Окултни изследвания Елена Блаватска въведение

Сетне, Исус е умъртвен според указанията за из­работване на Karest. Ни една кост не трябвало да бъде счупена. Истинският Karest трябвало да е съвършен във всеки свой член. „Това е той, идващ непокътнат; когото хората не знаят с неговото име".

В евангелията Исус се възнася съвършен във всеки свой член като идеално съхранения Karest, за да демон­стрира физическото възкръсване на мумията. Но в еги­петския оригинал мумията се трансформира. Мъртвият казва: „Аз съм пречистен. Аз се превърнах в душа. Възкачвам се като Бог". Това преминаване в духовия образ е пропуснато в Евангелията.

Изписването на името Chrest или Chrest в латинския е изключително важно, защото ми позволява да докажа идентичността с египетския Karest или Karust (името на Христос като балсамираната мумия), символът на възкресението в египетските гробници, типа безсмъртие, сходството с Хор, който се възкачил и проправил пътя извън гробницата за своите ученици и следовници. Нещо повече — този вид Karest или Мумията—Христос е изобразен в катакомбите на Рим. Нито едно изображение на предполагаемото историческо възкръсване на Исус не е било открито при нито един от раннохристиянските паметници. Вместо това откриваме сцената на възкресяването на Лазар (Lazarus) от мъртвите. Тя непрекъснато се повтаря като типичното възкресение, докато то всъщност не съществува! Сцената не съвпада напълно с описаното в евангелието издигане от гроба. Тя е чисто египетска, а Лазар е египетска мумия. Сле­дователно във всяко от изображенията Лазар е мумийният тип възкръсване; Лазар е Karest, който бил египетският Христос, и когото гностическото изкуство в катакомбите на Рим представя като форма на гностическия Христос, който не е и не би могъл да стане историческа личност.

По-нататък; тъй като всичко това е египетско, мо­же да се предположи, че и името е произлязло от еги­петския език. Ако е така, Laz (равно на Raz) означава „бивам възкресен", докато aru е името за мумия. С гръцкото окончание s се получава Lazarus. В процеса на хуманизиране на мита типичното изобразяване на възкресението, което се открива в гробниците на Рим и Египет, се превърнало в разказа за възкресението на Лазар от мъртвите. Този Karest-тип на Христос в ка­такомбите не се ограничава до Лазар.

Чрез Karest и Христос, и християните могат да бъ­дат проследени в древните египетски гробници. Му­мията се правела по подобие на Христос. Името й било Христос, идентично с chrestoi от гръцките надписи. Оказва се, че върху египетските паметници почитаните покойници, които възкръснали като последователи на Xop-Makheru, Истинското Слово, са християните. Makheru е терминът, отнасящ се винаги до вярващите, които печелят короната на живота и я носят на празненството, където чуват думите „Ела при Мен" — по­каната на всепрощаващия Хор към онези, които са „благословените избраници на неговия баща Озирис" — онези, които, направили Истинното Слово закон на своя живот, били опростените — но chrestoi, християните на Земята.

В едно изображение от пети век Мадоната и Мла­денеца, открито в гробището на св. Валентин, новоро­деното, положено в сандък или ясла, също представля­ва Karest, или мумията, по-късно идентифицирана с бо­жественото дете от соларната митология по слънчевия кръг и кръста на равноденствието зад главата на мла­денеца. Така детето-Христос от историческата вяра се ражда и очевидно започва живота си в образа Karest на мъртвия Христос, който бил мумийният тип възкресение в Египет в продължение на хилядолетия преди християнската ера. Това удвоява доказателството, че Христос от християнските катакомби е останка от египетския Karest.

Нещо повече, Дидрон сочи, че е съществувал портрет на Христос, на който тялото му било червено²⁹. Според една разпространена традиция се вярва, че Христос наистина е бил с червен цвят на кожата. Това също може да бъде обяснено като останка от Мумията—Хри­стос. Туземците оцветявали в червено всичко, което представлявало тари. Мъртвият труп се покривал с чер­вена охра — много примитивен начин за изработване на мумията, или на помазания. Така бог Птах казва на Рамзес II, че е „променил плътта си, като я напра­вил яркочервена". Маорите, които по подобен начин правели Karest, или Христос, наричат това помазване с червена охра Kura.

