Ошо следвай ме (Беседи върху притчите на Исус)

Моето разбиране е диаметрално противоположно. Когато ти си напълно празен, Бог те изпълва. Когато си незает, само тогава това си ти. Докато правиш нещо, то е просто в перифе­рията. Всички действия са от периферията: добри и лоши, всички. Дали ще си грешник - ти си в периферията; дали ще си светец - ти си в периферията. За да вършиш ало, ти трябва да излезеш вън от себе си; за да вършиш добро, ти трябва да излезеш извън себе си.

Правенето е външно; неправенето е вътрешно. Неправенето е твоята съкровена същност, правенето е твоят публичен аз. Аз не ви уча как да станете светци, инак щеше да е много лесно: не прави това, прави онова - просто смени периферия­та, смени своите действия.

Аз опитвам нещо напълно различно, обрат - не смяна на една част от периферията с друга част от периферията, но пре­връщане от периферията в център. Центърът е празен, той е напълно пуст. Там ти си. Там има съществувание, а не правене.

Понякога това непременно ще ти се случва: седейки пред мен, ти ще се чудиш какво правиш тук. Нищо - ти тук нищо не правиш. Ти се учиш как просто да бъдеш, а не да правиш -как да не правиш нищо: никакво действие, никакво движе­ние... сякаш че всичко е спряло, времето е спряло. И в този момент на неправене ти си в съзвучие с настоящето, ти си в съзвучие с Бога.

Действията стават част от миналото. Действията могат да бъдат в бъдещето, те могат да бъдат в миналото, но Бог е винаги в настоящето. Бог няма минало и няма бъдеще. И Бог нищо не е направил: когато си мислиш, че Той е създал света, ти създаваш Неговия образ по себе си. Ти не можеш да оста­неш без нищо да правиш - ще станеш твърде неспокоен, това ще те накара да се чувстваш неловко - затова ти си предста­вяш и Бог като творец.

Не само като творец - християните казват, че в продъл­жение на шест дни Той е творял, а на седмия, в неделя, си починал: ваканция. Библията казва, че Бог създал човека по Свой образ. Изглежда, че е вярно точно обратното: човекът е създал Бога по своя образ. Тъй като не можеш да останеш незает, ти ей мислиш: какво ще прави Бог, ако не създава света? И тъй като ти се уморяваш от правене, си мислиш, че и Бог трябва да се е уморил след шест дни, затова на седмия си починал.

Това е чист антропоморфизъм. Ти мислиш за Бога точно както би мислил за себе си. Не, Бог не е създал света; светът се появява от Неговата неактивност, светът се появява от Не­говото неправене. Светът е разцъфтяване на Бога, точно като едно дърво.

Смяташ ли, че дървото създава цветовете - прави големи усилия, упражнява се, чертае планове, допитва се до експер­ти? Дървото въобще нищо не прави. Дървото си е просто там, с нищо не се занимава. В това състояние на незаетост цветовете разцъфтяват от само себе си. И помни, че ако някой ден дър­ветата оглупеят - станат глупави като хората - и започнат да се опитват да раждат цветовете, тогава ще престанат да се появяват цветове. Те няма да се раждат, защото винаги са се раждали без усилия.

Просто наблюдавай .цветето: можеш ли да забележиш в него нещо, което да ти напомня усилие? Самото естество на цветето е така свободно от усилие, то просто се отваря. Птици пеят в утринта: смяташ ли, че ходят при Рави Шанкар да се учат? Смяташ ли, че правят нещо сутринта, когато започват да пеят? Не, нищо подобно. Слънцето изгрява и от тяхната праз­нота се поражда песен. Най-голямото чудо на света е, че Бог го е създал, без да направи нищо. Той се е появил от нищото.

Четох за живота на Вагнер, един немски композитор и велик музикант. Някой попитал Вагнер: „Можеш ли да кажеш нещо за тайната на това, че си създал такава прекрасна музи­ка - и защо?"

Вагнер казал: „Защото бях нещастен". И още: “Ако бях щастлив, нямаше да напиша и една нота. Хората, които са нещастни, трябва да запълнят живота с въображение, защото в тяхната реалност липсва нещо".

И той в много отношения е прав. Хора, които никога не са обичали, пишат поезии за любовта. Това е заместител. Ако любовта наистина се е случила в живота, кой го е грижа да пише поезия за нея? Самият човек ще е поема; няма да има нужда да я пише.

Вагнер казал: „Поетите пишат за любовта, защото са я пропуснали." И тогава той заявил нещо от огромна важност: „Аз мисля, че Бог е създал света, защото е бил нещастен." Вели­ко прозрение - но прозрението са отнася за човека, а не за Бога.

Ако питаш мен, Бог е създал света - преди всичко Той не е творец, а творчество, но използвайки стария израз - Бог е създал света не защото е бил нещастен, но защото е бил толко­ва щастлив, че е преливал от щастие; Той е имал толкова много.

