АЗ НЕ ДОЙДОХ ЗА ПРАВЕДНИТЕ

АЗ НЕ ДОЙДОХ ЗА ПРАВЕДНИТЕ

9. И КАТО МИНУВАШЕ ИСУС ОТТАМ, ВИДЯ ЕДНОГО ЧЕЛОВЕКА, ЧЕ СЕДЕШЕ НА МИТАРНИЦАТА, МАТЕЙ НА ИМЕ; И РЕЧЕ МУ: ДОЙДИ СЛЕД МЕН; И ТОЙ СТАНА И ОТИДЕ СЛЕД НЕГО.

10. И КОГАТО БЕ СЕДНАЛ НА ТРАПЕЗАТА ВКЪЩИ, ЕТО, МНО­ЗИНА МИТАРИ И ГРЕШНИЦИ ДОЙДОХА И НАСЯДАХА С ИСУСА И С УЧЕНИЦИТЕ НЕГОВИ.

11. И ФАРИСЕИТЕ КАТО ВИДЯХА ТОВА, РЕКОХА НА УЧЕНИ­ЦИТЕ МУ: ЗАЩО ВАШИЯТ УЧИТЕЛ С МИТАРИТЕ И ГРЕШНИЦИТЕ НАЕДНО ЯДЕ?

12. А ИСУС КАТО ЧУ ТОВА, РЕЧЕ ИМ: ЗДРАВИТЕ НЯМАТ НУЖ­ДА ОТ ЛЕКАР, НО БОЛНИТЕ.

13. ИДЕТЕ ОЩЕ И НАУЧЕТЕ СЕ ЩО Е: МИЛОСТ ИСКАМ, А НЕ ЖЕРТВА; ЗАЩОТО НЕ ДОЙДОХ ДА ПРИЗОВА ПРАВЕДНИТЕ, НО ГРЕШНИТЕ НА ПОКАЯНИЕ.

23. КАЗВАШЕ ОЩЕ НА ВСИЧКИ: АКО ИСКА НЯКОЙ ДА ДОЙДЕ СЛЕД МЕН, НЕКА СЕ ОТРЕЧЕ ОТ СЕБЕ СИ, И НЕКА НОСИ КРЪСТА СИ ВСЕКИ ДЕН, И НЕКА МЕ СЛЕДВА.

24. ЗАЩОТО. КОЙТО ИСКА ДА СПАСИ ЖИВОТА СИ, ЩЕ ГО ИЗ­ГУБИ; И КОИТО ИЗГУБИ ЖИВОТА СИ ЗАРАДИ МЕН, ТОЙ ЩЕ ГО СПАСИ.

25. ЗАЩОТО КАКВО СЕ ПОЛЗУВА ЧЕЛОВЕК, АКО СПЕЧЕЛИ ВСИЧКИЯ СВЯТ, А ПОГУБИ ИЛИ ОТЩЕТИ СЕБЕ СИ?

Религията не е упойващо средство. Тя не те прави несъ­знателен, тя ти дава осъзнаване. А осъзнаването е бунтовно. Когато се осъзнаеш, ти не можеш да принадлежиш към ни­какво общество, към никаква нация, към никаква църква, защото когато се осъзнаеш, ти ставаш съзнателен за строгата красота на самотата. Ти ставаш съзнателен за музиката, която непрестанно звучи вътре в твоята душа... но ти никога не си си позволявал да бъдеш сам, за да я чуеш, да бъдеш в хармония с нея, да бъдеш едно с нея.

Религията не е конформизъм, защото целият конформи­зъм е механически. Ти правиш някакви неща, защото от теб се очаква да ги правиш. Ти ги правиш, защото трябва да живееш с хората и трябва да следваш техните правила; пра­виш ги, защото си възпитан да ги правиш. Отиваш на църква, отиваш в храма, молиш се, правиш ритуали, но всички е празно. Ако сърцето ти не е в това, всичко е мъртво и меха­нично. Ти можеш да правиш всичко точно както е предписано, без грешка - може би съвършено - но и тогава то също е мъртво.

Чувал съм, че президентът Кенеди е трябвало да подпис­ва толкова много писма, документи и да дава автографи, че е трябвало да изобретят за него един малък механизъм. Ма­шинката се подписвала заради него, като при това подписът бил толкова съвършен, че никой експерт не би могъл да каже кой подпис е на механизма и кой е истински - дори и самият президент Кенеди не бил в състояние да различи истинския подпис от фалшивия. Малкълм Магридж разказва, че когато Кенеди бил убит, забравили да изключат машината и тя про­дължила да работи. Президентът продължил да подписва лич­ни писма дори и след смъртта си. Механизмът си е механизъм.

Ти ставаш християнин: тогава се превръщаш в механизъм. Държиш се все като че ли наистина обичаш Христос, но това „като че ли" не трябва да се забравя. Ти ставаш будист: държиш се все като че ли следваш Буда, но не трябва да забравяш това „като че ли". Твоят подпис може и да е съвър­шен, но той идва от един мъртъв механизъм.

Религията не е конформизъм. Комформизмът е между индивида и миналото, а религията е нещо между индивида и сегашното - поезията е нещо между индивида и бъдещето. Конформизмът означава да се подчиниш на тези, които вече ги няма, на мъртвите - да се съобразяваш с Мойсей, с Маха-вира. Да се съобразяваш сега с Исус е умряла работа - ти се съобразяваш с миналото. Ако се съотнасяш с настоящето, то е съвсем друго нещо. То те революционизира, възражда те.

Конформизмът е между индивида и обществото. Религия­та е нещо между индивида и самото битие. Обществото е наше творение: Бог създаде Адам - не човечеството; Бог създаде Ева - не човечеството. Бог създава индивиди; човечеството е наша фикция.

Но фикцията може да те обсеби и ти можеш да забравиш истинското и да се привържеш към фиктивното. Аз познавам личности, които искат да обичат човечеството, а не могат да обичат друго човешко същество. Къде е човечеството и как ще го обичаш? Можеш да правиш само празни жестове.

Човечеството не е никъде. Навсякъде където се срещаш с него, ти се срещаш с реални, конкретни човешки същества. Човечеството е абстракция, просто една дума. То няма в себе си реалност - един сапунен мехур, нищо повече. Ти можеш да срещнеш само реални човешки същества. Да обичаш едно реално човешко същество е много трудно, но да обичаш чове­чеството е много лесно. То е почти като да обичаш никого. Тогава няма проблеми, няма трудности.

