преоткрил ня­кои от изгубените тайни на фригийските жреци и на Асклепиите. Това бил великия и злощастен лечител-окултист Парацелз — най-значителният алхимик на своето време. Той бил онзи гений, който пръв през Сред­новековието препоръчал магнита като средство за ле­чение на определени болести. Теофраст Парацелз — „измамникът", „пияният шарлатанин" по мнението на споменатите учени-пеленачета от неговото време, а съ­що и на техните наследници в наши дни — освен дру­гите неща, които направи през седемнадесети век, сложи началото на нещо, което през деветнадесети век се превърна в доходна търговия. Точно той изобрети и из­ползва за лечение на различни мускулни нервни забо­лявания намагнитени гривни, ленти, които се носят на ръката, колани, пръстени, яки и гривни за крака, но неговите магнити са лекували далеч по-добре от днеш­ните електрически колани. Ван Хелмонт, приемникът на Парацелз, и Робърт Флъд (алхимик и масон) също из­ползваха магнити за лечението на болните си. Единст­вените, които тръгнаха по техните стъпки бяха Меемер през осемнадесети век и маркиз дьо Пюнсегюр през деветнадесети.

В огромното медицинско заведение, което Месмер основава във Виена, той използвал освен магнетизъм, елек­тричество и метали, също и различни видове дърво. Не­говата фундаментална доктрина била тази на алхими­ците. Той вярвал, че металите, а също и дърветата и растенията, имат сходство и са в тясна връзка с човеш­кия организъм. Всичко в природата е произлязло от ед­но първоначално хомогенно вещество, което се е обо­собило в безброй видове материя, и всичко е предопре­делено да се върне отново към него. Твърдял, че тай­ната на лечението се крие в съответствията и сходст­вата, които съществуват между сродни атоми. Открий­те онзи метал, дърво, камък или растение, които в най-голяма степен съответстват на тялото на болния и то­зи реагент (употребен вътрешно или външно) ще да­де на пациента допълнителни сили да се бори с болест­та, която в повечето случаи се развива в резултат на интервенция на чужд елемент в тялото на болния. Ако този чужд елемент бъде отстранен, това неизменно до­вежда до отстраняването на болестта. Случаите на ус­пешно лечение, проведено от Антон Месмер, са многобройни и изумителни. Една дама с високо обществено положение, която била обречена да умре, възстанови­ла здравето си напълно чрез определени и подходящи за целта дървени мостри. Самият Месмер, който стра­дал от остър ревматизъм, се излекувал напълно чрез специално приготвени магнити.

През 1774 г. той също попаднал на теургичната тай­на за пряка жизнена трансмисия и се заинтересувал толкова силно, че изоставил всичките си предишни ме­тоди и се посветил изцяло на новото си откритие. От­тогава насетне тай хипнотизирал чрез поглед и се от­казал от естествените магнити. Мистериозният ефект от подобни манипулации Месмер нарекъл животински магнетизъм. Впоследствие Месмер си спечелил много­бройни последователи и ученици. Новата сила била екс­периментирана в почти всеки голям или малък евро­пейски град и винаги намирала потвърждение.

През 1780 г. Месмер се установил в Париж и ско­ро цялата метрополия от кралската фамилия до по­следния истеричен буржоа била в краката му. Духо­венството се ужасило и надало вой: „Дяволът!" Дип­ломираните лечители усетили, че кесиите им непрекъс­нато изтъняват, а от вълнение аристокрацията и дво­рът се оказали на ръба на лудостта. Няма смисъл да повтаряме добре известни факти, но вероятно паметта на читателя ще бъде освежена с някои подробности, които може би са забравили.

