Original Title: Prayer By John Bunyan

Действително е особено важно и умът да участва в молитвата, наред със сърцето и езика: „Ще се моля с Духа си, но ще се моля и с ума си.“ Стореното с мисъл и разбиране е по-резултатно, по-разумно и по-трайно, както ще покажа в тази глава. Затова Павел се моли за колосяните „Бог да ги изпълва с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и разбиране“ (Колосяни 1:9), за ефесяните – Бог да ги дари с „дух на мъдрост и откровение, за да го познаете“ (Ефесяни 1:17), а за филипяните – да им даде „изобилно просветена и проницателна във всичко“ любов (Филипяни 1:9). Доброто разбиране е полезно за всяко човешко начинание, било то в обществената или в духовната сфера. Ето защо всеки, който иска да се моли истински, трябва да се стреми към него. Нека изясня какво означава да се молим с ума си.

1. 
   Молим се с ума си, когато сме водени от Духа в разбирането, че се нуждаем от това, за което ще се молим. Макар че човек изпитва жизненоважна потребност от опрощение на греховете си и избавление от предстоящия Божи гняв, ако той не осъзнава тези неща, или изобщо няма да ги иска, или ще бъде твърде пасивен и равнодушен в желанието си за тях, така че Бог да се отврати от неговото духовно състояние. Подобно е положението в Лаодикийската църква. На християните там липсва духовно разбиране – те на знаят, че са бедни, окаяни, слепи и голи. Ето защо самите те и богослуженията им предизвикват такова отвращение у Христос, и Той ги заплашва, че ще ги „избълва от устата Си“ (Откровение 3:16,17). Когато двама души се молят с едни и същи думи, но първият говори с разбиране, а вторият – не, съществува огромна разлика в техните молитви. Единият говори с духовно разбиране за онова, което желае, докато другият се задоволява само с думи, без сила и стойност.
   

2. 
   С духовно разбиране откриваме в Божието сърце готовност и желание да ни даде онова, за което се молим. Така Давид се докосва до истинските мисли на Бога за него (Псалм 40:5). С вяра и разбиране ханаанката успява да различи зад строгото държание на Христос Неговата нежност и желанието на сърцето му да спасява. Точно това я подтиква да бъде дързостна, настоятелна и неуморна, докато не получи милостта, от която се нуждае (Матей 15:22-28).
   

3. 
   Духовно просветеният разум е откритият път, чрез който душата може да стигне до Бога, - тъкмо той я подтиква силно към това. Окаяната душа е като човек, който трябва да свърши някаква работа – ако не успее, го заплашва сериозна опасност, а ако се справи, ще има огромна полза. Но той не знае как да започне, нито как да продължи, затова се обезкуражава, изоставя всичко и се излага на опасността.
   

4. 
   Просветеният разум вижда в Божиите обещания достатъчно шедрост и великодушие, които го насърчават да се моли и го изпълват с нови сили.
   

5. 
   Просветеният разум помага на душата да се обърне към Бога с най-уместните доводи: понякога под формата на увещание, както е в случая с Яков (Битие 32:9), друг път като прошение, изразено не само с думи, но и произтичащо от самото сърце, където е подбудено от Духа. Когато са изложени с разбиране, подобни доводи трогват Бога. Ефрем осъзнава непристойното си поведение спрямо Господа и оплаква участта си (Еремия. 31:18-20). Тогава той изтъква такива доводи пред Господа, които стигат до сърцето Му, измолват прошка и го правят угоден на Бога чрез нашия Господ Исус Христос. И Бог отговаря: „Наистина чух Ефрем да оплаква участта си, както казва: „Наказал си ме и бях наказан като теле, неучено на хомот; върни ме и ще бъда върнат, защото Ти си Господ, мой Бог. Наистина, откакто бях върнат, се разкаях и откакто бях научен [т.е. разбрах истината за самия себе си], се ударих по бедрото. Засрамих се, да! Дори се смутих, понеже носих укора на младостта си.“ Тези думи, с които Ефрем окайва и оплаква участта си, наистина трогват сърцето на Бога и Той отвръща: „Ефрем драг син ли Ми е? Мило дете ли е? Защото колкото пъти говоря против него, все още го помня; затова сърцето Ми се смущава за него и Аз наистина ще му покажа милост“ – казва Господ.“ Затова непременно трябва да се молим както с духа, така и с ума си.
   