Виждаме продължението на мумийния образ в една друга насока — сред останалите гибелни ереси, и смърт­ни грехове в които рицарите тамплиери били обвинени, бил и нечестивият обичай да боготворят мумия с чер­вени очи. Смята се, че техният идол, наречен Бафомет, също е бил мумия ... Мумията представлявала най-ранното човешко изображение на Христос.

Не се съмнявам, че древните римски тържества, на­ричани Charistia, били по произход свързани с Karest и Eucharist като празненство в чест на имената на техните покойни близки и роднини, заради които те се помирявали на приятелско събиране веднъж в годината . . . Сле­дователно тук трябва да търсим основната връзка между египетския Христос, християните и римските катакомби. Тези християнски мистерии, невежо обявявани за не­обясними, могат да бъдат обяснени от гностицизма и митологията, но не н по друг начин. Те не са неразре­шими за човешкия разум, както техните некомпетентни, макар и високо платени тълкуватели днес твърдят. То­ва не е нищо друго освен наивното извинение на не­уките за собственото им безпомощно невежество — на тези, които никога не са притежавали гносиса или на­уката на мистериите, чрез които само тези неща могат да бъдат обяснени в съответствие с техния естествен произход. Само в Египет можем да проследим нещата до корените им или да установим произхода н,а Христос по неговото име и природа, и най-после да открием, че нашата христология е мумифицирана митология. (Agnostic Annual).

Защо, казваме го още веднъж, прозвището Christos се основава на, а разказът за разпъването произхожда от, по-раншни събития. Навсякъде, в Индия и Египет, в Халдея и в Гърция, всички тези легенди са били изгра­дени на основата на един и същ примитивен тип; доб­роволната жертва на Logoi — лъчите на единствения Логос, пряката изявена еманация от Единия незрим Безкраен и Незнаен — чиито лъчи се въплътили в чо­вечеството. Те се съгласили да паднат в материята и за това се наричат „Падналите". Това е една от онези големи мистерии, които не могат да бъдат отразени в статия за списание, но върху които подробно съм се спряла в един отделен мой труд — „Тайното учение".

Към всичко вече казано можем да добавим още ня­колко факта за етимологията на двата Термина. Тъй като Christos е в гръцкия отглаголно прилагателно от chrio („да бъда натрит с нещо", напр. мазило или мехлем), християнската теология впоследствие прида­ла на думата значението „Помазания"; н тъй като в санскрит Kri, първата сричка на името Krishna (Кришна), означава „изливам върху, покривам с, натривам с"³⁰, това, заедно с много други неща може лесно да доведе до извода, че Кришна означава „Помазания".

Християнските филолози се опитват да ограничат зна­чението на името Кришна, разглеждайки го като произ­лизащо от Krish — „черен", но ако аналогията и срав­нението на санскритския корен с гръцките корени в имената Chrestos, Christos и Chrishna се изследват по-внимателно, ще се открие, че всички те имат общ про­изход.³¹

„В „Християнски надписи" на Бокх, където са пред­ставени 1287, няма нито един надпис, датиращ по-рано от трети век, в който името да не е изписано Chrest или Chreist." („Името и природата на Христос" от Дж. Маси, Agnostic Annual).

И все пак нито едно от тези имена не може да бъде разгадано, както си представят някои ориенталисти, са­мо с помощта на астрономията и познаването на зодиа­калните знаци във връзката им с фалическите символи. Защото, докато звездните знаци на мистичните харак­тери или въплъщения в пураните или Библията изпъл­няват астрономически функции, техните духовни прото­типи управляват невидимо, но много резултатно света. Те съществуват като абстракции във висшия план, ка­то изявени идеи в астралния, и се превръщат в мъжки, женски и двуполови сили в нашия, нисш план. Съзвез­дието Скорпион като Chrestos-Meshiash, и Лъв, като Christos-Messiah с много предхождат християнската ера в изпитанията и триумфите на посвещението по вре­ме на мистериите. Скорпион е символ на първото, а Лъв — на прославения триумф на „Слънцето" на исти­ната. Авторът на „Изворът на мерките" е разбрал добре мистичната философия на алегорията. Той пише:

Единият (Chrestos), който доброволно слиза в яма­та (на Скорпион, или въплъщение в утробата) заради спасението на света — това било Слънцето, лишено от своите златни лъчи и увенчано с почерпени³² (символи­зиращи загубата) като тръните; другият бил търже­ствуващият Messiah. (Месия), възкачил се на върха на небесния свод, олицетворен в Лъва на племето на юдеи­те. И в двата случая той носи Кръста; веднъж като знак за унижение (бидейки син на съвокуплението) и втори път като знак за властта, бидейки закона на съзида­нието, бидейки вече Йехова в схемата на християнски­те автори догматици. Защото, както същият писател сочи по-нататък, Йоан, Исус, и дори Аполоний от Тиака били просто въплъщения на митовете за слънцето „в различни аспекти или състояния"³³. Обяснението, казва той:

„... е съвсем просто, когато се вземе под внимание фак­тът, че имената Исус (и същото на иврит) и Аполоний, или Аполон, са също и имена на небесното Слънце, и със сигурност историята на едното, що се отнася до пъ­туванията му през знаците, заедно с олицетворенията на неговите страдания, триумфи и чудеса, не може да бъде нищо друго освен историята на второто там, къ­дето е съществувал общ, широко разпространен начин на описване на тези пътувания чрез персонификация."

Фактът, че Официалната църква е основана от Кон­стантин, и че част от декрета му гласи, „че почитаният ден на Слънцето трябва да бъде денят, определен за преклонение пред Исус Христос като Слънчевия ден (Sun-day)³⁷, показва, че в тази „Официална Църква" са знаели добре, че „алегорията има астрономическа основа", както твърди авторът. И все пак обстоятелството, че и Пураните, и Библията изобилстват със соларни и астрономически алегории, съществува успоредно с другия факт, а именно — че всички подобни писания, вклю­чително и тези две, са затворена книга за „авторитет­ните" учени. (!) Той не влияе и върху една друга исти­на — че всички тези системи не са създадени от смър­тен, нито пък са в своя произход и основа измислени от такъв.

И така, Christos, под каквото и да било име, оз­начава повече от Rarest, мумия, и дори от „помазалия" и избрания в теологията. И двете се отнасят до Chrestos, скърбящия и горестния човек в неговите психически, физически и умствени състояния, и двете са свързани със състоянието Mashiach на евреите (от където идва Messiah, Месия). Такава е според Фюрст и автора на „Изворът на мерките", стр. 255, етимологията на дума­та³⁴. Christos е короната на славата на страдащия Chrestos от мистериите, на кандидата за окончателно­то единение, независимо от расата и вярата му. Следо­вателно за истинския последовател на ДУХА НА ИСТИ­НАТА няма никакво значение дали Исус, като човек или Chrestos, живял през ерата, наречена християнска, преди нея, или въобще не е живял. Адептите, живели и умрели за човечеството, са съществували във всички епохи, и много са добрите и свети хора, които са но­сили прозвището или титлата Chrestos в античността, преди да се роди Исус от Назарет, или Исус (Йехошуа) Бен Пандира. Следователно можем да си позволим да заключим, и то с голямо основание, че Исус, или Иехо­шуа, също както Сократ, както Фокий, както Теодор я много други, наречени Chrestos, т. е. „добрите, отличните", бил благородният и свят посветен, който показал „пътя" към състоянието Christos и сам станал „Пътя" в сърцата на своите вдъхновени поклонници. Християни­те, както всички, които „боготворят хероите", са се опи­тали да избутат на заден план всички останали Chrestoi, представляващи съперници на техния Човекобог. Но ако гласът на МИСТЕРИИТЕ е глъхнел в продължение на векове на Запад, ако Елевзин, Мемфис, Делфи и Кри­за са се превърнали отдавна в гробници на една Наука, някога толкова могъща на Запад, колкото е все още на Изток, днес нови приемници се готвят за тях. Сега годината е 1887-а и смъртта на 19-и век наближава. А 20-и век е подготвил странни събития за човечеството и дори може да се окаже последен за него.

За християнин може да се смята само този, който изповядва (или се предполага, че изповядва), защото е кръстен, вяра в Исус и вяра в спасението „чрез кръвта Христова". За да бъде добър християнин, човек трябва, като conditio sine qua non да показва вяра в догмите, поддържани от църквата, и да ги изповядва; след кое­то е свободен да води своя личен и обществен живот според принципи, противоположни на тези, изразени в „Проповедта на планината". Най-важното, и това, кое­то се изисква от него, е да вярва — или да се престру­ва, че вярва — сляпо и да почита религиозните учения на своята църква.