Религията е нещо, което се случва между теб и конкрет­ното битие. Тя не се интересува от фикции. И религията не е традиция. Традицията принадлежи на времето; религията принадлежи на вечността. За да навлезеш в религията, ти трябва да навлезеш във вечното сега. Религията няма исто­рия. В това отношение Западът трябва да научи нещо от Изтока.

На Изток ние никога не сме се грижили за историята. Причината... причината е проста. Цялата история е свързана с времето, това, което се случва във времето, е записано в историята. Историята е една мъртва книга. Ние никога не сме се грижили за историята, защото религията принадлежи на вечността: ти не можеш да я запишеш като някакво събитие, тя е един вечен процес. Ти можеш да запишеш само нейния съществен факт, нейната съществена истина, но не и вълнич­ките, възникващи в реката на времето.

Ето защо, ако отидеш в един джайнистки храм и видиш двадесет и четирите тиртханкари, ще се объркаш и няма да разбереш кой кой е. Те всички изглеждат еднакви. Ти няма да можеш да видиш никакъв смисъл в това - защо тези двадесет и четири тиртханкари на джайните изглеждат всички едни и същи? Те не биха могли да са еднакви - живели са по различ­но време, били са различни индивиди - но ние не сме се гри­жили за събитията във времето.

Тялото е нещо, което се случва във времето. Разликата в телата е историята им, но най-вътрешното същество, което е във вечността, е едно и също, в теб, във всички. Формата се различава, но най-вътрешният център е един и същ. Тези два­десет и четири тиртханкари в джайнистките храмове ти каз­ват нещо за най-вътрешната същност. Ето защо статуите им така си приличат. Погледни Буда. Той също прилича и на Махавира: няма разлика. Това не са факти, това са истини.

Религията не се интересува от факти, тя се интересува от истината. Фактите могат да се научат от книгите - истината никога. Ако си увлечен твърде много по фактите, очите ти ще се замъглят и объркат и ти няма да бъдеш способен да по­знаеш истината. Пази се от фактите - те могат да те отклонят. Избери истината. Винаги се опитвай да намериш истината, не се тревожи много за фактите. Фактите са неуместни.

Това, което се променя, е фактът, а това, което остава винаги едно и също, е истината. Твоето тяло е факт: някога ти си бил дете, сега си младеж или старец; един ден ти си се родил, един ден ти ще умреш - тялото се променя. Но това ти, което живее в тялото, което го е направило свое временно жилище - това „ти" е вечно, то е истината. То е безформено, то няма качества. То е безсмъртно, то е вечно.

Религията не е традиция, така че не можеш да я заимс­тваш. Ще трябва да рискуваш себе си, ще трябва да я спече­лиш. Ще трябва да заложиш живота си за нея - това е единст­веният начин. Не можеш да я имаш евтино. Ако я искаш евтино, ще получиш фалшификат.

Религията не е утешение. Напротив, тя е предизвикателство: Бог предизвиква човека, преследва го, вика към него: „Върни се! Възцари ме!" Той няма да те остави на мира. Той ще продължава да чука на твоите врати; ще продължава да създава бури в твоята душа, в твоя дуя; ще продължава да те тревожи. Той няма да те остави да се съгласиш на нещо по-малко. Докато не достигнеш върховното, няма да бъдеш оста­вен на мира. Религията е предизвикателство, тя е страхотна буря. Тя е като смъртта; тя не е утешение.

Така наречените религии, организираните религии, са утешения. Те те утешават, прикриват раните ти. Те не те трог­ват, не те повикват и не те призовават. Те не те подтикват към приключения, не те карат да бъдеш смел, не те съблазняват да живееш опасен живот. Те са като смазки.

В едно общество с толкова много хора ти се нуждаеш от смазка около себе си, за да не стават много конфликти. Така можеш да се движиш лесно, движението не е много трудно и не се търкаш в съседа си. Не възникват конфликти - около теб непрекъснато тече смазката.

Ходенето на църква е като смазка. То помага, помага в социален смисъл; то е една формалност. Ако я изпълняваш, ставаш порядъчен. Това е все едно да станеш член на ротарианския клуб - внушава респект, помага. Ставаш член на някаква църква - това също помага. Ставаш член на някак­ва религия - и това също помага. Хората те смятат за рели­гиозен.

Когато хората те мислят за религиозен, можеш по-лесно да ги лъжеш. Когато си се обвил с мантията на религиозност-та, имаш в себе си едно мощно оръжие. Твоята религия е за теб утешение и респектабилност. Фактически тя е политика, дипломация - част от твоята борба за Оцеляване, част от твоя­та амбиция, част от цялата политика на егото. Тя е политика на силата.

Трябва да помниш тези неща, когато се опитваш да раз­береш Исус. Религията не е и морал. И отново, моралът е просто правилата на играта. Тези, които искат да играят игра­та на обществото, трябва да следват неговите правила - също както когато играеш на карти, трябва да следваш известни правила. Не че тези правила са абсолютни, нито пък идват от Бога. Ти правиш играта - ти създаваш правилата, ти ги след­ваш. Но ако искаш да играеш, трябва да следваш правилата.

Моралът няма в себе си нищо абсолютно. Ето защо всяко общество има свой морал, всяка култура има свой морал. Ед­но нещо може да е морално в Индия и неморално в Америка; друго може да е морално в Америка и неморално в Индия. Ако моралът наистина беше истински, тогава не би трябвало да има разлики.

В Индия е неморално да се разведеш с жена или с мъж. На това не се гледа с добро око. Веднъж щом си се оженил, трябва да живееш с партньора си. Но в Америка, като жи­вееш с жена, която не обичаш, това ще се смята за неморално. Ако не я обичаш, неморално е да спиш с тази жена. Само любовта, само дълбоката любов ти дава право да бъдеш с жената. Иначе трябва да я напуснеш. Недей да я лъжеш; недей да погубваш живота й.

Моралът е игра, той се променя. От общество към общес­тво, от век на век, от период на период се променя той. Той е зависим, в него няма нищо абсолютно.

