Опазване на биологичното разнообразие в българия национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие

Препоръки

• 
  Да се възприеме принципът на партньорството като форма на сътрудничеството, за да се осигури възможно най-широка подкрепа за програмите за запазване на природата.
  
• 
  Да се извлече полза от опита и традициите на местните жители, като се работи с тях от самото начало на разработването на плановете за запазване на природата.
  
• 
  Да се потърси и подготви съдействащо законодателство, с цел да се отстранят препятствията и да се подкрепи създаването на партньорства.
  

Разменните операции дълг-срещу-природа са по същество финансови споразумения, посредством които част от външния дълг на страната може да се “изтъргува” срещу инвестиции в опазването на природата. Дългът се купува на международния пазар на дългове от посредник, с намаление и срещу твърда валута. На практика, ролята на посредник обикновено се изпълнява от частни групи за опазване и защита на природата. Посредникът представя откупеният дълг пред националната банка на задлъжнялата страна и той я анулира. В замяна на това страната-длъжник се съгласява да осигури средства за проекти за опазване на природата вътре в страната.

Целта на подобни споразумения не е прехвърляне на собственост върху земята или пренасочване на капитали към чужди инвеститори, а осигуряване на подкрепа за дейностите по опазване на природата (най-често това са подобрения в управлението и инфраструктурата на националните паркове и резерватите). Размяната на дълг срещу природа сама по себе си не може да облекчи нито проблемите с външния дълг на задлъжнялата страна, нито натиска и пресите върху биоразнообразието. Такива споразумения, обаче, могат да послужат за намаляване на дълга, за привличане на допълнителни инвестиции, да стимулират икономическото развитие по места, да донесат чужда валута, да подкрепят належащите природозащитни проекти, да изострят обществения интерес към биоразнообразието и да подпомогнат съответните държавни органи и неправителствени организации.

До сега са предложени и осъществени само няколко разменни операции от типа дълг-срещу-природа в страните от Централна и Източна Европа и в бившия Съветски Съюз. Полша сключи две подобни споразумения през 1990г.

В България съществуват много възможности за споразумения от типа дълг-срещу-природа. В момента България е натрупала комбиниран общ външен дълг от 12.3 милиарда долара, повече от половината от който се дължи на банки от Германия, Япония и Австрия. Страната понастоящем преговаря с търговските банки-кредиторки и се опитва да преструктурира бремето на дълга и да разработи реалистичен график за неговото изплащане, като се има предвид отслабеното състояние на националната икономика и ситуацията на валутния пазар. Разменните операции дълг-срещу-природа могат да бъдат включени като част от това общо преструктуриране на дълга и да бъдат от полза за всички заинтересовани страни. Правителството на България, чрез Министерството на околната среда, вече прояви интерес към възможностите за суапови операции дълг-срещу-природа и предприе първи стъпки за обсъждането на подобни споразумения.

Необходимо е да се преодолеят няколко препятствия преди споразуменията дълг-срещу-природа да бъдат сключени и да заработят в България. Някои от тези препятствия са разгледани в други раздели на настоящата стратегия: неяснотите около правомощията и административните задължения на различните държавни органи и институции; неадекватното сътрудничество между различните министерства и звена на правителството и между правителството като цяло и неправителствените организации; и липсата на опит в изграждането на успешни партньорства. При активизиране и продължаване на усилията за преодоляване на тези пречки, споразуменията дълг-срещу-природа предоставят големи възможности като един от методите за постигане на целите на Националната стратегия за опазване на биоразнообразието. (За повече информация виж “България: разменни (суапови) операции дълг-срещу-природа – възможности и переспективи”, доклад на Програмата за поддържане на биологичното разнообразие.)

Сам по себе си този план трябва да се разглежда само като начален опит и първа стъпка в дефинирането на една непрекъснато развиваща се и усъвършенствана програма за консервация. Рамката трябва да се изпълни със съдържание. Различните компоненти трябва да се доразвият в по-големи подробности, като се включат и други свързани с въпроса области, незасегнати тук. Всеки отделен компонент ще изисква постоянно участие и обратна връзка от страна на обществеността; всички компоненти ще трябва да се доразвиват и усъвършенстват в процеса на тяхното изпълнение и в съответствие с възникващите нови възможности и ограничения.

В крайна сметка, обаче съдбата на Националната стратегия за опазване на биоразнообразието ще зависи от степента на обществена подкрепа, която тя ще получи в страната.