„Вярата е ключът на християнството", казва Чосър, и наказанието за нейното отсъствие е формулирано толкова ясно, колкото позволяват думите, в „Евангелие от Марка", глава 16, стих 16:

„Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а кой­то не повярва, ще бъде осъден."

Църквата съвсем не е обезпокоена от това, че и най-внимателното дирене на тези думи в най-старите тексто­ве през последните векове е останало безплодно; или че последното издание на Библията води търсещите и любящите истината учени, заети с тази задача, до еди­нодушния извод, че такива неприсъщи на Христос сло­ва не могат да бъдат открити никъде, освен в някой от последните, подправени текстове. Добрите християни са усвоили утешителните думи и те са се превърнали в същина за техните милостиви души. Да отнемем на тези избраници на Бога на Израел надеждата, че всич­ки освен тях самите ще бъдат вовеки осъдени, би озна­чавало да отнемем живота им. Любящите истината и богобоязливи редактори на Библията са се уплашили; те оставили подправения пасаж (единадесет прибавени стиха, от деветия до двадесетия) и успокоили съвест­та си с една неясна бележка под линия, която възна­граждава труда и прави чест на дипломатическите спо­собности на тези най-умели йезуити. Тя казва на вяр­ващия:

Двата най-стари гръцки ръкописа и някои други основни извори ПРОПУСКАТ стиховете от деветия на­татък. Някои извори съдържат различен край на Еван­гелието.

И повече не обяснява.

Но двата „най-стари гръцки ръкописа" пропускат стиховете волю неволю, тъй като те никога не са съществували. И ерудираните и обичащи истината редак­тори го знаят по-добре от всички нас, и въпреки това тази долна измама е отпечатана в самото сърце на про­тестантското богословие и й се разрешава да продължи пътя си, лъснала пред погледите на идващите поколе­ния студенти-теолози и, следователно, пред тези на тех­ните бъдещи енориаши. Те не са и н-е могат да бъдат измамени от нея, но въпреки това се преструват, че вярват в истинността на тези зловещи слова, достойни за теологическия Сатана. И този Сатана-Молох е тех­ният собствен всеопрощаващ и справедлив Бог в Небе­сата и въплътен символ на любовта и милостта на Зе­мята — слети в едно!

Наистина неведоми са пътищата ви парадоксални, о, Църкви на Христа!

Нямам намерение да повтарям тук изтърканите ар­гументи и логични експозета на цялата богословска схема, тъй като всичко това е правено често и много умело от най-талантливите „невярващи" на Англия и Америка. Но ще си позволя да повторя вкратце едно предсказание, което е очевиден резултат от сегашния начин на мислене в християнския свят. Вярата в бук­валния смисъл на Библията и в един материализиран Христос няма да издържи повече от четвърт век. Църк­вите ще трябва Да се простят с любимите си догми, или 20-ти век ще бъде свидетел на упадъка и краха на хри­стиянството, и заедно с това и на вярата дори в Christos като чист Дух. Самото име днес вече е противно и бого­словското християнство трябва да умре и никога да не възкръсне в сегашния си вид. Това, само по себе си, би било най-щастливото разрешение на нещата, стига да нямаше опасност от естествената реакция, която със сигурност ще последва: грубият материализъм ще бъде следствието и резултатът от вековната сляпа вяра, ако загубата на старите идеали не бъде заменена от други идеали, неопровержими, бидейки универсални, и изградени върху скалата на вечните истини, вместо върху подвижните пясъци и човешкото въображение. Чистата нематериалност в крайна сметка трябва да за­мени ужасния антропоморфизъм на тези идеали в схва­щанията на съвременните догматици. 'Защо иначе хри­стиянските догми — пълното съответствие на догмите в други екзотерични и езически религии — ще заявяват превъзходството си? Скелетите на всички тях са изгра­дени върху едни и същи астрономически и физиологически (фалически) символи. Астрологически, всяка рели­гиозна догма по света може да бъде проследена и ней­ното място установено в знаците на Зодиака и Слън­цето. Но ако сравнителната симвология или която и да е теология притежава само два ключа към разкри­ването на тайните на религиозните догми — а и тези два са само частично овладени — как може да се на-чертае разделителна линия или да се направи някаква разлика между, да речем, Кришна .и Христос, между спасението чрез кръвта на „първородния най-древен мъж" и чрез тази на „Единородния Син" от другата, много по-млада религия?