Религията обаче е абсолютна. Тя няма нищо общо с Аме­рика или с Индия, но има общо с едно ново съзнание в индиви­да. Тя е като някакъв изглед, появяване и разгръщане на едно ново същество в индивида. Придобиваш нов поглед, запо­чваш да виждаш с нови очи. Ти можеш да видиш старите проблеми, но те изчезват. Не че,са се разрешили - те просто изчезват, разсейват се. При един нов поглед тях ги няма. Ти имаш ново виждане, едно ново измерение.

Тези неща трябва да се помнят, защото когато един Исус - човек като Исус - дойде, те се превръщат в проблем.

Сещам се за една арабска поговорка: „Ако твърде често показваш на някой човек камилски кости, той няма да може да разпознае жива камила, когато я види". Така става и кога­то човек като Исус идва в света. Ти си виждал твърде много фалшиви пророци, твърде много лъжливи проповедници, твърде много учени, които не знаят нищо, но само вдигат го­лям шум около себе си, и когато дойде Исус, не можеш да го разпознаеш. Когато дойде някой Исус или Буда, става почти невъзможно да го разпознаеш. За мнозинството е почти невъз­можно. Само няколко изключителни личности, които имат из­вестен потенциал или които са малко по-будни - само те могат да имат някои проблясъци.

Да разпознаеш един Исус е велико постижение, защото това означава, че ти имаш известно съзнание, което може да се свърже с Исус. Ти имаш някакво качество, което може да се свърже с Исус: вече си на път сам да станеш Исус. Ти можеш да разпознаеш само това, което вече имаш в себе си -едно отваряне, разцъфване. То може да е само пъпка, но ти можеш да разпознаеш тази малка пъпка; очите ти не са на­пълно затворени.

Има свещеници, които се преструват. За тях религията е търговия. Тя е за тях прехрана, не е самият им живот. За Исус религията е живот; за равините, за проповедниците тя е средс­тво за прехрана. И ето че се появяват учени, който непрестан­но говорят само празни приказки - а не могат да говорят толкова много, те са така изразителни, че ти никога не можеш да разбереш този факт, че дълбоко вътре в себе си те са празни.

Чух виц за едно международно състезание. Това било със­тезание между представители от много страни за написване на есе. Състезателната тема била „Слонът". Англичанинът ведна­га тръгнал за Южна Африка с камери и с група помощници, за да проучи всичко. Той се върнал след шест месеца и напи­сал книга - добре отпечатана, с илюстрации. Заглавието на книгата било „Ловуване на слон в Южна Африка".

Французинът никъде не отишъл. Той само ходил всеки ден в зоологическата градина в Париж и посещавал клетката на слоновете. След две или три седмици той започнал да пише книга - много небрежно отпечатана, дори нямала твърди ко­рици. Заглавието на книгата било „Любовният живот на слона".

Индиецът, който бил назначен от индийското правителс­тво, никога не бил виждал слон, защото винаги бил живял в Хималаите. Той бил велик мъж и поет, и учен по санскритски. Той и в зоологическа градина не бил ходил никога. Книгата, която написал, била един голям трактат със заглавие „Божест­веният слон". Тя била написана в поетична форма и с цитати от великите санскритски книги, от Ведите до Шри Ауробиндо. Всеки, който прочел книгата, останал с впечатлението, че ав­торът никога не е виждал слон. Той бил поет, може и да е видял някакъв слон в мечтите си. Той говорил за слона, който майката на Буда видяла, преди да зачене - митология, няка­къв бял слон.

И накрая, германците. Те назначили шест професора по философия да напишат книгата. Те обиколили целия свят, всички музеи и библиотеки, за да изучат всичко, написано за слона. Никога не отишли да видят слон, дори и в зоологическа­та градина - само музеи и библиотеки. Били им нужни почти шест години да проучат всички и накрая те написали книга -дванадесет тома, почти като Енциклопедия Британика. Загла­вието на книгата било „Кратко въведение в изучаването на слона". Професори по философия - какво общо имат те със слоновете? И при това, някакво кратко въведение - встъпи­телни бележки. То дори и не било за слона. То било просто една „въведение" към изучаването на слона.

Когато Исус идва, ти вече твърде много знаеш. Чел си книги, слушал си учени, слушал си проповедници. Твърде пъ­лен си с идеи, и когато Исус или човек като Исус дойде, ти просто не можеш да го разпознаеш. Пред теб е живото създа­ние, но ти вече си свикнал твърде много с мъртвите кости. За да разпознаеш Исус, ти трябва да оставиш настрана всичко, което вече знаеш.

Исус не е бил убит от лоши хора, от престъпници; убили са го съвсем почтени равини. Всъщност той е бил убит от рели­гиозни хора. Нерелигиозните хора никога не са заплашвали религията, защото тя не ги интересува. Религията е в опасност винаги от така наречените религиозни, защото целият им жи­вот е под въпрос. Ако Исус е прав, тогава всичките равини грешат. Ако Исус е прав, тогава цялата традиция греши. Ако Исус е прав, тогава цялата църква греши.

Всеки се обявява срещу Исус. Исус е винаги сам, съвсем сам. Ти не можеш да разбереш неговата самота. Каквото и да знаеш за самотата, то се отнася за физическата самота. Поняко­га вкъщи няма никой, тъмно е и ти си сам. Ток също няма и ти не можеш да включиш светлината, не можеш да включиш ра­диото или телевизора. Изведнъж си хвърлен в самота. Това обаче е физическо чувство за самота; ти не знаеш какво чувс­тва Исус.

Той е духовно сам, сред чужденци, където е толкова труд­но да намериш приятел, който да те познае. Той все отново и отново се взира във всеки и във всичко, което среща по пътя си, прониква дълбоко в очите им. Никой не го познава, никой не го разбира. Хората по-скоро го разбират погрешно. Те са винаги склонни да го разбират погрешно, но никой не е готов по какъвто и да било начин да го разбере.

Всеки път, когато се появи едно религиозно същество, та­ка наречените религиозни са всичките срещу него. Те биха желали веднага да го убият, за да се избегне опасността и сигурността им отново да бъде гарантирана.

Помни, той е бил убит от едни много добри хора! Отиди... и сега е същото. Тръгни из Пуна и говори с така наречените добри хора: ще откриеш, че те всеки път ще са настроени срещу мен. Те трябва да са. Целият им начин на живот е в опасност. Тях ги е страх дори да ме слушат, защото кой знае? -може да ги осени някоя истина. Те няма да дойдат при мен, няма да прочетат книгите ми; няма да поемат такъв голям риск. Те винаги си имат свои мнения.

