Ошо следвай ме (Беседи върху притчите на Исус)

Идеята, че ти твориш е просто твоя илюзия. Цялото твор­чество принадлежи Нему. Дори и чрез теб, каквото и да е сътворено, Творецът е той. Да разбереш това, значи много да ти просветне. Ако разбереш това, егото ти ще изчезне; ако го разбереш, значи да Му позволиш напълно да те притежава. Ти се превръщаш в инструмент и чрез малките неща стават възможни велики работи. Тогава Той се движи чрез теб. Ако танцуваш, Той е, който танцува. Ти си в най-добрия случай полето, където Той танцува. Когато пееш, Той е, който пее. Ти си в най-добрия случай флейтата, празната флейта, която просто става проводник. Най-многото, което можеш да напра­виш, е да позволиш - винаги Той е този, който прави нещата.

Това е, което имам предвид, когато казвам „носи се", ко­гато казвам „носи се по реката". Позволи Неговото творчество да тече през теб. Не Му налагай никакви шаблони; не налагай своята воля. Ако можеш да си позволиш да бъдеш напълно обсебен, мизерията изчезва и ти повече не си човешко същество. Исус вътре в теб е станал Христос в самия момент, в който позволиш това пълно обсебване. Тогава Исус изчезва и се поя­вява Христос.

Христос е принципът; Исус е синът на дърводелеца Йо­сиф. Исус изчезва в определен момент и се появява Христос. „Христос" означава просто, че сега човекът не е повече човек, а е станал обсебен от Бога. Точно както когато някой се побър­ка, ти казваш „човекът полудя", така можеш да кажеш „чове­кът обожествя". Човека сега вече го няма.

В Него бе живот, и животът бе виделината на човеците.

Бог е единственото битие, единственото същество: единст­веният живот, който е; единственият танц, който е; единствено­то движение, единствената енергия, която е. В океана и във вълните, в илюзорния свят и в истината, в сънищата и в съну­ващия, единствената енергия, която е, е Бог. Всичко е Той; Той е всичко.

И виделината свети навсякъде около теб. Животът е на­всякъде около теб - в птиците, в дърветата, в реката. Животът е навсякъде около теб, друго нищо няма - ти живееш в океана на живота. Вън и вътре, отвътре и отвън, бълбука само жи­вот. Един огромен поток от живот, а ти си просто като риба в него.

Но ти не схващаш това. Ти все още се идентифицираш с тъмнината, очите ти все още са затворени. Ти си сляп.

Това е прекрасно да се разбере: Имаше човек, проводен от Бога...

Така би трябвало да бъде. Това са притчи, но аз казвам, че те трябва да са така, защото как ще може човек, който е живял в тъмнина, да дойде до светлината сам, от само себе си? Ще е нужен учител.

Ако си здраво заспал, как ще се събудиш .самичък? -изглежда невъзможно. Ще е необходим някой, който е буден, да те раздруса от съня, да ти даде тласък, така че да изскочиш от браздата на несъзнателното и да поемеш нов път. За мо­мент ще си отвориш очите и ще прогледнеш.

Имаше човек, провален от Бога, името му Йоан.

Ако сам Бог не го направи, изглежда почти невъзможно ти да бъдеш способен да разбереш кое какво е. Тъй че всички­те религии на света... Индусите им казват аватари; те казват: „Сам човек е толкова безпомощен, че Бог трябва да слиза". Аватар означава слизане на Бога. Той сам трябва да слезе, за да те събуди.

Това означава просто колко дълбоко си заспал, нищо по­вече - не че трябва да създаваш фантастичната представа как Бог слиза. Това показва само, че си толкова дълбоко за­спал, щото ако Бог не слезе, не изглежда да има някаква възможност за теб. А ако понякога се събуждаш, това просто показва, че Бог трябва да е слязъл, за да те събуди.