Така се случило, че точно по това време официал­ната академична наука била много горда от себе си. След вековете на духовен застой и всеобщо невежест­во най-сетне били направени няколко решителни крач­ки към истинското познание. Естествените науки по­стигнали безспорен успех, а химията и физиката имали добри изгледи да се развият положително. Тъй ка­то учените от предишния век не били дорасли до висо­тата на онази възвишена скромност, която характери­зира преди всичко съвременните им последователи, те се възгордели изключително много от своето величие. Още не бил настъпил моментът за достойното за по­хвала смирение, след който следва признанието за от­носителната незначителност на наличното знание (кое­то се отнася дори за съвременното ниво на познание в сравнение с онова, което са знаели древните). Това би­ли години на наивно перчене, години през които пау­ните на науката разпервали широко опашките си и из­исквали всеобщо признание и възхита. „Оракулите" от този период не били така многобройни както са сега, но все пак броят им бил значителен. И наистина, нима дулкамарите от панаирите не бяха отлъчени от обще­ството; нима врачовете почти не изчезнаха за да сто­рят място на дипломираните лекари с кралски дипло­ми, които дойдоха за да убиват и погребват a piacere, ad libitum¹⁸? Поради тази причина на климащата вър­ху академичния си стол „безсмъртна" бележитост се гледаше като на единствения компетентен авторитет, кой­то може да даде отговор на въпроси, които никога не е изследвал, и да изказва становище за неща, за които никога не е чувал. Това бяха години, през които власт­ваха РАЗУМЪТ и науката в нейното непълнолетие; то­ва беше началото на една смъртоносна борба между теологията и фактите, между духовността и материа­лизма. На мястото на вярата, която съществуваше сред образованите обществени слоеве, дойде пълното безверие. Току-що беше дошъл векът на култа към наука­та и на поклоненията до Академията, този Олимп, в който са поставени мощите на четиридесетте „безсмърт­ни" — век на атаки, насочени срещу всеки, който отказ­ва да демонстрира шумно възхищението си. Това беше време на безмозъчен младежки ентусиазъм пред две­рите на храма на науката. С идването на Месмер в Париж, градът се раздели на два лагера — този на църквата, в който приписваха всички видове феномени на дявола, с изключение на техните собствени божест­вени чудеса, и този на Академията, в който не вярваха нито в Бога, нито в дявола, а единствено в непогреши­мата си мъдрост.

Но имаше умове, които не бяха удовлетворени и от двете схващания. И тъй, след като Месмер беше нака­рал всички парижани да се стичат на тълпи към него­вите приемни зали и да чакат с часове за да седнат на стола, до който се намираше чудотворното baquet¹⁹, ня­кои хора сметнаха, че е дошло времето, в което исти­ната трябва да бъде разкрита. Те изложиха законни­те си искания пред краля, а той незабавно нареди на своята Академия да проучи въпроса. Тогава „безсмърт­ните" се пробудиха от хроничната си дрямка, учреди­ха комитет за проучване, в който участва и Бенджамин Франклин, и избраха някои от своите най-стари, най-мъдри и най-плешиви „пеленачета" да наблюдават ра­ботата на комитета. Това стана през 1784 г. На всеки е известно какъв беше докладът на комитета и окончателното решение на Академията. Всичко онова, кое­то се случи тогава, сега изглежда като генерална репетиция на пиеса, едно от действията на която беше из­пълнено около осемдесет години по-късно от Лондон­ското „Диалектическо общество" и от някои от най-зна­чителните английски учени.

И наистина, въпреки контрадоклада на д-р Жюсио, академик от най-висока класа, и искането на придвор­ния лекар Д' Елсон (станал свидетел на най-изумител­ни явления) Медицинският факултет да извърши най-внимателно проучване на терапевтичните ефекти на магнитния поток — настояването им беше отхвърлено. Академията не се довери на най-видните си учени. До­ри и сър Бенджамин Франклин, така добре запознат с космичното електричество, отказа да признае неговия основен източник и първопричина и заедно с Бейли, Лавоазие, Мажанди и останалите обяви месмеризма за измама. След първото проучване дойде и второ (1825 г.), но и то не даде добри резултати. Наново се предъвка предишния доклад (виж „Разбудената Изида", т. I; стр. 171-176).