Там, в градината, дървото цъфти не защото е нещастно. Цветецът се ражда само тогава, когато дървото има в себе си твърде много за споделяне и не знае какво да прави с него. Цветовете са преливане на излишъка. Когато дървото не е добре нахранено, не е добре полято, не е получило достатъчна порция от слънчева светлина и грижа и любов, то няма да цъфне, защото цъфтежът е лукс. Той се случва само тогава, когато имаш твърде много, повече отколкото имаш нужда. Ко­гато имаш прекалено много, какво ще правиш? То ще се пре­върне в тегло, ще <се превърне в товар, от който трябва да се освободиш. Дървото избуява и цъфти, то е дошло до своя мо­мент на лукс.

Светът е Божият лукс: разцъфване. Той има толкова много - какво да прави с него? Той го споделя, Той го изхвър­ля навън, Той започва да се разширява, Той започва да твори.

Но винаги помни, че Той не е творец, подобно на худож­ника, който рисува. Художникът е отделен от своята картина. Ако художникът умре, картината ще продължи да живее. Бог е творец подобно на танцьор: танцът и танцьорът са едно. Ако танцьорът спре, и танцът спира.

Ти не можеш да отделиш танца от танцьора, не можеш да кажеш на танцьора: „Дай ми танца си, ще си го занеса вкъщи. Готов съм да го купя". Танцът не може да се купи. Той е едно от най-духовните неща в света, защото не може да се купи. Ти не можеш да го отнесеш, не можеш да го превърнеш в стока. Когато танцьорът танцува, танца го има; когато танцьорът спре, той изчезва все едно че никога не го е имало.

Бог е творчество. Не че Той е творял някога в миналото и след това е спрял и си е почивал. А оттогава какво прави? Не, Той непрекъснато твори. Бог не е случка, Той е процес.

Не че някога Той е творял и след това е спрял. Тогава светът щеше да е мъртъв. Той непрекъснато твори, точно как­то птиците пеят и дърветата цъфтят и облаците се движат по небето. Той твори - и Той няма нужда да си почива, защото творчеството не е някакво действие, то не уморява. То излиза от Неговото нищо.

Това се има предвид, когато ние на Изток казваме, че Бог е празнота. Само нищото може да бъде безкрайно; нещото не може да не бъде крайно. Само от нищото е възможно едно безкрайно разгръщане на живот, битие - не от нещо. Бог не е някой: Той е никой или по-точно никойност. Бог не е нещо: Той е нищо или още по-точно нищостност. Той е една творческа праз­нота - това, което Буда е нарекъл шуня. Той е творческа празнота

На какво ви уча аз? Аз ви уча на същото: да станете творчески празноти, неизвършители, наслаждаващи се просто от съществуванието. Ето защо този въпрос ще се появи в ума на всеки рано или късно. Ти питаш: „Понякога се чудя какво правя тук". Правилно се чудиш - ти тук нищо не правиш. Умът ти може да ти дава отговори, но не ги слушай. Слушай моя отговор. Ти тук нищо не правиш; аз не те уча да правиш нещо. Умът ти може да казва, че ти учиш медитация: правиш медитация, йога, това или онова, или се опитваш да постигнеш просветление, сатори, самадхи - все глупости.

Това идва от ума ти, защото умът постига, умът не може да остава без активност. Умът не спира да създава една или друга активност. Печелиш пари; ако си свършил с това, тога­ва печели медитация - но печели. Постигай нещо, прави нещо.

Ти се плашиш, когато не правиш нищо, защото изведнъж се изправяш лице в лице с творческата празнота. Това е лице­то на Бога. Ти си в хаос, ти падаш в една безкрайна пропаст и не можеш да видиш дъното. Няма такова.

Седейки пред мен, какво правиш? Просто седиш. Това е значението на зазен. В учението Зен медитацията се нарича „зазен". Зазен означава просто седене, без да правиш нищо. Ако ти можеш просто да седиш до мен, това е достатъчно, повече от достатъчно; нищо повече не е необходимо. Ако мо­жеш просто да седнеш, без да вършиш нищо - дори и да не вършиш мислене и мечтаене - ако можеш просто да седнеш до мен, това ще извърши всичко.

„Изведнъж ти ми идваш твърде много", казваш. Да, ако просто седнеш, аз ще бъда за теб твърде много - защото ако просто седнеш, изведнъж аз ще потека в теб. Ако просто сед­неш, ти незабавно ще осъзнаеш светлината и любовта и тога­ва ще кажеш: „Искам да те напусна", защото те е страх от светлината и любовта.

Ти си станал обитател на мрака. Ти си живял в мрак толкова дълго, че очите ти се страхуват. „Няма значение как­во казваш - че би искал да живееш в светлина - твоите дъл­боко вкоренени навици се дърпат и ти казват: „Къде отиваш?" Ти имаш големи инвестиции в мрака.