„Имаше човек проводен от Бога, името му Йоан. Той дойде в свидетелство да свидетелствува заради виделината, за да повярват всички чрез него".

Аз съм тук. Ако можеш да погледнеш в мен, ще повяр­ваш в неща, които не си бил способен да разбереш сам. Чрез мен ти можеш да имаш малък проблясък за това, което е все още невидимо.

Бог е невидимото. Необходим е някой, който може да бъде свидетел, който може да свидетелства, който може да каже „да, познавам Го", който може да отеква в твоите дълбини, който чрез своя допир може да ти даде вкуса за „да, Бог съще­ствува". Бог не може никога да бъде само вяра, защото вярата ще е безсилна. Тя ще е интелектуална, чрез главата, но няма да може да те трансформира. Можеш да носиш вярата през целия си живот: тя ще е част от боклуците, които си събрал; тя няма да те промени.

Упованието, доверието е различно. Вярването е интелек­туално, упованието е екзистенциално. Но как можеш да до­стигнеш до упование, ако не се сближиш с човек, който може да свидетелства, който от самите дълбини на своето същество може да каже „да, Бог е", ако си дадеш възможност да се откриеш към него и ако неговото същество докосне нещо въ­тре в теб, ще се роди упованието.

Той дойде в свидетелство - Йоан е станал свидетел - да свидетелства заради виделината... Той е познал виделината, той идва с виделината. И помнете, всеки, който познае видели­ната, разбира също, че идва от виделината, защото няма друг начин да бъдеш тук.

Ти може и да не го знаеш, но ти също идваш от виделина­та. Това е самият извор - семето и изворът на целия живот. Може да не го осъзнаваш, може да си забравил, може да си изпаднал в пълно забвение относно факта откъде идваш -изворът е така далеч, че не си спомняш изобщо - но всеки, който вътре в себе си осъзнае виделината, незабавно ще раз­бере: “Аз идвам от Него". Фактически той незабавно ще осъз­нае, че Аз съм Него; аз съм Той. Моят Отец и аз сме едно".

Както горе, така и долу. Той ще заяви, подобно на ясно­видците от упанишадите: „Ахам Брахмасми... аз съм това". Или ще каже като Мансур „Аналахак... аз съм истината". Или като Исус: Аз и моят Отец сме едно. Ако вярваш на мен, ти си се уповавал на Него, който ме е изпратил; ако ме обичаш, ти си възлюбил Единия, когото не познаваш."

Той дойде в свидетелство да свидетелствува за видели­ната, за да повярват всички чрез него. Йоан е врата, прозо­рец, през който можеш да получиш проблясък от далечните хималайски върхове.

Не бе той виделината, но да свидетелствува за видели­ната.

Това трябва да се разбере, това е едно от наистина значи­мите неща. Всеки път, когато идва човек като Исус, той вина­ги се предхожда от някой, който подготвя почвата. Така тряб­ва да бъде, защото е необходимо почвата да се подготви. Жи­вотът е една дълбока приемственост; всичко е свързано, то е едно цяло. Йоан дошъл да подготви почвата, защото имало много плевели. Растяла трева, хиляда и един вид дървета злоупотребявали с цялата земя. Те трябвало да се изсекат -плевелите да се премахнат, почвата да се промени. Само тога­ва би могъл да дойде градинарят и да посее новите семена.

Всеки път, когато има човек като Исус, той винаги е предхож­дан. Ето защо Евангелието казва: Не бе той виделината, но да свидетелствува за виделината - той дошъл да подготви почвата

В своите си дойде, и своите му го не приеха.

Той дошъл да помогне; той дошъл да осъществи стремле­нията на вековете. Той дошъл при своите си... и своите му го не приеха. Това е нещо много иронично, но винаги се е случва­ло. Исус е роден евреин: евреите не го приемат. Буда е роден индус: индусите не го приемат. Така е било винаги. Защо? Защото всеки път, когато човек като Исус или Буда се роди, той представлява такъв бунт, че всичко установено се разклаща.

