„Основни учения на Библията“

Оправдание чрез вяра

Вярването за оправдание чрез дела се корени още в езичеството. Те, езичниците, правели всичко, за да омилостивят Бога, даже някои жертвали дори своите деца.

Юдейската религия, въпреки, че в основата си е била базирана на вяра, постепенно се превърнала в оправдание чрез дела. Че евреите по времето на Исус са смятали спасението като продукт на делата, се вижда от въпроса на богатия младеж: "Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?" (Мат. 19:16). Също и фарисеят от притчата, в своята молитва започна да изброява делата си - Лука 18:11,12.

Католическата църква стигнала още по-ниско в тази насока - колкото повече пари дадеш за "индулгенциите", т.е. опрощателните писма, толкова повече грехове ти се прощават, даже и тези, които още не си направил. В средновековието при православните християни е имало обичай: някой, от угризенията на съвестта, за да я накара да млъкне, построява чешма, а който е по-богат - параклис...

По-задълбоченото изучаване на Библията показва, че прощение на греховете става само чрез вяра. Сам Исус в Йоан 3:16 казва: "... за да не погине ни един, който вярва в Него (в Исус), но да има вечен живот". Великият апостол на езичниците, Павел, в Гал. 2:16, пояснява спасението така: "... като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, - и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа...".

Спасението на човека има два етапа: покаяние и освещение. Когато грешникът повярва в Христовата жертва и се моли за прошка, Бог му вменява Христовата правда и тогава грешникът стои пред Него като че ли никога не е сгрешил. Освещението пък е дълъг процес, в който бившият грешник, с Божията помощ ден след ден побеждава и оставя старите си грехове и слабости. Това е придадената правда. До 16 век поради липса на познания от Свещеното Писание теорията на спасение чрез дела е била общоприета. В началото на 16 век Мартин Лютер пръв издига и проповядва Библейското становище за оправдание чрез вяра.

Има деноминации (църкви), които смятат, че след като се оправдаваме чрез вяра, тогава няма нужда от спазване на Божия закон, т.е. Десетте заповеди. Но какво излиза тогава? Бил съм оправдан, за да започна отново да греша? Четейки Римл. 7:7 и Гал.3:24 ние разбираме, че законът ни открива кое е грях и ни води при Христа, за да се оправдаем чрез Неговата кръв. После ни предпазва от грешки, като ни показва кое е грях, за да поемем правилния път към освещението.

В Римл. 3:28,31 ап. Павел резюмира въпроса за спазването на закона така: "...Тогава, чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! но утвърждаваме закона". Помилваният престъпник трябва вече да съблюдава гражданските закони, иначе отново ще бъде осъден. Така е и с помилвания грешник.

Ние пазим Божиите заповеди не за да се оправдаем, а защото сме спасени чрез вярата в Христа. Спасението става чрез вяра, а делата са последица, резултат от вярата.

Почивният ден

В първата и втората глава на Свещеното Писание се говори за Сътворението. Бог създаде всичко за шест дни и в седмия си почина от всичките Си дела. Бог благослови и освети седмия ден (Бит. 2:2,3). Три неща тук се открояват:

Първо - при Сътворението Бог си е починал в съботния ден. Впрочем, Бог не се уморява, но по този начин Той учредява почивен ден за човечеството.

Второ - Той го е благословил, което означава, че този ден е свързан с по-особени благословения за човека, отколкото останалите седмични дни.

И трето - Бог е осветил съботния ден, т.е. отделил го е за духовните нужди на човека, за святи цели. За поклонение, святи служби и за среща с Бога (Бит. 2:3).

В Битие 1 гл. не е посочено името на 7-мия ден. Евреите наричали дните така: първият ден на седмицата, вторият, третият и т. н.; шестия ден наричали "приготвителен ден", а седмия - "шабат" (евр. "почивка").

За пръв път в Библията е посочено ясно кой е седмия ден, когато в пустинята започнала да пада манната*. Текстът за манната се намира в Изх. 16:4,5,14-31.Поради тежката робия евреите бяха занемарили празнуването на съботата, и Бог искаше те да възстановят съблюдаването з. Снабдяването с манна бе съпроводено от редица чудеса, които трябваше да ги убедят в святостта на съботата. Всеки ден имаше манна на полето, обаче в съботен ден тя липсваше. Манна, оставена през седмицата от днес за утре, се разваляше, но оставена от петък за събота, не се разваляше.

Хората трябваше да се научат да си приготвят храната за събота още от петък, защото съботата беше свят ден и в него те трябваше да си почиват. Небесната манна беше доставяна през цялата година в продължение на 40 години. През всички тези години се повтаряха три чудеса: Първо - през шестте дни, ако имаше останала храна, на другия ден тя винаги се разваляше; Второ - през другите дни, колкото и много манна да събереше някой, когато я премереше, тя никога не надхвърляше количеството, необходимо за един ден на един човек. Трето - в петък, колкото и малко манна да бе събрал някой за храна, когато я премереше, тя излизаше за два дена на човек. Приготвената храна за събота никога не се разваляше.

Пълният текст на Божията заповед за съботата намираме в Изход 20:8-11. Това е IV-та Божия заповед за спазването на събота като почивен ден. Включването на съботата в моралния закон, показва, че тя има морален, а не церемониален характер. Само десетте заповеди Бог е изговорил на всеослушание пред народа, и само тях Той лично е написал. Съботата е морален паметник на Сътворението, а неделята е наречена в Свещеното Писание "първият ден на седмицата".

Ако единиците за време ден, месец, година имат астрономически основания, то седмицата има чисто библейски произход. Седмицата и съботата са мощно доказателство за Сътворението на света от един Създател. Светът се е появил не чрез саморазвитие и еволюция на материята, а Бог го е създал в едно далечно начало (Бит. 1:1).

Валидна ли е събота в Новия Завет? Да. В Мат. 5:17,18 Исус казва: "Не съм дошъл да разруша закона, но да изпълня", а в Марко 2:27 четем, че "съботата е направена за човека". Не се казва "за евреина", но за всеки човек. А в Исая 56:2-7 четем, че съботата била задължителна и за чужденците, които възприемали вярата в единия и истински Бог.

Исус Христос, Който е изговорил 10-те заповеди на Синай, също така казва: "Човешкият Син е господар и на съботата" (Марко 2:28), и само Той има право да я изменя. Но Той заявява: "Не Съм дошъл да разруша закона". В Мат. 24:20 Исус нарежда на учениците Си да се молят (и те тогава се молят в продължение на близо 40 години) да не бъде бягането им зиме или в съботен ден*. Трябвало е да се борят, за да спасят живота си, но и в същото време да не пропуснат срещата с Бога, понеже нашият живот зависи от Него.

Не само сега, но след като нашата грешна земя бъде освободена от греха, от грешниците и от сатана, в Новата земя пак ще продължава да се празнува съботата (Ис. 66:22,23).