Изучавайте Ведите, четете дори повърхностните, че­сто неясни творби на нашите велики ориенталисти и пре­мисляйте онова, което сте научили. Брамините, египет­ските първожреци, и халдейските магове проповядвали няколко хилядолетия преди нашата ера, че самите бо­гове са били просто смъртни (в предишните си ражда­ния), докато не спечелили своето безсмъртие, като при­несли кръвта си в жертва на своя върховен Бог или Повелител. „Книгата на мъртвите" учи, че смъртен „станал равен на боговете чрез протичането на общ жи­вот в общата кръв на двамата". Смъртните са прина­сяли в жерт.ва на боговете кръвта на първородните си синове. В своя „Индуизъм" професор Моние Уилямс, превеждайки от „Таитирийя Брахмана", пише: „Чрез жертвоприношение боговете получили небето". В „Тан-дйя Брахмана" е казано: „Господарят на създанията се принесе в жертва на боговете ..." А в „Шатапата Брах­мана" пише: „Този, който, знаейки това, извърши Пурушамедха или жертвоприношението на най-древния мъж, става всичко."

Винаги, когато чуя да се говори за ведическите ри­туали и да ги наричат „отвратителни човешки жертво­приношения" и канибализъм, ми се иска да попитам — къде е разликата? Всъщност има една разлика. Защото докато християните са принудени да приемат буквал­но алегоричната (но и философска, когато е разбрана) драма на новозаветното Разпъване, като това на Авраам и Исаак,³⁵ учението на Брамините — или поне не­говите философски школи — учи своите последователи, че това (езическо) жертвоприношение на „най-древния мъж" е чисто алегоричен и философски символ. Про­четени в смисъла на техните мъртви текстове, четирите евангелия представляват просто леко изменени версии, на това, което Църквата обявява за сатанинско -пла­гиатство на христиански догми от езически религии. Материализмът има пълното право да открива във всички тях същото преклонение пред материализирани образи и същите соларни митове, както навсякъде дру­гаде.

Анализиран и критикуван повърхностно и посмъртно, проф. Джоли („Човекът преди металите'', стр. 189—190), откривайки в Свастиката, crux ansata и в простия кръст обикновени символи на пола, е прав в твърденията си. Виждайки, че „бащата на свещения огън (в Индия) носел името Тваштри, т. е. божествения дърводелец, изработил Свастиката и Прамантата, от търкането на които се родило божественото дете Agni, на латински Ignis; че неговата майка се наричала Майя; че детето започнало да се нарича Акта (помазан или Christos) след като жреците излели върху главата му спиртна сома, а върху тялото му — пречистено чрез жертвопри­ношение масло; виждайки всичко това, той има пълно­то право да отбележи, че:

Близкото сходство, което съществува между опреде­лени церемонии на преклонението пред Agni и опреде­лени обреди на Католическата религия може да се об­ясни с техния общ произход. Agni в състоянието Акта, или помазан, насочва към Христос; Майя — към Ма­рия, неговата майка; Тваштри — към св. Йосиф, дър­воделеца от Библията.

Обяснил ли е нещо професорът от Тулузкия научен институт, като е обърнал внимание на това, което все­ки може да види? Не, разбира се. Но ако, в своето не­ведение за езотеричния смисъл на алегорията, той не е прибавил нищо към човешкото, то е успял да разру­ши вярата на много от своите ученици в „Божествения" произход на християнството и неговата Църква. И е спомогнал да се увеличи броят на материалистите. За­щото със сигурност никой, веднъж посветил се на та­кива сравнителни изследвания, не може да разглежда религията на Запада по друг начин, освен като бледо и обезсилено копие на по-стари и по-благородни фило­софии.