6. 
   Просветеният разум несъмнено допринася както за съдържанието, така и за формата на молитвата. Християнин, който добре е обучил ума си да различава доброто от злото, а и разбира окаяното положение на човека и Божията милост, не се нуждае от текстове на други хора, предназначени да служат като образци на молитви. Ако някой страда от болки, не е нужно друг да го учи да вика „Ох!“. По същия начин и този, чийто ум е просветен от Духа, не се нуждае непременно от примера на чужди молитви, сякаш не може да се обърне към Бога без тях. Неговите искрени чувства и напрежението в духа му го подтикват да отправя със стенания молбите си към Господа. Когато усеща как го обгръща примката на смъртта и го притискат мъките на ада, Давид не се нуждае от епископ, облечен със стола (широка бяла връхна дреха, носена от епископите), който да му каже как да извика: „О, Господи, избави душата ми“ (Псалм 116:3-4). Или пък да гледа от някой молитвеник, за да се научи как да излива душата си пред Бога. За болните е нормално да търсят отдушник и облекчение за болката и немощта си, като стенат и се оплакват пред хората край тях. Така е и с Давид, както разбираме от Псалм 38; 1-12. Благословен да е Господ, така е и с тези, които са дарени с Божията благодат.
   

7. 
   Разумът трябва да бъде просветен с цел душата постоянно да изпълнява духовното си задължение да се моли. Вярващите знаят, че дяволът използва много заблуди, хитрости и изкушения, за да отклони всеки окаян човек, който наистина се стреми към Господ Исус Христос, и, както сам Христос се изразява, да го изкуши да престане да търси Божието лице с убеждението, че Бог не желае да прояви милост към хора като него. Сатана казва: „Ти може да се молиш, но няма да успееш. Сърцето ти е закоравяло, ледено, безжизнено, мъртво. Не се молиш с Духа, не се молиш достатъчно сериозно и всъщност мислиш за друго, докато се преструваш, че отправяш молитви към Бога. Стига, лицемер такъв, не продължавай, няма смисъл да се мъчиш повече!“
   

Ханаанката не приема като нещо категорично привидния отказ на Исус. Тя знае, че Господ е милостив и „отдава правото на Своите избрани“, макар „и да се бави спрямо тях“ (Лука 18:1-7). Господ ме е чакал по-дълго, отколкото аз Него. Така е и с Давид, който казва: „Чаках с търпение Господа“, т.е. много време преди Бог да отговори, макар че накрая „Той се приклони към мен; и послуша вика ми“ (Псалм 40:1). И най-добрият лек в подобни моменти е просветеният разум. За съжаление не са малко хората на този свят, които наистина изпитват страх от Господа, но поради недостатъчно духовно знание и разбиране при почти всяка хитрост и изкушение на Сатана са готови да се откажат от всичко! Господ ги жали и им помага да се молят „с Духа си и с ума си“. Тук бих могъл да споделя много неща от собствения си опит. В моменти на силни духовни страдания и борби съм бил твърде склонен да се предам и повече да не търся Господа. Но след като съм се уверявал към какви грешници Господ проявява милост и колко големи са обещанията Му за тях, след като съм съзнавал, че Той протяга Своята ръка с благодат и великодушие не към здравите, а към болните, не към праведните, а към грешните, не към богатите, а към бедните, това ме е подтиквало с помощта на Святия Му Дух, да Му остана верен, да се уповавам на Него и отново да Го призовавам, независимо че не получавам отговор. Господ помага на всички слаби, изкушавани и страдащи от Своя народ да постъпват така и да чакат колкото е нужно, както казва пророкът (Авдий 2:3). И за тази цел Той ги учи да се молят не с човешки измислици и ограничени образци, а „с Духа си и ума си“.

