Ошо следвай ме (Беседи върху притчите на Исус)

Премахни колебанието. При мен идват хора и ми казват, че искат да обичат, но се колебаят; искат да медитират, но се колебаят; биха искали да танцуват, но се колебаят. Ако има такова колебание и ти продължаваш да го подхранваш, ще пропуснеш целия си живот. Време е: остави го! И нищо друго не е необходимо да се прави: просто осъзнай, че това е начи­нът, по който са те възпитали, нищо повече.

То може да се изоставя съзнателно; то не е твоя същност. То е само в мозъка ти, то е само една идея, която ти е наложе­на. То се е превърнало в един упорит навик - и при това много опасен, защото ако не можеш да се радваш, за какво е тогава този живот?

А тези хора, които не могат да се радват на нищо (любов, живот, хубава храна, прекрасен пейзаж, залез, утрин, хубави дрехи, добра баня - все малки неща, обикновени неща), ако не можеш да се радваш на тези неща - а има хора, които не могат да се наслаждават на нищо: те се интересуват от Бога. Те са най-невъзможните хора; те не могат никога да достигнат до Бога. Бог се радва на тези неща, защо иначе продължава да ги създава? На Него въобще не му е омръзнало ни най-малко. От хиляди години Той работи върху дърветата и цветя­та, и птиците, и продължава. Той продължава да заменя: нови същества, нови земи, нови планети. Той е наистина много, много разнообразен! Погледни живота, наблюдавай го и ще видиш сърцето на Бога - какво е. Хората, които са много на­прегнати, неспособни да се радват на каквото и да било, неспо­собни да се отпускат, неспособни да се радват дори на добрия сън: това са тези немного хора, които се интересуват от Бога. Те се интересуват поради погрешни причини. Според тях, след като животът е безполезен, напразен, те трябва да търсят и да се стремят към Бога. Техният Бог е против живота, помнете.

Гурджиев е казвал: “Аз изследвах всяка религия, всяка църква, джамия или храм и установих, че Богът на религиоз­ните хора е против живота". А как може Бог да е против живо­та? Ако Той е против, тогава няма причина животът да същес­твува или да се остави да съществува. Тъй че ако твоят Бог е против живота, дълбоко вътре в теб ти всъщност си против истинския Бог. Ти следваш Годо, а не Бог.

Бог е самото осъществяване на живота, Бог е самият аро­мат на живота, Бог е пълното органично единство на живота. Бог не е някакъв предмет, който съществува подобно на мър­тва скала, Бог не е статичен. Бог е динамичен феномен. Бог не съществува, Той се случва. Когато ти си готов, Той се случ­ва. Недей да мислиш, че Бог съществува някъде и ти ще на­мериш начин да го достигнеш. Не, това го няма - няма Бог, който да съществува някъде и да те чака.

Бог е нещо, което ти се случва, когато си готов. Когато си готов, когато тъгата е изчезнала, и можеш да танцуваш, кога­то тежестта е изчезнала, и можеш да пееш, когато тежкият товар на възпитанието ти тегне повече върху сърцето ти, и можеш да течеш - Бог се случва. Бог не е нещо, което същес­твува; Той е нещо, което се случва. Той е динамично, органич­но единство.

А когато Бог се случи, всичко се случва: дърветата, звез­дите, реките. И според мен, да си способен да се радваш - това е вратата. Никога не се е случвало сериозни хора да Го пости­гат. Сериозността е бариерата - погрешното становище. Всич­ко, което те прави сериозен, е нерелигиозно. Не ходи на цър­ква, която те прави сериозен.

Веднъж една жена си купила папагал, но когато прис­тигнала вкъщи, тя била вече много объркана и притеснена. Тя платила добра цена - папагалът бил прекрасен. Всичко му било хубаво, само едно нещо било много опасно - от време на време папагалът извиквал: “Аз съм много порочна жена." Ха сега де!

Жената живеела сама. А тя била много религиозна жена - иначе защо ще живее сама? Тя била много сериозна жена, а пък този папагал все казвал - дори и когато минувачи биха могли да чуят и да се заслушат - той все казвал: “Аз съм много, много порочна жена".