Произходът на всички религии — включително и юдео-християнството — може да бъде открит в някол­ко стародавни истини, нито една от които не може да бъде обяснена отделно от другите, тъй като всяка до­пълва останалите в някой детайл. И всички те, малко или много, са прекършените лъчи на същото онова Слънце на истината, а техните начала трябва да бъдат потърсени в архаичните текстове на Религията на мъ­дростта. Без нейната светлина и най-великите учени не могат да съзрат друго, освен скелети, покрити с маските на въображението и основани главно върху олицетворения на Зодиака.

Дебел пласт от алегории и плътни завеси — „мрач­ните слова" от измислиците и притчите — покриват из­началните езотерични текстове, от които Новият За­вет — какъвто го познаваме днес — е бил съставен. От­къде идват тогава Евангелията, животът на Исус от Назарет? Нима не се заявява непрекъснато, че никой чо­вешки, смъртен разум не може да е съчинил живота на еврейския реформатор, последван от ужасната драма на Разпятието? Ние твърдим, позовавайки се на езотеричните източни школи, че всичко това е дошло, от гностиците, що се отнася до името Christos и астрономично-гностичните алегории, и от писанията на древния Танаим, доколкото това засяга кабалистичната връзка на Исус или Йешуа с библейските олицетворения. Ед­ното от двете е мистичното езотерично име на Йехова — не сегашният чудноват бог на профаните евреи, непознаващи собствените си мистерии, и Богът, възприет от още по-невежите Християни, а сложният Йехова от ези­ческата инициация. Това е доказано много просто от изображенията върху камък или тайнствените съчета­ния от различни знаци, които са оцелели до днес в римокатолическите йероглифи.

Книгите на гностиците съдържали кратки описания на главните сцени, които се разигравали по време на мистериите, защото именно те са паметта на човечест­вото, но дори и тези описания са били представяни не­изменно скрити под одеждите на полуалегорията, ко­гато са ги поверявали на хартията и пергамента. Но древните Танаим, Посветените, от които по-късните талмудисти, получили мъдростта на Кабалата (устната тра­диция), са притежавали тайните на загадъчния език, а тъкмо на този език са били написани евангелията³⁸. Само онзи, който е овладял езотеричния код на антич­ността — тайният смисъл на числата — някога-достоя­ние на всички народи, има пълното доказателство за гения, проявен в сливането на типичните египетско-еврейски старозаветни алегории и имена и тези на ези­ческите гръцки гностици — най-изкусните от всички то­гавашни мистици. Самият епископ Нютън го доказва неволно, като посочва, че „св. Варнава, другарят на св. Павел, в своето послание (гл. 9) открива името на Исус разпънато в числото 318", т. е. Варнава го откри­ва в гръцкото „1НТ", където тау е символът на кръста. По същия повод един кабалист, авторът на непублику­ван ръкопис за Ключът на създаването на тайнствения език, отбелязва:

„Това е просто заимстване на еврейските букви йод, Хет и Шин, откъдето до нас достига „IHS" като ини­циала на Христос, а това се чете като 381 — сумата от буквите е 381 или числото на Авраам и неговия Сатана, и на Иешуа и неговия Амалек ... също и числото на Яков и неговия противник Мелчизедек... (Годфри Хигинс дава предимство на числото 608) ... Това е чис­лото на името на Мелхиседек, защото стойността на по­следното е 304, а Мелхиседек бил жрецът на върховния Бог, безначален и безкраен в дните си."

Тайната на Мелхиседек и нейното разкриване на­мираме във факта, че:

„в древните Пантеони двете планети, които са съще­ствували от вечността (еоничната вечност) и били веч­ни, са Слънцето и Луната, или Озирис и Изида; оттам идва и изразът безкраен и безначален в дните си. 304 умножено по две прави 608. Така е и при числата на ду­мата Сет, който бил символ на годината. Много авто­ритетни мнения сочат числото 888 като отнасящо се до Исус Христос, и, както казахме, то противостои на 666 на антихриста. Основната стойност на името на Йешуа било числото 365, означаващо соларната година, докато Йехова имал честта да бъде означението на лунарната година — а Исус Христос бил и Йешуа и Йехова в християнския Пантеон."