Един ден аз бях свидетел на прекрасна сцена. Някакъв човек говореше на Настрадин Ходжа: „Защо си такъв скъпер­ник и толкова стиснат към жена си?"

Настрадин Ходжа отговори: „Ти трябва да си чул нещо лошо за мен, защото доколкото знам, аз общо взето съм много щедър".

Човекът се ядоса, защото когато оспорваш мнението на някого, той винаги се ядосва. Ядоса се той и рече: „Спри да се оправдаваш. Всички в града знаят колко зле се отнасяш към жена си. Дори и за всекидневни разходи тя трябва да ти се моли като просякиня. И спри да се оправдаваш. Всички знаят!"

Настрадин Ходжа рече: „Добре, щом като си толкова ядо­сан, аз няма да се оправдавам. Но мога ли да кажа едно нещо, само едно?"

„Какво?" - извика човекът.

„Че не съм женен" - каза Настрадин Ходжа.

Оттогава този човек е против Настрадин Ходжа. Веднъж аз го срещнах и му казах, че щом Настрадин Ходжа не е женен, това е без значение. „Всичките ти аргументи са неосно­вателни. Защо се гневиш?"

Той ми отговори: „Това няма значение, то е само въпрос на време. Почакай, рано или късно той ще бъде женен и тога­ва аз ще бъде правият! Аз пак казвам истината. Това е само въпрос на време. Почакай, моето мнение не може да е по­грешно".

Хората се придържат към мненията си. Те са неоснова­телни, но хората пак се придържат. Колкото са по-неоснова­телни мненията, толкова повече се придържат хората към тях. Ако мнението ти се базира на правилни постановки, няма за­що да се придържаш към него - то само по себе си е вярно. Ако то е неоснователно, трябва да се придържаш към него, защото само твоето придържане може да бъде основание. Ви­наги помни: ако знаеш, че нещо е истина, ти никога няма да се ядосаш, ако някой му противоречи. Ти ставаш толкова по-ядосан, колкото повече разбираш, че то не е истина. Гневът показва, че ти искаш само някакво мнение, но не и знание.

Хората са били зле настроени срещу Исус, защото той събарял всичките им построения. Те смятали къщите си по­строени върху камък, а дори само присъствието му им показа­ло, че техните къщи'били построени върху пясък, вече се сри­вали. Хората се нахвърлили върху него, убили го. Той не е бил убит от политическите власти; той е бил убит от псевдорелигиозните области, от свещениците.

Аз така смятам: ако религията днес е изчезнала от света, причината не е в науката - не. Причината не е в атеистите -не. Причината не е в рационалистите - не. Причината е в псевдорелигията. Има толкова много псевдорелигия и тя е толкова фалшива, престорена, че само хора, които са престо­рени, могат да се интересуват от религия. Тези, които имат в себе си дори и частица реалност, ще се обявят срещу нея. Ще се разбунтуват.

Истинските хора са винаги бунтовни, защото реалността иска да утвърждава същността си, да изразява свободата си. Истинските хора не са роби. Помнете това, а сега да навлезем в сутрите.

Цялата работа изглежда да е малко нереална. Светът толкова много се е променил. Това по-скоро изглежда като драма, отколкото като истински живот. Идва Исус и казва на някакъв човек, който стои на митницата и работи там - може би чиновник или нещо такова - просто го поглежда и казва: „Следвай ме". И той стана и отиде след него. Изглежда като някаква драма, а не реалност, защото реалността, както я познаваме днес, е напълно различна. Светът се е променил, човешкият ум се е променил.

Вече три века, откакто човешкият ум се тренира да се съмнява. Преди Исус в продължение на цели векове човеш­кият ум е живял с упование, със сърдечна простота. Очите на хората са били чисти. Този Матей, един обикновен човек, си­гурно е погледнал в очите на Исус, видял го е как ходи, усетил е присъствието, което той носи със себе си, пронизващият поглед, конто вълнува сърцето. Това е докоснало нещо дълбоко.

Такова нещо рядко се случва днес. Срещам се с много хора, но рядко виждам човек толкова отворен, че всичко, кое­то кажа, просто да достигне до сърцето му и незабавно да се превърне в семе, без да се губи никакво време. Хората се предпазват.

Идват при мен и ми казват, че биха искали да се отдадат, биха искали да ме следват, но аз виждам една страхотна броня около тях - много фина, но отвсякъде ги защитава. Те не биха ми оставили никакво пространство да проникна в тях. Ако се опитвам прекалено настойчиво, те ще започнат много силно да се защитават. Те все казват, че биха искали да се отпуснат и да се оставят: устите им казват нещо, телата им показват дру­го. Мислите им са едно; реалността е съвсем противоположна.

По времето на Исус хората са били прости. Те сигурно само са гледали и когато Исус им казал „последвайте ме", те просто са го последвали. То е било естествено. Когато тези евангелия са били писани, онези, които са ги писали, не са знаели, че един ден тези неща ще изглеждат нереални. Тогава е било толкова естествено, че евангелистите не биха могли да си представят, че един ден всичко това ще изглежда фалшиво, няма да звучи истински.

Сега това става из цял свят. Тръгни с Буда - той е заоби­колен от хора с друго качество.

Прасанджит, един крал, дошъл да види Буда. Той бил приятел на бащата на Буда - и двамата били крале - и когато чул, че синът на неговия приятел се отрекъл от света, бил много разтревожен. Когато Буда дошъл в столицата на негово­то кралство, той отишъл да се види с него и да го разубеди. Казал на Буда: „Какво си направил? Ако не си щастлив при баща си, ела да живееш в моя дворец. Ожени се за дъщеря ми - имам само една дъщеря - и това кралство ще бъде твое. Но недей да ходиш като просяк - мъчно ми е за теб. Ти си единст­веният син на твоя баща - какви неща вършиш? И двете кралства ще бъдат твои. Ела в моя дом".

Буда погледнал Прасанджит в очите и отговорил: „Само един въпрос. Постигнал ли си щастие чрез своето кралство? Кажи само да или не. Ако кажеш да, аз ще те следвам. Ако кажеш не, тогава ти трябва да станеш мой последовател".