Цялото ти знание има отношение към мрака. На светло ти ще си напълно невеж. Цялата ти мъдрост и опитност идват от мрака; на светло ти ще си гол, разсъблечен. Всичко, което знаеш, принадлежи на мрака; на светло ще откриеш, че си само едно невинно бебе, детенце, което не знае нищо.

Ти си живял в обвързване и сега те е страх да бъдеш свободен. Ти непрекъснато говориш за свобода и мокша - аб­солютната свобода - но ако наблюдаваш себе си, ще разбереш, че всеки път, когато свободата ти се изпречи на пътя, ти бя­гаш. Страхуваш се, може би говориш за свободата просто за да се самозалъгваш; може би тя е някакъв заместител, замес­тителя за който говори и Вагнер.

Ти си в робство; ти никога не си познавал свободата. Ти говориш за свободата, ти пееш песни за нея и чрез тези песни получаваш едно съпреживяно удовлетворение - все едно че си станал свободен. Това е една „все едно"-свобода. Но с мен тя няма да е „все едно", тя ще е реалност. Ти си се уплашил от реал­ността.

Ти все питаш за любовта, но когато тя дойде, ти бягаш, защото любовта е опасна. Една от най-големите опасности в живота е любовта. Умът може да се установи в женитбата, но не и в любовта. Умът винаги иска закон, а не любов. Умът винаги обича реда, а не хаоса, който любовта представлява. Умът иска да пребивава в сигурност, а любовта е най-голяма­та несигурност, на която можеш да попаднеш. Когато любовта дойде, ти се страхуваш до самите си корени, тресеш се и трепе­риш, защото ако й се позволи на любовта да влезе в теб, тя ще разруши ума ти. Умът казва: „Бягай! Бягай веднага!" Умът се опитва да се спаси.

Ти си живял в твърде дълбок контакт с ума и твърде много си се привързал.' Ти си мислиш, че каквото казва умът, е вярно; ти си сигурен, че всичко, което дава сигурност на ума ти, дава сигурност и на теб. В това е цялото неразбиране. Смъртта на ума ще бъде живот за теб, а животът на ума не е нищо друго освен смърт за теб.

Отъждествяването трябва да се разчупи. Трябва да осъзнаеш, че ти не си ум. Само тогава можеш да бъдеш близо до мен, само тогава ще се разсее това усилие да напуснеш и да избягаш. Иначе ти можеш да си намериш причини да напус­неш, но всички тези причини ще бъдат фалшиви. Истинската причина ще е тази: че ти не си способен да позволиш на свет­лината да влезе, не си способен да позволиш на любовта да влезе и да разруши твоя ум, да разруши твоето его и да те роди отново.

Нека да ти задам един друг въпрос: как можеш да не бъдеш самият себе си? Ти можеш да мислиш, че е така, но друго, освен самият себе си, ти не можеш да бъдеш. Ти можеш да се смяташ за някой друг, можеш да си представяш, че си някой друг, но през цялото време ти ще си просто самият себе си, нищо друго.

Така че дали вярваш или не, че си самия себе си, няма значение. През цялото време ти ще си оставаш самия себе си. Ти можеш да продължаваш да търчиш подир сенки, но все някой ден ще трябва да разбереш, че просто си вършил нещо абсурдно.

Как може да си друг, освен самия себе си? Как? Питаш ме как може човек да бъде самия себе си? Аз те питам как може човек да бъде друг, освен самия себе си - и в моя въпрос е отговорът. Никой никога не е бил друг, освен самия себе си; никой никога не може да бъде друг, освен самия себе си. Да бъдеш самият себе си е единственият начин да бъдеш и нищо не може да се направи за това.

Можеш да вярваш... Това е все едно да спиш през нощта в Пуна и да сънуваш, че си във Филаделфия. Това не причи­нява промяна в реалността. Ти си оставаш в Пуна - тук някъ­де в Мобо. Оставаш в Пуна, Филаделфия е просто един сън. На сутринта няма да се събудиш във Филаделфия, помни то­ва. Ще се събудиш в Пуна, в Мобо. Колкото и да е тъжно, такива са нещата! Нищо не може да се направи за това; най-многото пак да сънуваш Филаделфия.

Вие сте богове. Това е вашата реалност. Можеш да вяр­ваш... ти си вярвал в много неща. Понякога си вярвал, че си дърво - много дървета все още вярват в това. Понякога си вярвал, че си животно: тигър, лъв. Някои хора членуват в Лъвския клуб - Лайън Бхабутмал Сангхви. Не им стига да са хора - лъвове! Друг път си вярвал, че си лъв - и тогава ти си бил лъв: един сън. Друг път си вярвал, че си скала, и ти си бил скала: един сън. Винаги си сменял сънищата.