Тя отишла при пастора, защото за нея той бил единственият извор на мъдрост, знание и информация. Тя му казала: „Това е много лошо и аз не знам какво да правя. Папагалът е чудесен и всичко му е наред, освен това."

„Не се тревожи! - казал пасторът. - Аз имам два много религиозни папагала. Гледай!" - единият бил в клетката си и биел камбана, а другият се молел в своята клетка. Много ре­лигиозно. - „Донеси твоя папагал. Добрата компания винаги помага. Остави го за няколко дни тук с тези религиозни същес­тва и после можеш да си го вземеш".

Жената харесала идеята. Тя се съгласила да си остави папагала и пасторът го представил на своите папагали. Но преди да може да каже нещо, папагалът извикал: „Аз съм една много, много порочна жена".

Пасторът също се смутил - какво да прави? В този мо­мент папагалът, който се молел, спрял да се моли и казал на другия папагал: „Глупак такъв! Спри да биеш камбаната, мо­литвите ни се изпълниха". Те се били молили за жена! „Спри да биеш камбаната, дойде отговор на молитвите!"

Фактически всеки път, като видиш някой да се моли, мо­жеш да подозираш, че нещо не е наред. Те се молят за жени, молят се за пари; молят се за нещо, молят се за щастие. Истин­ски щастливият човек не се моли. Щастието е неговата молит­ва и не може да има по-висша или по-велика молитва от това просто да си щастлив.

Щастливият човек не знае нищо за Бог, не знае нищо за молитва. Неговото щастие е негов Бог, неговото щастие е него­ва молитва - той е осъществен. Бъди щастлив и ще бъдеш религиозен: щастието е целта.

Аз съм хедонист и доколкото мога да видя всички тези, кои­то са познали, са били все хедонисти каквото и да казват. Буда, Исус, Кришна - всички са хедонисти. Бог е върховното в хедонизма, Той е най-върховният връх в това да бъдеш щастлив.

Хвърли цялото възпитание, което носиш със себе си. И не се опитвай да обвиняваш родителите си, защото това няма да помогне. Ти си жертва на тяхното възпитание, но какво биха могли те да направят? Те са били жертви на възпитанието на техните родители, така че това е дълга приемственост. Никой не е отговорен, затова не се гневи на родителите ти, че са те унищожили. Не биха могли да не го направят. Ако имаш раз­биране, ще чувстваш жалост към тях. Те са били унищожени от своите родители, а техните родители са били унищожени от някои други и това е продължавало винаги. Това е една по­следователност, низ.

Ти просто излез от това. Няма смисъл да осъждаш когото и да било и няма смисъл да се гневиш. Няма смисъл. Това отново е глупост. Веднъж си тъжен, след това се гневиш. Това е не по-малко лошо от тъгата. Просто виж всичко това и излез от него. Просто се измъкни от него, без да вдигаш шум. Това аз наричам бунт.

Революционерът се гневи. Той казва, че образованието трябва да се промени, той казва, че обществото трябва да се промени, той казва, че в света има нужда от нов тип родители. Само тогава всеки ще е щастлив. Но кой ще извърши това? Извършителите са винаги в същата каша, тъй че кой може да помогне? „Създайте ново образование" - но кой ще го създаде? Първо трябва учителите да бъдат научени. А революционери­те са точно толкова част от тази глупост, както и реакционерите, тъй че кой ще донесе революцията? Надеждата е напразна.

Има само една надежда: ти можеш да внесеш светлина в своето същество. И това може да стане веднага, няма нищо особено тук. Виждал ли си някога змия да се измъква от ста­рата си кожа? - това е съвсем същото. Ти просто се измъкваш от него: прости и забрави. Не се гневи против родителите си -те самите са жертви. Чувствай жалост към тях.

Не се гневи на обществото, то не би могло да е друго. Но едно нещо е възможно: ти можеш да се измъкнеш от него в самия момент. Започни да си щастлив от този момент. Всичко е възможно - необходима е само коренна промяна в позиция­та: да започнеш отсега да гледаш на щастието като на добро, а на мизерията като на грях.

Когато си тръгна, ще бъда ли способен па взема със себе си това, което чувствам с теб тук, или всичко, което се е случило, ще бъде просто спомен?