Обикновеният човек живее в миналото - а за обикнове­ния човек миналото е по-важно, защото миналото е вече уста­новено, уседнало. Той залага много на миналото, инвестира много в миналото. Например, ако аз изведнъж дойда при теб и ти кажа, че начинът, по който се молиш, е погрешен, а пък ти си се молил по този начин в продължение на петдесет години -залогът е много голям. Ако повярваш на мен, значи да повяр­ваш, че твоите петдесет години са отишли напразно. Ако по­вярваш на мен, значи да престанеш да вярваш на петдесет години от твоя собствен живот; ако повярваш на мен, значи да повярваш, че в продължение на петдесет години си бил глу­пак. Това е твърде много! Ти ще се бориш, ще се защитаваш.

А когато е въпрос за цял народ... Хиляди години народът правил някои неща, а след това идва Исус и обръща нещата надолу с главата. Всичко е отново хаос. Той стапя всичко уста­новено, изкоренява всичко, което е смятано за много значи­телно, създава объркване. Трябва да го стори, защото той ти носи истинското нещо. Но ти толкова много векове си вярвал, че нещо друго е истинското. Какво да избереш - Исус или твоето собствено дълго минало?

Знаеш ли откъде идва думата „традиция"? Тя идва от съ­щия корен, както и думата „търговия" (на англ.). Също така тя идва от един и същ корен, както и думата „изменник". Традицията е тьрговия, тя е бизнес - а традицията е също и измяна.

Традицията вярва в някои неща, които не са верни -традицията е изменник на истината - така че, когато истината дойде, възниква конфликт. Това можеш да го видиш тук. Аз съм роден джайна. но джайните³ не ме приемат. Тук можеш да намериш християни, евреи, мюсюлмани, индуси, будисти, но много малко джайни. Невъзможно им е да ме приемат. В свои­те си дойде, и своите му го не приеха.

Джайните са прекалено против мен. Индусите не са чак толкова против мен, но и те са против мен - малко. Но хрис­тияните - не. Евреите - съвсем не. Колкото по-надалеч оти­ваш, толкова е по-малко антагонизмът. Аз съм роден джайна - джайните са малка общност, обградена отвсякъде с индуси; джайните са почти индуси - затова джайните са силно враж­дебни, индусите са малко по-малко, а мохамеданите, христия­ните и евреите - не чак толкова.

Колкото по-далеч отиваш, враждебността ще намалява. Оттук можеш да разбереш защо тук има толкова много хора от толкова много страни, а няма много индийци. При индийци­те има един проблем: традицията им е застрашена. Ако те ми повярват, тогава традицията им - ще трябва да я изгубят.

Ето защо около мен ще видиш повече млади хора и по-малко възрастни, защото младите не са вложили много в ми­налото си. Фактически младият се надява на бъдещето, а въз­растният следва миналото. Младият има бъдеще; възрастният има само минало. Бъдещето означава смърт: целият му живот е минало. Ето защо, когато при мен дойде някой седемдесетгодишен, е много трудно да го променя, защото с мен ще се борят седемдесет години. Когато дойде малко седемгодишно момчен­це, като малкия Сидхарта, няма нищо, с което да се боря. То може да се отдаде напълно, няма нищо - то няма минало, само бъдеще. То може да бъде смело, да приеме риска; то няма какво да губи. Но един възрастен човек — той има много за губене. Ето защо, ако дойде някой бандит - такъв, който знае прекалено много, без да го знае - той ще се бори много, ще има всякакви аргументи, ще се защитава Той има много за губене. Но когато дойде някой невинен човек, който казва „аз не знам много", той е лесен, той е готов да се отпусне.