Прасанджит се проснал пред нозете на Буда и рекъл: „Не. Отричам се, дай ми посвещение. Ще оставя всичко" - това е едно много различно качество на непосредственост.

Същото нещо ми се случи на мен, съвсем същото. Един от приятелите на баща ми беше адвокат, много хитър. Когато се върнах вкъщи от университета, родителите ми, разбира се, се тревожеха. Те искаха аз да се оженя и да се установя, но не искаха да ми го кажат директно. Те знаеха, че ако говорят за това директно, ще е все едно да се намесят в живота ми, а те са много неагресивни - тихи, прости хора. Затова те се сетиха за своя приятел и го помолиха да дойде.

Той дойде с всичките си подготвени аргументи - беше адвокат! Каза ми: „Ако аз те убедя, че женитбата е задълже­ние, ще се ожениш ли?"

Аз отговорих: „Разбира се. Но ако не можеш, готов ли си тогава да оставиш жена си и децата си?"

Човекът не бе помислил за това! Той ми рече: „Ще тряб­ва да помисля".

Той не дойде отново. Качеството на ума се беше промени­ло - иначе имаше една възможност за него, един отвор в небе­то. Аз чаках и чаках, но той вече не дойде. Той се уплаши, защото всеки знае, че животът такъв, какъвто си го живял, не ти е дан нищо. Но човек се нуждае от смелост, за да каже това, защото дори и само с казването се постига едно голямо отрече-ние. Още щом си разбрал факта, че животът такъв, какъвто си го живял, е бил напразен, безплоден, неуместен, ти вече си тръгнал по друг път.

Исус му рече: Дойди след мен; и той стана и отиде след него. Какъв прекрасен свят, какво прекрасно съзнание! И не можеш да имаш такова съзнание - а чрез него всичко става възможно, дори невъзможното.

Опитай. Остави съмненията, защото когато се съмняваш, ти разрушаваш. Съмнението е разрушително, вярата е гра­дивна. Съмнението убива, то е отровно. Вярата ти дава живот - живот изобилен, безкраен, защото когато вярваш, ти се отпус­каш.

Във вярата няма страх, във вярата няма нужда да се отбраняваш, във вярата няма борба. Ти се отпускаш, носиш се с реката. Ти дори и не плуваш, реката те носи към океана. Тя вече върви нататък. Ти се бориш ненужно и чрез борбата погубваш енергията си. Чрез борбата ти се затормозяваш и възможността, когато си могъл да танцуваш, да празнуваш, се загубва напълно. Същата енергия се превръща в борба. А същата енергия може да се превърне в себеотдаване.

Това трябва да се разбере. Това е много деликатен мо­мент: че когато човек като Исус се появи на земята, грешни­ците го разпознават преди вашите така наречени праведни -защото грешниците нямат какво да губят, освен своите грехо­ве. Грешниците нямат самонадеяни умове, нямат богословие и писания. Грешниците имат чувството, че животът им е бил безсмислен и изпитват остра нужда да се покаят и завърнат.

Но тези така наречени високоуважавани хора - настояте­ли на храмове и църкви, кметове, политици, водачи, пандити, учени - имат много за губене, нямат в себе си остра нужда, порив да трансформират себе си, всъщност нямат желание. Те са скучни и безжизнени. Грешниците са по-живи от нашите така наречени светци и са по-смели. Да се доближиш, да до­йдеш при Исус, трябва смелост.

Забелязвал ли си, че тези така наречени светци не са всъщност религиозни, а просто уплашени хора? Плашат се от ада, плашат се от Божие наказание... или са алчни, алчни и амбициозни да постигнат небесата: наградите и блаженствата на Бога. Но те не са истински религиозни. Когато си истински религиозен, не те е грижа за ад и рай, не те е грижа за нищо. В самия този момент ти си така дълбоко в рая - кой го е грижа за този рай, който ще дойде след смъртта?

Грешниците са по-смели, те рискуват. И ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Исуса и с учениците негови.

И фарисеите като видяха това - високоуважаваните хора, праведните - рекоха на учениците му: защо вашият учител с митарите и грешниците наедно яде?

Умът винаги все с такива глупави неща се занимава: с кого ядеш, с кого седиш. Те не гледат директно в Исус, тях повече ги интересува с кого седи той. Той е седнал с грешници - това им е сега проблемът. Исус не ги трогва ни най-малко, но от грешниците се дразнят. Как могат да идват те и да сядат с този Учител?

Там са грешници. Осъдените са седнали там, за които те са изобретили ада. Вашите така наречени светци не биха позволили на тези грешници да се приближат толкова - никога. Те ни най-малко не биха искали да бъдат в тяхната компания. Защо? Защо вашите светци се страхуват толкова от грешниците?

Те се страхуват от собствения си вътрешен страх, страху­ват се, че ако бъдат с грешниците, по-възможно е грешниците да ги обърнат, отколкото те да обърнат грешниците. Те се страхуват. Страхуват се от грешника вътре в тях. Ето защо е този страх от грешника вън от тях. Винаги помни, че каквото и да казваш, то винаги се отнася за теб, а не за някой друг. Ако те е страх да ходиш на места, където се събират пияници, това просто показва, че имаш известна склонност към алкохола, упойващите средства и затова се страхуваш. Иначе защо е страхът? - можеш да се чувстваш непринудено. Никой не мо­же да те корумпира, освен ти самият.

Когато цялото човечество е въвлечено в грях, как можеш ти да останеш отвън? И ти си част. Ако някъде се върши грях, аз съм част от него, защото аз съм част от човечеството. Аз създавам климата - може би една много мъничка част от него, но и аз създавам климата. Един Виетнам - аз съм част от това, аз съм грешник. Как мога да мисля за себе си, че съм извън това? Каквото н да прави някое човешко същество ня­къде, то е част и от мен и аз съм част от него. Ние сме състав­ни части един на друг.

Един истински светец винаги се чувства смирен, защото той знае, че е също и грешник. Само фалшивият светец изпит­ва гордост и си мисли, че е по-висш. Никой не е по-висш. Ако въобще има Бог, и Той трябва да е част от твоя грях. И Той го знае, защото Той участва в теб. Той бие в твоето сърце, Той диша в теб и ако ти извършиш грях, Той е част от него. Само така наречените светци - чучела, а не истински - могат да мислят другояче и да се гордеят.

А Исус като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, но болните.