А сега времето е дошло. Събуди се! Аз не ти давам още един сън, не забравяй. Ти копнееш за това, би искал аз да ти дам още един сън, но няма да ти дам друг сън. Ето защо да си с мен е трудно и тежко - защото аз настоявам да се събудиш. Стига толкова. Сънувал си твърде много; ти сънуваш от цяла вечност. Ти просто сменяш сънищата. Когато ти омръзне един сън, започваш да го сменяш - сънуваш друг сън. Цялото ми усилие е да те разтърся, да те стресна - да те събудя.

Това не е въпрос на постигане на някакво ново нещо. То е твое естество. Само си отвори очите, остави сънищата, оста­ви облаците - и прозрението. То е въпрос на яснота и разбира­не, това е всичко. Между теб и Исус, между теб и мен, между теб и Буда няма разлика в естеството - никаква. Ти си съвсем същият. Разликата най-много е тази, че ти си заспал, а Исус не е заспал - това е всичко.

Затова недей да ме питаш как да си самият себе си; ти не можещ да си нещо друго. Просто ме попитай как да си буден. Ти си самият себе си през цялото време. Просто бъди малко по-буден, прибави едно ново качество на будно съзнание -просто наблюдавай. Не се опитвай да бъдеш нещо, защото то­ва отново ще бъде един сън. Просто наблюдавай: кой си ти, къде си - просто наблюдавай и бъди... и остави това така да бъде. Тогава събитието, внезапното събитие, може да дойде във всеки момент. Небесата могат да се отворят и Духът Бо­жи, подобно на гълъб, може да слезе в теб.

Всъщност това е просто един начин да се каже нещо, което не може да бъде казано. То може да се каже и със съвсем противоположни термини. Нека да го кажа: когато Йоан Кръстител е посвещавал, е кръстил Исус - Исус се е отворил и Духът Божи, подобно на гълъб, се освободил от него и полетял в безкрайното небе. Това също е съвсем идентична­та истина. То е просто начин да се каже тя чрез две полярности.

Вие сте богове и никога не сте били нещо друго. Тогава защо аз да се тревожа, ако искаш да спиш малко по-дълго. Няма нищо лошо, изборът е твой. Можеш да имаш още малко сън - да се обърнеш на другата страна и да си поспиш още малко, да продължиш още малко да хъркаш - няма нищо лошо. Но не се опитвай да се усъвършенстваш, не се опитвай да постигаш нещо. Не се опитвай да ставаш нещо, защото ти вече си това, което можеш да станеш! Същността е твоето единствено ставане, ти носиш своята съдба вътре в себе си. Отпусни се... и бъди..

И ти ли все още учиш?

Да, защото ако спреш да учиш, умираш. Ученето е жи­вот. Ти можеш да ме попиташ: „Все още ли си жив?" - въпро­сът ще е същият.

Егото е един перфекционист и то смята, че когато си по­стигнал, когато си станал просветлен, вече няма учене; тогава ти вече знаеш всичко. Но ако знаеш всичко, това „всичко" ще бъде крайно. Просто от това, че е познато, то се превръща в крайно.

Ти не можеш да познаваш безкрайното. Безкрайно озна­чава просто, че ти продължаваш да учиш и да учиш, и да учиш, и краят никога няма да дойде; това е едно безкрайно пътешествие. То започва, но никога не свършва.

Но тогава егото си мисли: щом като е така, каква е раз­ликата, като и ние учим? Разликата е тази, че вие учите, дока­то сте дълбоко заспали, несъзнателни, а този, който е посветен, учи съзнателно. Твоето учене не е знаене; твоето учене е зна­ние, мъртва информация. Човек, който е събуден - неговото учене не е като знание; неговото учене е просто знаене.

Той е като огледало. Огледалото непрекъснато отразява. Прелети птица пред огледалото - и то я отразява. Има ли момент, в който можеш да кажеш: „Сега огледалото е съвър­шено, то не отразява нищо?" Когато огледалото е съвършено, то ще отразява съвършено - това е всичко.

Когато си събуден, ти учиш съвършено. Не че спираш да учиш, не че защото си станал съвършен, няма повече какво да знаеш - тъкмо напротив. Колкото повече знаеш, толкова повече има какво да се знае; колкото повече отваряш очите си, толкова повече те заобикаля безкрайното. Това е едно без­крайно пътешествие.

Аз все още уча. И съм щастлив, не бих искал да е иначе. Не бих искал да дойда до момент, когато да мога да кажа: „Знам всичко", защото това ще е смърт. Тогава какво? - тога­ва реката е замръзнала, тогава тя вече не тече. Не, съвърше­ната река продължава да тече; тя не замръзва. Аз ще продължавам да уча, Буда и Исус все още учат. Така трябва да бъде.

Махавира все още учи, независимо какво казват джайните. Те казват, че той е познал всичко, станал е всезнаещ, тъй като тук участва егото им. Техният учител: как може все още да учи? Това означава, че той е все още несъвършен. Затова джайните казват, че Махавира е познал всичко, станал е сарвагя - всезнаещ, всеведущ. Това е тяхното его, а не Махавира.