Когато напуснеш, ако не оставиш тук себе си, ако вземеш своето „аз" със себе си, тогава всичко, което се е случило, ще се превърне в спомен. Тогава всичко, което се е случило, ще остане зад теб. Ако искаш да го носиш със себе си, тогава не може да носиш вътре себе си. Изборът е налице: или ще оста­виш себе си тук и тогава всичко, което се е случило, ще го носиш вътре, или ще заведеш себе си обратно у дома и тогава всичко, което се е случило, ще остане тук. Изборът е твой.

Ако можеш да изоставиш егото, тогава всичко, което се случва, е истинско. Но ако не можеш да оставиш егото, тогава това ще се превърне в спомен и ще ти създава повече главо­болия, защото споменът ще те преследва. Ти ще имаш проблясъци, а сега ги нямаш. Ще бъдеш по-мизерен, отколкото кога­то и да било. Знаеш, че това съществува, но си загубил следа­та. Знаеш, че то е някъде: сега не можеш просто да кажеш, че то не съществува; този аргумент няма да помогне. Сега не можеш лесно да станеш атеист и да кажеш, че няма Бог и че няма медитация и че човешките същества нямат вътрешна сърцевина - не можеш да кажеш това. Ти си го опитал. Сега вкусът му те обгражда, преследва те, призовава те.

Изборът е твой. Можеш да оставиш твоето „аз" при мен и прозрението, което се е случило, ще бъде част от твоята реал­ност. То ще се интегрира с твоето органично единство, ще се кристализира. Но ти не можеш да имаш и двете, можеш да имаш само едно; така че преди да си тръгнеш, моля, бъди наясно, че оставяш своето „аз" при мен. Имай сигурността, че твоето себеотдаване е истинско и пълно, че ти наистина си се отдал. Тогава където и да си, ще бъдеш близо до мен.

Ти си близо до мен поради твоето отдаване, това не е въпрос на физическо пространство. В себеотдаването ти си близо до мен - макар и на друга планета. Ако не си се отдал, може и да седиш до мен - ти си далеч.

Вчера ти спомена, че законът е антилюбов, но че без него любовта не може да съществува и да расте. Моля, обясни по какъв начин законът е необходим за любовта да израства.

За всеки растеж е необходимо противоположното, защото противоположното създава напрежение. Без противоположно­то нещата се разхлабват до състояние на смърт. Това е едно от най-фундаменталните неща в живота.

Любовта не може да съществува без закона; законът е противоположното. Законът е неспонтанното, механичното; лю­бовта е спонтанното, немеханичното. Любовта е безпричинна; законът е в рамките на причина и следствие. Любовта е инди­видуална; законът е социален. Можеш ли да съществуваш без обществото? Без обществото ти няма да си роден. Ти се нуж­даеш от майка, от баща, нуждаеш се от семейство, в което да израстеш, нуждаеш се от общество, в което да преуспееш. Без общество ти не можеш да съществуваш.

Но не забравяй, ако просто останеш част от обществото, ти вече отново си се върнал към несъществуване. Без общес­твото ти не можеш да съществуваш, а също така не можеш да съществуваш и само като част от обществото. Исус казва: „Чо­век не може само с хляб да живее." Мислиш ли, че това озна­чава, че можеш да живееш без хляб? Човек не може само с хляб да живее - вярно е, абсолютно вярно - но може ли човек да живее без хляб? Не, това също е невъзможно. Човек се нуждае от хляб. Той е необходим, но не е достатъчен. Той про­сто ти дава основата, но не ти дава скока, полета. Той е трам­плин. Не се залепвай за него.

Исус казва: „Съботата е създадена за човека, не човекът за съботата." Законът е необходим, защото обществото е необ­ходимо. Законът е хлябът. Но ако има само закон - ако същес­твуваш като член на обществото, законопослушен член на об­ществото, и в теб няма нищо друго, което да е отвъд закона -тогава ти съществуваш напразно; тогава ти съществуваш „са­мо за единия хляб". Хапваш си добре, спиш добре и нищо повече не се случва.