Това е просто илюстрация към нашето доказател­ство че християнската употреба на сложното име Исус Христос изцяло се основава на гностически и източен мистицизъм. Съвсем естествено и основателно е това, че хроникьори като посветените гностици, заклети в мълчание, трябвало да прикрият или заблудят основ­ния смисъл на своите най-древни и най-свети учения. Правото на отците на Църквата да покрият всичко с измислиците на тълкуванията си е доста по съмнител­но:³⁷ Гностикът — книжник и летописец — не мами никого. Всеки посветен в архаичния гносис — този на Бредхристиянската или следхристиянската епоха — знаел добре стойността на всяка дума от „тайнствения език". Защото тези гностици — вдъхновители на ранното хри­стиянство — били „най-културните най-образованите и най-достойните за християнското име", както пише Гибън. Нито за тях, нито за техните по-скромни последо­ватели е съществувала опасността да приемат мъртви­те букви на своите текстове. Но другояче е било с жерт­вите на измислиците на това, което сега наричаме орто­доксално и историческо християнство. Всички техни следовници били принудени да допуснат грешките на „неразумните Галатяни", порицани от Павел, които, както той им казва (Гал 3 : 1—5) наченали (вярата) с Дух (на Christos), свършват с плът. — т. е. с материал­ния Христос. Защото това е истинският смисъл на гръц­кото изречение³⁸. „Enarksamenoi pneumati, niun sarki epiteleisthe". Това че Павел е бил гностик, основател на нова секта на гносиса, която вярвала, както други сек­ти на гностици, в Христос-Дух, макар че се опълчила срещу опонентите си —- съперничещите секти — е доста­тъчно ясно за всички, освен за догматиците и теолозите. Не по-малко ясно е, че древните учения на Исус, кога­то и да е живял той, могат да бъдат открити само в гностически учения; срещу което откритие измамници­те, сринали Духа в материя и извратили благородната философия на прастарата Религия на мъдростта, от са­мото начало взели сигурни предпазни мерки. Евсевий ни казва, че трудовете на Василид, „философът, посве­тил се на съзерцанието на божественото", както го опис­ва Климент; всичките 24 тома на неговите „тълкува­ния на Евангелието" били изгорени по заповед на Църк­вата. (Евсевий, „Църковна история", IV, 7)

Тъй като интерпретациите били написани по време когато евангелията, които имаме днес, още не съще­ствували, това е силно доказателство, че евангелието, чиито доктрини били предоставени на Василид от апо­стол Матей и Главк, ученикът на Петър (Климент Ал. „Strom.", VII, 7, 106) трябва много да се е различавало от днешния Нов Завет. Не можем да съдим за тези док­трини и по техните изопачени описания, оставени за по­томствата от Тертулиан. Все пак дори и малкото, което този фанатичен поддръжник ни дава, показва, че ос­новните гностически доктрини са идентични, под соб­ствените си специфична терминология и въплъщения, с тези на Тайното учение на Изтока. Защото, говорейки за Василид, „набожният, богоподобен, теософски фи­лософ", за какъвто го смята Климент Александрийски, Тертулиан казва:

И след това Василид, еретикът, избяга.³⁹ Той твър­ди, че съществува един Върховен Бог, наречен Абраксас, от когото бил сътворен Разумът (Манат), който гърците наричат Nous. От него произлязло Словото, от Словото — Провидението, от Провидението — Доброде­телта и Мъдростта, от последните две били направени всички Добродетели, Началства⁴⁰ и Власти; и послед­вало безкрайно множене на ангели. Наистина, сред най-нисшите ангели, и онези, които направили света, той поставя на последно място бога на евреите, за когото отрича да е Бог, а твърди, че е само един от ангелите⁴'. {„Разбудената Изида" II, 289)