Ако кажеш на християните, че Исус все още учи, .те много ще се разгневят. Божият син, единородният син на Бога - как може той все още да учи? Той знае всичко! Но аз ти казвам: той все още учи, защото е все още жив, жив с безкрайността -учейки безкрайно, но, разбира се, съвършено.

Това е много трудно да се разбере, защото твоето его ви­наги търси цели и ако ученето продължи за вечни времена, тогава няма цел. Но аз ти казвам: така е животът. Животът няма цел, той е една вечно течаща река: винаги достигаща, но никога не достига; винаги пристигаща - но всяко пристигане се превръща в ново отпътуване.

Отиди в Хималаите. Ходи, движи се, изкачи се на върха. Докато си се катерил нагоре, друг връх отвъд него е нямало. След това си достигнал върха и много повече върхове са ти са се разкрили. Ти продължаваш все понататьк и по-нататък, и по-нататък; това е един непрекъснат процес.

Бог е процес. Дори Бог учи. Така трябва да бъде, иначе Той би бил глупак. Той не е глупак, Той учи. Той се развива -и това е прекрасно. Нищо не е статично, всичко е динамично. Това имам предвид, когато казвам: не говори „Бог е", винаги казвай „Бог се случва". Не използвай статичен термин; не из­ползвай съществително за Него - използвай глагол. Кажи: „Той се случва"; кажи „Той учи"; като „Той е процес, Той е река", и ще си попаднал на истината.

Да, аз непрекъснато уча. Във всеки момент животът е така страхотно прекрасен и обширен, така страхотно безкраен и мистериозен. Да кажеш за някой, че е познал всичко, ще бъде богохулство.

Кой ти е казал, че аз съм директен? Може да си останал с такова впечатление, докато си ме слушал. Помисли и медитирай по-късно върху това: ти ще ме намериш по-объркващ от Исус. Той поне е бил последователен!

И никога не задавай такива въпроси, защото те показват, че ти си седнал там като някакъв съдник. Защо Исус е правил това или онова? Ако дори Исус не може да избегне твоите съждения, как някой друг би могъл? Защо не можеш да прие­меш нещата каквито са? „Защо това цвете е бяло, а не черве­но?" - не е ли това глупав въпрос? Това цвете е червено, онова цвете е бяло - защо?

Едно детенце се разхождало с Д. Х. Лоурънс в градината и го попитало: „Защо дърветата са зелени?"

Д. Х. Лоурънс погледнал детенцето и рекъл: „Те са зеле­ни, защото са зелени!"

Исус си е Исус, аз съм си аз. Исус не ми е последовател, нито пък аз съм негов последовател. И хубавото е, че всеки е уникален, иначе животът щеше да е скучен, монотонен. Но хората са глупави - те все идват при мен и ме питат: „Защо Буда е казвал това, защо Махавира никога не е казвал това?" Махавира си е Махавира, Буда си е Буда. Ганг тече на изток, а Нармада все на запад тече - какво да правиш? Ако всички­те реки течеха на изток, смяташ ли, че светът би бил по-добър? Само си помисли за един свят с четири милиарда Буди - мо­жеш ли да си представиш нещо по-отегчително? Те ще почнат да се самоубиват: накъдето и да се обърнеш, ще срещаш свое­то повторение; накъдето и да погледнеш, все едно че се оглеж­даш в огледало - всички хора все едни и същи. Не, хубаво е, че всеки е уникален. Защо мечтаеш за такива неща? Исус е чудесен в своите притчи; без притчите той нямаше да е такъв, без притчите нещо щеше да липсва. Той е един от най-прелес­тните разказвачи.

И, разбира се, красотата на притчата е в това, че обър­ква разсъдъка. Но вие сте като децата: смятате, че една исто­рия е съвършена, ако тя има завършек, поука. Вие сте съвсем като учениците в училище, които не са доволни, ако историята не завършва със заключение и ако това заключение не е ма­тематически точно. Тогава те са доволни, но тогава историята е мъртва. История със съвършен завършек е мъртва.

Притчата се опитва да покаже нещо, а не да каже. Тя го показва по много обиколен начин; заключението трябва да се даде от теб. Тя оставя празнина, дава ти някакво пространство да откриеш завършека. Притчата е творческа. Когато една история е напълно завършена (като две и две равно на чети­ри), тя не оставя пространство за твоето въображение, не оста­вя пространство за твоята медитация. Тогава тя е просто мате­матика. Тя вече не е поетична, тя е мъртва.