Добре е да си хапваш, но не е достатъчно - необходимо е нещо от непознатото. Необходимо е нещо от невидимото да проникне в теб; необходима е романтиката на непознатото. Без това ти ще бъдеш един силогизъм в логиката, но няма да бъдеш поезия. Без това ти може да си съвсем почтен, но само толкова - няма романтика, няма поезия, няма танц.

Любовта е мистериозното, законът е немистериозен. Зако­нът ти помага да бъдеш в света; любовта ти дава мотива да бъдеш. Законът ти дава основанието да бъдеш, а любовта ти дава мотива да бъдеш. Законът ти дава основата; любовта е домът, къщата.

И помни едно нещо: че основата може да съществува без къщата, но къщата не може да съществува без основата. Низ­шето може да съществува без висшето, висшето не може да съществува без низшето. Човек може да съществува само с хляб - без да има нищо, което си струва да се има, без да има никакъв мотив да съществува - но той може да съществува; той може просто да вегетира. Обаче дори този, който има вели­ка любов, не може да съществува без хляб: дори Исус или Буда не може да съществува без хляб. Те са намерили небес­ния дом на любовта, но те не могат да съществуват без хляб.

Низшето е в известен смисъл независимо от висшето. Висшето е в известен смисъл зависимо от низшето. Но това е така. И то изглежда просто, то е лесно. Ти правиш храм... Това, което ние в Индия наричаме калаш, златния връх на храма, не може да съществува, без да го има целият храм. Ако мах­неш храма, калашът - златният връх - ще падне долу. Той не може да съществува без храма. Разбира се, храмът може да съществува без върха; няма проблем за това.

Само си помисли: човек е гладен - може ли той да танцу­ва? Танцът е невъзможен. Човекът умира от глад, той не мо­же дори да мисли. Той не може да си представи какво означа­ва танц. Той може да го е познавал в миналото, но дори няма да бъде способен да повярва, че го е познавал. Изглежда не­възможно, изглежда почти несъществуващо. То не може да съществува в гладуващо тяло - как можеш да мислиш да те осени танц? Няма страшно - ти можеш и да вегетираш.

Висшето не е задължителност, то е свобода. Ако искаш, можеш да израстваш в него; ако не искаш, няма кой да те принуди да израстваш в него. Низшето е необходимост, то не е твой избор. То трябва да се осъществи.

Законът е антилюбов. Ако си твърде законопослушен, ня­ма да си способен да обичаш който и да било - защото самото качество на любовта е спонтанност. Тя идва изневиделица, тя може да изчезне изневиделица. Тук няма мотив, няма основа­ние. Тя се случва като чудо, тя е магическа. Защо се случва, как се случва - никой не знае. Тя не може да се манипулира: тя е антизакон, тя е антигравитация, тя е антинаука, тя е антилогика. Тя е против цялата логика и против целия закон.

Любовта не може да се докаже в никаква лаборатория, не може да се докаже с никаква логика. Ако се опиташ да я докажеш чрез логика, ще разбереш, че няма нищо такова като любов - любовта е невъзможна. Тя не може да съществу­ва - но съществува! Дори велики учени се влюбват. Те не могат да я докажат в своите лаборатории, не могат да дискути­рат по нея, но и те се влюбват. Дори един Айнщайн се влюбва.

Любовта смирява всеки. Дори Айнщайн - така горд със своята логика, аргументация, наука - внезапно един ден се влюбва: в една обикновена жена - фрау Айнщайн. Внезапно цялата му наука изчезнала и той започнал да вярва в невъз­можното. Дори в края на живота си той свивал рамене: „Случ­ва се, но ако ме питаш като учен, аз не мога да гарантирам за нея. Но тя се случва - ако ме питаш като човек".

В последните си дни той казвал: „Ако любовта съществу­ва, значи и Бог трябва да съществува. Ако едната невъзмож­ност е възможна, тогава защо не и другата?" Той умрял като дълбоко смирен и религиозен човек.

Някой го попитал: „Ако се родиш отново, какъв ще искаш да станеш?"

Той отговорил: „Не пак учен. По-скоро бих станал водоп­роводчик".

