Как е въведен неделният празник

Как е въведен неделният празник

Най-напред ще се позовем на някои исторически данни, за да представим характера на този процес. Първият закон в полза на неделята е едиктът (указът) на император Константин в 321 г. сл. Христа. Римляните са били езичници и главното им божество е било слънцето. Неделята е била негов празник. Немският "sonntag", английският "sunday" доказват това. И двете думи означават "ден на слънцето". Чрез указа си императорът обаче не задължава земеделците да не работят в неделя.

В 325 г. папа Силвестър обявява неделята за "Господен ден". Лаодикийският събор (364 г.) забранява да се празнува съботата, което ни говори, че и тогава е имало християни, които са празнували съботата. В 538 г. сл.Хр. Орлеанският събор забранява на земеделците да работят в неделя на полето.

В катехизиса на Трентския събор в 16 век папа Пий V пише: "Църквата на Бога в своята мъдрост е наредила почиването в съботния ден да бъде прехвърлено в "Господния ден". В известния диспут между Мартин Лутер и д-р Ек, католически богослов, последният заявява, че признава необоримия аргумент, че в Библията няма указание в полза на неделята, но римокатолическата църква със своя авторитет е променила почивния ден в неделя.

Има ли право смъртният човек да променя Божиите постановления? И кои са факторите за промяната на почивния ден? Във Втор. 4:2 Бог забранява притурянето и отнемането на Божиите заповеди. И така, изводът от историческия преглед е, че главен фактор на промяната е римокатолическата църква. Библейските пророци Даниил и Йоан предсказват, че в християнството ще настъпи вероотстъпление от чистото евангелско учение. Отстъпление, което достига своя апогей при папизма. В Дан. 7-ма глава, която е паралелна на Дан. 2 гл., е показано, че след четирите големи империи ще се издигне един "малък рог" (Дан. 7:8,24), т.е. сила, държава, която ще се различава от другите империи. А. С. Флик в своята книга за средновековната църква пише, че "на развалините на политическия Рим се издигна в гигантска форма великата морална империя на римската църква" (1900 г.).

Джон Уиклиф, оксфордски професор, починал в 1384 г, изтъквал, че "малкият рог" е католическата църква. По-късно протестантите единодушно възприемат, че символът "малък рог" е римската църква. Великият физик и математик Нютон доказва това в своите богословски трудове.

В Дан. 7:25 кратко и лаконично е изнесена същността на цялата богопротивна дейност на папизма през вековете: "Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони, и те ще бъдат предадени в ръката му до време, времена и половин време". Това е описанието на "малкия рог".

Нека разгледаме 4 момента от това описание:

Това са арогантните претенции на папството, светотатствени твърдения. Ето някои от тях: - В 18 век един католически духовник пише: "Папата е с толкова високо достойнство и така въздигнат, че е не само човек, но е като Бог и заместник на Бога". - Ап. Павел във 2 Сол. 2:1-4 предсказа това явление: той говори за "човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки; който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи в Божия храм и представя себе си за Бог". Богохулство са също и твърденията, че църквата може да прощава грехове и това за непогрешимостта на папата, когато говори "екс катедра", т.е. когато с авторитета си се произнася по въпросите, засягащи основите на вярата. А според Библията няма непогрешими хора (Пс. 14:2,3).

"Ще изтощава светиите на Всевишния".

През ХIII век бе основана инквизицията. През цялото средновековие са унищожени повече от 50 милиона верни Божии чада.

""Ще замисли да промени времена и закони".

Именно папството се е опитало да промени Божия закон. В "Християнска наука", издание от 1946 г. за католическото вероизповедание, са дадени 10-те Божии заповеди. Ако ги сравним със записаните в Библията, в Изход 20 гл., ще видим, че втората заповед я няма. (Тя говори против идоли и изображения). Четвъртата е заменена с изречението "Помни да освещаваш празниците". Десетата е разделена на две, за да попълни цифрата 10.

"Ще бъдат предадени в ръката му до време, времена и половин време".

Това е пророчество за папското господство. Думата "време" на арамейски език (на който е написана книгата Даниил) означава "година", "времена" - две години. И така, този период съставлява 3 1/2 символични години (или 1260 пророчески дни). Този извод се налага, когато се направи паралел между Дан. 7:25 и паралелното пророчество за папската власт в Откр. 11:2,3 и Откр. 12:14. Според Числа 14:34 и Езек. 4:6 един пророчески ден е равен на една година. Така властта на папството излиза 1260 действителни години. Ако те се прибавят към 538 г. (когато папата е получил властта от император Юстиниян), стигаме до 1798 г., когато генерал Бертие пленява папата и го завежда в плен във Франция. Ето как и пророчеството посочва кой е въвел празнуването на неделята и изместил съботата на Бога. Наистина удивително!