Ти би искат някой абсолютно точно да ти каже какво има предвид, но това, което представлява върховното значение, не може да ти се покаже. Върховното значение ще бъде винаги индиректно, подразбрано - казано и все пак неказано. Ти чув­стваш нещо неясно, но то не е никога конкретно. Ако стане конкретно, то ще е от този свят. Ако остане неясно, неопреде­лено и го следваш и се опитваш да намериш нишката, в само­то усилие да намериш нишката ти се издигаш над нещото, ти вече си влязъл в един друг свят.

Притчата не е обикновена история: тя е символична, тя е творческа. Ако я слушаш, ако се опитваш да я разбереш, твоето разбиране ще стане по-голямо, отколкото е било, преди да си я чул. Една обикновена история остава под твоето разби­ране; ти можеш да я разбереш напълно, защото тя няма нищо отвъд себе си. Притчите са от отвъдното: една стъпка навътре в твоя ум, една стъпка навън - и друга стъпка отвъд. Това е убеждение.

Исус непрестанно говори в притчи. Той наистина иска да те обърка, защото говори за нещо, което е неизразимо, убягва­що - мистерия. Той говори за мистериозното. Трябва да ти се оставят пролуки, за да почувстваш. Притчите трябва да са като загадки, които да те предизвикват, и чрез предизвикател­ството ти да израстваш.

И никога не сравнявай: защо Исус е такъв? Дърветата се зелени, защото са зелени. Исус е просто като Исус и като никой друг.

Ето защо аз непрекъснато настоявам и ти също да бъдеш: просто бъди себе си, не бъди никога някой друг. Не бъди нико­га християнин, не бъди никога индус, не бъди никога джайна, защото тогава ти ще следваш един шаблон и не ще намериш душата си. Душата е твоя - индивидуална, уникална - а шаб­лонът е публичен, колективен, социален. Никога не се опитвай да бъдеш някой друг. Просто се опитай да откриеш кой си ти и дай възможност на това, което си, приеми го, посрещни го, наслаждавай се в него, така че то да се подхранва, така че то да расте. Чрез теб Бог се опитва да стане някой, какъвто нико­га преди Той не се е опитвал да бъде.

Бог не се повтаря; Неговото творчество е безкрайно. Той никога не кара един и същ модел - Той не е Хенри Форд. Той е абсолютно изобретателен; Той не спира да опитва всеки ден новото, свежото. Той никога не си дава труд да повтаря някой модел отново, но винаги подобрява. Той е голям новатор. Ето това е творчество. Затова не се опитвай да станеш като Исус -защото тогава Бог няма да те приеме.

Йосиа погледнал към питащия и отговорил: „Не се трево­жа за Мойсей, защото когато се изправя пред Бога, аз ще знам със сигурност, че Той няма да ме пита: „Йосиа, защо не си бил Мойсей?", той ще ме попита: „Йосиа, защо не си бил Йосиа?" Така че аз се тревожа за себе си. Спри да говориш глупости! Мойсей — какво общо имам с Мойсей? Целият ми живот се пропиля заради това. Сега аз умирам и съм изправен пред истинския въпрос, който Той ще ми зададе: „Ти Йосиа ли бе­ше, или не? Аз те направих да бъдеш специален, уникален. Ти достигна ли този връх, или не? Да не си пропуснал възмож­ността?"

Бог със сигурност ще те пита: „Можа ли да станеш себе си?" Никакъв друг въпрос няма да ти бъде зададен.

Недей да питаш защо Исус винаги е говорил в неразби­раеми притчи. Така му харесва! А притчата трябва да е неяс­на, замъглена, осветена от пламък на свещ. Твърде много светлина ще убие притчата; прекаленият анализ умъртвява. Поезия е това.

„Това дали е било нарочна техника?" Ти никога не можеш да отидеш отвъд техниката, твърде много си обсебен от нея. Всичко за теб се превръща в техника. Исус си е такъв, това не е въпрос на техника. Той не следва някаква техника - той не е последовател на Дейл Карнеги, не е чел книгата „Как да пече­лим приятели и да влияем на хората". Той не следва никаква техника, не е бил американец.

В Америка всичко се е превърнало в техника. Дори ако искаш да се любиш, отиващ и научаваш техниката. Можеш ли да си представиш ден, по-нещастен за човечеството от този? Дори и животните не питат. Те знаят до съвършенство как да се любят, те не ходят на училище, за да се научат на техника­та. Но в Америка всичко се е превърнало в техника. Как да се държиш приятелски - дори и това трябва да се учи. Нима човекът така напълно се е загубил, че трябва да се учи дори и на приятелско отношение?

Хора идват при мен и аз все им казвам: „Смейте се!" Те ме питат как да се смеят. Как да се смееш? - научи се от Свами Сардар Гурудаял, той е един съвършен учител! Чух обаче слух, че някои хора му забраняват да се смее. Те му казват: „Медитацията ни се нарушава". Поради смеха да ти се наруши медитацията? Тогава тя значи е без всякаква стойност.