Какво говори той? Той казва, че е видял фалша на цялата логика и безсмислието на цялата научна аргументация. Това, което казва, че е видял все отново и отново, е, че причината и следствието може би са основата, но те не са върхът. Истин­ският храм, истинската мистерия на живота се движи чрез лю­бовта, молитвата, щастието - все невъзможни неща. Ако мис­лиш за тях, не можеш да повярваш, но ако ги оставиш да се случат, велико упование и велика благодат възникват в теб.

Мойсей е законът. Обществото не може да съществува без Мойсей, той е задължителен. Обществото не може да си позволи да го загуби; без Мойсей обществото ще изпадне в хаос. Той е абсолютно необходим, той е самата основа. Но Исус е любов. Мойсей е необходим, той е нужен, но не е достатъчен. Ако само Мойсей управлява света, няма да си струва да се живее в него.

Исус. Полъх от непознатото - никой не знае откъде идва, никой не знае накъде отива. Едно проникване на вечността във времето - навлизане на мистериозното в познатото.

Исус не може да дойде с Мойсей, запомнете. Мойсей е необходим. Той е хлябът, но хлябът няма никаква романтика в себе си. Виното - това е романтиката, поезията, танцът, празникът, радостта, екстазът.

Да, Мойсей не може да съществува без Исус... Исус не може да съществува без Мойсея. Ето защо Исус казва все отново и отново: “Аз съм дошъл да изпълня, не да разруша". Мойсей е бил просто основата. Върху нея Исус е издигнал хра­ма на Бога.

Мойсей е абсолютно редовният гражданин, добрият човек. Исус не е толкова добър. Понякога не може да се каже дали той е добър, или лош; той обърква. Той ходи с пияници, отсяда при проститутка. Не, никога... ти не можеш да си представиш Мойсей да направи това. Мойсей е един съвършено добродете­лен човек, но така той пропуска нещо: красотата, свободата. Той винаги се движи в правия път, той е железопътна линия.

Исус е като река. Той се променя - понякога наляво, понякога надясно, понякога напълно си сменя пътя.

Мойсей е напълно надежден; Исус не чак толкова. Поня­кога не можеш да кажеш този човек дали е прав, или греши. Това е бил проблемът за евреите. Те са живели с хляба на Мойсей, те са следвали Мойсей и неговите десет заповеди, а сега този човек идва и казва: “Аз съм осъществяването на всичко, което ме е предхождало", и още: “Аз съм дошъл не да разруша, а да изпълня". Но що за изпълнение е това? Той въобще не прилича на Мойсей.

Той не осъжда лошото. Той казва: „Не съдете!" Мойсей е велик съдия, а Исус казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени". Мойсей казва: „Не върши зло", а Исус - „Не се съпротивлявай на злото" - много объркващо. Той трябва да е предизвикал голям хаос. Където и да е отивал, той трябва да е внасял объркване и конфликт в умовете на хората, той трябва да е създавал безпокойство. Ето защо те си отмъстили и го убили; това е напълно логично.

Буда не е бил убит в Индия, Махавира не е бил убит -понякога са му хвърляли по някой камък или неща от този род - но тези хора не са били убити, разпънати. Те никога не са обърквали умовете така както Исус. Те са имали в себе си нещо от Мойсей, а Исус не е носил в себе си нищо от Мойсей. Махавира е имал в себе си много от Мойсей. Той е имал нещо от закона и нещо от любовта, и двете.

Исус е чиста любов. Ето защо той е бил разпънат. Той е трябвало да бъде разпънат - такава чиста любов не може да се търпи, такава чиста благодат е невъзможно да се понесе; самото присъствие на Исус те хвърля в объркване и единстве­ният начин да се предпазиш, за да се защитиш, е да убиеш този човек, да го унищожиш.

Чрез унищожението на Исус хората се опитали да живеят само с Мойсей и със закона, без да ги тревожи любовта. Денят, в който Исус бил разпнат, не е бил нищо друго освен указание за това, че посредственият ум би искал да живее без любов. Любовта е била разпъната, не Исус. Той е просто символ.

Има много усложнения. Евреите винаги са се чудили за­що този човек Исус е повлиял толкова много на целия свят, а не могъл въобще да повлияе на евреите. Евреите са велики учени, техните равини са велики пандити и те се опитват да докажат, че Исус не е казал нищо ново, че всичкото, което той е казал, е написано в еврейските писания. Защо тогава този човек се е превърнал в самата ос на човечеството? Какво се е случило? - това изглежда невероятно.