Дори и сега, когато експериментите дават достатъчно доказателства, че „месмеризмът" или животинският магнетизъм, днес известен под името хипнотизъм; (наистина тъжна съдба за „дъха на Кибела"), е факт, болшинството от учените все още отказват да призна­ят неговото реално съществуване. Дори хипнотизмът, който представлява нещо незначително сред величест­веното поле на експерименталните поихомагнетични яв­ления, изглежда твърде невероятен, твърде загадъчен за нашите дарвинисти и хекелианци. Както виждате, човек се нуждае от твърде много нравствен кураж, за да се изправи лице в лице с подозрението на колегите си, със съмненията на обществеността и хихиканията на глупаците. „Мистериите и шарлатанството вървят ръка за ръка", казват те, а в своя труд „Physiologic Humaine"²⁰ Мажанди отбелязва, че „самоуважението и достойнството на професията изискват от образования лекар да не забравя колко лесно мистерията се приплъзва към шарлатанството". За жалост „образовани­ят лекар" трябва да не забравя, че на фона на остана­лите науки физиологията представлява пълна мисте­рия — неразбираема и необяснима мистерия от А до Я — и опирайки се на. горепосочения „труизъм" да се запита дали не трябва да захвърли биологията и физиологията като най-класическите примери за шарлатанство в съвременната наука. Въпреки това, твърде малка част измежду добронамереното малцинство от лекари са се заели сериозно с проучването на хипнотизма. Но дори и те, които бяха принудени да призна­ят с неохота реалността на явленията, свързани с не­го, все още продължават да считат, че при подобни яв­ления не действа нищо повече от чисто материални и физични сили и отхвърлят законното наименование — животински магнетизъм. Съвсем наскоро преподобни­ят д-р Хоуис каза в „Дейли график": . . . „Въпреки всич­ко, откритите от Шарко явления в много отношения са идентични с месмеричните явления и затова хипнотиз­мът трябва да се разглежда no-скоро като клон на мес­меризма, отколкото като нещо различно от него. Във всеки случай фактическите данни на Месмер, които в наши дни намериха общо признание, първоначално бя­ха решително отречени". И все така продължават да бъдат отричани.

Но докато отричат месмеризма, те се втурват към хипнотизма, въпреки съвременните научни доказател­ства за опасностите, които крие тази наука, в която френските лекари са далеч по-напред от английските си колеги. Всъщност французите твърдят, че между месмеризма (или „магнетизма", както го наричат в Англия) и хипнотизма „има цяла бездна". Едното яв­ление е благотворно, а другото, естествено, злотворно, тъй като и окултизмът и съвременната психология са на мнение, че хипнотизмът се реализира посредством отдръпването на нервния флуид от капилярните нерви, които са, така да се каже, часовите, които държат от­ворени дверите на нашите сетива. След като бъдат упоени под влияние на хипнотичните условия, те вече не могат да изпълняват функциите си и дверите се за­тварят. В своя труд Solution du Problem de la suggestion hypnotique.²¹ A. Х. Симонен ни разкрива много полезни истини. Той доказва, че докато при „магнетизма (мес­меризма) субектът развива големя морални способнос­ти", че неговите мисли и чувства стават по-извисени, а сетивата му придобиват неестествена изостреност, при хипнотизма става точно обратното — „субектът се пре­връща в обикновено огледало. Именно внушението е истинският двигател на всяко хипнотично действие и ако понякога се появяват „привидно изумителни явле­ния, те се дължат на хипнотизатора, а не на субекта". И още веднъж . . . „При хипнотизма инстинктът, т. е. животното достига своето най-голямо развитие. И на­истина, мисълта, че „крайностите се привличат" никога не би могла да бъде толкова на място, колкото в случая с магнетизма и хипнотизма". Освен това, кол­ко са верни и онези думи, отнасящи се до разликата между субекта, върху който се въздейства посредством метода на Месмер и субекта, който е бил хипнотизирай. В първия случай неговата идеална природа и моралната му същност (отражението на божествената му природа) са изведени до най-високите си сфери и субектът става поч­ти небесно създание (un ange²²). Във втория случай не друго, а неговите инстинкти се развиват по най-удиви­телен на,чин. Хипнотичният ефект го принизява до ни­вото на животно. От психологическа гледна точка маг­нетизмът („месмеризъм) има успокояващо и лечеб­но въздействие, докато хипнотизмът, който не е нищо друго освен резултат от едно неравновесно състояние, е крайно опасен.