Ти трябва да се учиш на всичко. Аз мисля, че рано или късно ще трябва да се учиш и как да дишаш. Възможно е така да стане, защото при теб много други неща са по същия начин. Ти трябва да се учиш как да спиш, как да релаксираш. Някога те са били естествени, точно като дишането. Отиди и питай някой първобитен човек: той просто ще ти се изсмее, ако го попиташ: „Как успяваш да заспиваш така дълбоко?"

Ще ти отговори: „Що за глупав въпрос! Аз просто лягам и заспивам. В това няма как".

Но ти ще кажеш: „И все пак, би трябвало да има някакъв трик, защото аз упорито се опитвам, а нищо не се получава. Ти сигурно знаеш някаква тайна, която криеш".

Той не крие нищо, това така става. Той просто ляга и заспива. Няма промеждутък между тези две състояния.

Все някой ден човекът ще започне да пита как да диша и тогава, ако му кажеш „Просто дишай, в това няма как", той няма да ти повярва. Как да обичаш, как да живееш, как да се смееш, как да бъдеш щастлив - това са все прости неща, нямат нужда от как. Това са естествени неща, не са техники.

Ето такъв е Исус. Той обича начина, по който разказва своите притчи. Обича го! Той знае, че притежава някакъв вроден талант да разказва притчи.

Притчата не е аритметика. Тя не трябва да е твърде яс­на, иначе ще се загуби поантата. Тя трябва да е убеждаване, а не реклама. Тя не трябва да спори, за да не се замъгли поан­тата - инак защо да не спори, наместо да се разказват притчи? Тя не трябва да доказва, а само да загатва, и при това не обстойно. Просто няколко намека, които да провокират твоята същност, да те направят бдителен.

Веднъж Чжуан Цзъ говорил пред учениците си и докато говорил, както обикновено става с учениците, мнозина от тях заспали дълбоко. Трябва да е било късно вечерта и те били уморени, а Чжуан Цзъ им говорил трудни неща отвъд тяхното разбиране. Когато нещо е над възможностите ти, изглежда е по-добре да си починеш и поспиш, отколкото да се измъчваш.

В един момент Чжуан Цзъ установил, че много от учени­ците са заспали дълбоко и няма смисъл да продължава. Те дори хъркали и му пречели. Тогава той разказал една притча. Той казал: „Един човек си имал магаре и веднъж отивал на поклонение до някакво свято място. Той бил много беден, а по едно време огладнял. Не му останали никакви пари, затова продал магарето, което яздел, на един богат пътник. На другия ден обаче, когато следобедното слънце силно напичало, той се скрил под сянката на магарето да си почине. Новият собстве­ник на магарето му рекъл: „Не е хубаво това. Ти продаде магарето". „Продадох магарето - отговорил му човекът, - но не и сянката".

Всички се събудили - никой не спял, никой не хъркал. Когато разказваш за магарета, магаретата веднага чуват! Чжуан Цзъ казал: „Свърших с тази история. Сега да си дойда на думата".

Всички обаче викнали: „Чакай! Разкажи ни историята докрай".

„Това не беше история - отговорил Чжуан Цзъ, - това беше притча. Вие се интересувате повече от магарета, откол­кото от мен".

Сега обаче всички били възбудени: „Какво станало по­сле?" - но Чжуан Цзъ не продължил да разказва, не завър­шил историята. Тя и не била предназначена да бъде завърше­на, а била само да покаже как човешкият ум се интересува повече от глупости, отколкото от стойностни и възвишени не­ща, интересува се повече от простотии.

Но това ми хареса. Чжуан Цзъ постъпил великолепно. Той дал на всичките глупави умове известна идея - някакво указание, някакъв намек.

Исус говори в притчи по много причини. Но тези причини не са техники. Ти можеш.да мислиш за тях така, но те не са техники. Това просто му е дошло естествено, той е бил добър разказвач.

Но ти можеш да си помислиш за причините, поради които той е говорил в притчи. Първата: големи неща е възможно да се кажат, ако се създаде около тях атмосфера на драма. Ако ги кажеш без драматичен акцент, те няма да произведат въз­действие. Ето защо историите живеят, живеят за вечни време­на. Ведите могат да изчезнат, но Рамаяна, историята на Рам, няма да изчезне. Тя е история, тя ще бъде запазена. Упанишадите могат да изчезнат, но притчите на Исус ще останат. Те витаят около теб, превръщат се в атмосфера.

Голите принципи се забравят бързо. А по времето на Исус не са писани книги. Всичко, което Исус е казал, е записано много, много години след това. През тези много години то е било само в паметта на онези, които са го слушали.

Притчата може добре да се запомни. Ти ще забравиш какво съм казал, но няма никога да забравиш притчите, анекдотите, вицовете. Ти можеш да забравиш Махавира или Мой­сей, но няма да забравиш Настрадин Ходжа. Махавира е твърде далечен, Ходжата ти е съсед. Махавира може да е някъде в мокша; Ходжата е просто в теб. Той е самият теб; ти ще можеш да разпознаеш себе си в него.