Невъзможността да се изразявате може да бъде следствие от силната мъка в сърцето ви. Понякога Давид е толкова наскърбен, че дори не е в състояние да говори (Псалм 77:3-4). Но вероятно това ще утеши всички скърбящи сърца като вашето – поради страданието може да не сте в състояние да кажете много неща, но Святият Дух пробужда в сърцето ви най-силните искрени стенания и въздишки. Независимо че думите не идват, духът е жив. Както вече споменах, когато се моли, Мойсей кара небето да проехти, въпреки че не произнася нито една дума. Вижте Изход 14:15.

Ако искате да се изразявате по-пълно и точно пред Господа, първо размишлявайте върху положението си на грешници, второ – върху Божиите обещания и трето – мислете за сърцето на Христос, което можете да познаете и разберете по Неговото смирение да приеме човешка плът и да пролее кръвта Си, както и по милостта, която е проявявал към големи грешници. Оплаквайте своята греховна и нечестива същност и увещавайте Бога, като се позовавате на Христовата кръв. И нека милостта, която Бог е проявявал към други големи грешници, наред с щедро обещаната Му благодат да се излеят върху вас в молитвите ви. Съветвам ви да не се задоволявате единствено с думи и да не смятате, че Бог обръща внимание само на тях. Без значение е дали се изразявате многословно или пестеливо, важното е да го правите от сърце. „Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце“ (Еремия 29:13).
Първо възражение: Явно говорите срещу всеки друг начин на молитва освен чрез Духа, но самият Вие ни поучавате как да се молим.

Отговор: Трябва да се насърчаваме взаимно към молитва, но не бива да създаваме образци на молитва. Да наставляваш хората как да се молят като истински християни е едно, а да създаваш определени образци, с които да ограничаваш Божия Дух, е съвсем друго. Апостол Павел не дава на християните такъв образец, но ги напътства относно молитвата (Ефесяни 6:18; Римляни 15:30-32). И така, не си правете извода, че щом можем да се поучаваме и да даваме насоки за молитвата, значи имаме основание и да си налагаме един на друг молитвени образци.
Второ възражение: Но ако не използваме такива образци, как ще научим децата си да се молят?

Отговор: Според мен хората грешат, като започват много отрано да учат децата си да се молят с определени клишета, а това е обичайната практика.

Мисля, че би било по-добре родителите навреме да обясняват на децата си, че са под проклятие и че Божият гняв е насочен към тях заради първородния грях и заради греховете, които самите те извършват. Нека да ги запознаят с естеството на Божия гняв и с възможната продължителност на тяхното окаяно състояние. И ако вършат това съзнателно, по-бързо ще научат децата си да се молят, отколкото ако ги карат да помнят наизуст определени фрази. Хората се учат да се молят чрез изобличението за греха – тъкмо това е начинът да подтикнем и децата си към искрена молитва. Другият начин, т.е. да ги учим на молитвени образци, преди да сме им изяснили всичко останало, означава да ги превърнем в отвратителни лицемери и да ги накараме да се възгордеят. Затова говорете с децата си за тяхното принизено положение, обяснете им за пламъците на ада и техните грехове, за проклятието и спасението, за пътя да избегнат едното и да се радват на другото. Тогава очите им ще се напълнят със сълзи и поток от стенания ще се изтръгне от сърцата им. След това ги научете на Кого да се молят, как и чрез Кого да се молят. Също така им опишете обещанията на Бога и милостта, която Той е проявявал към грешници в миналото, както е засвидетелствано в Словото.

О, тези малки, мили дечица – Господ отваря духовните им очи и ги прави святи християни! Давид ги увещава: „Елате, синове, послушайте мен; ще ви науча на страх от Господа“ (Псалм 34:11). Той не казва: „Ще ви заставя да научите един молитвен образец“, а: „Ще ви науча на страх от Господа.“ И това означава, че ще им помогне да разберат жалкото си положение по рождение и ще ги напътства в истината на благовестието, пораждащо чрез Духа молитва у всеки, който му се посвещава истински. И колкото повече ги учите на това, толкова повече сърцата им ще се изливат пред Бога в молитва. Бог никога не е възприемал Павел като човек, който се моли, преди той да бъде изобличен и да се обърне към християнството (Деяния 9:11). Същото се отнася и за всеки друг човек.
Трето възражение: Но в Евангелията виждаме, че учениците на Христос искат Той да ги напътства как да се молят. Йоан Кръстител също учи на това своите последователи. Тъкмо Исус дава на учениците Си образеца на молитва, наречен Господната молитва.