По този начин враждебният доклад, написан от Бейи в края на миналия век има своите тежки послед­ствия в настоящето, но с тях върви и неговата карма. Възнамерявайки да унищожи лудостта по Месмер, до­кладът рикошира като смъртоносен удар, насочен сре­щу общественото доверие в научните декрети. В наши дни познатото Non-Possumus²³ на кралските колежи и академии се котира на фондовата борса на световното мнение на почти толкова ниска цена, колкото и Non-Possumus-ът на Ватикана. Времето на авторитетите, било то човешки или божествени, бързо отминава и ние виждаме как на хоризонтите на бъдещето проблясва единствено върховния и окончателен трибунал, пред който цялото човечество ще се преклони — трибуналът на фактите и истината.

Дори либерално настроеното духовенство и някои известни проповедници изразяват почитта си пред то­зи трибунал. Сега ролите са разменени и в много слу­чаи именно приемниците на онези, които в продълже­ние на векове се бореха с нокти и зъби, за да докажат съществуването на дявола и неговото пряко вмеша­телство в паранормалните явления, са хората, които публично укоряват науката. Забележителен пример за това може да се намери в чудесното писмо на препо­добния господин Хоуис (когото току-що споменахме) до „График". Ученият проповедник изглежда споделя нашето негодувание от пристрастността на съвремен­ните учени, от начина по който подтискат истината и от неблагодарността им към техните древни учители. Неговото писмо е толкова интересно, че най-добрите му места трябва да бъдат обезсмъртени в нашето списа­ние. Предлагаме ви няколко пасажа. И тъй, той пита:

Защо нашите учени не кажат: „Ние сбъркахме от­носно месмеризма, на практика той съществува"? При­чината не е в това, че те са хора на науката, а в това, че просто са хора. Без съмнение е унизително, когато си догматизирал в името на науката, да кажеш: „Сгре­ших". Но не е ли по-малко унизително този факт да бъде разкрит и най-голямото унижение не е ли в това, след като си се гърчил и извивал в неумолимите мре­жи на многобройните факти, внезапно да се сгромоля­саш и да наречеш омразната мрежа „уютно загражде­ние", в което нямаш нищо против да бъдеш затворен. Струва ми се, че точно това нравят господата Шарко, френските хипнотизатори и техните английски почита­тели. Откакто през 1815 г. Месмер почина на осемдесетгодишна възраст, френските и английските „факултети" с няколко благородни изключения се присмиват и отричат както фактите, така и теориите му, но сега през 1890 г., същите изведнъж бяха приети от множе­ство учени, които същевременно правят всичко възмож­но, за да заличат името на Месмер и да му отнемат всичките открития, които тихомълком си присвояват под наименования като „хипнотизъм", „сугестия", „те­рапевтичен магнетизъм", „психопатичен масаж" и всич­ки останали. Е, добре, „важно ли е името?"

Аз държа повече на самите неща, отколкото на на­именованията, но същевременно изпитвам благогове­ние пред пионерите на мисълта, които бяха прогонва­ни, стъпквани и разпъвани на кръст от ортодоксално мислещите през всички векове, и смятам, че най-малко­то, което учените могат да направят за хора като Мес­мер, Дьо Поте, Пюисегюр, Мейо и Елиътсън е „да им построят гробници", сега когато са мъртви.

Но вместо това господин Хоуис би могъл да доба­ви, че дилетантите хипнотизатори от научния лагер погребват със собствените си ръце интелекта на мно­го мъже и жени, заробват и парализират свободната воля на. „субектите" си, превръщат безсмъртните хора в бездушни и безотговорни автомати и подлагат тех­ните души на вивисекция със същото равнодушие, с което извършват вивисекция над телата на зайци и кучета. Накратко казано те бързо се трансформират в магьосници и превръщат науката в едно огромно по­ле на черна магия. Преподобният писател обаче с лекота оневинява виновниците и отбелязвайки, че приема „разграничението" между месмеризъм и хипнотизъм без да застава зад нито една от теориите, до­бавя:

Аз се интересувам предимно от фактите и онова, което искам да зная е защо се тръби, че тези методи на лечение и абнормални явления са съвременни от­крития. В същото време хората от мецинския факул­тет все още осмиват и пренебрегват своите велики предшественици, без самите те да разполагат с едино­душно приета теория и без да имат дори един-единствен факт, който могат да нарекат нов. Истината е, че ние просто вървим слепешката, опитвайки се с мъка да разработим отново старите неизползвани мини на древните. Преоткриването на окултните науки има точно съответствие в бавното възвръщане на скулп­турата и живописта в съвременна Европа. А ето и с няколко думи историята на окултната наука: 1. Няко­га известна. 2. Забравена. 3. Преоткрита. 4. Отречена. 5. Потвърдена, минаваща под нови имена през посте­пенно развитие, победоносна. Доказателствата са из­черпателни и многобройни. Може би тук е достатъчно да отбележим, че Диодор споменава как векове преди Христа, египетските жреци приписвали използваното за терапевтични цели яснонидство на Изида. Страбон отдава същото на Серапий, а Гален споменава за ня­какъв храм недалеч от Мемфис, който бил прочут с хипнотичните си методи на лечение. Питагор, който спечелил доверието на египетските жреци, говори на­всякъде за него. В „Богатството" Аристофан описва хипнотичното лечение с няколко детайла — „и в нача­лото той започна да работи върху главата". Целий Аурелиан описва манипулациите за лечение на бо­лест — „ръцете се движат от горните към долните части". Има и една латинска поговорка — Ubi dolor ibi digitus, „Където боли, сложи пръст." Но времето няма да ми позволи да разкажа за Парацелз (1462)²⁴ и „неговата голяма тайна — магнетизма", за Ван Хелмонт (1644 г.)²⁵ и за „вярата му в силата на ръката по отношение на болестта". Много от трудовете на те­зи двама мъже станаха ясни в наши дни посредством експериментите на Месмер, а от гледна точка на съ­временния хипнотизъм е очевидно, че трябва да насо­чим вниманието си предимно към него и учениците му. Той несъмнено е твърдял, че умее да предава живо­тински магнетичен поток, което според мен хипнотиза­торите отказват да приемат като факт.

Да, това е така. Но учените са се отнасяли по то­зи начин към не една истина. Да отречеш животинския магнетичен поток нещо което те направиха изключи­телно енергично, е не по малко абсурдно от това да отречеш кръвообращението.

Господин Хоуис ни предлага няколко допълнителни детайла относно месмеризма, които могат да се ока­жат интересни. Той ни припомня отговора, който та­ка онеправдания Месмер пише до Академията след нейния отрицателен доклад и нарича думите му „про­рочески"

„Вие казвате, че Месмер повече никога няма да надигне глава. Ако съдбата на човека е такава, то съдбата на истината е друга. Нейната същност е не­тленна. Рано или късно тя ще проблесне в същата или в някоя друга страна с no-голяма яркост отвсякога и триумфът й ще унищожи жалките й клеветници." Месмер напуска Париж отвратен и се оттегля в Швейца­рия, където и умира; но знаменитият доктор Жюсио е спечелен за неговата кауза. Лаватер пренася систе­мата на Месмер в Германия, а Пюисегюр и Дельоз я разпространяват из провинциална Франция, създавай­ки безброй „хармонични общества", отдадени на из­учаването на терапевтичния магнетизъм и неговите сродни явления като предаването на мисли, хипнотизма и ясновидството.