Така че може и да има причини, но не се тревожи за тях. Това е пътят на Исуса и хубавото е, че той никога не е опитвал нечий друг път.

В юдеизма е имало много пророци, велики пророци: Йеремия, Йезекиил... Те са имали свой път. Даже Йоан Кръсти­тел не е използвал никога притчи.

Това трябва да се разбере. Пророците са нещо характер­но за юдеизма. Тях ги няма никъде другаде. Мистици има навсякъде: Буда е мистик, а не пророк; Махавира е мистик, а не пророк. Мистик е този, който е постигнал Бога; пророк е този, при когото Бог е дошъл. Това съществува само в юдеиз­ма - концепцията за пророците, - защото само в юдеизма Бог търси човека. Във всички други религии човек търси Бога.

Когато човек търси Бога и Го намери, той става мистик. Когато Бог търси човека и го намери, човекът става пророк. Когато човекът е отишъл при Бога, той е мистик; когато Бог е отишъл при човека, човекът е пророк. Когато капката се влее в океана, това е мистикът. Когато океанът се влее в капката, това е пророкът.

Пророкът е един напълно смахнат и огнен човек. Разбира се, той трябва да е такъв: океанът е дошъл при него. Йеремия, Йезекиил, Йоан Кръстител - те са пророци, побъркани хора, Божии луди. Словото им е огън, те не говорят в притчи. Изразите им са като киселина, изгарят те.

Те не могат да те утешат. Буда е много успокояващ, Кришна е просто приспивна песен, която те обгръща, успокоя­ва те, утешава те, лекува те. Пророкът просто те изгаря с някакво непознато желание, прави те луд.

Исус е едновременно пророк и мистик, такъв, който е оти­шъл при Бога и при когото Бог е дошъл. Понякога той говори като Йоан Кръстител, а понякога като Кришна. Понякога ус­покоява, а понякога наранява. Той се явява един много дъл­бок баланс: пророк и мистик едновременно. Ето защо ще на­мериш в него синтез. Ще намериш в него всичко от юдаизма -всичко, което е прекрасно и велико, - но ще намериш в него и всичко, което е прекрасно в Кришна, Буда, Махавира; в джайнизма, в хиндуизма и в будизма.

Исус е кулминацията, сякаш всички религии на света се събират в него и достигат до кресчендо. Той понякога говори като пророк: призовава те, провокира те - апелира към теб. Но това не е единственото му качество. Той успокоява, разказ­ва притчи, утешава, дава ти приспивна песен. Той те събужда и ти помага да заспиш. Но той си е такъв. Не забравяй, че всичките обяснения са обяснения постфактум. Основното нещо е, че той си е такъв и за него не е възможно да е друг.

Сократ е бил отровен. Съдът решил той да бъде убит, но хората много го обичали - дори в съда почти половината били за него. Затова му дали една възможност. Казали му: „Ако спреш да говориш за истината, ако си мълчиш, можеш да бъдеш помилван и да избегнеш смъртта."

Сократ отговорил: „Това ще е невъзможно. Това ще е по-смъртоносно и от смъртта, защото да говоря за истината е единственият начин, по който аз знам да живея. Ще е по-лошо и от смърт. Затова, моля, убийте ме, защото ако ме оставите и ми кажете да си мълча, няма да е възможно. Не съм такъв човек."

„Да говоря за истината е единственото, което познавам -единственото. Само такъв мога да бъда. Не мога да ви обе­щая, че ще спра да говоря истината, защото дори и да спра, даже и моето безмълвие ще казва само истината. Така че не мога да ви го обещая. По-добре да ме убиете" - и той бил убит.

В това има голям смисъл. Сократ си е Сократ. Той си е такъв к няма начин да бъде друг. Всички обяснения са обясне­ния впоследствие. Но не се грижете за тях. Обичайте, ако можете - и ако не можете да обичате Исус, забравете за него и намерете някой друг, когото можете да обичате. Не се грижете за обяснения и доводи и доказателства.

Само любовта ще ви помогне да разберете, нищо друго. Когато обичате един човек - който и да е: Исус или Кришна -когато обичате един човек, веднага разбирате, че той си е такъв. Тогава не искате той да е друг. Любовта никога не иска да променя когото и да било. Любовта приема, разбира.

Това е от една саняси... Аз няма да й кажа името, защото дълбоко в себе си тя иска името й да бъде съобщено. Тя не задава въпроса за първи път; аз избягвам този въпрос вече много пъти.

Дълбоко в себе си тя иска името й да бъде съобщено, за да стане то част от историята, част от летописа. Това сега е последното й усилие. Тя се опитва да ми играе номера, каз­вайки: „Ако е възможно, не казвай името ми", за да ме прово­кира.

Но ти не можеш да ме провокираш...