Отговор: И ние като тях искаме да бъдем научени от Христос. Но тъй като Той не е на земята в човешката плът, Господ ни учи чрез Словото и Духа Си. Христос казва именно за Духа, че ще Го изпрати като Свой заместник, когато самият Той си отиде (Йоан 14:16; 16:7).

Макар да наричаме този текст молитвен образец, смятам, че Христос не е възнамерявал той да се наложи като ограничаваща, единствена форма на молитва. Самият Божи Син не го изрича еднозначно, както се вижда при сравнение на Матей 6 гл. и Лука 11 гл. Ако е възнамерявал да го въведе като строго определен молитвен образец, би изразил това недвусмислено. Никъде не виждаме апостолите да следват буквално тази форма, нито да учат другите на това. Прегледайте всичките им послания. А те несъмнено са били изключително подготвени, т.е. знаели са я, и изключително предани, т.е. биха я прилагали безусловно.

Накратко, с думите: „Отче наш…“ Христос наставлява Своите какви правила да спазват, когато се молят на Бога, а именно да се молят с вяра, да се обръщат към Бога, Който е на небесата, с прошение за неща според волята Му и т. н. Поучението тук е: молете се така, т.е. по този начин.

Четвърто възражение: Но Христос казва на хората да се молят за Духа. Това предполага, че те все пак могат да се молят без Духа и да бъдат чути. Вижте Лука 11:9-13.

Отговор: Поучението на Христос в тези стихове е отправено към Неговите ученици (ст. 1). Думите Му, че Бог ще даде Святия Дух на тези, които се молят за Него, трябва да се разбират в смисъл, че на тях ще даде повече от Святия Дух, защото Христос говори на учениците, които вече имат Духа в известна мяра. Фактът, че се обръща точно към тях, личи от изразите: „Когато се молите, казвайте: „Отче наш“ (ст. 2), „Казвам ви“ (ст. 8), „Аз ви казвам“ (ст. 9), „И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него“ (ст. 13). Християните трябва да се молят за Духа, т.е. за повече от Духа, тъй като Бог вече им Го е дал като дар.
Въпрос: Означава ли това, че според вас трябва да се молят само тези, които знаят, че са Христови ученици?

Отговор: 1. Нека всеки човек, който е бил спасен, да излива душата си пред Бога, въпреки че поради изкушенията може да не е убеден, че е Божие дете.

2. Знам, че ако благодатта на Бога е във вас, ще е съвсем естествено да изразите с вопли своето състояние, така, както сукалчето плаче за майчината си гръд. Молитвата е едно от първите неща, които разкриват, че човек е християнин (Деяния 9:11-12). Но за да бъде истинска, тя трябва да отговаря на следните изисквания:

а) Да търси Бога чрез Христос заради самия Него, заради Неговата святост, любов, мъдрост и слава. Истинската молитва не само е насочена към Бога чрез Христос, но и е съсредоточена единствено в Бога: „Кого имам на небето освен Теб? И на земята не желая“, т.е. не копнея за „друг освен Теб“ (Псалм 73:25).

б) Човек трябва да е в постоянно общение с Бога и в този, и в следващия живот. „Когато се събудя, ще се наситя от“ лицето Ти или „от изгледа Ти“ (Псалм 17:15). „Понеже в този дом (т.е. плътското ни тяло. Виж II Kor. 5:1) и стенем” (II Коринтяни 5:2).

в) При истинската молитва човек непрестанно се стреми към това, за което се моли: „Душата ми очаква Господа повече от онези, които очакват зората“ (Псалм 130:6). „Ще стана сега… ще търся онзи, когото обича душата ми“ (Песен на песните 3:2).

И тъй, обърнете внимание – има две неща, които подтикват към молитва. Едното е отвращението от греха и суетата в този живот, другото е копнежът да общуваме с Бога в святост и непорочност, като сънаследници в Неговото царство. Сравнете това с повечето молитви на хората и ще откриете, че те са пародия на молитва и плод на мерзък дух. Мнозина от нас или изобщо не се молят, или само се опитват да заблудят Бога и другите, че го правят. Съпоставете молитвите им с техния живот и веднага ще откриете, че всъщност изобщо не се стремят към това, за което призовават Бога. О, непоправими лицемери!