Преди около двадесет години аз се запознах с може би най-видния ученик на Месмер — стария ба­рон дьо Поте²⁶. В периода между 1830 г. и 1846 г. около терапевтичните и месмерични подвизи на този човек се разгоря остра полемика, която обхвана цяла Франция. Един убиец беше проследен, осъден и екзе­кутиран единствено въз основа на сведения, дадени от един от ясновидците на дьо Поте. Такова беше признанието на Juge de Paix²⁷, направено на открито съдебно заседание. Това беше прекалено много за веч­но скептичния Париж и Академията реши да заседа­ва отново за да изкорени суеверието, ако това се ока­же възможно. Така и направиха, но колкото и да е странно, този път именно те промениха светогледа си. Итар, Фукие, Герсан, Бурдуа дьо ла Мот, цветът на френската научна мисъл, обявиха явленията, свърза­ни с месмеризма за действителни. Ставаше дума за различните лечения, транса, ясновидството, преда­ването на мисли и дори четенето от затворена книга. Също така по това време бе въведена сложна терми­нология, целта на която беше да заличи доколкото е възможно имената на онези неуморими мъже, конто заставиха науката да се съгласи с тях. В същото вре­ме техните опоненти включиха основните факти, за чиято истинност гарантираха Месмер, дьо Поте, Пюисегюр, в списъка на онези неподлежащи на съмнение явления, които трябва да бъдат приети от медицината, „независимо" от теорията...

Ние обвинихме науката за това, че с опънати платна се спуска към Маелстрьома на черната магия, занима­вайки се с неща, които древната психология (най-важ­ният клон на окултната наука) винаги е наричала магьосничество, когато чрез тях се въздейства върху вътрешния човек. Ние сме готови да отстояваме това наше становище. Освен това възнамеряваме в близко време да го докажем в някои от бъдещите статии, опирайки се на факти и действия на самите апологети на хипнотизма и вивисекцията. Това, че са несъзна­телни магьосници, не променя факта, че те практику­ват черна магия bel et bien³⁰. Накратко, ситуацията е следната. Малцинството от образованите лекари и разни други учени експериментират в областта на „хипнотизма" защото са решили, че в него има нещо интересно, докато мнозинството от членовете на Кралския колеж по психология все още отричат съще­ствуването на животинския магнетизъм в неговата месмерична форма, макар и скрит под модерната мас­ка на хипнотизма. Първите, които са напълно невежи по отношение на фундаменталните закони на живо­тинския магнетизъм, експериментират наслуки и поч­ти сляпо. Разбира се, те нямат никакво право да при­лагат законите на една по-стара наука към една по-нова единствено с цел да не влязат в противоречие с своето становище, че а)хипнотизмът не е месмеризъм и б) че тезата за месмеричната аура (или поток), която - протича от месмериста (хипнотизатора) към субекта е напълно погрешна. По този начин те из­вършват вмешателство и привеждат в действие най-опасните природни сили, без да подозират това. Вмес­то да лекуват болести — единствената възможност, при която животинският магнетизъм с право може да бъде приложен под новото си наименование — те заразяват субектите със своите собствени физически м умствени болести и пороци. Основната отговорност за това, а също и за невежеството на колетите им от малцинството, пада върху невярващото мнозинство на садукеите. Противопоставяйки им се, те опъват свободата на действие, а възползвайки се от Хипократовата клетва, те пречат да се възприемат и на­правят много от нещата, които вярващите можеха и щяха да направят при други обстоятелства. Ето едно вярно наблюдение на д-р А. Тест, взето от негов труд — „Има такива злочести истини, компрометира­щи онези, които вярват в тях и особено тия, които са дотолкова искрени, че да си признаят това публично."

Така експериментите с „внушение" са най-опасно­то развлечение, когато се извършват от незапознати със законите на окултизма хора. Действието и проти­водействието на идеите върху вътрешния низш „Аз" до този момент още не са проучени, защото самият Аз е terra incognita³¹ (дори и когато не е отричан) за хо­рата на науката. Освен това опасност представляват и самите хипнотични сеанси, когато се извършват пред разнородна публика. Хора с неоспорима научна репу­тация, които правят публични хипнотични експеримен­ти, поемат върху.себе си отговорността за подобни се­анси. По този начин всеки недостоен спекулант, който е достатъчно умен да вникне в процеса, може чрез упорство и практика да се сдобие със същата сила и да я приложи за свои лични користни или престъпни цели.

Такива са последиците от публичните „хипнотични" експерименти, които по този начин водят до и в дей­ствителност са ЧЕРНА МАГИЯ.