Защо съществува смъртта? Едни казват, че това е природен закон, според който всеки, който се е родил, трябва да умре. Но ако това е природен закон защо тогава никой не иска да умре? Според Декарт "последната дума зависи от религиозната вяра, от откровението, а не от разума!" Истината за смъртта можем да научим само от откровението на Бога.
Светото Писание недвусмислено казва, че причината за смъртта е грехът - Римл. 6:23: "... заплатата на греха е смърт" (също Римл. 5:12). Човекът отказа да живее по Божия план, смъртта не е по Божия воля, тя е по вина на човека.
За да разберем по-добре този важен въпрос, нека започнем с естеството на човека. В Бит. 2:7 се казва: "Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и човекът стана жива душа". Забележете, при сътворението човекът не е получил някаква душа, а е станал, "жива душа", живо същество. Оформеният от Бога от пръстта човек, от неподвижен станал жив, мислещ, действащ. Еволюционистите вярват, че човекът е произлязъл от неорганична материя, която от само себе си се превърнала в органична! Но как? Те не поясняват. Без тяло няма живот, също и без жизнено дихание т.е. без Божията намеса, няма живот.
Дали човек или неговата душа са безсмъртни? В Стария завет нито един път не е спомената думата "безсмъртен". В Новия завет ап. Павел я споменава в 1Тим.6:15,16 и приписва това само на Бога. Това е вътрешно, присъщо само на Бога качество. Човек е създаден условно безсмъртен, при условие на послушание. В Едем Бог заяви на Адам: "В деня, когато ядеш от него (от забраненото дърво, "дървото за познаване на доброто и злото"), непременно ще умреш" (Бит. 2:17)! Тук Бог не казва на Адам, че само тялото му ще умре, а душата няма. Става дума за едно абсолютно прекратяване на съществуването. В Езек. 18:4 Бог заявява, че "душата, която е съгрешила, тя ще умре".
Историята на християнството ни казва, че вярването в безсмъртието на душата е било въведено от ранните християнски отци Ориген и Климент Александрийски, които са заимствали това учение от древногръцкия философ Платон. Това е езическо вярване. Ако прочетем внимателно Езекиил 37:1-10, ще видим как Господ първо от сухите кости създава тяло, и после му вдъхва живот. И тук, както при сътворението се повтаря същото - първо тялото, а после духът.
А сега нека видим в какво състояние са мъртвите? В Екл. 12:7 четем: "И се върне пръстта в земята както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал". Дали този дух не продължава някакво съзнателно съществувание след смъртта на човека? Отговорът се намира в Екл. 9:5,6,10 - "Живите знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват... Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени.... Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба където отиваш" (виж също Йов 14:21, Пс. 146:4). След смъртта няма съзнание, човек е в пълна неизвестност за близките си, няма никакви чувства, никаква дейност. Духовният, психическият и физическият живот се прекратяват. Човек изпада в пълно небитие. Времето престава да тече за починалия.
Един пример. Електрическият ток преминава през различни уреди - котлон, лампа, радио, и дава различен ефект - топлина, светлина, звук. Когато токът спре, спира и ефектът. Така и духът, този ток на живота, според Словото Божие, не е личен. Той преминава през различни организми с различна генетична конструкция и дава различна индивидуалност и психика. При смъртта тази сила, даваща живот, се връща при Бога и с личността се свършва.
Исус Христос уподобява смъртта със сън. Както има събуждане от съня, така и при възкресението личността ще се възстанови (Йоан 5:28,29). Ап. Павел повтаря същото в 1 Кор. 15:51-54 и в 1 Сол. 4:13-17. Праведните ще възкръснат с нетленни тела, което означава съвършени, безсмъртни. Сегашните ни тела са тленни, т.е. смъртни, разлагащи се. Човек ще има вечен живот в цветуща младост. Духовното тяло, за което ап. Павел споменава, не е нещо призрачно, а материя от друг тип, с други свойства, непознати днес.
От теб, скъпи читателю, зависи дали един ден ще имаш вечен живот.