Той просто им казал: „Тези, които са болни, се нуждаят от доктор. Аз съм докторът, затова болните са дошли при мен". Това трябва да е критерият: около някой светец се събират грешници. Това трябва да бъде критерият. Ако видиш някой светец и около него само високоуважавани хора, той въобще не е никакъв светец. Лекарят е фалшив, защото когато някой велик лекар дойде в света, хората, които са болни, непременно ще се втурнат към него. Те непременно ще се тълпят около този човек, защото имат нужда. Те искат да са здрави и изле­кувани и докторът е дошъл.

Той е казал: „Тази е истината: грешниците непременно ще ме търсят и болните хора непременно ще идват при мен. Аз съм лекар на техните души. Тези, които са здрави - аз не съм за тях, те нямат нужда да идват. Идете още и научете се що е: Това не е просто. Върви и медитирай върху него. Самият ти си може би болен и имаш нужда от мен, но точно сега си мислиш, че не си болен".

Най-страшната болест, която може да налегне човека, е когато той е болен, а си мисли, че не е. Тогава никой не може да го излекува, тогава никое лекарство няма да му помогне. Тогава докторът може и да му е съсед, на човекът ще умре неизлекуван. Това е най-голямото нещастие, което може да сполети човек: да е болен, а да се мисли за здрав.

Идете още и научете се що е: милост искам, а не жертва.

Това е едно от най-значителните изказвания, които Исус някога е правил. Това е цялата му тайна: Милост искам, а не жертва. Махавира не е толкова милостив, Мохамед не е тол­кова милостив, дори и състрадателният Буда не е толкова ми­лостив като Исус; защото те всички казват, че ти трябва да се жертваш, трябва да се промениш и трябва да отговаряш за своите минали карми.

В Индия ние достатъчно дълго сме говорили за състрада­ние, но непрестанно говорим за кармата. Човек трябва да си прави сметката и каквито и лоши дела да си извършил, ще трябва да ги заличиш чрез добри дела. Ще трябва да вържеш баланса, само тогава сметките ти ще излязат. Това е, което Исус има предвид под жертва.

Той казва: Милост искам. Това е неговата ключова тай­на. Какво иска да каже той с това: милост искам? С това иска да каже, че е почти невъзможно за теб да заличиш всичките лоши карми, които си извършил, защото това е нещо огромно, необятно. В продължение на милиони животи си вършил раз­ни неща и всичко, което си вършил, е било погрешно, трябва­ло е да бъде погрешно, защото си бил в безсъзнание. Как да извършиш нещо добро, докато си в безсъзнание? Ти си вър­шил милиони неща, но всички са погрешни.

Докато човек е заспал, не може да извърши нищо добро. В състояние на безсъзнание добродетелта е невъзможна, въз­можен е само грехът. Безсъзнанието е изворът на греха. Вър­шил си толкова много грехове, че изглежда почти невъзмож­но. Как ще се измъкнеш от това? - самото усилие не изглежда вероятно, самото усилие изглежда безнадеждно. Исус казва: „Милостта ще го извърши. Просто ми се отдай" и още: „Милост искам". Какво иска да каже? Само това, че: „Ако можеш да ми повярваш и вярваш, че си опростен, ти си опростен" - защото всички тези карми са извършвани в безсъзнателен сън. Ти не си отговорен за тях.

Това е ключовото послание на Исус: че човек не е отгово­рен дотогава, докато не е буден. То е същото, както ако едно дете извърши грях. Никой съд няма да накаже детето, защото те ще кажат, че детето не знае, извършило го е по незнание. То не е имало намерението да го извърши, това просто се е случило. То не е отговорно. Или пък ако някои луд е извър­шил престъпление, убил е човек. Веднъж щом се докаже, че той е луд, съдът ще трябва да го оправдае, защото лудият не е отговорен. Или ако някой пиян е извършил нещо и се докаже, че е бил пиян, напълно пиян. Ти можеш най-много да го накажеш за това, че се е напил. Не можеш да го накажеш заради извършеното.

Исус казва: “Аз дойдох. Искам милост". Помни: това не означава, че от Исус зависи да ти прости. Това е грешка. Християните си мислят, че щом като Исус е единородният син Божи и щом като е милостив, няма нужда да се прави нищо. Само му кажи, изповядай греха си. Той е милостив, ще ти прости.

Всъщност Исус е просто извинение. Той казва така: ако се пробудиш и осъзнаеш, че каквото и да си правил досега, до този момент, е било в състояние на безсъзнание - самото осъз­наване, че си бил в безсъзнание, самото разбиране - опроще­ние, превръща се в опрощаване. Не че Исус прави нещо.

То е все едно да ти обещая, че ако ми се отдадеш, аз ще те трансформирам. Обещание няма и аз не смятам да правя нищо. Ти се отдаваш, това е всичко - и трансформацията се случва. Но за теб ще е трудно да се отдадеш, ако няма на кого. Ще кажеш: „На кого да се отдам?" Това ще бъде почти невъз­можно, абсурдно. Просто да СЕ отдадеш, без да има някой, на когото да СЕ отдадеш? Ще се чувстваш глупав: какви ги вър­шиш? - трябва да има някой, на когото да се отдадеш. Този някой е просто едно извинение за себеотдаването.

Когато ти кажа: „Обещавам да те трансформирам", аз няма да направя нищо, защото никой не може да те трансфор­мира. Но ако ти се отдадеш, в самото усилие... Когато ти се отдадеш, егото СЕ отдава и трансформацията се случва - за­щото егото е единствената преграда. Егото е причината ти да не се променяш; егото е причината сърцето ти да е затиснато от скала и ти да не пулсираш добре. Веднъж щом тази скала се махне...

Ти така си се пристрастил към скалата, че казваш: „До­като не намеря нечии златни лотосови нозе, няма да отдам тази скала".

Ето затова аз ти казвам: „Добре, нека моите нозе бъдат извинението". Ти толкова много си се пристрастил към скалата и си мислиш, че докато не намериш лотосови нозе, златни нозе, докато не намериш някой бог, няма да се отдадеш, защо­то тази скала е много ценна. Поради твоята глупост се налага аз да се правя на бог. Затова казвам: „Добре, нека да съм бог. Само те моля, отдай тази скала, за да може сърцето ти да започне да пулсира правилно; започни да чувстваш, да обичаш, да живееш .