Много малко хора дошли при него. Йоан живял близо до река Йордан, в пустошта, извън градове и градчета. Хората, които наистина искали да се трансформират, те го търсели и идвали при него. Много малко идвали, но тези, които идвали -даде им власт да бъдат чада Божии, на тези, които вярват в неговото име. Тези, които могли да се уповават, били трансформирани. И той подготвил почвата: тези са били първите подготвени хора, на които Исус щял да се появи.

Ако ти си готов, тогава аз мога да ти кажа какво нося вътре в моето сърце. Ако ти не си готов, то е невъзможно да се изрече; то ще е абсолютно безполезно. Фактически то не може да се изкара навън, ако ти не си готов. Когато сърцето ти е готово, самата тази готовност ще изкара истината, която аз нося вътре в моето сърце. Тогава сърцето може да говори на сърцето, бездната ще призове бездна.

Йоан създал група, една малка група от избрани люде, които били способни да се уповават, които били способни да виждат с очите на вярата. Само тогава е възможен Исус. По­мнете това: ако слушателят е готов, само тогава истината мо­же да се произнесе.

Аз пътувах из тази страна в продължение на много годи­ни, целогодишно, просто за да намеря хора, които биха били способни да трансформират себе си, така че това, което аз нося вътре в себе си, да може да стане плът, да може да се произнесе. Сега хората ме питат защо не ходя никъде. Тази работа е свършена. Сега тези, които са готови, ще идват при мен. Сега това е единственият начин.

Ето защо аз не искам множества и тълпи да идват тук -защото ако дойдат, няма да мога да произнеса това, което нося... а аз бих искал да го споделя, преди да напусна. Ако ти си готов, тогава и само тогава нещо от отвъдното може да снизходи върху теб.

И Словото стана плът, и всели се между нас (и увидехме славата Негова, слава като на единороднаго от Отца)... и това е наистина нещо, което трябва да се разбере, защото хрис­тияните непрестанно го интерпретират погрешно. Те все казват, че Христос е единородният син Божи. Да, в известен смисъл е вярно, но не е вярно в смисъла, в който християните го казват.

Буда е също единородният син Божи, и Кришна е също единородният син Божи. Обърнете внимание, аз подчертавам: единородният син Божи. И аз съм също единородният син Божи, и ти си също единородният син Божи. Тогава защо да казваш „единороден"? Ако всички са Негови синове, тогава защо да го казваш?

В това има известна значимост, известно значение - то трябва да се казва. То е съвсем като следното: влюбваш се в една жена и казваш: „Ти си единствената жена, единствената прелестна жена в света". Не че това е истина, но все пак в известен момент в любовта то е истина. То не е обикновен факт; то е истина. Когато кажеш на една жена: „Ти си единст­вената прекрасна жена на света, която въобще е съществува­ла или някога ще съществува", това не означава, че ти позна­ваш всички жени, които са съществували преди, или че всич­ки тези, които ще съществуват, няма да са по-красиви от тази. Как можеш да знаеш, как можеш да сравниш? Това не е логически факт; това е поетично осмисляне.

В този момент на любов не ти е до статистика. Някой логик може да повдигне аргумента: „Чакай! Познаваш ли всички жени, които в този момент съществуват в света? Гле­дал ли си, търсил ли си и установил ли си, че тази е най-прекрасната жена в света? Какви ги говориш? Ти използваш сравнителен език".

Но ти ще кажеш: „Не ме е грижа за другите жени, и това не е сравнение. Аз не сравнявам: аз просто заявявам една истина относно моите чувства. Това' не е факт от външния свят; това е една истина от моите вътрешни чувства. Така чувствам: че това е най-красивата жена в света. Аз не казвам нищо за жената; аз казвам нещо за моето сърце. Аз не позна­вам всички жени; няма нужда". Това не е сравнение. Това е просто чувство. Ти си така обзет от чувството, че да не кажеш това ще е просто погрешно.