Ад, пъкъл и рай
Какво е ад? В Стария Завет царството на мъртвите е наречено на еврейски "шеол", което означава "гроб". В българските Библии тази дума е преведена различно, в някои стихове с "преизподня", в други с "гроб", а в трети - с "ад". Всичко това визира винаги гроба, понеже е все превод на еврейската дума "шеол".
Българската дума "ад" произхожда от гръцката "хадес", която също означава "гроб", "обиталище на мъртвите" и е еквивалент на еврейската дума "шеол" ("гроб").
Преизподня и ад са едно и също понятие - това е видно от речта на ап. Петър, записана в Деян. 2:25-27. Там се цитира Пс. 16:10, това е едно пророчество, в което се говори, че Бог няма да остави душата на Исус "в преизподнята ... да види изтление". Апостолът употребява думата "ад", а не "преизподня", понеже и двете означават едно и също.
А какво е пъкълът? Исус Христос говори за "огненият пъкъл" в Мат. 5:22. Произходът на тази дума е от гръцката "геена", която пък е транслитерация* на еврейското "гехином". "Гехином" означава Еномов дол, една долина на югозапад от Ерусалим, където за жертвоприношение на езическия бог Молох са били изгаряни малки деца. Години по-късно тези варварски жертвоприношения били прекратени, но огньовете на Еном станали символ на огненото наказание във великия ден на Божия съд, когато всички грешници ще бъдат унищожени. В Малахия 4:1-3 четем: "Защото иде денят, който ще гори като пещ; и всичките горделиви, и всички, които вършат нечестие, ще бъдат плява. И тоя ден, който иде, ще ги изгори... те ще бъдат пепел под стъпалата на нозете ви... " Думичката "иде" показва, че понастоящем пъкъл не съществува.
Мнозина поставят въпроса дали ще е вечен този огън. Както вече четохме, в деня на страшния съд нечестивите "ще бъдат пепел". Ясно е, че след като си свърши работата, огънят ще угасне. А в Откр. 20:14 огненото унищожение е наречено "втора смърт", а не "втори живот в мъчения". В Юда, стих 7 пише, че Содом и Гомор "са поставени за пример, като носят наказанието на вечния огън". Разбираме, че този огън днес не гори, но резултатите от него са вечни. В Мат. 3:12 Йоан Кръстител прави едно точно сравнение, като казва, че "плявата ще изгори в неугасим огън". Следователно "пъкълът" ще бъде еднократен акт в деня на Божия съд, след Второто пришествие на Христос.
Нека да поясним и третия библейски термин - Раят. Това е гръцката дума "парадейсос", което значи парк, градина с дървета и животни. Най-характерният текст от Новия Завет, където срещаме тази дума, е Лука 23:43: "А Исус му рече: (на разпънатия до Него разбойник) Истина ти казвам днес, ще бъдеш с Мене в рая".
Нека най-напред да видим какво представлява раят? Когато Бог създаде земята, според Бит. 2:8-10 Той приготви един красив кът от нея, наречен Едемска градина, която да бъде дом за първата семейна двойка, Адам и Ева. Там беше и "дървото на живота", за което четем и в последната книга на Библията - Откр. 22:1,2, където също е описана и столицата на обновената земя - Новия Ерусалим. Бог ще пресъздаде нашата земя и тя ще стане родина на спасените. Но това ще стане след Второто идване на Христос. Очевидно раят не е нищо друго освен небесната слава и обновената земя.
А кога разбойникът и Христос ще бъдат в рая? Неправилно поставената запетая пред думата "днес" обърква много хора и ги кара да мислят, че това е станало в деня на разпятието. Но текстът в Йоан 20:17 ни казва, че три дни след разпятието Исус още не е отишъл на небето. Логично е и разбойникът да не е отишъл веднага.
Като обобщение можем да кажем, че пъкълът и раят ще съществуват след Второто пришествие на Исус Христос, а адът, това е гробът.
Сподели с приятели: |