Когато Исус казва: „Искам милост", той говори за същото нещо. Той казва: “Аз съм тук да те опростя. Ти просто се отдай. Ела и ме следвай, и аз милост искам, а не жертва; защото не дойдох да призова праведните, но грешните на покаяние". То­ва е невероятно красиво. Всеки път, когато се появи някой Исус, Буда или Кришна, той идва за това.

Не дойдох да призова праведните... Първо, те никога не чуват призива. Праведните хора са умрели хора; те са глухи, те са прекалено пълни със своя собствен шум. И те са твърде сигурни относно своите добродетели. Те нямат земя, на която да застанат, но в своите вярвания, в своето въображение те си мислят, че са застанали върху здрава основа. Те нямат основа - тяхната постройка е все едно къща от карти, направена от дете: един слаб ветрец и къщата отива. Но те вярват в нея. Къщата съществува само в тяхното въображение.

На първо място, те няма да чуят призива. Второ, ако настояваш твърде много, ще се ядосат. Трето, ако си упорит така, както Исус е бил, ще те убият. И на четвърто място, когато вече си мъртъв, ще те боготворят. Така стоят нещата.

Фактически да разбереш, че си грешник, това вече е по­каяние. В момента, в който си разбрал, че си грешник, ти си се покаял. Няма друго покаяние.

Погледни на това по следния начин. През нощта ти си дълбоко заспал и сънуваш. Ако разбереш, че сънуваш, това какво означава? Означава, че повече не спиш. Веднъж щом осъзнаеш, че сънуваш, ти си в съзнание. Веднъж щом осъз­наеш, че си заспал, ти вече не спиш - толкоз. Сънят вече те е напуснал.

За да си остане грешник, човек трябва непрекъснато да мисли за себе си, че не е такъв, че е добродетелен. За да скрие греха, човек се нуждае от увереността, че е добродетелен, а не грешник. Понякога хора, които се мислят за добродетелни, смятат, че дори и понякога да вършат грях, то е, за да защитят своята добродетел, своята праведност.

Ето какво се случи веднъж: Индия и Пакистан бяха във война и всички бяха войнствено настроени. Дори и светците на джайните бяха войнствено настроени. Поне те не би трябвало да бъдат - те от векове проповядват ненасилие. Научих обаче, че Ачария Тулси, един от техните най-велики светци, е дал благословията си за войната. Какво е казал той?

Това е, казал той, за да се защити „родината на ненасилието". „Дори и ако трябва да се извърши насилие, то трябва да се извърши - за да се защити родината на Буда, Махавира, Ганди". Усещаш ли номера? Ненасилиете трябва да се защи­тава с насилие. За да има мир, човек трябва да отиде на война. Аз трябва да те убия, защото те обичам; правя го зара­ди теб.

Човек, който се смята за грешник, вече се е отдал. Той разбира, че „Аз съм грешник и не съм вършил нищо друго освен грях и само грях. Не че понякога съм вършил грях. По-скоро напротив - аз съм грешник. Това не е въпрос на де­йствие, това е въпрос на безсъзнателност. Аз съм грешник и дали съм извършил нещо погрешно или не, е без значение. Понякога не върша нищо грешно, но все пак съм грешник".

Да бъдеш грешник е характерна черта на безсъзнателността. Това няма нищо общо с действията. В продължение на двадесет и четири часа може да не си сторил нищо погрешно -може да си си стоял вкъщи, постейки, седейки спокойно, меди­тирайки; може да не си сторил нищо погрешно - но все пак си оставаш грешник.

Това, че си грешник, не е резултат от греховете, които си извършил. Това, че си грешник, е просто състояние на безсъ­знание. Ти не си грешник, защото вършиш грехове. Ти вър­шиш грехове, защото си грешник. Това е непрекъснатост на безсъзнанието - континиум, без никаква пролука. Веднъж щом разбереш това, самото разбиране е разбуждане. Сутринта е дошла, почукала е на вратата ти: ти си в съзнание. Осъзна­ването е все още крехко, много деликатно - ти можеш отново да заспиш, да, възможно е - но все пак си в съзнание. Можеш да използваш този момент и да станеш от леглото.

... защото не дойдох да призова праведните, но грешните на покаяние.

Когато отидеш при човек като Исус, трябва да оставиш своите собствени идеи и своето его. Трябва да оставиш напъл­но своите собствени решения, защото само ако оставиш своите идеи, решения, его, Исус може да проникне в теб. Скоро няма да имаш нужда от Исус - веднъж щом си оставил егото си, нещата само ще започнат да ти се случват - но като първа стъпка: нека се отрече от себе си.

Виж... ти можеш да дойдеш при мен и да се отдадеш. Но е възможно себеотдаването да е твоя идея. Тогава то не е вече себеотдаване. Себеотдаването е себеотдаване, когато е моя идея, а не твоя. Ако то е твоя идея, тогава то не е себеотдаване - ти следваш идеята си.

Това се случва всеки ден. Идва някой при мен и аз го питам: „Би ли искал да навлезеш в саняс?"

Той ми отговаря: „Почакай, трябва да помисли".

Казвам му: „Ако мислиш за това, значи то е твой саняс, а не мой".

Значи ти мислиш и идваш до някакво заключение, но твоето его е това, което мисли и идва до заключение. Тогава ти взимаш саняс, но си пропуснал възможността. Когато аз съм те питал, имало е възможност да направиш скока. Ако беше я-използвал без никакви обсъждания от твоя страна, това щеше да е покаяние, завъртане в друга посока, обръщане в нова вяра. Ако мислиш, че това е добре, но нищо повече, значи си дошъл, но това, което следваш, е твоя идея. В това няма се­беотдаване.

Отречи се от себе си. Второто нещо: „и нека носи кръста си всеки ден. Един живот с Исус е живот от момент за момента. Това не е планиране за бъдещето. То няма план, то е спонтан­но. Човек трябва да живее от момент за момент, и нека носи кръста си всеки ден.

А защо кръст? - защото себеотдаването е смърт. Защо кръст? - защото себеотдаването е болка. И защо кръст? - за­щото себеотдаването е страдание. Цялото ти его ще страда и ще изгаря. Твоите идеи, твоето минало, твоята личност непре­къснато ще изгарят. Оттук и кръстът. Кръстът е символ на смъртта... а докато не умреш, не е възможно нищо; докато не умреш, не е възможно възкресението.