Тъй като молитвата е задължение на всички Божии деца и Христовият Дух разгаря пламъка й в душата, всеки човек, който се обръща с прошение към Господа, трябва да бъде много внимателен и да се моли със страх от Бога, но и с надежда за Божията милост чрез Исус Христос.

Молитвата е духовно задължение, поставено от Бога, чрез което човек се доближава до Него. Следователно, за да се моли истински в Божието присъствие, всеки от нас се нуждае във висша степен от помощта на Божията благодат. Срамно е да се държим непочтително пред един цар, но да се държим така пред Бога е грях. Както мъдрият цар не одобрява реч с непристойни думи и жестове, така и Бог не харесва жертвата на безумните (Еклесиаст 5:1,4). Не са Му угодни многословието, нито красноречието, а – смиреното, съкрушено и разкаяло се сърце (Псалм 51:17; Исая 57:15). Ето защо е необходимо да знаете, че съществуват пет пречки за молитвата, които могат напълно да я обезсилят и като резултат – да не бъде приета от Бога.

1. 
   Когато човек в сърцето си се отнася благосклонно към някакво беззаконие, докато се моли на Бога: „Ако в сърцето си бях гледал благосклонно на неправда, Господ не би послушал“ (Псалм 66:18). Може тайно да сте пристрастени към същото нечестие, което осъждате с лицемерния си език. За човешкото сърце е характерно това зло – да харесва и да се отдава на същото нещо, срещу което се моли. Точно това правят хората, които почитат Бога с устата си, а сърцата им са далеч от Него (Исая 29:13; Езекиил. 33:31). Те произнасят: „Да се свети името Ти“, а в сърцето и живота си непрекъснато Го позорят. Това са молитвите, които „стават грях“ (Псалм 109:7). И макар че хората често ги изричат, Господ никога няма да им отговори (II Царе 22:42).
   
2. 
   Когато някой се моли, за да изтъкне себе си, за да го чуят другите и да го смятат за вещ в духовните дела, Господ няма да хареса, нито ще отговори на молитвата му. Има две групи хора, които се молят с такава цел:
   

б) Хората, които търсят слава и похвали за своето красноречие и се стремят преди всичко да ласкаят своите слушатели и да угодничат пред тях. Те се молят, за да бъдат чути от другите, затова вече са получили наградата, която заслужават (Матей 6:5). Може да ги разпознаете по няколко характеристики:

- следят съсредоточено реакциите на слушателите си;

- когато свършат изказването си, очакват похвали и одобрение;

- възгордяват се или униват в зависимост от този отклик;

- обичат дългите молитви и затова повтарят безсмислено, отново и отново, едно и също нещо (Матей 6:7).

3. 
   Третият вид молитви, които няма да бъдат приети от Бога, са тези, с които хората искат нередни неща, или просят за нещо добро, но възнамеряват да го използват за задоволяване на плътските си страсти или за други погрешни цели. Яков казва, че някои не получават, защото не искат, а други искат и не получават, защото не се молят както трябва и целят да заситят сладострастията си (Яков 4:2-4). Ако целите при молитвата противоречат на Неговата воля, за Бога това е сериозна причина да отхвърли представените искания. Ето защо понякога Бог отговаря с мълчание. Всички тези молитви са напразни.
   

4. 
   Има и друг вид молитви, които остават безрезултатни – които хората ги съчиняват и представят от своя страна, без да се обръщат към Бога чрез Господ Исус. Бог ни е заповядал да се молим и е обещал да слуша молитвите ни, но само ако идват чрез Христос. „И каквото и да поискате в Мое име…“ (Йоан 14:13; 15:16; 16:23-26). Независимо дали ядете или пиете, каквото и да вършите, правете го в името на Господ Исус Христос (I Коринтяни 10:31). „И каквото и да поискате в Мое име…“, т.е. колкото и да сте посветени, ревностни, усърдни и настоятелни, само чрез Христос ще бъдете чути и приети. Но уви! Повечето хора не знаят какво означава да се обърнат към Бога в името на нашия Господ Исус и тъкмо това е причината да живеят нечестиво, да се молят нечестиво и да умират нечестиво или да не постигат нищо друго освен достъпното за плътския човек, да бъдат изрядни в думите и делата си по отношение на другите и да се явят пред Бога единствено с праведността според Закона.
   