Когато обичаш Исус, той е единородният син Божи. Тъй че това изречение е добро: то казва... слава като на единороднаго от Отца. „Като" - като че ли той е единородният от Отца. Тези, които се влюбват в Исус - за тях той е единородният син Божи. Те не казват нищо за Буда или против Буда. Те не сравняват.

Това е, което аз имам предвид, когато казвам, че Буда също е единородният син, и ти също си. Всеки в този свят е уникален. Веднъж щом постигнеш твоята вътрешна реализа­ция, ти ще си единородният син Божи - като че ли всичко съществуващо съществува заради теб и само заради теб. Дър­ветата цъфтят заради теб и птиците пеят заради теб, и реките текат заради теб, и облаците се събират заради теб. Когато постигнеш, ти ставаш единственият център на битието.

Или пък ако се влюбиш в Буда, Исус или който и да било - тези твърдения на влюбени не трябва да се взимат като явления на факти. Те са поетични разбирания. Ти не можеш да спориш с тях; те въобще не са аргументи. Те изразяват нещо от сърцето.

Ако измамиш, не можеш да си свободен, да се лееш. Ще бъдеш привързан към своята измама. Ето защо аз не казвам, че лъжите са лоши, защото навреждат на другите - не. Те са лоши, защото ти ще изгубиш своята привлекателност. Измамите не са лоши, защото мамиш другите; те са лоши, защото ще разстроят твоя поток и ти не ще можеш да течеш. Ще започнеш да замръзваш. На много места ще бъдеш засти­нал, умрял. Ще имаш блокажи в своето същество.

Погледни детето. Всяко дете има привлекателност. Къде изчезва тя? Когато всяко дете внася привлекателност в света, къде изчезва тя? Малко по малко тя се загубва и така всеки става непривлекателен, грозен. Рядко се случва някой да оста­не така привлекателен, какъвто е бил като дете. Какво се случва? Защо детето е привлекателно?

Видял ли си дете, за което можеш да кажеш, че е грозно?

Не, това го няма. Грозно дете е нещо невъзможно. Всички деца са прекрасни, безусловно прекрасни. Те се леят и те са истинни. Когато искат да плачат, плачат; когато искат да се смеят, смеят се. Когато са гневни, те се гневят, и когато са любещи, те оби­чат. Те са верни на момента, те никога не мамят.

Но скоро те се научават на политика. Скоро научават, че: „Мама обича, ако се усмихвам. По-лесно е да я убеждавам, по-лесно е да я манипулирам, ако се усмихвам." Малкото дете се превръща в политик! То изчаква. То може да е гневно вътре в себе си, но когато мама дойде, то се усмихва, защото това е единственият начин да получи сладоледа. Сега усмив­ката е фалшива, а една фалшива усмивка е грозна, защото цялото същество не участва в нея; тя е нещо нарисувано от­вън. След това все повече и повече личностни черти ще се насъбират и същността ще се изгуби. Тогава ставаш грозен. Истината и привлекателността са винаги заедно. Истината е привлекателност и привлекателността е истина.

Евангелието е схванало най-точно същността на Исус: ис­тина и благодат. Той е бил истинен, дълбоко истинен до самата си сърцевина - съвършено, до крайност истинен. Ето защо си е навлякъл неприятности. Да живееш в общество, което е абсо­лютно неистинно, да живееш с това и да си до крайност исти­нен, значи да си имаш неприятности.

И благодатта. Той не е бил политик и не е бил свещеник. Той просто е обичал живота и го е живял. Той не е бил тук да проповядва каквото и да било: той е нямал догми, които да насажда, той е нямал идеи, които да налага на хората. Факти­чески той е живял чист, благостен живот като течащ поток и с това е бил заразителен. С който и да се е движил - който и да е влизал в контакт с него, е бил магнетизиран, хипнотизирай. Този мъж е бил дете, едно невинно дете. Хората били привли­чани. Хората напускали домовете си, службите си: те просто са тръгвали след него.