Тогава всеки християнин трябва да реши за себе си дали да възприеме човешка наредба или ясната Божия заповед.

Божият печат и белегът на звяра

Какво представлява Божият печат? В книгата Езекиил 9:1-6 четем: "... Мини през града, през Ерусалим и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него. А на другите рече...: Минете подир него през града, та поразете... но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът...".

Тази картина представляваше Божията грижа за верните Негови чада, преди да предаде на унищожение нечестивите от еврейския народ. Носителят на "белега" беше в безопасност. Пророчеството се изпълни при нашествието на Навуходоносор II, вавилонският цар. Но Библията говори за едно всесветско дело на "запечатване" на истинските християни преди Второто пришествие. В Откр. 7:1-4 виждаме един силен ангел, който казва на четирите ангела, които възпират войните, да чакат, докато се постави печата на живия Бог върху челата на служителите Му. Печатът и в двата случая е сложен на челата. Четирите ангела задържат "ветровете", т.е. войните и конфликтите, за да може Бог да привърши спасителното Си дело.

Ние живеем във времето, когато Бог запечатва годните за новото Си царство. Слагането печат на челата е символично. Печатът, с който Бог запечатва Своите избраници е Божият закон. Законът беше в сърцето на Исус (Псалм 40:8) и Бог иска да го запише и в сърцата на християните така, че там да се пресъздаде характера на Исус (Евр. 8:10). Божият Дух е, Който извършва това дело днес (Еф. 4:30).

Запечатването означава освещение, и това е вътрешната, същинска страна на Божия печат. Божият печат има и външна, видима страна. В Езек. 20:12,20 Бог заявява, че съботата е белег на освещение и духовна връзка с Него. В четвъртата Божия заповед се намират и трите елемента на един печат, т.е.: името, титлата и територията, а те са: Бог, Създател, (на) "небето и земята". (Изх. 20:11).

Запечатването се състои от христоподобен характер, който се вижда в живота на вярващия, и спазването на съботата като почивен ден. Запечатването започва при обръщането към вярата и трае до смъртта (Откр. 14:12).

Белегът на звяра. Подробности за него намираме в Откр. 13-та глава. Там се говори за два звяра. Кои са те? От 1-ви до 10-ти стихове става ясно, че първият звяр символизира католическата църква, а от 11-ти стих нататък е идентифицирана протестантска Америка, Съединените Щати. В стих 10-ти се казва, че папата ще бъде пленен и убит. Знаем, че папската сила бе сломена от френската революция в 1798 г. По същото време в Америка се основава младата държава (бъдещия втори звяр), характеризираща се с демокрацията и свободата на съвестта. Пророчеството обаче предвижда, че характерът на тази власт ще се изроди, и тя ще започне да говори "като змея", т.е. ще преследва верните на Бога, както е правела това през средните векове римокатолическата църква. Папството, сломено от французите, бе възстановено във Ватикана от Мусолини и за половин столетие пак стана велика сила. Откр. 13:12 предсказва, че САЩ със своя авторитет ще съдейства за възстановяване престижа на папството. През 1984 г. САЩ завърза дипломатически отношения с Ватикана. Раненият звяр оздравя. Без да навлизаме в подробности можем да кажем, че това пророчество предвижда един съюз, обединение на спиритизъм, възродено папство и отпаднал протестантизъм, което ще наложи "белега на звяра". Успоредно със запечатването на Божиите чада ще се извърши насилствено и налагането на "белега на звяра".

Кой е този "белег на звяра"? Ако печатът на Бога е съботната институция, "белегът на звяра" може да бъде само наложения от папството неделен празник. Това е външната, видимата част на белега, а вътрешната един формален, лицемерен религиозен живот, без освещение на характера, без Божията правда и закон, без Божията сила и вярност. Неделният ден ще бъде налаган със сила, и тези, които не се съгласят с това, ще бъдат преследвани и наказвани. В края на земната история целият свят ще бъде поставен пред дилемата: "С Божия закон или с фалшивата религия". Откр. 14:9,10 пояснява как Бог ще погледне и накаже онези, които се грижат само за земните облаги, а в Исая 33:16 Библията говори как Бог ще се грижи за онези, които искат да останат верни на съвестта си и на Божия закон. Бог ще снабдява нуждите на Своя народ до пълното му избавление при славното Пришествие на Христа.

Ако днес Му се доверим, можем да очакваме Неговата защита и в края на земната история.