Те са прави в известен смисъл - Исус не е казал нито една дума, която да не може да се намери в сказанията на старите равини. Не, той не е казал ни една нова дума. Но не в това той е бил уникален, той е уникален по начина, по който го е казал - не словото, но начинът, по който го е изявил. В Стария завет ти все отново и отново се натъкваш на израза: „Господ е казал..". Но това не е характерно за Исус. Навсякъ­де, където го казва, той казва: „Аз ви казвам..". - а не „Гос­под..". Той е Господ. Старият завет казва: „Господ казва това"; Исус казва: „Аз ви казвам". Старите равини заекват, Исус говори; славата на старите равини е взета на заем, Исус има своя собствена. Старите равини говорят не от свое име, Исус говори от свое име - а това е голяма разлика.

Разказва се, че веднъж враговете на Исус изпратили един човек да го хване и да го доведе в храма. Исус поучавал близо до храма и там се била събрала тълпа. Човекът отишъл там да го хване, да го арестува, но тълпата била голяма и той трябвало да навлезе навътре, за да го достигне - това му отнело време. Докато си пробивал път през тълпата, трябвало да слуша какво говори този човек. Тогава спрял, забравил за какво бил дошъл. Станало невъзможно да арестува този чо­век. Върнал се.

Враговете на Исус го попитали: „Защо се върна? Защо не си го хванал?"

Той отвърнал: ,Аз щях, но думите му попаднаха в ушите ми. И казвам ви, никой човек не е говорил никога като този! Самото качество, авторитетът, силата, с която той говори, ме завладяха. Аз бях хипнотизирай: стана невъзможно да хвана този човек".

Исус е любов. Любовта има собствен авторитет, а не взет на заем. Старите равини и хората от Стария завет са като луната - заимствана светлина. Исус е слънцето; той има собст­вена светлина. Любовта има собствен авторитет; законът ни­кога няма свой собствен авторитет. Авторитетът е от Мойсей, Ману, Маркс: авторитетът е от писанието, от традицията, от обичая. Авторитетът е винаги от старото, той никога не е свеж и нов.

Любовта е антизакон. Но ако имаш любов, ти можеш да бъдеш също и законопослушен; в това няма никакъв проблем. Тогава обаче ти си нещо повече от закона; имаш в себе си нещо от любовта.

Ти живееш в общество, трябва да следваш правилата. Те са точно като „мини вляво" или „мини вдясно" - нищо върхов­но; просто правила за уличното движение, иначе придвижва­нето става почти невъзможно. Добри са, доколкото вършат работа, но не мисли за себе си, че след като винаги си се движил вляво, си постигнал нещо. Разбира се, това е добро, доколкото върши работа, но нищо повече - какво си постиг­нал? Трафикът ще е удобен, това е всичко - но ти какво си постигнал?

Целият морал, цялото законодателство са нещо добро, до­колкото върши работа, но то не отива достатъчно надалеч. Любов е необходима. Любовта е вид лудост - нелогична, ирационална.

Нито едното, нито другото - но това, което наблюдава и двете, то е задало въпроса. Ти не си нито седемгодишна, нито седемдесегодишна. Възрастта е неуместна за теб, тя не ти при­надлежи. Ти си вечност - нито дете, нито млад човек, нито стар човек.

Винаги се връщай към пасивното наблюдение, навлизай все по-дълбоко и по-дълбоко в него. Никога не позволявай да се установи някаква друга идентификация: с детето или с въз­растния - не. Всички отъждествявания са обвързване.

Пълната свобода не е в отъждествяването; пълната сво­бода е в неотъждествяването с всичко и с всякакво. Някой ден, когато всички идентификации се разчупят и паднат -както се свалят дрехи - и ти останеш напълно гола в своята свобода, тогава ще разбереш коя си.

Вие сте богове в изгнание. Само чрез пасивно наблюдение ще си спомните кои сте. Тогава всичката мизерия ще из­чезне, всичката бедност ще изчезне. Вие сте самото царство Божие.