Той не е бил проповедник, той не е внасял никаква поли­тическа революция в света, той не е предлагал никаква ре­форма за света. Той просто ти е давал начин да живееш все едно течеш. И това било грижата - защото евреите са един от най-потисканите народи в света. Много сдържащи се, моралистични, пуритански. Това било обезпокоителното нещо. Те живеели с принципи. Те живеели със закон и законът трябва­ло да бъде спазван.

Разбира се, в света те са много успешен народ. Ако жи­вееш чрез закон, ти ще преуспееш. Ако живееш чрез любов, не може да не се провалиш. Това е мизерия, нещастие, но е така: законът успява, любовта се проваля - в света. В Бога: любовта успява, законът се проваля - но кой го е грижа за Бога?

Евреите са много законопослушни, много добри граждани и където и да отидат, те винаги успяват, защото винаги де­йстват в закона. Те живеят чрез аритметика. Ето защо те по­лучават най-много Нобелови награди в света. Никой не може да се мери с тях. Много талантливи - те успяват в бизнеса, в политиката; каквото и да правят, те правят точно това, което трябва. Но те са големи формалисти - пуритани, дълбоко об­вързани с ума. Един силен, постоянен махмурлук в ума.

А Исус заговорил за закона. Евангелието казва:

И всинца ние от неговата пълнота приехме, и благодат за благодат.

Защото законът чрез Мойсей бе даден, а благодатта и истината чрез Исуса Христа биде.

Мойсей даде на света закона. Хората били примитивни, некултурни; те нямали обществено чувство. Мойсей създал об­щество, и то едно от най-трайните общества - на евреите. Фак­тически Мойсей трябва да е бил един велик гений, защото е дал закона, с който евреите са преживявали всякакви катас­трофи. Той трябва да им е дал много здрава основа. Но той е бил законодател, точно както Ману е бил законодателят на индусите. Мойсей е Ману на евреите, той им е дал закона.

Нека ви разкажа една малка история. Случило се вед­нъж, Мойсей минавал и попаднал на човек, който се молил. Но той извършвал такава абсурдна молитва (не само абсур­дна, но и обидна за Бога), че Мойсей се спрял. Било напълно противозаконно. По-добре да не се молиш, отколкото да се молиш по такъв начин, защото човекът казвал неща, невъз­можни за вярване. Човекът казвал: „Нека дойда близо до теб, мой Боже, мой Господи, и ти обещавам, че ще почиствам тяло­то ти, когато се измърси. Дори и въшки да има, аз ще ги махам... И аз съм добър обущар, ще ти направя превъзходни обуща. Ти ходиш с такива древни обуща - мръсни, съвсем изцапани... и никой не се грижи за теб, мой Господи. Аз ще се грижа за теб. Когато си болен, аз ще ти прислужвам и ще ти давам лекарство. Аз съм също и добър готвач!"

Такава ми ти молитва казвал! Мойсей рекъл: „Спри! Спри твоите глупости! Какво казваш? На кого говориш - на Бога? Че дрехите Му са мръсни и ти ще ги чистиш? И че няма кой да се грижи за Него, и че ти ще Му готвиш? От кого си научил тази молитва?"

Човекът казал: „Не съм я научил отникъде. Аз съм много беден и необразован и не знам как да се моля. Измислих си я сам, а тези са нещата, които знам. Въшките много ме тормо­зят, сигурно и Него го безпокоят. А понякога храната не е добра - жена ми не е добра готвачка - и стомахът ме боли. Той сигурно също страда. Което е станало моя молитва, то е просто моят опит. Но ако знаеш правилната молитва, научи ме."

Така Мойсей го научил на правилната молитва. Човекът се поклонил на Мойсея, благодарил му, потекли му сълзи на дълбока благодарност и той си тръгнал. Мойсей бил много ща­стлив. Помислил си, че е направил едно добро дело. Поглед­нал към небето да види какво мисли Бог за това.