Нека се отрече от себе си, и нека носи кръста си всеки ден. Това трябва да се прави всеки ден, всяка сутрин. Не можеш да си мислиш: Да, отдадох се веднъж. Стига с това.

Не е толкова лесно. Трябва да се отдаваш милиони пъти. Трябва да се отдаваш във всеки момент, защото умът е много хитър. Той ще се опита да те вземе отново при себе си. Ако си мислиш, че си се отдал веднъж и с това се е свършило, умът ще те завладее отново. Това трябва да се прави във всеки момент - докато ти напълно умреш и възникне ново същество, нов човек се роди в теб и ти вече не си продължение на мина­лото: случил се е пробив.

Ще разбереш това, защото няма да можеш да се по­знаеш. Кой си ти? Няма да си способен да проумееш как си могъл да бъдеш свързан с миналото. Ще можеш да разпоз­наеш само едно нещо: че има едно внезапно прекъсване. Ли­нията е прекъсната, миналото е изчезнало и в теб е влязло нещо ново, което няма нищо общо с миналото, което въобще не е свързано с него. Религиозният човек не е модифициран човек, религиозният човек не е човек с нова украса. Религиоз­ният човек няма нищо общо с миналото. Той е абсолютно нов.

Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби не се привързвай към егото.

Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мен, той ще го спаси.

Загуби го и ще го имаш; привържи се към него и ще го загубиш. Изглежда парадоксално, но си е чиста истина. Семе­то умира в почвата и се превръща в голямо дърво. Но семето може да се привърже към своето его, но продължава да се предпазва и да се защитава, защото това му се вижда като смърт. Семето няма никога да може да види растението, ето защо това е смърт.

Ти няма никога да можеш да видиш човека, за когото говоря, ето защо това си е чиста смърт. Ти не можеш дори и да си представиш този човек, защото ако можеше да си го пре­дставиш, той щеше да е твое продължение. Ти не можеш да се надяваш относно този човек, защото ако това е твоя надежда, твоята надежда ще бъде мостът. Не, ти си в пълна тъмнина относно този нов човек - ето защо е необходима вяра.

Аз не мога да ти го докажа, аз не мога да споря за това, защото колкото повече споря за това и ти го доказвам, толкова по-невъзможно става. Ако се убедиш, тогава преградата е съ­вършена, защото твоето убеждение ще е твое убеждение - а новото ще дойде само когато „ти" си си отишъл напълно. Всич­ките ти убеждения, идеологии, аргументи, доказателства са си отишли - напълно - и само липсата е останала. И в тази липса небесата се отварят и Духът Божи слиза като гълъб и се спу­ска върху теб.

Защо Исус настоява: заради мен? Погледни на проблема така: ако ти ще умреш напълно и един нов човек ще дойде едва след като теб вече те няма, кой тогава ще бъде мостът между теб и новото? Кой ще бъде мостът? Ти не можеш да бъдеш мостът, защото новото няма да бъде ново; то ще е про­сто едно модифицирано старо.

Учителят става мост. Той казва: „Умри спокойно. Аз съм тук, за да се грижа за теб. Навлез в смъртта; аз ще се погри­жа, щото новото да може да дойде. Не се тревожи, отпусни се... заради мен."

Ето защо религията никога няма да стане философия, никога няма да стане богословие. Тя няма никога да се осно­вава на аргументи - не би могла. Самото й естество го забранява. Тя ще си остане вяра. Ако ми вярваш, ще можеш да умреш лесно без страх. Ти знаеш, че ме има. Ти ме обичаш и знаеш, че и аз те обичам, така че защо да се страхуваш?

Една случка: един млад мъж, неотдавна оженил се, оти­вал на сватбено пътешествие. Той бил самурай, японски воин. Отивали с лодка на един остров, когато внезапно излязла бу­ря. Лодката била малка, а бурята била ужасна, така че имало всички шансове да се удавят.

Жената много се уплашила. Разтреперила се. Тя поглед­нала към самурая, нейния съпруг, но той си стоял спокойно. Все едно нищо не се е случвало. А те били в лапите на смърт­та! Във всеки момент лодката можела да отиде под водата.

Жената казала: „Какво правиш? Защо седиш като статуя?"

Самураят си извадил сабята от ножницата - жената не могла да повярва: какво прави той? - и я допрял до гърлото на съпругата си. Тя започнала да се смее и той попитал: „Защо се смееш? Сабята е така близко до гърлото ти - само едно малко движение и главата ти ще хвръкне".

Жената казала: „Но тя е в твоите ръце, значи няма про­блеми. Сабята е опасна, но е в твои ръце".

Самураят върнал сабята си обратно и рекъл: „Бурята е в ръцете на моя Бог. Бурята е опасна, но е в ръцете на някой, когото обичам и който ме обича. Ето защо не се страхувам".

Когато сабята е в ръката на твоя Учител и той ще те убие, ако му вярваш, само тогава ти ще умреш в мир, с лю­бов, с благодат. И от тази благодат... и от този мир... и от тази любов... ти ще създадеш възможността за пристигане на ново­то. Ако умреш уплашен, новото няма да пристигне. Ти просто ще умреш. Ето защо Исус казва: заради мен - нека аз да бъда мостът.

Защото какво се ползува човек, ако спечели всичкия свят, а погуби или отщети себе си?

Помни: ти можеш да спечелиш целия свят и да загубиш себе си - както хората правят по цял свят, през всички време­на: печелят света и губят себе си. Тогава изведнъж един ден те откриват, че всичко, което са спечелили, не е тяхно. Те с праз­ни ръце идват, с празни ръце си отиват. Нищо не им прина­длежи. Тогава ги завладява терзанието.

За да спечелиш тази най-вътрешна сърцевина, ти не са­мо трябва да загубиш целия свят. Ти трябва да загубиш и идеята за себе си - защото това е най-вътрешната преграда: егото. Егото е една фалшива идентичност. Като не знаеш кой си, ти продължаваш да мислиш, че си някой. Този някой -тази фалшива идентичност -- е егото. И докато не си отиде фалшивото, не може да влезе истинското.

Нека фалшивото си отиде, истинското е готово. Покай се, върни се, отговори; царството Божие е наближило.
Осма беседа, 28 октомври 1975 г.