5. 
   Последната пречка за молитвата е тя да има само външна форма, но да е лишена от сила. Човек лесно се увлича по молитвени образци от книга и напълно забравя да изпитва себе си дали има духа и силата на молитвата. Такива хора са истински актьори, а молитвите им – пълен фалш. Те са лицемери, а молитвите им – мерзост (Притчи 28:9). И макар да твърдят, че изливат душите си пред Бога, Той казва, че просто „се вайкат“ (Осия 7:14).
   

Сега искам да насърча слабите, изкушавани и отчаяни души да се молят на Бога чрез Христос. Единствено молитвата в Духа може да удовлетвори Божието сърце, защото само Духът ходатайства за нас според Божията воля (Римляни 8:29). И макар че много слаби души изпитват върху себе си въздействието на Святия Дух, Който ги подбужда да се обръщат със стенания към Господа, поради неверие те не се покоряват и не могат да осъзнаят, че са част от Божия народ, т.е. от онези, които са Му угодни. И тъй като истината на благодатта може да е в тях, за да ги окуража, ще изложа няколко конкретни примера и основания според Писанието:

1. 
   В Лука 11:8 е дадено силно насърчение за всяка слаба душа, която копнее за Исус Христос. Господ разказва притчата за човек, който отива при приятеля си и го моли да му даде назаем три хляба, но приятелят го отпраща, защото вече си е легнал. После обаче, заради неговата настойчивост, става и му дава хляба, което показва ясно, че макар хората в своята слабост и поради маловерието си да не могат да осъзнаят, че са Божии приятели, все пак никога не бива да престават да молят, да търсят и да хлопат на Божията врата за милост. Обърнете внимание на Исусовите думи: „Казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост“ или непрестанни молби „ще стане и ще му даде колкото му трябва.“ Слаби човече, ти се оплакваш, че Бог няма да ти обърне внимание, смяташ, че не си приятел, а враг на Бога в сърцето си заради своите зли дела (Колосяни 1:21). И като че ли чуваш Господ да ти говори с думите от притчата: „Не ме безпокой, не мога да ти дам.“ Но аз ти казвам – продължавай да хлопаш, да викаш, да стенеш и да оплакваш участта си. Сигурен съм, че ако не стане да ти даде, защото си Негов приятел, все пак заради твоята настойчивост ще стане и ще ти даде колкото е нужно. Същото откриваме и в притчата за неправедния съдия и бедната вдовица – нейната настойчивост го принуждава „да й отдаде правото“ (Лука 18 гл.). Наистина, от собствен опит съм разбрал, че нищо друго не може да убеди Бога така, както настойчивостта. Не сте ли го изпитвали, когато на вратата ви почукат просяци? Отначало не сте склонни да им дадете, но ако те упорстват, продължават да се оплакват и не искат да си тръгнат без милостиня, в крайна сметка отстъпвате, принудени от настоятелните им молби. Излиза, че вие, които сте зли, сте способни на състрадание, и един настойчив просяк може да ви въздейства! Тогава постъпвате като него. Това е обезоръжаващо средство, което ще трогне Бога и Той ще „стане да ви даде… колкото ви е нужно“ (Лука 11:8).
   