Не по-малко авторитетният св. Иероним дава още едно доказателство (на твърдението), че Евангелието на Матей в обичайните гръцки преводи не е първона­чалното евангелие, написано на еврейски. Съмнението за съзнателна и постепенна евхемеризация на Христовия принцип, още от самото начало, прераства в убежде­ние, щом човек се запознае с една от изповедите на Йероним в книга II на своите „Коментари към Матей". Защото там откриваме доказателства за съзнателна подмяна на цялото евангелие, а сега канонизираният текст очевидно е бил написан наново от този твърде ревностен отец на църквата.⁴² Той казва, че бил изпра­тен в края на четвърти век от техни „Светейшества" епископите Хроматий и Хелиодор в Кесарея с мисията да сравни гръцкия текст (единственият, който някога са имали) с еврейския оригинал, запазен от назаряните в тяхната библиотека, и да го преведе. Той го превел, но против волята си, защото се оказало, че „словото в еван­гелието не съгражда, а руши⁴³. „Руши" какво? Очевид­но догмата, че Исус от Назарет и Christos са едно; зна­чи руши и новоиздигащата се религия.⁴⁴ В същото това писмо Светецът (който съветва покръстените от него да убият бащите си, да смажат гръдта, която ги е хра­нила, като тъпчат върху телата на майките си, ако ро­дителите им застанели като преграда между синовете си и Христос) признава, че Матей не желаел неговото Евангелие да бъде писано явно, следователно ръкопи­сът бил таен. Той признава също, че това Евангелие „било написано с еврейски знаци и от собствената му ръка" (на Матей). На друго място, обаче, си противо­речи и уверява потомството, че понеже било поправяно и преписвано от ученик на Манихей на име Селевк... „ушите на Църквата с право отказвали да го слушат" (Йероним „Коментари към Матей", кн. II, стр. 13, гл. 12).

Нищо чудно че Chrestos и Christos и връзката на двете с „Исус от Назарет", име, образувано от Йешуа Назорея", сега са се превърнали в мъртво слово за всички, освен за окултистите нехристияни. Защото дори кабалистите не разполагат с оригинали, на които да се доверят. Ръцете на християните са променили Зохар и Кабала до неузнаваемост; и ако не беше преписът от халдейската Книга на числата, изопачените свидетел­ства щяха да са най-доброто, с което биха разполагали. Нека не протестират тъй яростно нашите Братя, тъй наречените християни кабалисти в Англия и Франция, много от които са и теософи; защото това е история (Вж. Мунк). Глупаво е да се твърди, както все още правят някои немски ориенталисти и съвременни кри­тици, че Кабалата изобщо не е съществувала преди времето на испанския евреин Мойсей бен Леон, набе­ден, че е скалъпил това псевдописание през 13-ти век, както и да се твърди, че който и да било от кабалистичните текстове е същият какъвто е бил във времето ко­гато Рави Шимон-Бен Йохай предал „традициите" на своя син и последователите си. Ни една от тези книги не е останала неопетнена, изопачението от християнски ръце не е подминало никоя от тях. Мунк, един от най-начетените и способни критици на своето време по то­зи въпрос го доказва, протестирайки, както и ние, сре­щу допускането, че текстовете са следхристиянски изопачения: „За нас е очевидно, че авторът е използвал древни документи, сред които със сигурност Мидрашим или колекции от традиции и библейски изложения кои­то сега не притежаваме."

След това, цитирайки Толук (е. с. стр. 24 и 31), той добавя:

„Хая Гаон, умрял през 1038 г., е, доколкото ми е известно, първият автор, който развил теорията за Се-фирите и им дал имената, които отново откриваме при кабалистите (Теленик, Мойсей бен Шем Тов ди Леон, стр. 13, бел. 5); този доктор, който бил в близки отно­шения със сирийските и халдейските християнски уче­ни, имал възможността чрез тях да се запознае с някои от гностическите съчинения."

Именно тези „гностически съчинения" и езотерични принципи влезли като съставка в кабалистичните твор­би заедно с още много съвременни интерполации, които откриваме днес в Зохар (както правилно доказва Мунк). Кабалата сега е християнска, а не еврейска.

Така в рамките на няколкото поколения на най-активни Отци на Църквата, работили някога върху унищожаването на стари документи и изработването на нови пасажи, които да бъдат вкарани в оцелелите текстове, от гностиците — законните наследници на Древната Религия на Мъдростта — останали малоброй­ни неузнаваеми отломки. Но късчето самородно злато ще блести вечно; и колкото и изкривени да са сведения­та, оставени от Тертулиан и Епифаний, за Учението на „Еретиците", окултистът може да открие дори и в тях следи от онези древни истини, които някога били огласявани по време на мистериите на Инициация. Сред другите творби, съдържащи no-показателни алегории, са още и т. нар. Апокрифни Евангелия; и най-накрая,, смятаният за най-ценна останка от Гностическата ли­тература фрагмент, наречен Pistis-Sophia, „Знание-Мъдрост".