2. 
   Един слаб и плах човек може да намери насърчение, когато размишлява за престола, на който седи великият Бог, за да изслушва исканията и молитвите на клетите човешки същества. А това е „престолът на благодатта“ (Евреи 4:16) или „умилостивилището“ (Изход 25:22). Самото название показва, че чрез благовестието Бог издига престола и обиталището Си с милост и простителност и определя, че от там – „отгоре на умилостивилището“ – ще изслушва грешниците и ще общува с тях, както четем в Изход 25:22: „Там ще се срещам с теб.“ Обърнете внимание на думите: „Там ще се срещам с теб; и отгоре на умилостивилището… ще говоря с теб.“ На хората им хрумват всякакви странни мисли за Бога, за Неговото отношение към тях и прибързано стигат до извода, че ще бъдат пренебрегнати, а Той всъщност е „на умилостивилището“ и неслучайно е превърнал това място в Свое обиталище, за да чува и да отговаря на молитвите на окаяните души. Ако Бог беше казал: „Ще говоря с теб от съдилището“, би имало защо да се разтреперим и да избягаме от лицето на великия и славен Цар. Но след като е потвърдил, че ще изслушва и ще отговаря на хората от престола на благодатта или умилостивилището, това би трябвало да ни насърчи, да ни даде надежда и да ни подтикне да „пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време“ (Евреи 4:16).
   
3. 
   Има и още едно насърчение: не само че съществува умилостивилище, където Бог иска да общува с нещастните грешници, но до него стои Исус Христос и непрестанно го поръсва със Своята кръв. Затова тя се нарича „поръсената кръв“ (Евреи 12:24). Според изискванията на Божия Закон първосвещеникът в Стария Завет не може да влезе в най-святото място, където се намира умилостивилището, „без кръв“ (Евреи 9:7).
   

Исус е там не само за да поръсва умилостивилището с кръвта Си, но и да говори. Неговата кръв също говори. Бог чува Неговия глас и гласа на кръвта Му и казва: „Като видя кръвта, ще ви отмина… и няма да ви постигне унищожителна напаст“ (Изход 12-13).

1. 
   Отправям сериозно предупреждение към хората, които изобщо не се молят. Апостол Павел казва: „Ще се моля“ и всеки християнин чувства това в сърцето си. Ако не се молите, значи не сте християни. В Псалм 32:6 четем, че всеки, който е праведен, трябва да се моли. Следователно, в противен случай сте окаяни нечестивци. Яков получава името Израел, след като се бори с Бога (Битие 32:28). И всичките му деца носят това име (Гал. 6:16). Но за хората, които забравят да се молят и не призовават Господното име, се отнася следната молитва: „Господи… изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, и върху родовете, които не призовават Твоето име“ (Еремия 10:25). Нима не важи същото за вас, които изобщо не се обръщате към Бога? Какво ще правите, когато бъдете осъдени на вечни мъки в ада, защото не сте поискали да търсите небето? Кой би се трогнал от мъката на хора като вас, които не са смятали за нужно да молят за милост? Казвам ви, гарваните и кучетата ще се изправят на съд срещу вас. Всички те, според вида си, с шум и различни движения показват, че искат храна и вода, докато вие нямате желание да молите за небето, макар че в противен случай ще погинете завинаги в ада.
   
2. 
   С тези думи порицавам хората, които пренебрегват, подиграват и подценяват Духа и молитвата в Духа. Какво ще правите, когато Бог ви поиска сметка за това? Нима Бог е изпратил в сърцата на вярващите Святия Си Дух, за да Му се надсмивате? Това ли означава да служите на Бога? И така ли показвате, че реформирате своята църква? Не е ли това характеристика на закоравели подлеци? О, ужасни лицемери! Не ви ли стига, че ще бъдете осъдени за греховете си срещу Закона, та съгрешавате и срещу Святия Дух?
   

3. 
   Горко на тези, които открито хулят Святия Дух, като презират и укоряват Неговите действия. Жалко и за тези, които се противопоставят на молитвата с Духа, като измислят свои, човешки образци. Хитрата измама на дявола се състои в това – да ни кара да ценим повече и да възприемаме по-добре човешките традиции, вместо да се молим с Духа. Също като отвратителната мерзост на Еровоам, който отклонява хората да не ходят в Йерусалим и да не се покланят на Бога както Той е заповядал. Това, разбира се, предизвиква Божия гняв към израилтяните (III Царе 12:26-33). Човек би помислил, че Божието осъждение над лицемерите в древността ще накара хората, като чуят за това, да внимават и ще събуди у тях страх да не постъпват така. Но съвременните ни водачи напълно опровергават това предположение.
   

В милостта Си Господ кара сърцата на хората да се стремят все повече да се молят с Духа и чрез силата Му да изливат душите си пред Бога.